КАК МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО СТАНА МИНИСТЕРСТВО НА ИСТИНАТА

Брой 3-4, март-април 2018

„ЕПИЧНАТА БИТКА С КОМУНИЗМА” И УЧИЛИЩНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ИСТОРИЯ ЗА Х КЛАС 

 

Хронология на  реализирането на проекта

 

Юни 2008 г.

В Прага, Чехия, е проведена конференция „Европейската съвест и комунизмът“. На нея е поставен въпросът за еднакво третиране на престъпленията на нацизма и комунизма. Подчертано е, че „престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална, политическа, а и от историческа гледна точка“. Форумът се позовава на Резолюция 1418 (2006) на ПАСЕ за необходимост от международно осъждане престъпления­та на тоталитарните комунистически режими. Приета е декларация, в която се призовава за постигане на общоевропейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ век,  и се призовава за смяна на учебните програми с нови такива, в които да бъдат застъпени истинските факти за комунизма.

 

Април 2009 г.

Европейският парламент подкрепя Пражката декларация и приема резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризмът“, с която „решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими“ и призовава за оценка на престъпления­та на комунистическите тоталитарни режими.

 

Ноември 2009 г.

С решение на 41-вото Народно събрание народните представители, без тези на БСП, подкрепят Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ „за международно осъждане на комунистическите и националсоциалистическите режими“, както и резолюцията на Европейския парламент за „Европейската съвест и тоталитаризмът“.

 

Януари 2012 г.

Публикувано е изследването „Топоси на историческата памет“ в книгата „Минало несвършващо“ (съставител Евгения Иванова, НБУ). Теренното изследване е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски“. То е проведено в периода октомври 2009 г. –
юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези места, събития, действащи лица в българската история в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. Проф. Евелина Келбечева (Американски университет в България),  един от участниците в изследването, отбелязва, че българите нямат памет за ключови места на репресии при комунистическия режим като лагерите „Белене“ и „Слънчев бряг“ край Ловеч. Тя предупреждава, че „внимателната манипулация на миналото продължава да е приоритет на определени кръгове, които имат нужда да поддържат своята вече несъществуваща идеология с огромни исторически фалшификации. Такава фалшификация сама по себе си е всяка теза, която „нормализира“, тоест оневинява всичко, направено от диктатурата на комунистическата партия в България“.

 

Септември 2013 г.

Проведена е конференцията  „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“. Инициатива на неправителствените организации: фондация „Конрад Аденауер“, Център за европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд“. На конференцията е представено изследване на
НЦИОМ, чиито резултати показват празнини в информацията и знанието за комунистическия режим в България сред младите хора на възраст между 15 и 35 години.

Проучването показва също така, че интернет и филмите са изместили учебниците по история на трето място като източник на информация за комунистическия режим. Участниците в конференцията правят извода, че в годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация, държавната политика в България не цели да направи достояние истината за диктатурата в периода 1944–1989 г., а да я скрие от младите хора в училище. В рамките на инициатива е представено и изследването „Комунизмът в учебниците“ на Любомир Пожарлиев, докторант в катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, в което той представя по какъв начин темата за комунистическия режим е застъпена в учебниците по история на различните издателства.

 

Февруари 2014 г.

Проф. Евелина Келбечева ини­циира Петиция за необходимостта от промяна на учебните планове, като в тях се въведе изучаването на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.

Инициативата с участието на близки на горяни „от първата в Източна Европа въоръжена съпротива срещу съветизацията на България и налагането на тоталитарния комунистически режим“ е обявена на събитие в Благоевград. Петицията събира 2000 подписа и е подкрепена от президентите Желю Желев и Петър Стоянов. В следващите месеци проф. Келбечева участва в различни предавания,
в които се разисква проблемът.

 

Ноември 2014 г.

Под егидата на президента Росен Плевнелиев се отбелязват 25 години от началото на демократичните промени в България. В рамките на инициативата са проведени първите открити уроци за комунизма.

Представено е проучване на общественото мнение „Преходът: митове и памет, 25 години по-късно“, осъществено от социологическата агенция „Алфа Рисърч“. Изследването показва, че общо 94% от най-младото поколение (16–30 г.) не знае почти нищо за периода на комунизма 1944–1989 г.; „40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или… Китайската стена (!?)“. С изследването се показва, че университетите и средното училище не дават необходимите знания на студентите и учениците за тоталитарния комунистически режим.

 

Май 2015 г.

Президентът Росен Плевнелиев отправя публична критика срещу бездействието на управляващите (ГЕРБ и Реформаторския блок) за това, че истината за комунистическия режим още не е влязла в учебниците по история.  „Няма да спра да повтарям, че преходът ще приключи тогава, когато сложим комунизма по един обективен начин в музея и в учебниците. Българските граждани имат пълното основание да не са доволни, а българските политици са техни длъжници. Истината все още се замазва. Все още се правят опити за романтичен поглед към този период“, отбеляза Плевневиев. Той прави този коментар при откриване на изложбата „Желязната завеса“ – България (1944–1989)“ в София.

 

Септември 2015 г.

43-то Народно събрание по време на второто правителство на Бойко Борисов не приема предложения от депутата Борис Станимиров от Реформаторския блок законопроект за изменение и допълнение в Закона за народната просвета. С него Станимиров предлага изучаването на комунистическия режим да стане „чрез преразглеждане и коригиране на учебниците по история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими у нас и по света по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма“.  Ключово за неприемането на този текст е позицията на депутатите от ГЕРБ, повечето от които гласуват „въздържал се“.

 

Декември 2015 г.

По инициатива на народни представители от ГЕРБ, начело с Методи Андреев, в интернет стартира политическа петиция, чрез която се призовава за по-сериозно изучаване на тоталитарните режими през миналия ХХ век в часовете по история. Тя събира подписите на над 103 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и двама депутати от БДЦ, както и на 12 от българските евродепутати (6-има от ГЕРБ, един от Реформаторския блок, 4-ма от ДПС и един от ВМРО). Документът е адресиран към министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев. Подписалите я депутати и евродепутати призовават министъра на образованието и науката да се разпореди да бъдат предприети действия, щото в учебните програми на българските училища да бъде включено изучаването на тоталитарните режими през ХХ век.
„Основание за това наше искане е и фактът, че България остана единствената страна от бившия социалистически лагер, в която близкото минало не се преподава на подрастващите. Формирането на правилни ценности и изграждането на младите българи като достойни патриоти и родолюбци е в нашите ръце“,
заключават депутатите.

 

Януари 2016 г.

Президентът Росен Плевнелиев и всичките му секретари в Президентството подписват политическата петиция за изучаване на комунистическия режим в училище. „Слагам сърцето си в тази тема и подписвам без колебание петицията за изучаване на тоталитарните режими през миналия ХХ век в часовете по история“, заявява Плевнелиев, преди да положи подпис в петицията.

 

Март 2016 г.

Представители на Гражданското общество и политици, сред които проф. Евелина Келбечева и депутатът Методи Андреев се срещат с вицепремиера и нов министър на образованието и науката Меглена Кунева. Те внасят при нея двете петиции – гражданската и политическата – за необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище. Кунева заявява, че „сме готови да обсъдим всички конкретни предложения на инициаторите на петициите за необходимостта от изучаване на тоталитарните режими в училище“. Тя дава обещание проблемът да бъде решен с приемането на нов държавен стандарт по предмета „История и цивилизации“. Отговаря на парламентарно питане на Методи Андреев по проблема, като заявява, че в новите учебни програми се предвиждат повече часове по история, включително и за изучаване на тоталитарния период. Тези програми обаче „не са правени с участието на заинтересованите представители на академичната общност“.

 

Март 2016 г.

Евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) организира в Европейския парламент дискусия „Знание за миналото – памет за бъдещето“, посветена изцяло на неизучаването на комунизма в училище. В инициативата участват: проф. Евелина Келбечева, автор на гражданската петиция от 2014 г.
за изучаване на комунистическия режим в училище, социологът Любомир Пожарлиев, автор на изследването „Комунизмът в учебниците по история“, депутатът Методи Андреев (ГЕРБ), инициатор на петицията в българския парламент за изучаване на тоталитарните режими в училище и др. Поканена за участие е и министър Меглена Кунева, но тя изпраща писмено обръщение, извинявайки се, че не може да присъства на дискусията.

Инициативата на Андрей Ковачев приема какви стъпки следва да бъдат предприети оттук нататък, за да се случи по най-правилния начин изучаването на комунистическия режим в училище. Проф. Евелина Келбечева очертава реалните действия за тази важна част от образователната реформа: професионалните историци („извън кръга на онези, които участват във фалшифицирането на историята и обслужват посткомунистическата пропаганда и замитането на истината за комунистическия режим по време на прехода“, бел. ред.) да представят на МОН концепция, съдържаща най-важното знание, трансформирано от документалните разкрития, фактите и процесите за истината за периода 1944–1989г.
На базата на тази концепция ръководството на МОН, което отговаря за изработване на държавните образователни стандарти, да зададе обективно и балансирано темите от периода на комунизма, които трябва да присъстват задължително в новите учебници по история,  паралелно с другите два тоталитарни режима от ХХ век – фашизма и националсоциа­лизма.

 

Март 2016 г.

Разследващият журналист и създател на сайтовете desebg.com и pametbg.com Христо Христов основава и регистрира в съда фондация с обществена полза „Истина и памет“, чиято основна цел е да работи за по-добрата информираност на обществото за комунистическия режим, неговите престъпления и съдбата на жертвите му. Една от поставените задачи е да участва активно за приемане на нови учебни планове по история, чрез които да бъде преодолян проблемът със слабото изучаване на тоталитарната комунистическа диктатура. В Управителния съвет на фондацията влизат: проф. Евелина Келбечева, историкът Георги Михайлов (сайт desehistory.com) и юристът Александър Кашъмов.

 

Май 2016 г.

Фондация „Истина и памет“ внася на вниманието на министъра на образованието и науката Меглена Кунева списък с основните факти и процеси от тоталитарното управление на БКП, без които учебниците по история са немислими. В документа до министъра е посочено:

„Основната задача на обучението по най-новата ни история в средния курс е създаване на критично отношение към тоталитарния режим в България (1944–1989), както и неговите метастази в следващия период. Младите хора в България имат нужда да се ситуират в днешния ден както по отношение на националната си история, така и по отношение на общите ценности в Европейският съюз. Сегашното състояние на програмите, на разпределението на учебния материал, на учебниците и допълнителните материали не постига тези цели.“ От МОН запазват мълчание.

 

Юни 2016 г.

Фондация „Истина и памет“ организира и провежда в Дома на Европа в София конференция „Знание и ценности“ – (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище“. На едно място събира политици, ангажирани с проблема, представители на академичната общност, образователни експерти, както и режисьори и документалисти. Министърът на образованието и науката Меглена Кунева е поканена, но не удостоява с внимание конференцията, не изпраща дори експерт или служител от министерството, който да представлява МОН. В дискусията участват: евродепутатът Андрей Ковачев, проф. Евелина Келбечева, доц. Лъчезар Стоя­нов (НБУ), доц. Виолета Стойчева от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните „Памет“ и дългогодишен образователен експерт и др.

Конференцията стига до следния извод: отсъствието на ясна държавна политика и политическа воля, фактът, че образованието не е приоритет на различните управляващи мнозинства по време на прехода, скъсаната връзка между академичната общност и системата на образованието, манипулативното криене на факти и събития за периода 1944–1989 г., както и ретроградно написаните учебници са сред основните причини в България да е налице „неадекватно преподаване на тоталитарния комунистически режим“.

 

Юли 2016 г.

От фондация „Истина и памет“ внасят заключителните решения на своята конференция в МОН. Неправителствената организация приканва министър Кунева да организира открита експертна дискусия за създаване на новите държавни образователни стандарти  и нови учебни програми за средното образование по история. От МОН няма реакция.

 

Ноември 2016 г.

Фондация „Истина и памет“ съвместно с Община Враца организира в града двудневна научна конференция „Тоталитаризмът в България 1944–1989: преосмисляне чрез знание“. Тя е открита от кмета Калин Каменов (ГЕРБ), в нея взимат участие историци, изследователи и журналисти, проучвали периода на комунизма, както и председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Инициативата е посетена от учители и ученици от Враца, както и от граждани на града. Тя е първата по рода си, организирана извън София, и е опит да се покаже как трябва да се работи с младите хора.

 

Февруари 2017 г.

На предизборна среща със Съюза на репресираните от комунизма „Памет“ в Арбанаси лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поема ангажимент, че ако партията му спечели парламентарните избори и сформира правителство, ще настоява Министерството на образованието и науката (МОН) да е техен ресор, за да се извърши необходимата законодателна реформа и истината за комунистическия режим да се изучава по адекватен начин в училище.

 

Септември 2017 г.

Лиляна Друмева, главен съветник на министъра на образованието и
науката Красимир Вълчев в третия кабинет на Борисов, както и председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“ кани проф. Евелина Келбечева и доц. Лъчезар Стоянов на обществено обсъждане на програмата за Х клас, която се провежда на 4 септември в МОН. В обсъждането участват и представители на академичната общност от СУ „Св. Климент Охридски“ и БАН. Разговорът, воден от съответния директор на дирекция в МОН, върви към мнение, че сегашната програма е добра и не се налагат сериозни промени.

Противоположно мнение изразяват историците Келбечева и Стоя­нов. Те настояват за нов преглед на периода на тоталитарния комунизъм и въвеждането на нови понятия и знания. Предлагат да представят свои предложения. В същия период евродепутатът Андрей Ковачев провежда среща в МОН на ниво зам.-министър, като настоява за приемане на нова учебна програма за часовете по история, която по-обстойно да засяга периода 1944–1989 г.

 

Октомври 2017 г.

Доц. Лъчезар Стоянов и проф. Келбечева внасят своите предложения, но организирането на втора експертна среща по поставения от тях въпрос се забавя. На ниво администрация в МОН не са склонни да приемат предложенията.

 

Ноември 2017 г.

На 9 ноември 2017 г. изпълнителният директор на фондация „Истина и памет“, журналистът Христо Христов, внася в Министерския съвет изложение до министър-председателя за проблема с неизучаването на тоталитарния комунистически период в училище. Припомнено е предизборното обещание на Борисов тази реформа да бъде извършена, ако ГЕРБ спечелят изборите. От името на неправителствената организация Борисов е призован управлението му да прояви политическа воля и да се стигне до така отлаганата реформа. Подобно изложение до премиера в същия период внася и историкът доц. Лъчезар Стоянов.

На 10 ноември 2017 г. в Ловеч се провежда научна конференция „100 години от болшевишкия преврат в Русия и влиянието му в България“, организирана от бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров и Община Ловеч. На нея доклади изнасят: проф. Евелина Келбечева и доц. Лъчезар Стоянов. На инициатива присъства и зам.-председателят на ГЕРБ и председател на Парламентарната група на партията Цветан Цветанов. Използвайки форума, проф. Келбечева поставя на вниманието на присъстващите „проблема с неадекватното изучаване на комунистическия режим“. Припомнено е предизборното обещание на Бойко Борисов и нежеланието в МОН да бъде извършена необходимата реформа.

Цветан Цветанов е впечатлен от казаното и в отделен разговор получава допълнителна информация за проблема от проф. Келбечева. Той съдейства за провеждане на среща между Келбечева и Стоянов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Министърът се разпорежда програмата за Х клас по история да бъде върната за актуализиране към ресорния зам.-министър Таня Михайлова.

На 21 ноември 2017 г. проф. Келбечева дава интервю за сайта Faktor.bg, в което заявява, че все още съществува опасност да не бъде извършена необходимата реформа. „Очакваме МОН да си свърши работата и наистина в бъдещата програма, по която ще се пишат учебниците, да се включат предложенията, направени от доц. Лъчезар Стоянов и от мен. Настояваме за радикални промени“, заявява тя.

Броени дни след интервюто пет извънпарламентарни партии – ДСБ, „Да, България“, „Зелените“, ДЕОС и БЗНС (с лидер Николай Ненчев) обявяват в медиите, че са изпратили писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с което го сезират за проблема с неадекватното изучаване на тоталитарния комунистически режим. Повечето от тях са били част от Реформаторския блок в предходния парламент и управление, в което са имали двама министри на образованието (проф. Тодор Танев и Меглена Кунева), пред които не са поставили подобно искане.

 

Декември 2017 г.

Проф. Евелина Келбечева и доц. Лъчезар Стоянов продължават активна работа по изработване на новата програма. Провеждат серия от обсъждания в МОН, на някои от които присъства и министърът на образованието Красимир Вълчев. Той заявява на двамата учени, че ще разпише програмата, след като получи тяхното одобрение.

 

Януари 2018 г.

Проведено е финалното обсъждане на новата учебна програма по „История и цивилизации“ за Х клас, в която в отделна тема е разгледан периодът 1944–1989 г. Около 90% от направените от доц. Лъчезар Стоянов и проф. Евелина Келбечева предложения са приети. Отпадат предложенията за въвеждане на нови термини като „съветска окупация“ и „16-а република на СССР“.

На 15 януари 2018 г. от МОН обявяват на своя сайт приемането на новите програми. Най-значимата реформа се отнася за програмата по история за Х клас и изучаването на периода на тоталитарния комунистически режим.

Новите учебни програми за Х клас са утвърдени със Заповед № РД 09-30/11.01.2018 г. на Министъра на образованието и науката.

Веднага е открита процедурата за подготовка на новите учебници за Х клас, в т.ч. по „История и цивилизации“. Учебниците, които ще бъдат одобрени, ще се ползват в училищното образование от учебната 2019/2020 година.

 

Подмяната е извършена.

 

 

 ----

Проф. Евелина Келбечева – професор в департамента „История и цивилизации“ в Американския университет в България. Завършила е история и археология в Софийския университет. Стипендиант „Фулбрайт“ и преподавател в Калифорнийския университет, САЩ.  През 2013 г. изнася лекции и презентации в The Library of Congress of USA, българското посолство във Вашингтон, унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия. Основните ѝ изследователски теми са митовете и фалшификациите в историята.

  Д-р Лъчезар Стоянов – доцент в НБУ. Завършил е история и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1973 г.  Специалиcт по нова бългаpcкa и нова балкaнcкa иcтоpия. Председател на УС на фондация С.Е.Г.А. Член на УС на фондация „Блага Димитрова“; автор на: Стоянов, Лъчезар. Лефтеров, Живко. Политиката на БКП за превръщане на България в съветска република. (От идейни постулати към практически действия), Годишник на департамент „История“. Том 1 (2006), НБУ, 168-228, Том 2 (2007), НБУ, 2011, 1-111.

 Лиляна Друмева – Радева председател на Съюза на репресираните „Памет“. Магистър по българска филология.  Работила като учител, директор на училище, началник на регионален инспекторат на образованието в Шумен (1991–1993),  главен експерт в МОН от 1998 г., директор на дирекция „Квалификация“ в МОН (1999–2002), съветник на министъра на образованието и науката във втория служебен кабинет (2014), назначен от президента Росен Плевнелиев и в третия кабинет на Борисов. Директор на Националния институт за квалификация в средното образование.


Добави коментар


Защитен код
Обнови