През есента на 1918 г. като по чудо Джон Рийд си получава обратно материа­лите от пребиваването му в революционния Петроград, отнети му на границата при завръщането в Америка. В продължение на два месеца, заобиколен от купища записки, вестници и документи, той отново преживява онези исторически дни, пресъздавайки „на един дъх“ видяното и чутото.

Книгата „Десет дни, които разтърсиха света“ излиза на 19 март 1919 година в Ню Йорк и първият ѝ тираж е изкупен незабавно. Четат я в таксита и в метрото, едни – с недоумение, други – жадно, всички – с огромен интерес. А после с неотразимото си въздействие завладява умовете и чувствата на десетки милиони хора по целия свят.

Според една рецензия, с това произведение Рийд създава нова форма, съединяваща разнородни елементи: репортаж и открита публицистика, лирическа проза и сухи социологически добавки. Рийд не просто показва, той едновременно убеждава и доказва. Книгата му е „истината, пресъздадена чрез революционен темперамент“.

Но кой е този оригинален автор? Как един американец, който дори не владее руски, съумява така проникновено да улови епохалната същност на Октомврийската революция?

Роден е на 22 октомври 1887 г. в заможно семейство в Портланд, Орегон, и закономерно попада в Харвард. Където обаче посещава събранията на Социа­листическия клуб. Чутото там „…накара мен, както и много други, да осъзнаем, че навън, в скучния свят, се случва нещо, което е по-вълнуващо от колежанските занимания, и то насочи вниманието ни към произведенията на хора като Ейч Джи Уелз и Греъм Уолъс, откъсвайки ни от Оскаруайлдското дилетантство, което бе владяло четящите студенти“, казва Рийд.

През 1910 г., след като завършва университета, се отправя на пътешествие из Европа, за да се срещне със „скучния свят навън“. Заработва разходите си като работник на транспортен кораб, следвайки съвета на свой професор да „опознае“ живия живот, ако има намерение да става писател.

Следват години на постепенно осъз­наване и формиране на все по-определен възглед за обществото като класово, в което хората на труда са обречени на безправие и експлоатация. Вижда го при сблъсъка си със стачните борби в САЩ, в прекия си досег с Мексиканската революция през 1913 година.

Рийд се обявява категорично против Първата световна война, като заявява, че „…това е сблъсък на търговци… противоборство между търговски съперници. Ние, които сме социалисти, следва да се надяваме, дори да очакваме, че от това ужасно кръвопролитие и гибелно разрушение ще произтекат далеч отиващи социални промени, както и сериозна крачка напред към мир между хората“.

За да стигне през октомври 1917 г. до революционния Петроград, където заедно със съпругата си Луиза Брайънт стават непосредствени свидетели и участници в решаващите събития, променили хода на световната история.

След края на войната Рийд е съосновател на една от комунистическите формации в САЩ, а впоследствие – и активен сътрудник в дейността на Комунистическия интернационал в Москва.

През август 1920 г. изпълнява нареждане да замине за Баку за участие в конгрес на народите от Изтока. По време на тежкото петдневно пътуване заболява от тиф. След кратко боледуване почива в Москва на 17 октомври 1920 г. Погребан е с почести. Урната с праха му е поставена в стената на Червения площад.

 

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

Съвет. От времето на революцията думата се свързва с определен тип представителство, избирано от трудещите се, членовете на производствените колективи – със Съвета на работническите, войнишките и селските депутати. Освен местните съвети, които се избират във всеки град, съществуват още областни или губернски съвети и в столицата ‒ Централен изпълнителен комитет на всички съвети в Русия, който съкратено се нарича ЦИК. Почти навсякъде съветите на работническите депутати и съветите на войнишките депутати се обединиха наскоро след Мартенската революция.

Кадети. Така наречени по първите букви на наименованието на партията — „Конституционни демократи“. При царизма партията на кадетите, съставена от либерали – представители на имот­ните класи, беше най-крупната партия на политическите реформи. Когато през март 1917 г.
се разрази революцията, кадетите образуваха първото Временно правителство. През април кадетското правителство беше свалено, защото то открито излезе в защита на империалистическите цели на съюзните държави, в това число и на империалистическите цели на царското правителство. Колкото повече революцията добиваше все по-ярко изразен характер на социална революция, толкова кадетите ставаха все по-консервативни.

Меншевики. Тая партия включва социалисти от всички оттенъци, които смятат, че обществото трябва да стигне до социализма по пътя на естествена еволюция и че работническата класа трябва отначало да получи достъп до политическата власт. Всъщност това беше партия на социалисти-интелигенти и тъй като всички средства за просветата се намираха в ръцете на имотните класи, интелигенцията естествено теглеше към техния начин на мислене и заставаше на страната на тия класи.

Болшевики. Сега те се наричат Комунистическа партия, за да подчертаят пълния си разрив с традициите на „умерения“, или „парламентарния“ социализъм, който господства сред меншевиките и така наричаните „социа­листи от болшинството“ във всички страни. Болшевиките призоваха към незабавно пролетарско въстание и завземане на държавната власт, за да се ускори идването на социализма чрез насилствено нацио­нализиране на индустрията, земята, природните богатства и финансовите учреждения. Тая партия изразява стремежите главно на индустриалните работници, но така също и на значителна част от най-бедното селячество.

Есери (социалисти-революционери). Първоначално – революционна партия на селяните, партия на „боевите организации“ – на терористите. През есента на 1917 г. младите и по-решителните от интелигентите се отцепиха от основната партия и образуваха партията на левите социалисти-революционери. Есерите, които впоследствие радикалните групировки винаги наричаха „десни социалисти-революционери“, преминаха на политическите позиции на меншевиките и действаха заедно с тях. В последна сметка те се оказаха представители на интересите на богатите селяни, интелигенцията и политически изостаналите слоеве от населението на отдалечените селски райони.

Червена гвардия. Въо­ръжени фабрично-заводски работници в Русия. Червената гвардия за пръв път бе образувана през време на революцията от 1905 г. и отново се възроди през мартенските дни на 1917 г., когато беше нужна сила за поддържане на реда в града. По това време червеногвардейците бяха вече въоръжени и всички опити на Временното правителство да ги разоръжи останаха безуспешни. При всяка криза в хода на революцията отрядите на Червената гвардия излизаха на улиците.

Смолни. Смолният институт, щаб-квартирата на ЦИК и на Петроградския съвет, се помещава на брега на широката Нева, на самия край на града. При стария режим тук се е помещавал знаменитият пансион за дъщерите на руската аристокрация, който е бил под грижите на самата царица. Революцията го завзема и го дава на работническите и войнишките организации. В него имаше повече от сто огромни празни бели стаи. Тук се намираха и централните комитети на политическите партии и стаите за фракционните им съвещания.

„ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО РАЗТЪРСИХА СВЕТА“ Избрани страници от книгата на Джон Рийд

Брой 7-8, ноември-декември 2017

 

 Глава IV

КРАЙ НА ВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО

 

В сряда на 7 ноември (25 октомври) станах много късно. Когато излязох на Невски, в Петропавловската крепост гръмна обедният топ. Денят беше влажен и студен. Пред заключените врати на Държавната банка стоя­ха няколко войници с пушки с натъкнати щикове.

„Вие от кои сте? – попитах аз. – За правителството ли сте?“

„Няма вече правителство! – с усмивка отговори войникът. – Слава богу!“ Това беше всичко, което успях да науча от него.

По Невски, както винаги, се движеха трамваи. По всичките им издадени части бяха нависнали мъже, жени и деца. Магазините бяха отворени и изобщо улицата имаше като че ли дори по-спокоен вид, отколкото вчера. През нощта стените се бяха покрили с нови прокламации и призиви, кои­то
предупреждаваха срещу въстание. Те се обръщаха към селяните, към фронтоваците, към петроградските работници.

Купих...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор