ГОЛЯМАТА ДИСКУСИЯ ПРОДЪЛЖАВА

Брой 1-2, януари-февруари 2017

„През последното десетилетие социалдемократическите партии в Западна Европа са в унизително отстъпление. Електоралният спад на лeвоцентристките сили е без прецедент. Дори и там, където социалдемократите стигаха до правителствената власт, често в коалиции с други партии, техният опит остава безуспешен, бързо следван от поражение. В резултат много коментатори настояват, че социалдемокрацията е загубила жизнеността си и съдбата ѝ е да изчезне като политическа сила и като идеологическа традиция в Европа“ (1).

С тази нерадостна констатация започва току-що публикуваното изследване на Патрик Даймънд, известен английски политолог, изследователски директор на Policy Network – мозъчен тръст и идейна платформа на съвременната социалдемокрация. Заглавието също е показателно – „Ендшпил за левоцентристите? Отстъплението на социалдемокрацията в Европа“.

Същевременно авторът, без да заобикаля фактите, не изпада в песимизъм и фатализъм и вижда достатъчно потенциал за нова политика на социалдемокрацията, способна да формира по-егалитарен капитализъм и по-честно и справедливо общество.

Този пример ни въвежда в една продължителна дискусия за перспективите на социал­ната демокрация във времената на глобализация, индивидуализация, дигитализация и демографски промени, на икономическа криза и имиграционен натиск, на политически възход на популистки и авторитарни сили, които ерозират традиционната електорална социалдемократическа база. А един от най-изявените участници в тези дебати е Томас Майер.

Томас Майер е роден през 1943 г. в Лайпциг, а от 1960 г. живее във Федералната република. След като завършва вечерна гимназия, следва философия (при големи имена като Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно и Юрген Хабермас), политически науки (при Иринг Фечер) и германска литература в Университета във Франкфурт. Там защитава докторат за някои аспекти и вътрешни противоречия във философията на Маркс. Хабилитира се в Свободния университет на Берлин през 1977 г. с труда си „Конструктивният социализъм на Бернщайн“. Професор е по политически науки в Университета в Дортмунд.

Зам.-председател е на важната Комисия по основните ценности към председателството на Германската социалдемократическа партия, а в самата партия членува от 1964 г. Постоянен участник е в различни програмни комисии на партията. Научен ръководител на Политическата академия на Фондация „Фридрих Еберт“, а от 2008 г. е главен редактор на теоретичното списание на Германската социалдемократическа партия „Нойе гезелшафт – Франкфуртер Хефте“.

Майер е изключително продуктивен учен с по-широки научни интереси в областта на културните основи на политиката, на политическата комуникация, на гражданското общество, но в центъра на вниманието му в продължение на десетилетия е именно въпросът за бъдещето на социалната демокрация.

 „Бъдещето на социалната демокрация“ (2) беше и заглавието на една от важните му книги, в която той представя последователна, широкообхватна и солидно аргументирана теория за социалната демокрация. Поставени в по-широкия комплекс заедно с излезлите малко по-късно трудове „Теория на социалната демокрация“ и „Практика на социалната демокрация“, идеите на Майер засягат и насоките за политическото действие на лявоцентристките партии. Те търсят решения как да се води социалдемократическа политика в условията на ограничени или липсващи ресурси, на ожесточена национална конкуренция на глобалния пазар, в условията на хегемония на неолибералното мислене, без да се изоставят основните принципи на политическата идентичност – солидарността и социалната справедливост.

Представената в списанието статия на Томас Майер  ЕДИН НОВ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВЕК  продължава развитието на тези идеи вече с днешна дата, когато светът изглежда различен в сравнение със ситуацията отпреди няколко години. Още в началото Майер ни връща с над тридесет години назад при първия пророк на „края на социалдемократическия век“ Ралф Дарендорф. Прави го обаче с цел да ни напомни какви бяха основанията за тази прогноза, а именно, че всичко, за което се е борила социалдемокрацията – равенство, справедливост, труд, сигурност, вече е факт и поради това отпада нуждата от основния носител на тези идеи. След три десетилетия „неолиберална ера“ обаче, както отбелязва авторът, цялостната картина се промени – върнаха се класовото общество и доминацията на пазарите, социалното пазарно стопанство мутира в един нов „феодален капитализъм“.

Оттук и изводът за необходимостта и възможността от един нов социалдемократически век, през който предстои да се решават аналогични задачи, както през предишния. Статията на Томас Майер е един щрих в голямата дискусия за съдбата на социалдемокрацията, която продължава.

 

Бележки

(1) Diamond, P. Endgame for the Centre Left? The Retreat of Social Democracy Across Europe. London-New York 2016, p. 1.

(2) Майер, Т., Бъдещето на социалната демокрация, София, 2007.


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор