ИК „Синева“ пусна от печат интересна книга, адресирана не само към специалистите, а към всички любители на архивните документални свидетелства – „България на мирната конференция. Париж, 1946“. Всъщност това е второ издание на книгата, посветено на 70-годишнината от Парижката мирна конференция.

Първото ѝ издание е преди близо седем десетилетия – през бурната за България във вътрешен и външен план 1947 г. Тя се появява по „горещи следи“, тъй като само няколко месеца по-рано в Париж завършват заседанията на Мирната конференция. На нея победителите във Втората световна война от Антихитлеристката коалиция обсъждат мирните договори със сателитите на Третия райх.

Книгата съдържа и много автентични документи от конференцията, от заседанията на нейните комисии и от сключването на договора за мир с България, както и впечатленията и емоцията на двама български журналисти – Славчо Васев от в. „Работническо дело“ и Крум Христов от в. „Отечествен фронт“, отразявали „на място“ работата на конференцията.

В новото издание са включени думи за двамата журналисти от Веселин Васев, син на Славчо Васев, и на Мария Крумова, дъщеря на Крум Христов.   

Тази книга идва да запълни не само една библиограф­ска празнина, но и да напомни, че в нашия исторически летопис все още липсва цялостно монографично изследване на онези събития, които оформят облика на България и определят бъдещето ѝ през следващите няколко десетилетия.

ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Брой 1-2, януари-февруари 2017

Декларация-обръщение
на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров
до членовете на Съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция – Молотов, Бърнс, Бевин и Бидо

31 януари 1947 г.

 

 „Българското правителство току-що получи официалния и окончателен текст на договора за мир – така, както той бе съставен напоследък от Съвета на четирмата министри на външните работи – и счита за своя длъжност да донесе до Ваше знание чувствата и мислите, които го вълнуват в навечерието на подписването на този важен международен акт.

Преди всичко българското правителство от името на българския народ желае да изрази своето дълбоко задоволство, че след продължителни усилия и преговори съответните правителства постигнаха пълно съгласие по клаузите на договора за мир с България. Предстоящото подписване на договора ние считаме като един голям успех на делото на мира и международното сътрудничество, като една нова важна стъпка към установяването на нормални отношения след една дълга и страшна война. Българското правителство изказва искрена благодарност на съюзените велики сили за улесненията, които му се дадоха в течение на преговорите, да изложи и защити своите гледища и интересите на българския народ, както и за всички подобрения, които се направиха в постановленията на договора.

Заедно с това обаче българското правителство не може да не изрази своето дълбоко огорчение от някои несправедливости и несъобразности, които за голямо съжаление бяха допуснати в едни или други клаузи на договора и които ще останат да тежат върху положението и развитието на българския народ.

В преамбюла на договора, въпреки всички доводи, които бяха представени от българска страна, не се признава на България качеството на съвоюваща страна на обединените народи. Без да искаме да отричаме отговорностите на България за престъплението на бившите фашистки управници, ние се надявахме, че Великите сили ще оценят участието на българския народ в общата борба против хитлеристка Германия. В това нашият народ би видял едно признание на неговите усилия и жертви и би черпил в този факт едно дълбоко морално удовлетворение. И все пак на България бе отказано едно подобно удовлетворение, макар че по нашата преценка тя напълно заслужаваше да ѝ бъде признато качеството на съвоюваща държава.

Ние не можем да скрием, от друга страна, разочарованието, което изпитва българският народ, виждайки, че са оставени без последствие неговите законни искания да се осигури на България един действителен излаз на Егейско море, като ѝ се върне отнетата ѝ без всяко основание Западна Тракия. Той разбира, че при съществуващите днес условия може би съюзените Велики сили не са били в състояние да направят нещо по-добро, но иска да вярва, че Организацията на обединените народи ще намери начин и средства в подходящия момент да премахне изкуствено създадената преграда към Егея и да изправи една толкова тежка неправда и създаде в тази част на Югоизточна Европа условия, които ще бъдат от обща полза за всички демократични страни.

С голямо огорчение трябва да отбележим и една друга несправедливост, която се съдържа в договора за мир. Тя се отнася до репарационното бреме, наложено на България. Наистина, съветът на четиримата министри на външните работи намали препоръчаната от Парижката конференция сума от 125 млн. долара на 70 млн. долара, но ние се надявахме, че ще се вземат под внимание изнесените многократно от българското правителство данни, които установяваха, че и такава сума е един много тежък товар, който българските държавни финанси и народно стопанство мъчно биха понесли. Ние изтъкнахме също с най-убедителни доводи, че репарации в този размер, особено по отношение на Гърция, за която са определени 45 млн. долара, не отговарят на действителните щети, причинени от органи на българските окупационни власти, нито пък може да се съгласуват с факта, че българският народ даде значителни жертви в хора и материални блага в общата борба срещу хитлеристка Германия. Ние имахме основание да очакваме, че ще се държи по-пълна сметка за всички тия обстоятелства. За съжаление определена е била една сума от 70 млн. долара, която е несправедлива и която ще засегне болезнено нашите и без това крайно затруднени финанси и стопанство.

Но има и едно друго утежняващо положение. В сравнение с препоръката на Парижката конференция относно начина на погасяване репарационните задължения. Окончателният текст на договора за мир, като постановява, че като основа за оценката на доставените по чл. 21 от договора стоки ще се вземат международните пазарни цени за 1938 г. в щатски долари с повишение от 15% за индустриалните произведения и 10% за другите произведения, в действителност определените на България репарационни задължения значително се утежняват.

При това положение за погасяване на така фиксираните български репарации ще трябва да се отрежда значителна част от приходния бюджет на държавата, към който, като се прибави и общата сума на задълженията на българската държава по външните заеми – които България би желала лоялно да изпълни, – стига се до положението, че голямата част от българския износ ще бъде ангажиран за посрещане на тия задължения.

Друг въпрос, който несправедливо уврежда българските интереси, се отнася до българските креанси спрямо Германия. Окончателният текст на чл. 26 от договора наистина гарантира в Параграф 1 българската собственост в Германия, но чрез разпоредбите на Параграф 4 лишава българската държава и поданици от всички тия креанси както договорни, така и произлизащи от вреди и загуби, последвали през време на войната. Този некомпенсиран с нищо отказ от вземания, и то от 1 септември 1939 г. насетне, макар че бившето българско правителство се бе присъединило към Тристранния пакт едва на 1 март 1941 г., съставлява едно допълнително утежняване на българското стопанство и финанси от репарационно естество.

Българското правителство смята за свой дълг да привлече вниманието Ви върху тия обстоятелства и да изтъкне необходимостта да се потърсят при прилагането на договора подходящи мерки за облекчаване на тежестите, с които ще бъде обременено българското стопанство и които то не е в състояние да понесе.

Също така ние считаме, че би трябвало репарационните плащания да започнат не по-рано от 2 години след влизането в сила на договора за мир, особено като се вземе предвид крайното изтощение на народното стопанство, утежнено от две последователни незапомнени суши. Като привлича Вашето внимание върху тия несправедливости и несъобразности, които за съжаление не са единствените, допуснати в договора за мир с България, българското правителство изказва своята твърда надежда, че много от тия несправедливости и несъобразности могат да бъдат изправени с течение на времето и чрез подходящи споразумения между заинтересованите страни.“

 

Из книгата на Славчо Васев и Крум Христов
България на Мирната конференция Париж – 1946

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови