ПЪРВАТА КНИЖКА

Брой 7-8, ноември-декември 2017

 ОТ ВЕХТ ЖИВОТ КЪМ „НОВО ВРЕМЕ“

 

„Стъмняваше се. Последний ден на заминуващата безвъзвратно стара година отстъпваше на последната ѝ нощ. На запад червенината, с която зимното слънце взе последно „прости“ от вехтата година, лека полека изчезваше и се сливаше с тъмно-пепелявото небе…“  Така започва първата книжка на списание „Ново време“, появила се през януари 1897 г. Не с уводна статия или програмен текст. А с разказ от Димитър Полянов.

В онази мразовита нощ две дечица в парцаливи дрешки, сковани от студ и страх от вълците, чакат „на стотина крачки от града, всред широкото поле“ завръщането на батя си – солдатина. Войникът е последната надежда на дома здрав и силен човек да се изправи срещу мизерията, болестите и липсата на как­вато и да било перспектива в него. Домът всъщност е колиба с порутени стени, книжни прозорци и угаснало огнище. В Новогодишната нощ безработният баща напразно опитва да изпроси милостиня и парче хляб от чорбаджията, който гуляе с градските първенци. Несретниците си лягат гладни, а на сутринта умира и последната им надежда. Солдатинът няма да се завърне. „Нова година – вехт живот“, така се казва разказът.

Вехтия...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови