„Тесни социалисти“ с анархически глави“, „Ново време“, год. ХIХ, кн. Х и ХI, 1 декември 1919 

„ТЕСНИ СОЦИАЛИСТИ” С АНАРХИЧЕСКИ ГЛАВИ

Брой 7-8, ноември-декември 2017

Да напиша следните редове и да им дам горното заглавие, ме накара брошурата, която носи подписа: „Слави Зидаров – тесен социалист“, с дългото название: „Инертност за самосъхранение или чрез смели акции към окончателна победа“. И твърде съжалявам, че тая брошура попадна в ръцете ми съвсем случайно и неотдавна.

Кой е тоя „Слави Зидаров“? Преди всичко, той е един псевдоним. В една забележка към уводната статия от Прометей в кн. 8 от списанието казах, че той е един малограмотен човек, който две свестни мисли не може да свърже в едно, а камо ли да напише такава брошура с претенцията на науч­ност. От самото съдържание на брошурата се вижда, че тя е кърпена от няколко души, от няколко „Зидаровци“, които се крият зад „Слави Зидаров“. Нашите положителни сведения казват, че зад тоя „Зидаров“ се крият „тесни социалисти“, партийни членове и разни непартийни членове, които нямат и не могат да имат нищо общо с нашата партия, с Българската комунистическа партия. Съдружието на „тесните социалисти“ с други под името „Зидаровци“ може да се обясни само с това, че в Българската комунистическа партия има „тесни социалисти“ с анархически глави. Това показва самата брошура.

Но тази компания от анонимни, от безименни „Зидаровци“, щом излезе брошурата им, обявиха псевдонима „Слави Зидаров“ чрез „Социалистически преглед“ за най-виден член на Българската комунистическа партия. Заявявам тук най-категорично, че тоя „Слави Зидаров“ не само не е никакъв най-виден, а не е и просто виден партиен член. Обаче, анонимната компания, която се крие зад него, за да предаде на своята „критика“ против Българската комунистическа партия, изобщо,  и Централния ѝ комитет частно, важност, прикачва на „Слави Зидаров“ или го накарва да си прикачи качества, каквито той няма и не може да има в Българската комунистическа партия. Тия си заявления подчертавам за сведение на лековерните наши партийни членове.

Тъкмо под дългото название на брошурата четем следната премъдрост на „Зидаровци“: „Когато се върши критика в партията, това показва, че тя е необходима, обаче, тя не трябва да бъде „горгорбашийска“, а другарска.“ Интересно! Първо, какво е това „горгорбашийска“ критика? Критиката си е критика, ако тя наистина е критика. Обаче, самозваният горгорбашия, т.е. псевдонимът „Слави Зидаров“, в компания, в съдружие с разни партийни и непартийни членове, все като него непризнати величия, пише „критика“, разбира се, не „горгорбашийска“, а „другарска“. Доколко това последното е вярно, се вижда от съдържанието на брошурата. Това се вижда още от самото ѝ заглавие, което гласи: „Инертност за самосъхранение или чрез смели акции и пр.“ Самото това заглавие вече показва, че „критиката“ на „Зидаровци“ е съвсем не „горгорбашийска“. И, за да убедят лековерните, че те, „Зидаровци“, „вършат критика на партията“ полезна, „необходима“ за нея, изричат премъдростта: „Когато се върши критика за партията, това показва, че тя е необходима“. Но в тази премъдрост на „Зидаровци“ се съдържа една голяма безсмислица.

Преди всичко „критиката“ им не е „критика в партията“, а зад гърба ѝ, от анонимни, от непознати и скрити зад псевдонима „Слави Зидаров“. Следователно, тя не само не е партийна критика, а едно нечестно дело, зад което се крият нечестни помисли и намерения. От друга страна, не всяка „критика в партията“ се явява необходима. И наистина. Например в софийската партийна организация, да кажем, се е промъкнал някой „революционер“ и в заседанията ѝ започва да говори глупости, нелепости, лъжи, инсинуации и клевети по адрес на партията изобщо и на дейността на Централния ѝ комитет частно, за която дейност този „революционер“ нищо не знае. Пита се, такава „критика в партията“ необходима ли е? Не се съмнявам, че всеки, у когото умът му е на мястото му, ще се съгласи, че такава „критика“ не само не е необходима за партията, но тя не трябва да се допуска в една партийна организация, която уважава себе си. А „критиката“ на „Зидаровци“ в брошурата на псевдонима „Слави Зидаров“ е тъкмо такава.

Да почнем от самото начало. Още в първите страници се срещаме с лъжи и с клевети по адрес на партията. Нашата партия, според „Зидаровци“, била влюбена в легалната борба, защото „и у нас традициите играят известна роля“, а те се състоят в това „сляпо да следваме западноевропейските страни в легалната им борба“. И прибавят: „Благодарение на тази ни уседнала черта, създадена повече от безрезервното пренасяне от Западна Европа на всичко онова, което се казва революционно, ние изпаднахме в непоследователности, за които ще говорим по-нататък“.

Всичкото това дрънкане на „Зидаровци“ е просто лъжа и клевета спрямо нашата партия. Българската комунистическа партия използва „легалната борба“ не защото „сляпо следва западноевропейските страни“, а защото счита за необходимо да я използва, доколкото съществува, за своите цели. Но тука най-характерното у „Зидаровци“ е това, че като обвиняват нашата партия в „сляпо следване западноевропейските страни в легалната им борба“ и в „безрезервното пренасяне от Западна Европа на всичко, което се казва революционно“, препоръчват ѝ да следва вече не „сляпо“, а най-сляпо и най-безрезервно „революционната практика“ на руския и унгарския болшевизъм и на германския спартакизъм, която нашите „Зидаровци“ разбират превратно и най-повърхностно. Ако според „Зидаровци“ не бива нашата партия „сляпо да следва западноевропейските страни в легалната им борба“, тя, според мене, не бива тъй сляпо и безрезервно да се отнася към болшевизма и спартакизма, както искат нашите „тесни социалисти“ с анархически глави. Във всеки случай, последните говорят по адрес на нашата партия невъобразими глупости.

Друга клевета съставляват и следните думи на „Зидаровци“ за резолюциите на Първия конгрес на Българската социалистическа партия: „Но както тая резолюция (за парламентаризма, Д.Б), тъй и другите, които прие конгресът, отговарят напълно на отношението на инертните в партията към развиващите се събития.“ Които са изучили съдържание­то на конгресните резолюции, те знаят много добре, че подчертаните от мен думи съставляват голяма лъжа и клевета. Резолюциите бяха приети от грамадното болшинство делегати, за да не кажа единодушно. А според „Зидаровци“ конгресът се е състоял все от „инертните в партията“ и не инертен, не неподвижен физически и умствено в него е бил само Ив. Ганчев, например! Да, в партията има инертни; обаче те са „Зидаровци“, които бягат от градивната, „зидарската“ работа в партията като дребна, ненужна, безполезна в революционната епоха, а обичат да декламират само революционни фрази и за „революционна практика“ и по такъв начин прикриват своята инертност.

Нашите „Зидаровци“ превъзнасят в брошурата си „великия практик на революцията“, т.е. Ленин. Е, добре!

Партията на тоя „велик практик на революцията“, преди да завладее властта, в продължение на осем месеца използваше легалната борба за просвета и организация на пролетариата и на безимотните и малоимотните селяни. Или по-точно, използваше легалната борба за просвета, т.е. за издигане съзнанието и организирането им под своето знаме и за привличането на работническите, войнишките и селските съвети, изникнали още в първия момент на руската революция, но които се намираха под влиянието на буржоазията и нейните оръдия меншевиките и социалистите-революцио­нери. Трябваше, следователно, партията на Ленин и нейното влияние да се засилят предварително сред масата от пролетариата и селяните, сред работническите, войнишките и селските съвети така, че те окончателно да се болшевизират и чак тогава тя се реши в началото на ноември 1917 година да поеме хвърлената от Керенски ръкавица на гражданската война, т.е. да прибегне до въоръжено въстание с цел да завладее властта и установи съветското управление, диктатурата на пролетариата и селяните. Но до тоя момент

партията на Ленин, болшевишката партия, използваше за своите цели всички видове легална борба

до изборната борба и за учредителното събрание. Обаче, нашите „Зидаровци“, нашите „тесни социалисти“ с анархически глави, или не знаят тези исторически факти, или не ги разбират, та ги извращават. Защото за тях просветата и организацията са празни, дори вредни работи. Те са чули, че светът днес преживява революционна епоха и оттам вадят нелепото заключение, че днес легалната борба не само трябвало да бъде напусната, но днес тя била престъпление, че в революционната епоха трябвало Българската комунистическа партия да се предадяла само, както мислят всички анархисти, на подтикване народните „маси“ към бунтове, които щели да подготвят „масите“ към „другия път“, т.е. към гражданската война, към въоръженото въстание, с празни ръце или с хвърляне на бомби и т.н. Такъв е смисълът на това, което „Зидаровци“ приказват на 11 стр. от тяхната брошура и, изобщо, в цялата брошура.

Е, добре! Както видяхме по-горе, партията на „великия практик на революцията“, партията на Ленин живееше в Русия на само в революцион­на епоха, но в самата революция. И при всичко това от март 1917 г. до началото на ноември същата година тя се занимаваше с просвета и организация и с организация и просвета и не се отказа да използва легалната борба и изборната борба за тази цел.

Нещо повече. Към III Интернационал се присъединиха ред партии със старото название „социалдемократически“ и комунистически. Всички тези партии живеят също в революционна епоха. Обаче, нито Интернационалът, нито някой авторитет от него ги осъжда, или ги съветва да напуснат легалната борба, да напуснат парламента и да хванат „другия път“, който нашите „тесни социалисти“ с анархически глави сочат на Българската комунистическа партия. Тъкмо напротив. Ние днес имаме нови факти, които много нагледно показват какви големи глупости пишат „Зидаровци“. Но понеже те, за да придадат важност на своите глупости, се позовават на авторитета на Ленин, нека видим какво е неговото мнение днес, в революционната епоха, за участието  в изборната борба за парламента и другите изборни учреждения.

Вестник „L'Humanité“ от 2 ноември т.г., като говори, че известната смела комунистка Сомоно агитирала за взимане участие в предизборната борба, казва: „Ние можем, прочее, да заявим, че гражданката Сомоно, като действа така, действа в изрично съгласие със съветите на шефовете на руската революция и на самия Ленин, чийто вещ пратеник в Смола на съвещание с делегатите от френската, германската и швейцарската партия е чисто и просто препоръчал на западните социалисти да не напущат използването на изборното оръжие“ .Другояче не може и да бъде. Един Ленин, или който и да било друг представител на руската революция, който познава положението в другите страни, не може да даде друг съвет или за „другия път“, който препоръчват нашите „Зидаровци“ на нашата партия.

Прочее, нелепостите, които дрънкат „Зидаровци“, са плод на тяхното схващане за революцията. А то е онова на анархистите, за което говорихме в миналата статия. И нашите „Зидаровци“ мислят да повдигнат революцията, „като предизвикваме в масата готовност за жертви“, като тласкаме „масата“, „великото неизвестно“ на анархистите, към бунтове, към „инсурекции“, т.е. въоръжени въстания и други „революционни акции“, които щели да предизвикат в масата готовност за жертви. Затова именно те, както и анархистите, не признават други начини на просвета и организация освен пропагандата чрез тези техни „революционни действия“. В същото време, затова те, както и всички анархисти, се явяват такива стръвни противници на просветата и организацията, на пропагандата, която върши партията, Българската комунистическа партия, особено, както повтарят те, като папагали, в революционна епоха.

Обаче, не може да бъде, тъкмо в революционна епоха, по-пакостна за революционното възпитание и организиране на пролетариата и малоимотните тактиката, която препоръчват на нашата партия „тесните социалисти“ с анархически глави, „Зидаровци“. Тя е

тактика на безсмислените авантюри и провокации

Българската комунистическа партия не само има право, но е длъжна да се опълчва с всичката си енергия против тази анархическа тактика. Нейните отговорни органи, преди всичко Централният ѝ комитет, са длъжни да предупреждават партията да не се доверява на анархисти, скрити под булото на „болшевики“, да я заблуждават и да ѝ обръщат вниманието, че тактиката на анархистите е противореволюционна, че тактиката на Българската комунистическа партия няма нищо общо с тактиката на анархистите и на „тесните социалисти“ с анархически глави. Но последните казват: „Когато извънпартийният човек може да говори за бунтове и за образуване на съвети в сегашния момент, ние нямаме никакво право да го обвиним в провокаторство. Напротив, неговото желание да се работи в това направление трябва да бъде поощрено от наша страна, за да почувства той и околните му, че за задачата, прокламирана от нас в днешния момент, вече сериозно е заработено“. А, тъй ли било! Да прощават „Зидаровци“! „Извънпартийният човек“, разбира се, „може да говори“ каквито ще анархически глупости. Когато обаче, „извънпартийният човек“ от „говорене“ минава към „действие“, при това се явява в партията и иска да я тласне в анархически авантюри, тогава имаме пълно право да наречем неговото поведение чисто провокаторство, и следователно, всеки, който поддържа тази анархическа тактика, не само не заслужава никакво „поощрение“, никакво насърчаване, а, напротив, най-безпощадно бичуване.

От казаното става ясно защо на нашите „Зидаровци“ съвсем не се харесва Окръжното на Централния комитет на Българската комунистическа партия №14, а особено онова място от него, в което се казва, че

революцията в България ще зависи три четвърти от положението вън и една четвърт от положението вътре

както и от казаното там, че такава велика революция, каквато е комунистическата, представлява дълъг процес, резултати от който могат да се очакват, когато той обхване големите капиталистически страни. За „тесните социалисти“ с анархически глави това е съвсем непонятно. Затова за тях казаното в Окръжното означавало да „оперираме още със стари понятия“. Ние, комунистите, обаче, предпочитаме да оперираме със стари, но здрави и верни понятия, отколкото с „нови“, забъркани, анархически понятия. Нашите „тесни социалисти“ с анархически глави обичат да цитират Маркс и Енгелс „ни к селу, ни к городу“, ни в клин, ни в ръкав. Маркс и Енгелс, обаче, казват в Манифеста на Комунистическата партия, че едно от условията за освобождението на пролетариата, е задружното му действие поне в цивилизованите страни. С други думи, това ще рече, че комунистическата революция зависи от задружното действие на пролетариата поне в цивилизованите страни, в капиталистическите страни.

Когато Ленин, след избухването на революцията в Русия тръгна за там, се обърна към швейцарския пролетариат с известното писмо, в което между другото той им каза, че успехите на руската революция зависят от поддръжката, която очаква от европейския пролетариат. Ако Маркс и Енгелс, тъкмо в революционната епоха, каквато беше в онова време, когато издадоха Манифеста на Комунистическата партия, туряха комунистическата революция в зависимост от задружното действие на пролетариата в цивилизованите страни, ако, от друга страна, Ленин, който имаше да оперира в Русия с многоброен пролетариат, концентриран от капиталистическото производство в грамадни индустриални центрове и градове, и в същото време с многомилионно пролетаризирано и полупролетаризирано селското население, туряше комунистическата революция също в зависимост от поддръжката на европейския пролетариат, то не е ли ясно, че в България, дето условията съвсем не приличат нито на руските, нито на ония в цивилизованите страни, комунистическата революция зависи три четвърти от положението вън и една четвърт от положението вътре?

Да, за нашите „тесни социалисти“ с анархически глави това е съвсем непонятно. Това щяло да охлади „революционния жар на организациите“, щяло да отчае „масата“ и пр. Обаче, всички факти от конгреса насам показват тъкмо обратното на пророкуванията им. Нито организациите изгубиха своя „революционен жар“, нито „масата“ се отчая. Нека не говорим за организациите, но „масата“ по едно здраво инстинктивно чувство много добре схваща, че комунистическата революция в България зависи от задружното действие на пролетариата и полупролетариата в другите страни, и това здраво чувство го кара днес да вярва в революцията и да се радва на всеки ѝ успех.

След всичко гореказано считам за излишно да се спирам на другите, по-маловажни анархически нелепости, наговорени в брошурата. Ще спра само на някои инсинуации и клевети, пуснати от „Зидаровци“, по адрес на членовете от Централния комитет на Българската комунистическа партия. Изобщо, брошурата на „Зидаровци“ съдържа почти всички инсинуации и клевети, които пускат нашироко и дълбоко българските анархисти и нашите врагове от буржоазния лагер.

Преди всичко нашите „тесни социалисти“ с анархически глави инсинуират и клеветят по адрес на Централния комитет на нашата партия, че той не използвал така наречената „Радомирска революция“, както не бил използвал и военните бунтовепрез през 1912–1913 г. и не защото не е можел, а просто „от страх за кожата си“ или от „инертност за самосъхранение“ и т.н.

Рано е още да се прави оценка на събития­та през септември 1918 г. Обаче, тука може само едно да се каже. А именно, че нашата партия и Централният комитет не осъдиха това движение, а напротив, винаги и най-остро осъждаха и осъждат измяната на неговите водители и кръвнишкото изтребване на участниците в него с чужда сила, с германски войски. А това, че нашата партия не може да помогне на него, разбира се, не е никак случайно. Тя почти цяла беше милитаризирана, се намираше във войската, пръсната по фронтовете. В страната партията беше изпразнена, организациите ѝ представляваха шепа членове. В София беше същото, ако не по-лошо. Спомням си случаите, когато в Радославово време, след един протестационен митинг в двора на Народния дом, и предвид усилените слухове, пръскани от детективи и от усърдни ръководители на военно-полицейската секция за готвеща се болшевишка революция, усилено блокираха с войскови отделения Народния дом! Тогава страшните „революционери“ от Софийската организация не смееха да се приближат до Народния дом.

Другият случай беше, когато сраженията ставаха до Княжево и Владая. В тоя ден също никой от нашите големи „революционери“ не смееше да доближи до Народния дом. В последния се намираха само членове от Централния комитет на нашата партия. Прочее, партията в оня момент нямаше нито хора, нито оръжие, с които да излезе срещу картечниците и топовете на германските войски, въоръжени до петите, за да подпомогне „революцията“. Очевидно е, че при такива условия Централният комитет нямаше никаква физическа възможност да използва тази „революция“ . Но „тесните социалисти“ с анархически глави и в същото време все страшни „революционери“ искат да кажат, очевидно, че Централният комитет от пет души трябваше да намери и нарами пушки и с примера си да увлече „масата“ с празни ръце към „революция“, т.е. към анархическа авантюра. Смешни хорица!

Нашите „Зидаровци“ правят големи смешни усилия, за да накарат чет­ците си да извадят заключението, че Централният комитет на Българската комунистическа партия не смятал, че днес е революционна епоха. Това, разбира се, е също лъжа и клевета. Също така е една плоска лъжа и твърдението им, че Централния комитет бил направил големи отстъпки, като предал „една част от своите права на окръжните комитети“. Конгресът прие измененията в партийните статути, като задържа окръжните комитети, а премахна околийските и районните, т.е. централизира местната партийна дейност. Централният комитет с Окръжното си само организира функциите на окръжните комитети, нищо повече. Обаче, нашите смешни „Зидаровци“ търсят навсякъде нещо, с което да хвърлят камък по адрес на Централния комитет.

Друга лъжа съставлява твърдението им, че последните не само не предприемат никакви масови акции, но и били ги задържали, както и твърдението им, че нашата партия стояла пред събитията със „скръстени ръце“, като била казвала, „че не може нищо да предприеме, защото масите не били готови да реагират“, и че имало „много случаи, при които масите по свой почин са се вдигали да реагират“, но „нашата партия е отсъствала със своето ръководство“. Ние предоставяме на партийните другари, на партията сами да окачествяват тия твърдения на „тесните социалисти“ с анархически глави. За всекиго, прочее,е ясно, че те са лъжи и клевети по адрес на партията и на нейните ръководни тела.

Но по-нататък. Те пишат: „Нам ни беше повече драго да поддържаме меншевиките, отколкото болшевиките“. Това „нам“ значи, очевидно, на ръководните тела „било повече драго и пр.“. Това е една от безподобните клевети и инсинуации, с които си служат „Зидаровци“ против „ръководните тела“ на Българската комунистическа партия. Но те хвърлят и две инсинуации по адрес на сп. „Ново Време“, което било се задоволило „да отбележи само горещата полемика, която в Германия се водеше по въпроса за масовата политическа стачка“, обеща, че „ще се повърне, но не стори това“. Според тях, нашето списание „отбягна да вземе становище по тоя въпрос“. И защо мислите, читателю, то „отбягна“? Просто затова, че „нашите първи хора смятаха, че българският пролетариат не беше узрял за изпитанията, на каквито подлага такава грандиозна борба“. А всичко това е една плоска инсинуация и лъжа. Защото, първо, от самата статия, която беше насочена против „новите“ мнения на Кауцки, ясно личи къде са нашите симпатии в спора им; второ, и главно, че писахме тази статия в Радославово време, когато върлуваше безобразна цензура, а списанието скоро спря да излиза и не излизаше до юли тази година.

Същото трябва да се каже и за другата им инсинуация и лъжа. Сп. „Ново Време“ било обещало да се изкаже за разликата в методите на руските революционни течения, но не било сторило това. Не помня, дали списанието е обещавало такова нещо, възможно е; обаче, ако то не го е извършило, не го направи по същите причини, за които току-що казах. Но това, което в списанието не можа да стане, то е направено в статиите по повод руската революция през 1917 година, поместени първо в партийния орган „Р. В.“, а по-сетне издадени в отделна брошура. Обаче, за „тесните социалисти“ с анархически глави и тази инсинуация беше необходима, за да клеветят по адрес на партията и „първите и хора“. „Прочее – пишат те, – явно беше нежеланието да усвоим една тактика, за прилагането на която имаше всички обективни условия“!

У „Зидаровци“ – „тесни социалисти“ с анархически глави всичко е забъркано и не революционно. Поради това, те постоянно изпадат в противоречия. Ето едно-две от тях. На стр.18 те пишат: „Ние сме съгласни, че трябва да се избягват провокациите и че революцията трябва да се ръководи от нашата партия“. Обаче, на стр.22 те казват: „От всичко цитирано и казано се вижда, че интимното желание на ръководните тела е, щото революцията да се извърши от организациите. На масите вън от организациите те не доверяват“. За какви „маси“ вън от организацията, т.е. вън от партията, приказват „Зидаровци“, надали и те самите знаят. Излиза така, че партията ще ръководи революцията, а революцията ще извършат някакви „маси“ извън нея, които „маси централните ни органи третират като вещ, с която можем всичко да направим“.

А истината е друга. Именно господа „Зидаровци“ третират „масите“ като вещ, с която искат днес да вършат бунтове, утре „инсурекции“, „въо­ръжени въстания“ и кой знае какви още „революционни масови акции“. На стр. 4 те казват: „Всичко, което се отнася до заемане правилна принципална позиция, ние го намираме и усвояваме“. Не приемаме само техния „революционен метод“, т.е. метода на анархическите авантюри. Последното е съвсем вярно. Но, да заеме една партия „правилна принципална позиция“, значи, че се основава на нови сериозни теоретически и практически мотиви. Обаче, въпреки това, г-да „Зидаровци“ на стр.19, както и в други страници, приказват, че партията оперирала „още със стари понятия“. На 37 стр. те декларират: „При това длъжни сме да заявим, че в България няма друга партия, която ще трябва да води революционната борба, освен комунистическата партия – тесни социалисти“. След като инсинуираха и клеветиха  тази партия в цялата си брошура, тази декларация е характерна. Като гузни, г-да „Зидаровци“ правят тази декларация, за да убедят лековерните, че те нямали за цел да компрометират „най-ценното ни в живота, нашата партия“ и че за тях била „скъпа революционната борба“. Всъщност това са явно фалшиви декларации. Тяхната цел е тъкмо да компрометират партията, като главно я бият по главата с лъжи, инсинуации, клевети и всевъзможни измислици и нелепости. Това е неприкритата истина!

 

Съдружието „Зидаровци“ се състои от партийни членове, „тесни социалисти“ с анархически глави, и непартийни членове разни чешити. Както казах, само това обстоятелство достатъчно доказва всичката фалшивост на декларациите му. Но има и друго по-нечестно в тяхното дело. Тези „тесни социалисти“ с анархически глави вече се обявиха за отделна от партията организация с гръмко име, плод на маймунско подражание, която вече излиза с „акции“ чисто провокаторски. А в тази извънпартийна и противопартийна организация влизат „Зидаровци“ „тесни социалисти“ още партийни членове в нашата партия. Това е още едно доказателство, че декларациите им са от край до край фалшиви. Очевидна лъжа е, че за тях „най-ценно нещо в живота“ им била нашата партия  и че за тях била „скъпа революционната борба“. Не! За тях „най-ценно нещо“ съставлява тяхното манячество и „скъпа“ им е не „революционната борба“, а анархия­та в главата им. Обаче, бива ли партията да търпи в своите редове такива „тесни социалисти“ и с това да поеме каквито и да било отговорности за техните „революционни акции“? Има думата преди всичко софийската партийна организация.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови