Драги читателю,

 Мнозина констатират: преходът свърши. Други казват: за едни може би, но за други чак сега започва. Едно е ясно – обществото ни преживява момент, в който си задава определящия въпрос „Накъде по-нататък?“ Дали като продължение на досегашната посока, наложила се през последните вече близо тридесет години, или напротив – като нейно отрицание и като начални стъпки към качествено друго развитие занапред?

В обществото ни с течение на времето се натрупа силно разочарование от протеклите коренни обрати в живота на България – и от драстичното обедняване на огромна част от хората, и от гнетящото чувство за унизено достойнство и липса на елементарна порядъчност в политиката. Този срив на очакванията за живот без недоимък и несправедливости не е само у нас. В Европа също все по-остро се проявяват последиците от разлома между свиващото се малцинство все по-забогатяващи и застрашително разрастващото се мнозинство все по-обедняващи.

Въпросът е накъде ще „избие“ трупащото се напрежение – към войнстващ национализъм, омраза към различния и нарастващи вражди (и вътре в обществата, и на междудържавно равнище) или напротив – в полза на атака срещу корените на всеобхватната криза на съвременното капиталистическо общество. Историята пределно релефно ни сочи какъв е резултатът от първия вариант – „обикновен“ фашизъм, завършващ с пълна катастрофа.

Още преди 170 години в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс разкриха помитащата всякакви прегради мощ на глобализиращата се капиталистическа система. Днес, във времето на 200-годишнината на Маркс, е нужно да си припомним неговите прозрения не просто как да си обясняваме света, но и как да го променяме  – тема, засегната и в статията на без време напусналия ни Чавдар Стоименов, верния приятел и всеотдаен радетел за по-добър и достоен живот.

Преди 10 години БСП прие своята програма „За България“, в която високо заяви решимостта си да отхвърли наложилата се неолиберална парадигма в полза на социалната – т.е., не на егоистичното, а на солидарното начало като основа за свободен и справедлив живот. Днес, за да може БСП да изпълни заявената в нашата Програма мисия на „социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма“, сме длъжни отново да преценим дали Програмата ни чертае вярната посока в полза на демократичния социализъм като жизнено необходимото отрицание на колабиращия неолиберален капитализъм и на регреса му към войнстващ консерватизъм.

Затова през настоящата година приканваме за ангажирана програмна дискусия на страниците на „Ново време“ – незаменимата основа за идейно надмощие и обществено признание, без които изборни победи и успешно управление са невъзможни!