Защо онези 38 милиона бразилци, които бяха изведени от бедността при правителствата на Лула и Дилма, не излязоха да ги защитят? Защото приписват постигнатото първо на бог, на себе си, на семействата си и чак накрая на правителствените социални политики. За този и други парадокси и процеси обменят мнения експрезидентката на Бразилия и бившият държавен глава на Еквадор.

Рафаел Кореа: Почетната гостенката на „Разговаряйки с Кореа“ не се нуждае от представяне, но ми позволете да ви припомня онова, което представлява Дилма Русеф за Латинска Америка и за целия свят. От 2010 до 2016 г. тя бе президент на Федерална република Бразилия, първата жена в историята начело на латиноамериканския гигант. Тя наследи друг голям бразилски, латиноамерикански и световен президент – Лула да Силва, който ръководеше тази страна от 2002 до 2010 г. И двамата са от Работническата партия. Те постигнаха изключителни успехи на икономическо, политическо и най-вече социално ниво. Дилма от много млада е била отдадена на социалните каузи, включително рискувайки живота си. Още 23-годишна...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!