Евгений Кандиларов e доцент, д-р по обществознание на страните от Източна Азия в СУ „Св. Климент Охридски“ и дългогодишен сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания. Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“ в Токио и в Китайската академия за социални науки (КАСС). Автор е на книгите „България и Япония. От Студената война към ХХІ век“ и „Източна Азия и България“.

ПЕКИНСКАТА ИНИЦИАТИВА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩНОСТ СЪС СПОДЕЛЕНО БЪДЕЩЕ

Брой 1-2, януари-февруари 2018

ККП в диалог със световните политически партии

Китай предлага нов модел на глобализацията в името на един по-справедлив свят, в който всички народи да живеят в хармония

 

Между 18 и 24 октомври 2017 г. беше проведен ХІХ конгрес на ККП. Новоизбраният Централен комитет на Китайската комунистическа партия (ЦК на ККП) преизбра на първия си пленум президента Си Дзинпин за генерален секретар на ЦК. Той беше избран и за председател на Военния съвет на ЦК. По този начин китайският лидер си осигурява и нов петгодишен мандат начело на държавата, което ще се случи формално през март тази година.

В обновения основен документ на Китайската комунистическа партия беше включена политическата философия на китайския партиен и държавен лидер, наречена „Мислите на Си Дзинпин за нова ера на социализма с китайска специфика“. Предложението беше единодушно гласувано от делегатите и по този начин Си Дзинпин става вторият
китайски лидер след основателя на съвременен Китай Мао Цзедун, който приживе е удостоен с честта да бъде споменат в партийния устав. Името на друг от големите китайски ръководители – Дън Сяопин, е вписано в устава след смъртта му през 1997 г.

Резултатите от конгреса са красноречиви – Си Дзинпин влиза в пантео­на на великите китайски лидери редом с Мао Дзедун и Дън Сяопин и по всичко личи, че е възможно неговата власт да продължи и след изтичането на вторият му мандат през 2023 г. Това става ясно, след като на 25 февруари 2018 г.
Политбюро на ЦК на ККП обяви намерението си да се премахне конституционното ограничение на броя мандати за президента и вицепрезидента.

Планира се и създаване на нов орган – Национална надзорна комисия, като нова държавна агенция, записана в конституцията на страната. Освен това, ЦК на ККП предлага „идеите на Си Дзинпин“ да бъдат включени в конституцията на КНР. Партията предлага в нея да се добави изречение, подчертаващо важността на партийното превъзходство, а именно: „Ръководството на Китайската комунистическа партия е определящата характеристика на социализма с китайска специфика“. Възможно е да се добави и клауза за „Китай, работещ за изграждане на общност с общо бъдеще за човечеството“, и една, която казва, че ще „се придържа към мирен път на развитие и взаимоизгодна и отворена стратегия“. Очаква се поправките да бъдат разгледани от Общокитайското събрание на народните представители на 5 март 2018 г.

Всички тези промени и знаци са многозначителни, когато говорим за бъдещето на

КНР като безспорен
геополитически и геоикономически фактор

в световен план, който заема все по-важно значение за развитието на глобалната политика и икономика. По време на ХІХ конгрес на ККП Си Дзинпин говори неколкократно за мечтата за велико възраждане и силна нация, като още веднъж изрично подчертава целите за постигане на т. нар. сяокан общество (общество на средното благоденствие) през 2021 г. и „напълно развита и могъща“ нация през 2049 г. Фразите „велика сила“ и „силна държава“ присъстват десетки пъти в доклада на Си Дзинпин, а изграждането на глобални военни способности на китайската армия получи специално място в неговата програма.

Буквално месец след приключване на знаменателния ХІХ конгрес на ККП, от 30 ноември до 3 декември 2017 г., в китайската столица се проведе не по-малко знаменателен и от гледна точка на мащабите си, и от гледна точка на съдържанието и посланията си форум с участието на над 600 делегати, представители на близо 300 политически партии и организации от над 120 държави в света. На срещата присъстваха политически и държавни лидери буквално от цял свят, включително представители на партии с идеологически коренно различни гледни точки, като Републиканската партия в САЩ, Либералнодемократическата партия в Япония, Консервативната партия във Великобритания, Републиканската партия във Франция и либералната партия в Канада и пр.

Форумът премина под наслов „ККП в диалог с ръководствата на политическите партии по света“. Според световните анализатори това е едно от най-мащабните събирания на ръководствата на политически партии от цял свят, чиято цел е да споделят своите идеи и визия за възможностите да работят заедно в името на споделени ценности и цели за бъдещето на човечеството. Ето защо и мотото на форума беше „да работим заедно за изграждането на по-добър свят“, за постигането на „общност със споделено бъдеще“, за „мир и просперитет“ на всички държави по света.

От българска страна единствената политическа партия, чието ръководство взе участие в срещата, беше Българската социалистическа партия, въпреки че покана за участие са получили и други политически сили, в това число и управляващата партия ГЕРБ.

Какви са основните цели и политически послания на този безпрецедентен по своя обхват форум?

Още във встъпителното приветствено слово към делегатите на срещата генералният секретар на ККП и президент на КНР Си Дзинпин красноречиво и ясно аргументира мотивите на новоизбраното ръководство на ККП да работи заедно с останалия свят за изграждане на „общност със споделено бъдеще за човечеството“. Постигането на тази цел според китайското ръководство може да стане само чрез създаване на устойчива платформа за диалог между политическите партии по света, които играят ключова роля в политическия живот на държавите и в развитието на човешката цивилизация.

Според китайското ръководство развитието на глобализацията, науката и технологиите, интернет, т. нар. големи данни, квантовия сателит и изкуствения интелект, както и опитът, натрупан до този момент, са довели човечеството до много важен кръстопът, който го изправя пред избора по кой път ще се тръгне оттук нататък. Едната възможност е пътят на яростна и безмилостна конкуренция и надпревара, стигаща дори до въоръжен конфликт с цел придобиване на повече власт и най-вече в името на лични интереси. Този път рано или късно ще доведе до катастрофална криза. Другата възможност, формулирана от Си Дзинпин, е „да вървим заедно с приливите на времето и да се изправим пред предизвикателства чрез глобално сътрудничество“. Според китайският президент само този път може да създаде благоприятни условия за изграждане на „общност със споделено бъдеще в името на човечеството“ (1).

Именно в тази ситуация Китай извежда като предимство собствения си исторически опит, като цивилизация с над 5000-годишна история,
която е преминала през множество опустошения и размирици и въпреки всичко успява да се запази и възроди в края на ХХ и началото на ХХІ век. Това според китайския президент се дължи най-вече на древнокитайското разбиране, че „Всички хора под небето са от едно семейство“, „Всички хора са братя и ние споделяме живота на всички същества“, „Всички народи трябва да живеят в хармония“ (2).

Всъщност концепцията за изграждане на „общност със споделено бъдеще за човечеството“ е въплътена в конкретна политическа инициатива от китайския президент още през 2013 г. с инициирането на широкомащабния китайски проект, станал известен с името

„Нов път на коприната“

или инициативата „Един пояс, един път“, която има ясни геоикономически и геополитически измерения (3).

В съвместното комюнике от проведената на 14–15 май 2017 г. в Пекин кръгла маса, посветена на реализацията на този проект, в чиято работа участват 28 държавни глави, плюс още 200 официални представители на повече от сто страни (общият брой на участниците надхвърли 1000 души), е заявено категорично, че целта на инициативата е двустранно, тристранно, регионално и многостранно сътрудничество, в което страните акцентират върху изкореняване на бедността, създаване на работни места, справяне с последиците от международните финансови кризи, насърчаване на устойчивото развитие и развитието на пазарната индустриал­на трансформация и икономическата диверсификация.

В този контекст държавите участнички представиха различни стратегии за развитие и свързващи инициативи за сътрудничество, осигуряващи широко пространство за укрепване на международното сътрудничество.

В заключение КНР заяви, че това съвместно начинание по инициативата „Един пояс, един път“ и търсенето на допълване с други инициативи предоставя нови възможности и стимули за международно сътрудничество. То помага да се работи за една глобализация, която да е отворена, приобщаваща и полезна за всички. Същевременно беше подчертано, че насърчаването на мира, взаимоизгодното сътрудничество и спазването на целите и принципите на Хартата на ООН и на международното право представляват споделени отговорности; постигането на приобщаващ и устойчив растеж и развитие и подобряването на качеството на живот на хората са общи цели; създаване на процъфтяваща и мирна общност със споделено бъдеще за човечеството е общ стремеж (4).

Ето защо още при откриването на срещата на ККП с ръководствата на политическите партии от целия свят през декември 2017 г. Си Дзинпин отново отдели специално внимание на тази инициатива, като изтъкна факта, че за последните четири години инициативата „Един пояс, един път“ се превръща в основна платформа за сътрудничество на заинтересованите страни за постигане на общо развитие.

Използвайки метафори, китайският президент изобрази идеалистична картина, в която „многобройни малки потоци се събират, за да направят огромен океан и безброй лъчисти звезди осветяват Галактиката. Убеден съм, че стига да споделяме тази цел, да планираме заедно, да работим заедно, да се придвижваме към нея стъпка по стъпка, всеки ден, със сигурност ще успеем да изградим общност със споделено бъдеще за човечеството.“ (5)

Китайските аргументи в защита на тази концепция се фокусират върху стремежа за изграждане на

свят на общ просперитет без бедност

 Тъй като независимо от нивото на материалното и технологичното развитие, светът е поставен пред сериозна опасност най-вече поради небалансираното и неадекватното развитие в глобален план, което представлява сериозен проблем. Огромна е пропастта между Севера и Юга, бедността и гладът остават широко разпространени, налице е възникваща нова „дигитална пропаст“, а хората в много страни все още живеят при изключително тежки условия. Поради тази причина позицията на китайското ръководство днес е, че ако светът продължи да се движи по логиката на класически капиталистически и империалистически принципи като „победителят взима всичко“ или т. нар. игра с нулев резултат (6), при която, ако един печели, друг задължително губи, това ще доведе до блокиране на всеобщия прогрес. Си Дзинпин акцентира на факта, че такива практики могат да служат само за разрушаване на основата на световното развитие и застрашава на бъдещето на човечеството. Ето защо широко прокламираната философия на

новия модел на глобализация

който е въплътен и в проекта „Един пояс, един път“, се състои в това всички политически партии по света, които носят отговорността за управлението на отделните държави, да си поставят за цел да извлекат всеобщи ползи и по този начин да се насърчи изграждането на печеливша икономическа глобализация, която е по-отворена, приобщаваща и балансирана, създавайки благоприятни условия за общо развитие на цялото човечество.

 Според китайското ръководство „това ще ни позволи да преследваме общ просперитет за всички страни, да изкореним бедността и изостаналостта, които измъчват хората в много страни и да се уверим, че сме се погрижили добре за всички наши деца. Тя ще даде възможност на всички страни да се възползват от развитието и всички хора да водят достоен живот.“

 

Форумът „ККП в диалог с ръководствата на политическите партии по света“ завърши с подписването на документ под наслов „Пекинската инициатива“. В него се посочва, че трайният мир, всеобщата сигурност и общият просперитет все повече се превръщат в стремеж на хората по целия свят и това е непоклатимата отговорност и мисия на политическите партии да направляват света в тази посока. Същевременно основните стълбове, върху които трябва да бъдат градени международните отношения, трябва да станат взаимното уважение, честността и справедливостта и взаимоизгодното сътрудничество (7).

Наред с това Пекинската инициатива обхваща въпроси като противопоставяне на изолационизма, изключването и протекционизма, прилагането на Парижкото споразумение за климатичните промени и най-вече изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството, както и насърчаване на сътрудничеството по инициативата „Един пояс, един път“.

В заключение ръководството на КНР подчертава категорично, че Китай ще продължи активно да се ангажира с реформата и развитието на системата за глобално управление, за да направи международния политически и икономически ред по-добър и справедлив. Същевременно китайските лидери заявяват, че независимо от етапа на развитие, Китай никога няма да се стреми към хегемония, нито пък да налага китайския модел на други държави. Основният призив на ККП е политическите партии във всички останали държави да работят съвместно, за да постигнат напредък в световния мир, да допринесат за глобалното развитие и да поддържат международния ред.

Реално погледнато, смисълът на форума „ККП в диалог с ръководствата на политическите партии по света“ и приетата от участниците „Пекинска инициатива“ е в изразяване на политическа подкрепа за новия модел на глобализация, който предлага КНР, изразяващ се най-вече в геополитическия проект „Един пояс, един път“, разглеждан от множество държави по света като алтернатива на съществуващия досега глобализационен модел. В него на този етап са ангажирани 32 държави с население от 4,4 млрд. души, генериращи 63% от глобалния БВП.

В множество конкретни анализи, свързани с проекта, се подчертава, че част от неговите измерения касаят улесняването на търговията и инвестициите, стимулиране на икономическото и технологичнота сътрудничество и създаване на зона за свободна търговия, което в крайна сметка би могло да формира единен евразийски пазар. А създаването на

евразийска континентална зона за свободна търговия

ще промени икономическата карта на планетата и ще съдейства за формиране на нов политически и икономически световен ред (8).

Според експертите, Китай възлага на този проект най-малкото три ключови мисии:

- постигане на глобален икономически растеж в следкризисния период чрез създаване на нов „генератор“ на икономически ръст;

- коригиране на традиционния (западноцентристки) модел на глобализация, който се реализира предимно по морските маршрути (китайският проект интегрира западните области на Китай, вътрешна Евразия и централноазиатските държави, съдействайки за тяхното развитие, което би следвало да улесни преодоляване на пропастта в жизненото равнище между Изтока и Запада, както и междурегионалните дисбаланси);

- налагане на нов модел на регионално сътрудничество през ХХІ век (реформите и политиката на отваряне на Китай са ключов фактор за обновяване на съвременния свят, а „Един пояс, един път“ създава иновационен модел за регионално сътрудничество, което отличава проекта от вече съществуващите икономически зони и съюзи, като гъвкаво и достатъчно лесно разширява влиянието си върху огромни географски зони). (9)

Реализацията на инициативата „Един пояс, един път“, разкрива и редица

възможности пред Европа

Сред тях са: съвместно създаване на „голям евразийски общ пазар“; ускоряване на процесите на регионална интеграция в самата Европа; преодоляване на сегашното отчуждение между Русия и Европа, което само би укрепило европейската (както и руската) стабилност; възможността по-активно да се използват шансовете, с които разполагат европейските компании в Азиатско-Тихоокеанския регион; повишаване на собственото глобално влияние (доколкото държавите, разположени в зоната на реализация на китайската инициатива, ще разчитат най-вече на европейския опит в сферата на глобалното и локалното управление); възможността чрез „Един пояс, един път“ стратегическото партньорство между Китай и ЕС да достигне качествено ново равнище и не на последно място,възможността за постигане на баланс в трансатлантическите отношения, които в момента страдат заради асиметричната позиция на САЩ в тях. (10)

В заключение трябва отново да се подчертае, че единствената политическа сила в България, която участва активно в диалога, иницииран от ККП, свързан с „Новия път на коприната“, е Българската социалистическа партия. Още през 2016 г. изследователски екип на НПИ „Димитър Благоев“ към НС на БСП разработи подробен доклад, посветен на възможностите и перспективите за България, свързани с инициативата „Един пояс, един път“, в контекста на българската стратегия за развитие през призмата на българо-китайските политически и икономически отношения. Изследването беше част от международен научно-изследователски проект на Централното бюро за преводи към МВнР на КНР, в който взеха участие 12 академични институции от 11 държави от Централна и Източна Европа. Темата на проекта беше „Възможности и предизвикателства: перспективата на Китай и страните от Централна и Източна Европа“. В края на 2016 г. НПИ „Димитър Благоев“ заедно с останалите участници в проекта подписаха във Варшава Меморандум за създаване на научноизследователска платформа, посветена на механизма за сътрудничество между Китай и страните от региона или т. нар. формат„16+1“.

От такава гледна точка може да се каже, че

БСП и ККП, респективно КНР,
имат вече изграден диалог

Той се основава на взаимно доверие, традиции, разбирателство и подчертано партньорство, което в сегашния период придобива особена значимост, като се има предвид все по-растящата роля на Китай в съвременния свят.

Част от възможностите, които се откриват за страната ни във връзка с инициативата „Един пояс, един път“, са свързани с развитието на търговията, инвестициите, инфраструктурата, културното и научното сътрудничество и др. Достатъчно красноречиво доказателство за стратегическите предимства на страната е това, че през България преминават два от основните коридори на трансевропейската транспортна мрежа:„Ориент/Източносредиземноморски“ и „Рейнско-Дунавски“, както и фактът, че приоритетен за България коридор в жп транспорта по линия на китайската инициатива е т. нар.транскаспийски транспортен маршрут – през Варна и Бургас към Грузия, Азербайджан, Казахстан и Китай.

Не по-малко важна за България е инициативата „Трите морета“, насочена към по-голяма свързаност и развитие на пристанищната инфраструктура и индустриалната база на Адриатическо, Балтийско и Черно море, което би могло да привлича китайски компании за финансиране и участие в развитието на българската пристанищна инфраструктура, тъй като това изцяло съвпада с един от векторите на развитие на „Един пояс, един път“ и механизма „16+1“.

Всички тези възможности биха могли да бъдат успешно реализирани при все по-активно участие на страната ни в глобалните и регионалните процеси, свързани с новата роля на КНР в света и, разбира се, в рамките на динамично развиващия се диалог между ЕС и Китай.

 

 

Бележки

(1) WorkingTogether to Build a Better World -KeynoteAddressby H.E. Xi Jinping, General Secretary of the Central Committee of the CPC andPresident of Chinaatthe CPC inDialoguewith World PoliticalPartiesHigh-LevelMeeting, 1 December 2017, Beijing.

(2) Ibidem.

(3) Кандиларов, Е. „Новият път на коприната“ и глобалната промяна на геополитическия баланс към Евразия. – Ново време, ноември-декември 2016, №5-6, 107-130.

(4) http://www.xinhuanet.com/english/2017-05/15/c_136286378.htm

(5) WorkingTogether to Build a Better World -KeynoteAddressby H.E. Xi Jinping, General Secretary of the Central Committee of the CPC andPresident of Chinaatthe CPC inDialoguewith World PoliticalPartiesHigh-LevelMeeting, 1 December 2017, Beijing.

(6) Игра с нулев резултат (на англ. zero-sumgame) е понятие от теория на игрите и икономическата теория, с което се дава математически израз на ситуация, в която печалбата или загубата на стойност за всеки участник („играч“) точно се уравновесява със загубите или печалбите, съответно, на другите участници. Ако общите печалби на участниците се сумират и от тях се извадят общите загуби, сумата им ще бъде нула, т.е. свойството на този вид игра (ситуация) е, че, ако един печели, друг задължително ще губи. Напр. при разделяне на една торта вземането на по-голямо парче от един участник ще намали количеството торта за другите участници и това е пример за игра с нулев резултат, ако всички участници ценят всяко парче торта по един и същ начин.

(7) The Beijing Initiative, CPC in Dialogue with World Political Parties High-Level Meeting, 30 November-3 December, Beijing, China.

(8) Повече за геополитическите и геоикономическите измерения на проекта „Един пояс, един път“ вж.: Кандиларов, Е. „Новият път на коприната“ и глобалната промяна на геополитическия баланс към Евразия. – Ново време, ноември-декември 2016, №5-6, 107-130

(9) Димитров, Б. „Новият път на коприната“ като интеграционен фактор в Евразия, Геополитика, брой 4, 2017. https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2681-noviyat-pat-na-koprinata-kato-integratsionen-faktor-v-evraziya

(10) Пак там.


Добави коментар


Защитен код
Обнови