Виетнамската драма е само една от многото, с които американският елит се сблъсква през 60-те години. През 1968 сред най-болезнените е все по-засилващото се Движение за граждански права, в което участват милиони негри и съпричастни бели. Звезда на протестите е младият пастор Мартин Лутър Кинг, един от най-популярните политици в страната и най-младият носител на Нобелова награда за мир. Той проповядва ненасилствена борба и по законен път привържениците му успяват да извоюват нови гаранции за спазване на правата им.

В средите на цветнокожата младеж обаче все повече расте и разочарованието от легалните методи на борба. В средата на 60-те години под лозунга „Black power!“ (Черна сила) се оформя радикално крило. Появява се  Партията на черните пантери, чиито водачи смятат, че на насилието следва да се отговаря с насилие. Противопоставянето се изостря неимоверно, след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. В повече от 100  американски града започват бунтове.   Расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Във Вашингтон демонстрантите запалват около 1200 сгради.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!