Къдринка Къдринова е журналист международник. Председател на Сдружение­то на испаноговорещите журналисти в България и отговорен редактор на сайта на СБЖ. Работила е във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“, сп. „Тема“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам – феникс и дракон“ (2009).

„АРЖЕНТИНА И БРАЗИЛИЯ НЕ ВЪРВЯХА КЪМ СОЦИАЛИЗЪМ, ЗАТОВА ИЗГУБИХА ПЪТЯ”

Брой 1-2, януари-февруари 2017

 

   На XVII европейска среща за солидарност с Куба, състояла се през ноември м.г. в Стокхолм, имах възможност да разговарям с почетната гостенка от Острова на свободата д-р Алейда Гевара – дъщеря на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара. Като лекар педиатър с опит в Никарагуа, в Ангола и в родната си Куба, а също и покрай многото си контакти със социални движения из различни латиноамерикански страни, Алейда има доста широк поглед върху съвременните процеси в света. Говорихме за много неща, но тук ще предложа онази част от интервюто, в което тя изказа оценките си за актуалната обстановка в Латинска Америка.

  

 

 – Какво ще кажеш за процесите в Латинска Америка днес? Има ли реванш на десницата?

 – Виждаме, че след смъртта на Уго Чавес процесът на обединение и интеграция в Латинска Америка изпитва силен натиск да бъде обърнат назад. Но нещата не са еднозначни. В страните, в които се стигна до такъв обрат, не можем да говорим за загуба на левицата, защото процесите не са били същински леви. В Аржентина президентът Нестор Кирхнер никога не е казвал, че е социалист, нито стилът му беше такъв. Той и жена му Кристина Фернандес само стартираха процес на възстановяване на националната икономика и на националната идентичност. Много смело действаха, наистина. Но никога така и не предприеха дълбоки промени в Аржентина. А след като няма такива промени, виждаме как при смяната на президента за 15 дни се преобърнаха и отрекоха неща, които преди това се правеха в продължение на 14 години.

Ако погледнем случилото се в Бразилия, там ще видим Работническата партия, която, разбира се, представлява една от тенденциите на левицата. Но нито в един момент нейните дейци не са декларирали, че са социалисти, нито пък са направили нещо, за да се присъединят към ALBA (Alternativa Bolivariana para las Américas – Боливарска алтернатива за Америките, инициатива на Уго Чавес и Фидел Кастро за регионална интеграция). Тоест в Бразилия нямахме реално и пълноценно прогресивно управление. Имаше само очевидна тенденция към подобряване на икономическата ситуация в страната.

  – Но Дилма Русеф покани кубински лекари в Бразилия…

 – Дилма наистина имаше план да доведе повече лекари в страната, защото бразилските медици не стъпват в бедняшките квартали. И тя го постигна благодарение на Световната здравна организация. Дилма се обърна към СЗО, а вече СЗО ѝ изпрати кубински лекари, не беше директно. Безспорно, бразилският народ получи различни бонуси, имаше напредък в развитието му. Но промените и тук не бяха дълбоки, не бяха конституционализирани. И видяхме как се възползваха противниците на този курс – съумяха да подменят властта и да спрат всичко, да върнат назад нещата. Това си беше един истински държавен преврат. Но на световно ниво сякаш не се разбра. ООН не се намеси, не наложи санкции. Прие се някак спокойно. Станалото – станало. Но не е така, беше много брутален удар!… Ситуацията в Бразилия е много трудна за народа. Той сам трябва да прецени как да продължи напред.

  – Десницата очевидно сега се стреми да мине в настъпление и в други латиноамерикански страни…

 – Да, това става често. Откакто победи Кубинската революция, десницата и САЩ никога не позволяват нещо подобно да се повтори и другаде в Латинска Америка. Не желаят да загубят, както загубиха в Куба. В страни като Венецуела може да е още по-лошо за тях, защото губят петрол. Те го крадяха направо, защото преди да дойде Чавес, плащаха смешните 5-7 долара за барел. А с политиката на Чавес в петролната индустрия Венецуела им нанесе сериозна щета. Затова е сега този натиск срещу Мадуро, срещу целия боливарски процес. Опитват се по всички начини да спасят онова, което по-рано са смятали за свое.

А можем да погледнем и Боливия. Там управлява вторият индиански президент в Латинска Америка. Първият беше още Бенито Хуарес в Мексико. Ево Моралес успя малко по малко да изгради силно единство чрез своето Движение за социализъм. Освен това положи големи усилия да укрепи икономическия напредък на страната си. Не забравяй, че Боливия беше смятана за една от най-бедните държави в света. А днес там се живее различно, днес боливийците имат много по-висок стандарт на живот. Още много неща липсват, разбира се. Това е страна, разграбвана в течение на векове. Но сега за първи път е собственичка на нещата, които произвежда. Така че за първи път има натрупване и има справедливо разпределение.

За да обобщя, ще повторя, че когато промените не се извършват с тенденция към социализъм, винаги има вероятност да се изгуби пътят. Ако липсва ясна посока с ясно очертана идеология, която да се подкрепя от народа, никога не е изключен рискът от обрат. И ти по-добре от мен знаеш това, нали? Имам предвид Източна Европа…

Къдринка Къдринова

Пълният текст на интервюто може да се прочете на сайта БАРИКАДА 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор