Из „НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ФАШИЗМА И ЗАДАЧИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ В БОРБАТА ЗА ЕДИНСТВОТО НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА ПРОТИВ ФАШИЗМА” - Доклад пред VII Световен конгрес на Комунистическия интернационал

Брой 3-4, юни-юли 2017

 

Класовият характер на фашизма

 

Фашизмът на власт, другари, както правилно го характеризира XIII пленум на Изпълкома на Комунистическия интернационал, е открита терористическа диктатура на най-реакционните, най-шовинистическите и най-империалистически елементи на финансовия капитал.

 Най-реакционната разновидност на фашизма – това е фашизмът от германски тип.  Той нагло нарича себе си националсоциализъм, макар че няма нищо общо със социализма.  Германският фашизъм – това не е само буржоазен национализъм, това е зверски шовинизъм. Това е правителствена система на политически бандитизъм, система на провокации и изтезания спрямо работническата класа и революционните елементи от селяните, дребната буржоазия и интелигенцията. Това е средновековно варварство и зверство. Това е необуздана агресия спрямо другите народи и страни.

 Германският фашизъм действува като ударен юмрук на международната контрареволюция, като главен подпалвач на империалистическата война, като подстрекател на кръстоносния поход против Съветския съюз – великото отечество на трудещите се от целия свят.

 Фашизмът – това не е форма на държавна власт, която уж „стои над двете класи – пролетариата и буржоазията“, както твърдеше например Ото Бауер. Това не е „въстанала дребна буржоазия, която е завладяла държавната машина“, както заявява английският социалист Брайлсфорт. Не. Фашизмът не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или на лумпенпролетариата над финансовия капитал. Фашизмът – това е власт на самия финансов капитал. Това е организация за терористическа разправа с работническата класа и с революционната част на селяните и интелигенцията. Фашизмът във външната политика – това е шовинизъм в най-груба форма, който култивира животинска омраза против другите народи.

Необходимо е да се подчертава особено силно този истински характер на фашизма, защото маската на социалната демагогия даде възможност на фашизма да увлече след себе си в редица страни изхвърлените от кризата вън от релсите дребнобуржоазни маси и даже известни части от най-изостаналите слоеве на пролетариата, които никога не биха тръгнали подир фашизма, ако разбираха неговия действителен класов характер, неговата истинска природа.

***

Водачите на социалдемокрацията замазваха и скриваха от масите истинския класов характер на фашизма и не зовяха на борба против засилващите се реакционни мероприятия на буржоазията. Те носят голяма историческа отговорност затова, че в решителния момент на фашисткото настъпление значителна част на трудещите се маси в Германия и редица други фашистки страни не виждаше във фашизма най-кръвожадния финансов хищник, своя най-зъл враг и че тези маси не бяха готови за съпротива.

 Къде е източникът на влиянието на фашизма върху масите? Фашизмът успява да привлича маси затова, защото той демагогски спекулира с техните особено наболели нужди и искания. Фашизмът не само разпалва дълбоко вкоренилите се в масите предразсъдъци, но той злоупотребява с най-добрите чувства на тези маси, с тяхното чувство на справедливост и понякога даже с техните революционни традиции. Защо германските фашисти, тези лакеи на едрата буржоазия и смъртни врагове на социализма, се представят пред масите за „социалисти“, а своето идване на власт рисуват като „Революция“? Защото те се стремят да експлоатират вярата в революцията и влечението към социализма, които живеят в сърцата на широките трудещи се маси в Германия.

 Фашизмът действува в интереса на крайните империалисти, но той излиза пред масите под маската на защитник на обидената нация и апелира към оскърбеното национално чувство, както прави например германският фашизъм, който увлече след себе си дребнобуржоазните маси с лозунга „против Версай“.

 Фашизмът се стреми към най-необуздана експлоатация на масите, но той отива сред тях с изкусна антикапиталистическа демагогия, експлоатирайки дълбоката омраза на трудещите се към хищническата буржоазия, към банките, тръстовете и финансовите магнати и издигайки за политически незрелите маси най-примамливи в дадения момент лозунги: в Германия – „Общото благо стои над частното“; в Италия – „Нашата държава не е капиталистическа, а корпоративна“; в Япония – „За Япония без експлоатация“; в Съединените щати – „За разделяне на богатството“, и т. н.

 Фашизмът предава народа на измъчване на най-корумпираните, продажните елементи, но излиза пред него с искане „за честна и неподкупна власт“. Спекулирайки с дълбокото разочарование на масите от правителствата на буржоазната демокрация, фашизмът лицемерно негодува против корупцията (например аферата „Бармат“ и „Склярек“ – Германия, аферата „Ставицки“ – Франция, и ред други).

 В интереса на най-реакционните кръгове на буржоазията фашизмът
подмамва разочарованите и отдръпващите се от старите буржоазни партии
маси. Но той импонира на тези маси с резкостта на своите нападки против буржоазните правителства, с непримиримостта на своето отношение към старите партии на буржоазията.

 Надминавайки със своя цинизъм и лъжа всички други разновидности на буржоазната реакция, фашизмът приспособява своята демагогия към националните особености на всяка страна и даже към особеностите на различните социални слоеве в една и съща страна. И масите на дребната буржоазия, даже част от работниците, доведени до отчаяние от нуждата, безработицата и несигурността на своето съществуване, стават жертви на социалната и шовинистическата демагогия на фашизма.

 

За антифашистки народен фронт

 

При мобилизирането на трудещите се маси на борба против фашизма особено важна задача е създаването на широк народен антифашистки фронт върху базата на пролетарския единен фронт. Успехът на целокупната борба на пролетариата е тясно свързан с установяването на боеви съюз на пролетариата с трудещите се селяни и с основната маса на градската дребна буржоазия, които съставляват болшинството от населението даже в индустриално развитите страни.

 Фашизмът, желаейки да завоюва тези маси на своя страна, в своята агитация се опитва да противопостави трудещите се маси от града и селото на революционния пролетариат, да сплаши дребния буржоа с плашилото на „червената опасност“. Ние трябва да обърнем острието и да покажем на трудещите се селяни, занаятчиите и на трудовата интелигенция откъде ги заплашва действителна опасност: конкретно да покажем кой стоварва върху селянина бремето на данъците и бериите, изстисква от него лихварски проценти; кой, притежавайки най-добрата земя и всички богатства, пропъжда селянина и семейството му от неговия участък и го обрича на безработица и просия. Конкретно да разясняваме, търпеливо и упорито да разясняваме кой разорява занаятчиите с данъци, берии, високи наеми и с непоносима за тях конкуренция; кой изхвърля на улицата и лишава от работа широките маси на трудовата интелигенция.

 Но това е недостатъчно.

 Основното, най-решаващото за изграждането на антифашисткия народен фронт – това е решителното действие на революционния пролетариат в защита на исканията на тези слоеве и по-специално на трудещите се селяни, искания, които са свързани с коренните интереси на пролетариата, съчетавайки в процеса на борбата исканията на работническата класа с тези искания.

 При създаването на антифашисткия народен фронт има голямо значение правилният подход към ония организации и партии, в които влизат голям брой трудещи се селяни и основните маси на градската дребна буржоазия.

 В капиталистическите страни болшинството от тези партии и организации както политически, така и икономически, се намира още под влиянието на буржоазията и върви след нея. Социалният състав на тези партии и организации е нееднороден. В тях има едри кулаци наред с безимотни селяни, крупни спекуланти наред с дребни търговци, но ръководството в тях принадлежи на първите – на агентите на едрия капитал. Това ни задължава към диференциран подход към тези организации, като се има предвид, че членската маса твърде често не знае действителното политическо лице на своето ръководство. При определени обстоятелства ние можем и сме длъжни да насочваме своите усилия така, че въпреки тяхното буржоазно ръководство да привличаме тия партии и организации или отделни техни части на страната на антифашисткия народен фронт. Такова е например сега положението във Франция с
радикалната партия, в Съединените щати – с различните фермерски органи­зации, в Полша – със „Строництво людове“, в Югославия – с Хърватската селска партия, в България – със Земеделския съюз, в Гърция – с аграристите и т. н. Но независимо от това, има ли шансове за привличането на такива партии и организации на страната на народния фронт, нашата тактика при всички условия трябва да бъде насочена към въвличане на влизащите в тях дребни селяни, занаятчии и др. в антифашисткия народен фронт.

 Вие виждате следователно, че тук по цялата линия трябва да се тури край на нерядко срещащото се в нашата практика игнориране и пренебрежително отношение към различните организации и партии на селяните, занаятчиите и градските дребнобуржоазни маси.

 

За идеологическата борба против фашизма

 

Една от най-слабите страни на антифашистката борба на нашите партии се заключава в това, че те недостатъчно и несвоевременно реагират против демагогията на фашизма и продължават и досега пренебрежително да се отнасят към въпросите на борбата против фашистката идеология. Много другари не вярвяха, че такава реакционна разновидност на буржоазната идеология като идеологията на фашизма, която в своите нелепости често достига до безумие, е способна въобще да завоюва масово влияние. Това беше голяма грешка. Гниенето на капитализма, отишло така далеч, прониква до самата сърцевина на неговата идеология и култура, а отчаяното положение на широките народни маси прави известни техни слоеве възприемчиви към заразяване от идеологическия измет на това гниене.

 Ние в никой случай не трябва да недооценяваме тази сила на идеологическата зараза на фашизма. Ние трябва, напротив, от своя страна да разгърнем широка идеологическа борба върху основата на ясна, популярна аргументация и на правилен и добре обмислен подход към своеобразието на националната психология на народните маси.

 Фашистите преобръщат цялата история на всеки народ, за да се представят като наследници и продължители на всичко възвишено и героично в неговото минало, а всичко, което е било унизително и оскърбително за националните чувства на народа, използуват като оръжие против враговете на фашизма. В Германия се издават стотици книги, които преследват само една цел – да фалшифицират във фашистки дух историята на германския народ. Новоизпечените националсоциалистически историци се стараят да представят историята на Германия по такъв начин, че уж по силата на някаква си „историческа закономерност“ в продължение на две хиляди години преминава като червена нишка тая линия на развитие, която доведе до появяването на историческата сцена на националния „спасител“, на „месията“ на германския народ, на известния „ефрейтор“ от австрийски произход! В тези книги най-крупните дейци на германския народ в миналото се представят като фашисти, а големите селски движения – като преки предтечи на фашисткото движение.

 Мусолини усилено се старае да трупа капитал за сметка на героичния образ на Гарибалди. Френските фашисти издигат като своя героиня Жана д’Арк. Американските фашисти апелират към традициите на американските войни за независимост, към традициите на Вашингтон и Линкълн. Българските фашисти използуват националноосвободителното движение от 70-те години и неговите любими народни герои Васил Левски, Стефан Караджа и т. н.

Тези комунисти, които смятат, че всичко това не се отнася до делото на работническата класа, които нищо не правят, за да осветлят пред трудещите се маси миналото на своя собствен народ исторически правилно, в истински марксистки, марксистко-ленински... за да свържат своята сегашна борба с неговите революционни традиции в миналото – тези комунисти доброволно предоставят на фашистките фалшификатори всичко, което е ценно в историческото минало на нацията, за затъпяване на народните маси.

 Не! Другари! Нас ни интересува всеки важен въпрос не само на настоящето и бъдещето, но и на миналото на нашия собствен народ. Ние, комунистите, не водим тесногръда политика на цехови интереси на работниците. Ние не сме ограничени трейдюнионистки дейци или ръководители на средновековните занаятчийски и калфенски гилдии. Ние сме представители на класовите интереси на най-важната, най-великата класа на съвременното общество – на работническата класа, която е призвана да освободи човечеството от мъченията на капиталистическия строй и която вече на една шеста част от земното кълбо е съборила игото на капитализма и е управляваща класа. Ние защищаваме жизнените интереси на всички експлоатирани трудещи се слоеве, т. е. на огромното болшинство на народа във всяка капиталистическа страна.

 Ние, комунистите, сме непримирими принципиални противници на буржоазния национализъм във всичките негови разновидности. Но ние не сме привърженици на националния нихилизъм и никога не трябва да действуваме като такива. Задачата за възпитанието на работниците и всички трудещи се в духа на пролетарския интернационализъм – това е една от основните задачи на всяка комунистическа партия. Но този, който мисли, че това му позволява и даже го заставя да плюе на всички национални чувства на широките трудещи се маси, той е далеч от истинския болшевизъм, той нищо не е разбрал от учението на Ленин по националния въпрос.

 Ленин, който всякога решително и последователно се е борил против буржоазния национализъм, ни е показал пример на правилен подход към въпроса за националните чувства в своята статия „За националната гордост на великорусите“, написана в 1914 година. Ето какво пише той:

 „Чуждо ли е нам, на великоруските съзнателни пролетарии, чувството на национална гордост? Разбира се, не! Ние обичаме своя език и своята родина, ние повече от всичко работим за издигането на нейните трудещи се маси (т. е. девет десети от нейното население) до съзнателния живот на демократи и социалисти. Най-тежко е за нас да виждаме и чувствуваме на какви насилия, гнет и подигравки подлагат нашата прекрасна родина царските палачи, дворяните и капиталистите. Ние се гордеем, че тези насилия предизвикаха отпор в нашата среда, в средата на великорусите, че тази среда излъчи Радишчев, декабристите, революционерите разночинци от 70-те години, че великоруската работническа класа създаде в 1905 г. могъща революционна партия на масите...

 Ние сме изпълнени с чувство на национална гордост, защото великоруската нация също създаде революционна класа, също доказа, че е способна да даде на човечеството велики примери на борба за свобода и социализъм, а не само велики погроми, редици от бесилки, затвори, велики гладувания и велико раболепие пред поповете, царете, помешчиците и капиталистите.

 Ние сме изпълнени с чувство на национална гордост и именно затова особено ненавиждаме своето робско минало... и своето робско настояще, когато същите тия помешчици, подпомагани от капиталистите, ни водят на война, за да задушаваме Полша и Украйна, за да смазваме демократичното движение в Персия и Китай, за да засилим позорящата нашето великоруско национално достойнство шапка на романовци, бобринскиевци, пуришкевичевци!“ (Ленин, т. XVIII, стр. 81 [Бълг. изд., т. 21, стр. 94-95].

 Ето как пише Ленин за националната гордост. Аз мисля, другари, че не постъпих неправилно на процеса в Лайпциг, когато при опита на фашистите да оклеветят българския народ като варварски, взех под защита националната чест на трудещите се маси на българския народ, беззаветно борещи се против фашистките узурпатори, тези същински варвари и диваци, и когато заявих, че аз нямам никакви основания да се срамувам, че съм българин, а наопаки – гордея се с това, че съм син на героичната българска работническа класа.

 Другари! Пролетарският интернационализъм трябва, така да се каже, „да се аклиматизира“ във всяка страна, за да пусне дълбоки корени в родната земя. Националните форми на пролетарската класова борба и на работническото движение в отделните страни не противоречат на пролетарския интернационализъм, напротив, именно в тия форми може с успех да се защища­ват и международните интереси на пролетариата.

 Разбира се, необходимо е всякъде и във всички случаи да разкриваме и конкретно да доказваме пред масите, че фашистката буржоазия под предлог на защита общонационалните интереси води своя егоистична политика на угнетяване и експлоатация на своя собствен народ, както и на ограбване и заробване на други народи. Но не бива да се ограничаваме с това. Необходимо е едновременно посредством самата борба на работническата класа и акциите на комунистическите партии да показваме, че пролетариатът, въставайки против всякакъв род робство и национално угнетяване, е единственият истински борец за националната свобода и независимост на народа.

 Интересите на класовата борба на пролетариата против отечествените експлоататори и угнетители не противоречат на интересите на свободното и щастливо бъдеще на нацията. Напротив: социалистическата революция ще означава спасение на нацията и ще Ӝ открие път към висш подем. С това, че работническата класа в настояще време строи своите класови организации и укрепва своите позиции, че тя защищава демократическите права и свободи от фашизма, че тя се бори за събарянето на капитализма, със самото това вече тя се бори за това бъдеще на нацията.

 Революционният пролетариат се бори за спасението на културата на народа, за нейното освобождение от оковите на загниващия монополистически капитал, от варварския фашизъм, който я насилва. Само пролетарската революция може да предотврати загиването на културата, да я издигне до най-висок разцвет като истинска народна култура – национална по форма и социалистическа по съдържание, – което се осъществява пред очите ни в Съюза на съветските социалистически републики...

 Пролетарският интернационализъм не само не противоречи на борбата на трудещите се в отделните страни за национална, социална и културна свобода, но и осигурява благодарение на международната пролетарска солидарност и боево единство поддръжката, която е необходима за победата в тая борба. Само в най-тесен съюз с победилия пролетариат на великия Съветски съюз работническата класа от капиталистическите страни може да победи. Само борейки се ръка за ръка с пролетариата от империалистическите страни, колониалните народи и угнетените национални малцинства могат да извоюват своето освобождение. Само през революционния съюз на работническата класа от империалистическите страни с националноосвободителното движение на колониите и зависимите страни минава пътят на победата на пролетарската революция в империалистическите страни, защото, както ни учи Маркс, „не може да бъде свободен един народ, който угнетява други народи“.

 Комунистите пък, които принадлежат към угнетената, зависима нация, не могат с успех да се борят против шовинизма сред своята нация, ако те едновременно не покажат в практиката на масовото движение, че те на дело се борят за освобождението на своята нация от чуждото иго. Не могат също така, от друга страна, комунистите от угнетяващата нация да извършат това, което е необходимо за възпитанието в духа на интернационализма на трудещите се
маси на своята нация, ако не водят решителна борба против потисническата политика на своята „собствена“ буржоазия и за правото на пълно самоопре­деление на заробените от нея нации. Ако не направят това, те не ще помогнат на трудещите се от угнетената нация да преодолеят своите националистически предразсъдъци.

 Ако ние се борим в тоя дух, ако в цялата си масова работа убедително покажем, че ние сме еднакво свободни както от националния нихилизъм, така и от буржоазния национализъм, то само в тоя случай ние ще можем да водим действително успешна борба против шовинистическата демагогия на фашистите.

 Затова е така важно правилното и конкретно прилагане на ленинската национална политика. Това е безусловно необходима предпоставка за успешна­та борба против шовинизма, това главно оръдие за идеологическо въздействие на фашистите върху масите.

***

 Да имаш правилна линия – това още не е достатъчно.

 Необходимо е, по-нататък, да се има предвид, че усвояването на нашите решения от широките маси е невъзможно, ако ние не се научим да говорим на разбран за масите език. Ние далеч не всякога умеем да говорим просто, конкретно, в образи, които са близки и понятни за масите. Ние все още не можем да се откажем от заучените и отвлечени формули. И действително, прегледайте нашите позиви, вестници, резолюции и тезиси и вие ще видите, че те често са написани на такъв език, така тежко са изложени, че са трудни за разбиране даже за функционерите на нашата партия, да не говорим вече за обикновените работници.

 Ако помислим, другари, че работниците, особено във фашистките страни, които разпространяват и четат тези позиви, рискуват живота си, тогава ще ни стане още по-ясно защо е необходимо да пишем за масите на достъпен за тях език, за да не отиват напразно жертвите, които се дават.

 В не по-малка степен това се отнася и до нашата устна агитация и пропаганда. В това отношение трябва напълно откровено да признаем, че фашистите често се оказват по-ловки и по-гъвкави, отколкото много наши другари.

 Аз си спомням например едно събрание на безработните в Берлин преди идването на Хитлер на власт. Това беше по времето на процеса против известните аферисти и спекуланти братя Склярек, който процес продължи няколко месеца. Националсоциалистическият оратор, който взе думата на събранието, използува този процес за своите демагогски цели. Той посочи аферите, подкупите и други престъпления, които бяха извършени от братята Склярек, подчерта, че процесът против тях ще продължава с месеци, и изчисли колко стотици хиляди марки той струва на германския народ и под гръмките ръкопляскания на присъствуващите заяви, че подобни бандити като братя Склярек би трябвало да се разстрелят без всякакви разтакания, а изразходваните на процеса пари да се дадат в полза на безработните.

 Вдига се един комунист и иска думата. Председателят в началото отказва, но под натиска на присъствуващите, които искаха да чуят комуниста, беше принуден да му даде думата. Когато комунистът се качи на трибуната, всички присъствуващи очакваха с нетърпение какво ще каже комунистическият оратор. Какво обаче той каза?

 „Другари! – заяви той със силен и гръмък глас. – Току-що се завърши пленумът на Комунистическия интернационал. Той посочи пътя за спасението на работническата класа. Най-главната задача, която той постави пред вас, другари, това е „завоюването на болшинството на работническата класа“. (Смях.) Пленумът посочи, че движението на безработните трябва да се „политизира“. (Смях.) Пленумът призовава да се издигне това движение на по-висока степен“... (Смях.)

 И в този дух ораторът говори по-нататък, мислейки очевидно, че „разяснява“ истинските решения на пленума.

 Можеше ли такава реч да завладее безработните? Можеше ли да ги удовлетвори това, че първоначално се готвят да ги политизират, след това да ги революционизират, а след това да ги мобилизират за издигане на тяхното движение на по-висока степен? (Смях, ръкопляскания.)

 Седейки в един от ъглите на помещението, аз с огорчение наблюдавах как присъствуващите безработни, които тъй силно желаеха да изслушат комуниста, за да узнаят от него какво конкретно да правят, почнаха да се прозяват и да проявяват явно разочарование. И аз съвсем не се удивих, когато накрая председателят грубо отне думата на нашия оратор, без какъвто и да било протест от страна на събранието.

 Това, за съжаление, не е единичен случай в нашата агитация. Такива случаи
е имало не само в Германия. Така да агитираш, другари, значи да агитираш против себе си. Време е да свършим веднъж завинаги с такива, позволете да кажа, детински методи на агитация, за да не употребя по-силни думи.

 През време на моя доклад председателят др. Куусинен получи от заседател-ната зала на конгреса едно характерно писмо, адресирано до мене. Аз ще го прочета гласно: „Моля да засегнете във вашия доклад пред конгреса един въпрос, а именно: всички решения и постановления на Коминтерма да бъдат написани в бъдеще така, че да ги разбират не само подготвените комунисти, но и всеки трудещ се без каквато и да било подготовка, като чете материалите на Коминтерна, да може веднага да разбере какво искат комунистите и каква полза дава на човечеството комунизмът. Някои партийни върхове забравят това. Трябва да им напомним, и то твърде силно, да водят агитацията за комунизма на разбран език.“

 Не ми е точно известно кой е авторът на това писмо. Но аз не се съмнявам, че този другар изрази със своето писмо мнението и желанието на милиони работници. Много наши другари мислят, че те толкова по-добре агитират и пропагандират, колкото повече употребяват високопарни думи, неразбрани за масите формули и тезиси, като забравят, че тъкмо най-великите вождове и теоретици на работническата класа в нашата епоха всякога са говорили и писали на най-разбран за масите език.

 Всеки от нас трябва твърдо да усвои като закон, като болшевишки закон, елементарното правило: Когато пишеш или говориш, всякога трябва да мислиш за обикновения работник, който трябва да те разбере, да повярва на твоя зов и с готовност да те последва! Трябва да мислиш за кого пишеш и кому ти говориш.

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови