Хараламби Паницидис е професор в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава „Философия на Новото време – XIX век.“, „История на марксизма“, „История на руската философия“ и др. Преводач на Атинската полития и „Физиогномика“ от Аристотел.

ХУМАНИЗМЪТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО

Брой 1-2, януари-февруари 2018

Тоталният и радикален хуманизъм на Просвещението се дължи на усилието да се разбере действителната история на самосъздаването и себеизразяването на човека в неговия жизнен свят. Усилие, което днес трябва да бъде подновено по нов начин – не само теоретично, но и практически.

 

Едва ли бихме изненадали някого с твърдението, че на хуманизма като исторически променяща се система от възгледи или житейски позиции, отстояващи правото на хората по свободен начин да определят смисъла и формата си на живот, са посветени впечатляващ брой изследвания. Ще се опитам съвсем накратко да обобщя някои от най-характерните предикации, които са отнасяни към съдържанието на понятието хуманизъм.

Най-общата гледна точка изразява следното разбиране на хуманизма: утвърждаване на висшата ценност на човешкия живот, неговото право на самоопределяне и свободна волеизява. В исторически план възникването му като специфично явление на духовния и културен живот се свързва с оформилото се в епохата на Възраждането, предимно в Италия, движение на образованите хора, обединено от интереса към античността, изучаването и коментирането на класическата литература....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови