Проф. Eвгения Калинова 

и проф. Искра Баева

преподават съвременна история в СУ „Св. Климент Охридски“.Книги в съавторство: „Българските преходи 1939-2002“, „Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1944-1955“, „Социализмът в огледалото на прехода“ и др. 

РЕАЛНИЯТ ОБЛИК НА АНТИНАЦИСТКАТА СЪПРОТИВА В БЪЛГАРИЯ

Брой 1-2, януари-февруари 2017

21 февруари 1941 г. отбелязва първия опит за единодействие на всички противници на обвързването на България с Тристранния пакт.

В пореден опит да раздава меродавни оценки за миналото десницата свърза днес този ден само с тогавашната легална опозиция, като премълчава и отрича саможертвата на участниците във въоръжената антифашистка борба.


Повод да заговорим отново за българската съпротива срещу фашизма и нацизма стана едно странно решение на отиващото си правителство на Бойко Борисов от 29 декември 2016 г., което определя 21 февруари като „ден на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в Република България“ (1).

Радостта, че най-после и в България ще бъдат признати заслугите на антифашистите по време на Втората световна война, се оказа краткотрайна, когато прочетохме обяснението на инициатора Николай Ненчев (земеделец и военен министър), че на 21 февруари 1941 г. „в дома на Никола Мушанов се провежда съвещание на лидерите на опозицията, които се противопоставят на влизането на България в Тристранния пакт“ (2). И за да не се...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор