Ваня Григорова е икономист, съветник по икономически въпроси на президента на КТ „Подкрепа“. Председател на сдружение „Солидарна България“. Участник в Инициативния комитет „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“.

НАШ’ТА СИСТЕМА 10-10-10.ВРЕМЕ Е ДАНЪЧНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ ДА ПРИКЛЮЧИ

Брой 5-6, септември-октомври 2017

„В България разликата между неравенството в доходите преди и след данъчно облагане и социални трансфери е сред най-малките в ЕС.“

Из препоръките на Европейската комисия към България 2017

 


В навечерието на Бюджет 2018 е време за равносметка за социално-икономическите резултати от данъчната реформа, извършена преди 10 години, когато:

корпоративният данък беше намален от 15% на 10%,

плоското замени прогресивното данъчно облагане при физическите лица,

беше отменен необлагаемият минимум

и бяха заличени всички белези на семейно данъчно облагане.

Експерти прогнозираха поредица благотворни ефекти за българската икономика и фиска. Част от обещанията включваха редуциране на сивата икономика (1), прилив на „много американски, японски и европейски инвестиции“ (2), повишена конкурентоспособност на икономиката (3), нарастване на стимулите за труд и съответно заетостта. Данните към настоящия момент:

Сива икономика

Методите за оценка на сенчестата икономика са различни. Калкулации­те на проф. Фридрих Шнайдер (4) от университета в Линц, Австрия, за размера на безотчетния бизнес в България като процент от БВП за перио­да 2003–2015 г. са представени на следващата графика.

 

 Делът на сивата икономика намалява от началото на наблюдението както в България, така и в Европейския съюз. По-отчетлив спад се забелязва след 2006 г. Големите надежди, свързани с проведената у нас реформа, обаче препращат към 2008 г. Всъщност данните показват, че размерите на сенчестия бизнес с леки отклонения следват плътно европейския тренд през целия период. Останалите държави-членки не проведоха аналогични на нашите данъчни реформи, поради което се налага изводът, че сивата икономика в България не е редуцирана в резултат на данъчната промяна.

Изследване на международната асоциация на счетоводителите (ACCA) от 2017 г. показва дял на сенчестата икономика в България 29,93% от БВП за 2016 г. и очаквания за застой на това равнище до 2025 г. Национално представителни работодателски организации изготвят собствени индек­си, които сочат нива около 28% (5). Всички изследвания, без значение от методологията, се колебаят около 30% от БВП, което продължава да поставя страната на челните места в световните класации по дял на сивата икономика. Неизпълнено обещание №1.

 Преки чуждестранни инвестиции

Притокът на преки чуждестранни инвестиции е удивително слаб – всъщност за миналата година те са под нивата за 1998 г. Тук бяха най-значимите очаквания от намаляването на корпоративния данък. На ръст на чуждите инвестиции се надяваха управляващите и в резултат на последвалите промени в данъците върху доходите на физическите лица. Видно от графиката и тези очаквания не бяха оправдани, тъй като най-големият ръст на ПЧИ за отминалото десетилетие е през 2006 г. Неизпълнено обещание №2. 

 

Нарастване на стимулите за труд

Твърде високите данъци от порядъка на 60-80% е възможно да демотивират хората да търсят заетост, макар че не данъците, а доходите са по-голям двигател на активното търсене на работа. Тук са разгледани два индикатора, които показват влиянието на данъците върху труда.

 

 

Източник: НСИ

Данните от първата графика сочат, че през 2008 г., когато се въвежда плоското данъчно облагане и отпада необлагаемият минимум, данъчната тежест се е увеличила. Макар втората графика да е по-комплексна, също илюстрира намалените стимули за работа. Докато през 2006 г. допълнителен труд означава 25,1% повече доходи, то през 2008 г. допълнителният доход намалява до 23,3% (разликата между 100% и показателя за съответната година). Контрааргументът, че социалните помощи демотивират заетостта, се опровергава от препоръката на Европейската комисия, която подчертава, че социалната ни система не обхваща нуждаещите се от подпомагане, а тези, които все пак отговарят на критериите, получават нищожни помощи.

Допълнителна илюстрация на ефектите на различните данъчни системи за облагане на личния доход беше публикувана съвсем скоро в доклад на ЕК (6). Само седем страни в ЕС прилагат плосък данък и само една от тях (България) е без необлагаем минимум. Другото изключение е Унгария, където няма необлагаем минимум на един зает, но има за двойка.

 Данъчна тежест в ЕС, страни с и без плоско данъчно облагане върху доходите (извадка)

 

 Видно от направения анализ, данъчната тежест при пропорционалното (плоско) облагане е по-висока за работници и служители,  които получават средно и по-ниско трудово възнаграждение. В реални условия, изглежда, наложената от години теория изглежда не дава очакваните резултати.

Да погледнем как се е отразила промяната върху отделните нива на заплатите в България (7). За целта са използвани данни за 2006 г. и 2010 г., които са равноотдалечени от момента на отмяната на необлагаемия минимум и въвеждането на десятъка.

 

 

 В първата графика е показано изменението на данъка върху минималната работна заплата в абсолютна стойност. Следващите отразяват промяната в заплатите и данъците върху съответните нива на трудово възнаграждение в процентно изражение. Докато данъчната тежест се увеличава върху ниските и средните заплати, върху високите (4800 лв. през 2010 г.) – тя намалява. Всички данни показват, че данъчната реформа всъщност не стимулира заетостта на ниско и средно ниво. Неизпълнено обещание №3.

 Двигателите на икономиката

Най-масово ползваният измерител на икономическото развитие, с всичките му дефекти, е брутният вътрешен продукт. Той се формира от сумата на крайното потребление, брутното капиталообразуване и нетния износ (разликата между износ и внос). Кой от тези индикатори има най-голяма тежест? За последните 17 години крайното потребление формира средно 83% от БВП! Само в три години от този период нетният износ е положителен, т.е по някакъв начин допринася за брутния продукт.

Същевременно от 2006 г. делът на крайното потребление устойчиво намалява. Причините за това се коренят, както беше посочено, не на бурен износ, а на несъразмерно на икономическото развитие потребление. За връзката между сниженото потребление и данъчната реформа е показателен и изводът на Министерство на финансите от годишния доклад за 2008 г. (8):

„…заетите, попадащи в нискодоходните групи, чувстват запазване и дори леко покачване на данъчната тежест върху трудовото възнаграждение. Домакинските бюджети, базирани главно на домакинства от по-нискодоходните групи, показват съществено забавяне в темпа на растеж на потреблението от началото на 2008 г., съпроводено с нарастването на разходите на домакинствата за плащане на данъци. Това развитие може да е свързано най-вече с увеличението на пряката данъчна тежест върху хората с по-нисък доход.“

Въвеждането на пропорционално данъчно облагане и премахването на необлагаемия минимум са част от причините в момента България да е на първо място по неравенство и по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения.

По-голям разполагаем доход в бюджетите на домакинствата!

Няколко са начините това да се случи чрез данъчната политика.    Първият е връщане на прогресивното данъчно облагане след внимателен анализ на структурата на доходите. Такова изследване в момента не може да се извърши, тъй като Националната агенция за приходите и Министерството на финансите не публикуват и не предоставят данни за различните нива на заплащане дори при официално искане от други държавни институции. Вече дори международни финансови институции като МВФ препоръчват въвеждане, а където го има, и увеличение на прогресивните данъчни ставки. Неслучайно Словакия се отказа от експеримента плосък данък преди четири години. Същото ще направи и Латвия от 2018 г.

Вторият начин е връщане на необлагаемия минимум поне в размер на минималната работна заплата, което мигновено ще остави 40 лв. (при настоящото ѝ ниво) в домакинските бюджети. Няма друга страна в Европейския съюз, освен България, в която няма необлагаем минимум. Напротив – ползват се три различни практики: нулева ставка, данъчно облекчение или данъчен кредит. В нашата страна, предвид ниските доходи и обичайната до 2008 г. практика, най-подходяща е нулевата ставка.

Третата възможност за провеждане на социална и справедлива данъчна политика е с прилагане на намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост, което трябва да се комбинира със засилен институционален контрол. Единствените държави в ЕС без диференциран данък добавена стойност са България и Дания. Но Дания наред с това е изключително социална държава. Когато лекарствата за деца и/или учебниците са безплатни, дали ДДС ще бъде 20% или 2%, за домакинството няма никакво значение.

Четвъртият способ едновременно за повишаване на потреблението и за провеждане на демографска политика е въвеждането на семейно подоходно данъчно облагане. Такова е прилагано в България в периода 2005–2007 г. под формата на облекчение за деца. Облекчението е за до три деца, като средно на дете е в размер на около 2,3 пъти минималната работна заплата. Преди две години отново беше въведено такова, но с незначителни нива – 200 лв. на дете годишно, което е по-малко от половината минимална заплата. Отстъпката е само до трето дете. Практиката в Европа, от която може да вземем пример, е богата. Най-често облекчението не е ограничено само до трето дете и нараства прогресивно с всяко следващо дете. Въпрос на национален приоритет и демографска политика.

Данъците наказват, данъците стимулират

Неолибералните тинк-танкове, където са базирани дежурните икономически съветници на всяко правителство през последните 20-ина години, залагат на формулата 10-10-10. А именно: 10% данък върху печалбата, 10% данък върху доходите, 10% социални осигуровки. Резултатът до момента е 2:1 за тях. Когато (и ако) постигнат и трети успех, това ще е краят на публичните системи за социална сигурност. Край на майчинството, обезщетенията за безработица, болничните, пенсиите – в дългосрочен план това е сигурен път към масова емиграция на тези, които успеят да емигрират, и скотски живот за останалите.

За да не позволим това да се случи, не е достатъчно да спрем по-нататъшен регрес, нужен ни е реванш. Той има не само социални, но и икономически проекции. Съществуват редица анализи, които показват, че и за обществото, и за икономиката е по-добре повече средства да остават в домакинствата с ниски и средни доходи. Те не ги затварят в банки и буркани, парите не „заспиват“. Използват ги за ежедневните си нужди, т.е. връщат ги в икономиката веднага.

През 2014 г. Институтът за политически изследвания в САЩ с методология на Moody’s изследва макроикономическия мултипликационен ефект на доходите на различни домакинства (9). Изводът: „Всеки допълнителен долар, който влиза в джобовете на нископлатените работници, добавя 1,21 долара в националната икономика. Всеки допълнителен долар, който влиза в джобовете на хората с високи доходи, добавя само около 39 цента към БВП.“ Заменяме долар с лев и даваме шанс на икономиката, подобряване на социалната и демографската ситуация в България.

 

 Бележки

(1) Плоският данък - рай за бизнеса и ад за политиците, в. „Капитал“, 20 март 2004 г. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2004/03/20/225523_ploskiiat_danuk_-_rai_za_biznesa_i_ad_za_politicite/

(2) Пак там.

(3) „Право в десетката!“, НПО „Институт за пазарна икономика“, 2 август 2007 г., http://ime.bg/bg/articles/prawo-w-desetkata-3/#ixzz4vKkUhPqk

(4) SizeandDevelopment of theShadowEconomy of31 Europeanand 5 other OECD Countriesfrom 2003 to 2015:DifferentDevelopmentshttp://www.econ.jku.at/members/Schneider/files/publications/2015/ShadEcEurope31.pdf

(5) Икономика на светло, АИКБ http://bica-bg.org/wp-content/uploads/2017/06/Aktualizaciya_na_indeksa-June-2016.pdf

(6) „Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа“, ЕК, http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=bg&pubId=8040&furtherPubs=yes.

(7) Ниска – минимална работна заплата; средна – медианна работна заплата; висока – 20 пъти минималната работна заплата. Данните са от НСИ, постановления на Министерския съвет за определяне на МРЗ и законите за държавния бюджет за съответната година.

(8) https://www.minfin.bg/upload/18597/annual_2008.pdf

(9) Wall Street Bonuses and the Minimum Wagehttp://www.ips-dc.org/wall_street_bonuses_and_the_minimum_wage/.

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови