Васил Видински (р. 21 юни 1977) е писател, поет и литературовед. Преподавател по „Философия на Новото време“ и „Съвременна философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.


Димитър Божков е доктор по философия, гл. асистент в катедра „История на философията“на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

 

Огнян Касабов ( р.27.05.1982) е доцент в СУ „Св. Кл. Охридски“. Участник е в „Нови леви перспективи“. Изследователските му интереси са в областта на естетиката, съзерцателния идеализъм и историческия материализъм.

 

Хараламби Паницидис е професор в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава „Философия на Новото време – XIX век.“, „История на марксизма“, „История на руската философия“ и др. Преводач на Атинската полития и „Физиогномика“ от Аристотел.

 

Борис Попиванов е доктор по политология, доцент, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Научните му интереси са в областта на политическите идеологии, теория на гражданството, младежките изследвания.

 

Петър Горанов е доктор по философия, преподавател в катедра „Логика, етика и естетика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

ТЕЗИСИ ЗА МАРКС

Брой 5-6, май-юни 2018

 

 Васил Видински: НАЙ-РАДИКАЛНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС СИ ОСТАВА ТОЗИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА

 През историческите тенденции и натрупвания винаги преминава нещо външно и контекстуално случайно, което би могло да стане част от самата история. То се улавя или разбира само след настъпилите събития – постфактум. Това не означава, че няма дълбоко определящи исторически тенденции, които можем разумно да познаваме, но със сигурност ограничава възможността за прогнозиране. От друга страна, това наблюдение за пореден път обосновава „постфактум осмислянето“ като обективен и важен научен подход под формата на опит, практика, историчност, идеята за природна еволюция и т.н.

Но по-съществената част е друга, защото „историческият опит“ и „практиката“ се оказват философски надценени просвещенски идеи. Що се отнася до историческия опит, то ако става дума за чувствителни системи или състояния, ние не можем да знаем за дългосрочното им хаотично развитие дори при ясни детерминистични състояния или натрупан богат опит; да не говорим за състояния, в които се включват недетерминистични...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор