Димитър Петков е доктор по история, научен сътрудник при Регионалния исторически музей в Разград.  Автор е на редица публикации по въпросите на съветската политика на Балканите, българо-югославските и съветско-югославските отношения през Втората световна война и след нея. През 2016 г. достига финала на европейски конкурс за музейни куратори в Брюксел във връзка с проекта на Европейския парламент за създаване на Музей за европейска история (House of Europen History).

КЪМ ГЕНЕЗИСА И РАЗВИТИЕТО НА „НОВАТА” ПОЛИТИЧЕСКА „АЛТЕРНАТИВА ЗА ГЕРМАНИЯ”

Брой 7-8,юли-август 2018

Бъдещето на партията зависи от това доколко адекватна ще бъде политиката на управленския елит в Германия по ключови проблеми на германското общество, а те далеч не се изчерпват с бежанския въпрос или с този за исляма в страната

 


„Моментната снимка“ на германския политически живот

След изборите за Бундестаг в Герамния през септември 2017 г. последваха цели 135 дни на преговори за управленската коалиция на страната. Така започна четвъртият мандат на Ангела Меркeл като бундесканцлер. Никога досега в историята на Германия съставянето на едно правителство не е продължавало толкова дълго (1). А в това правителство консервативният блок на Меркел отново е заедно със социалдемократите.

Тази коалиция е факт не защото е толкова силна политически или защото е визионерска. Тя е отново начело на страната, защото всички партии се занимават главно със себе си, за да дефинират своята роля след „Периода Меркел“. Всъщност, времето след Меркел вече е започнало (2). В Германия се оглеждат за немския Себастиян Курц или Емануел Макрон. И всичко това се гарнира с влизането в Бундестага на една дясна, дори радикална партия като „Алтернатива за Германия“, която след съставянето на коалиционния кабинет стана на практика най-голямата опозиционна политическа формация в германския законодателен орган.

„Алтернатива за Германия“ е първата крайнодясна партия, която влиза в Бундестага от 50 години насам. При това тя придобива значение и влия­ние и с факта, че получава председателското място във важни комисии на германския парламент – в бюджетната, в правната и в Комисията по туризъм (3). Вярно е, че възходът на една радикална дясна партия днес не е изолирано явление в Европа. Такива партии ‒ с различна степен на политическо влияние и въздействие ‒ има и в други европейски държави. Но Германия е обременена с доста лош исторически опит, който все още въздейства върху психиката на германците.

Политическият успех на „Алтернатива за Германия“ – резултат от несъстоялото се германско обединение?  

Преди всичко трябва да се има предвид, че когато политическият дебат в германското общество се съсредоточава единствено в темата за бежанците и се проявяват някакви симптоми за адекватност в управленските решения по този въпрос, „Алтернатива за Герамния“ губи от своя рейтинг (4).

Нека да погледнем резултатите от последните избори за Бундестаг през септември 2017 г. На национално ниво „Алтернатива за Германия“ спечели 12,6  процента от гласовете (5). В наричаните все още „нови бундесрепублики“, т.е. в Източна Германия, тя взе около 22 процента и се превърна на практика във втора политическа сила. В Саксония дори изпревари консерваторите на Меркел и спечели три директни мандата (6). Което означава, че там „Алтернатива за Германия“ става най-силната политическа структура (7).

Тези изборни резултати в Източна Германия се нуждаят от обяснение. През 1990 г., след падането на Берлинската стена, двете Германии – Източна и Западна, се обединиха. Политически единната държава стана факт, но по-внимателно вглеждане в процесите релефно показва по-скоро несъстоялото се все още икономическо и психологическо обединение.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в бившата Източна Германия сега е около 73% от равнището в западната част, данъчните приходи също не са еднакви. Пенсиите се равняват на 96% от западните и ще достигнат 100% едва през юли 2024 г., посочва канцлерът Меркел. Малко след като пое управлението на поредния си кабинет, тя отбеляза, че правителството трябва да потърси начини да се справи със структурните различия между Изтока и Запада на Германия, а те ще останат да съществуват, след като в края на 2019 г. бъде отменен „данъкът солидарност“, въведен през 1990 г. в подкрепа на по-бедните източни провинции (8).

По-паметливите ще се досетят, че в началото на своя трети мандат Меркел също отвори дума за изравняване на икономическото положение в двете части на Гермния. В хода на този мандат обаче тя прояви много повече старание да привлича бежанци, отколкото да се занимава с Източна Германия, откъдето и самата тя произхожда. Хората там заявяват, че преди да интегрира бежанците, Германия трябва да интегрира източногерманиците. Според министъра на интеграцията в Саксония Петра Кьопинг германците имат нужда от една комисия „Изток‒Запад“, която да инициира национален дебат за повторното германско обединение (9). Тя говори за „пукнатините“ между двете части на страната, които според нея се дължат на несъстоялото се обединение и на несправедливото отношение към източногерманеца.

Думите на Кьопинг са първата крачка към обяснение на феномена „Алтернатива за Германия“. Този феномен е симптом за един дълбок проблем, да го наречем рана, която не зараства вече 28 години. Тук не става въпрос само за пари. Естествено, те играят своята роля и неслучайно Меркел говори за икономическо изравняване. Но не това е най-важното. Източногерманците имат в момента жизнен стандарт, какъвто не са имали никога досега и никога преди 1990 г., макар че, разбира се, сравнение в това отношение със западната част не може да се прави (10). В случая иде реч за нещо друго, по-комплексно – за приемане и признаване на тези хора като равни с останалите германци във всеки смисъл. А само по този начин може да се случи истинското германско обединение.

Хората в Източна Германия живеят със субективното чувство, че са ощетени от политически Берлин. Другата дума, която описва ситуацията, е „пренебрегване“. Големите компании и предприемачи, съответно големите заплати, съществените служби и длъжности – всичко това не идва или почти не идва в източната част (11). Там живеят с усещането за едно пренебрежително отношение към тях във всички сфери на живота. Това води до самовнушението, че е необходимо повече търпение, отколкото чувство за равноправие.

 Без да се разбере тази действителност, няма как да се схване и случващото се на изборите. Цялостната гама от водещи ценности на германеца – от работния пазар до икономическата сила на консуматорското общество, на изток всъщност не съответства на личностните възприятия, а оттам и на очакванията. Обещанието за повече социална спрведливост не дава повече вяра на мнозинство.

Президентът на Бундесцентралата за политическо образование Томас Крюгер, който е от Източна Германия, е на мнение, че много източногерманци до ден-днешен не могат да понесат промяната, последвала обединението. Много хора изпадат от коловоза на неолибералния транс­формационен преход и това са предимно онези, които в бившата ГДР не са принадлежали към елита (12). След падането на Берлинската стена от Източна в Западна Германия се изселват почти 5 милиона души и сред тях са образованите, отворените към света, младите. В Източна Германия остават предимно представителите на долния слой на обществото, на дол­ната част от средната класа и много мъже.

И тук стигаме до следващият момент. След промените през 1990 г. много жени напускат Източна Германия. И сега особено в селата са останали предимно мъже. Липсата на жени тук е без аналог в цяла Европа. Само в регионите на полярния кръг в Северна Швеция и Финландия жените са по-малко, отколкото в Източна Германия. Експертите обясняват, че това се отразява на психиката. Лошо квалифициран, без работа и без жена – не е добро стечение на обстоятелствата за един мъж на средна възраст. Това са „губещите на прехода“, казват наблюдателите.

В този смисъл социологът от Гьорлиц Рай Колморген вижда едно натрупване на напрежение при мъжете в Източна Германия – към проб­лема с напускането на жените се прибавя и проблемът със социално-икономическото положение. Според Колморген от 1991 г. мъжете имат постоянното чувство, че нещо непрекъснато им се отнема. Например чрез закона „Hartz-IV“, регламентиращ социалните помощи и помощите за безработни в Германия. Липсва икономически баланс със западната част, източната е все пренебрегвана. А за капак идват и бежанците. В такава ситуация обединяването около антибежански лозунги може да се случи лесно.

Изследователят на десния екстремизъм Оливер Декер от Лайпциг подчертава, че склонността към насилие и радикално поведение сред източногерманските мъже е много по-силно застъпена, отколкото сред  западногерманските. И допълва, че тя се наблюдава преди всичко в средите на младите източногерманци.

Част от проблема е невъзможността да се превъзмогне персоналната загуба след края на ГДР. Много мъже, които по времето на ГДР са имали постоянна работа, с падането на стената губят работните си позиции. Райнер Клингхолц – директор на берлинския институт „Общество и развитие“, обръща внимание на това, че относително висок дял от хората в Източна Германия са фрустрирани (13). Хората в тази част на страната живеят с чувство на малоценност по отношение на западногерманците (14). И това е още от времето на ГДР. Това чувство разделя, то не е преодоляно и създава неприятно усещане. Най-логичната реакция на всичко това е протестът. Тъкмо защото се виждат губещи в  рамките на немското единство, част от немците в Източна Германия избират „Алтернатива за Германия“ (15).

Според изследователите на изборите именно тази партия е най-предпочитана от мъжете в Източна Германия, където за нея гласуват 26 процента, докато в Западна Германия за нея гласуват 13 процента от мъжете (16). Лайпцигският социолог Холгер Ленгфелд казва, че избирателите на „Алтернатива за Германия“ са по-често мъже, по-млади в сравнение със средната възраст на населението и практически идват от всички слоеве  на обществото, не само от долните (17).

Утвърдените в западната част партии, които след обединението изградиха свои структури и в източната, малко се интересуват от психологическия микросвят на отделния човек в новите бундесрепублики. Още един повод „Алтернатива за Германия“ да подири по-голям политически терен. Тя разбира, че това е нейната ниша – тази на недоволството и отчаянието.

Тази партия е там, където другите не са

Тя е представена в селските региони в Саксония, а тези региони винаги са играли важна роля за изхода на изборите. Като цяло изборите не се печелят в Източна Германия, но могат да се загубят там (18). Представителите на „Алтернатива за Германия“ пътуват много; кандидатите ѝ се срещат с хора от най-затънтените краища. В Източна Германия има регио­ни, чиито проблеми не са познати за никоя друга политическа сила, освен за „Алтернатива за Германия“. Другите отсъстват там (19). И „Алтернативата“ яхва недоволството.

По-рано гласовете на недоволството обираше левицата. Но откакто левите са в управлението, от гледна точка на източногерманиците нищо не се е променило. Много хора стават безпартийни. И в това отново може да се разчете разочарование (20). Досега от общото недоволство печелеше и Християндемократическата партия на Меркел (21). Но последните избори за Бундестаг показват, че това вече не е на дневен ред.

И тук идва връзката с бежанците. Засилващото се отрицателно отношение към тях е по-скоро следствие от пренебрегването на собственото за сметка на чуждото. Източногерманците смятат, че бежанците получават всичко или много, без да се налага да правят нещо (22). Чувствайки се неприети и изолирани в своята страна, последователите на „Алтернатива за Герамния“ се питат

„Защо те, бежанците, а не ние?“

Големият дебат през 2015 г.  и първите месеци на 2016 г. около огромния брой бежанци, които идват в страната, разкри много възможности пред „Алтернатива за Германия“. Цели 98 процента от нейните избиратели са недоволни от политиката за приемане на бежанци, водена от Меркел. Те подчертават, че проблемите на местните хора вече не са на вниманието на християндемократите (23).

В изборите за Европейски парламент през 2014 г., в кампанията за избор на Бундестаг през 2017 г., а също и през 2013 г., когато „Алтернатива за Герамния“ беше на границата да влезе в немския парламент (24), темата за еврокризата доминираше в политическото говорене на нейните  кандидати. При изборите за ландтази (местни парламенти) акцентите вече са върху по-широк кръг проблеми, като семейството, образованието, енергийната политика и бежанците – мигрантската вълна. В Саксония предимно се засяга въпросът за престъпността.

Използва се недоволството от политиката на партиите в Бундестага, за да се оформи вече един определен крайнодесен профил. В изборите за ландтази през март 2016 г. партията регистрира не само в Източна, но и в Западна Германия впечатляващи резултати. В Саксония тя спечели 24 процента от гласовете, с което се превърна практически във втората най-силна партия, преди левите и социалдемократите. В Баден-Вюртенберг регистрира 15 процента, което пък показва, че тя е не само източногермански, а общогермански феномен. Прави впечатление, че след това популярността ѝ спадна и през пролетта на 2017 г. партията едва премина петпроцентната бариера, за да влезе в някои ландтази. Всичките ѝ резултати тогава са под 10 процента (25), за да дойде влизането ѝ в Бундестага през септември 2017 г.

„Алтернатива за Германия“ дърпа симпатизанти и избиратели от всички партии в политическия ландшафт на Германия – с изключение на Зелените. Най-много взима от двете „сестрински партии“ – християндемократите на Меркел и християнсоциалното обединение (чиято сила е концентрирана в Бавария) на Хорст Зеехофер (26). Не е пощадена и центристката партия на свободните демократи с председател Кристиян Линднер. В местните избори „Алтернативата“ печели много гласоподаватели и от средите на левите. Това ясно се вижда в Саксония например, както и в цяла Източна Германия (27).

Прави впечатление, че на „Алтернатива за Германия“ се удава да привлече хора, които по принцип не гласуват – това са около 101 хиляди души. От тях тя привлича повече хора, отколкото всички традиционни партии, взети заедно. Издърпва избиратели и от малките партии. 

За профила на партията

„Алтернатива за Германия“ не бяга от определянето ѝ като популистка (28). Но клонѝ и към крайно дясното. Тя възниква като резултат от недоволството от европейската спасителна програма за еврото и Гърция. Произхожда, според някои анализатори, от три ядра – националнолиберално, националноконсервативно и дяснорадикално, отворено към десния екстремизъм. Други смятат, че ядката на партията е в едно консервативно общество от застъпници на неолиберализма и християнския фундамент. Най-­влиятелното крило, според тези анализи, е социално-патриотичното. То се обявява за една националистическа, отчасти народна политика. По-детайлното анализиране показва и повече пластове. Въпросът е обаче, че различните крила дефинират и различни линии в партията, например по въпроса за бъдещето на немския модел на социалната държава (29).

Ръководни фигури описват „Алтернатива за Германия“ като партия от типа на „Пегида“ (30) или като фундаментално опозиционно партийно движение. Според анализатора Александер Хойзлер десният популизъм е онзи механизъм, който свързва различните вътрешнопартийни течения. В дяснопопулистката риторика събирателното „ние“ се използва, за да се персонализира откровеният противик ‒ „те“, или „другите“. В случая с „Алтернатива за Германия“ „те“, или „другите“, са бежанците, имигрантите, дирещите убежище мюсюлмани, движенията за еманципация, както  и т.нар. „естаблишмент“, който диктува правилата на играта.

Анализаторът Оскар Нидермайер отбелязва, че в икономически план „Алтернатива за Германия“ може да се определи като партия с пазарно-либерални схващания. „Колкото повече конкуренция и по-малко държавна намеса, толкова по-добре за всички“, казва програмата ѝ от 2016 г. Идейната концепция на партията обаче включва и социал­ни компоненти, едно специфично виждане за социална справедливост, основано на конкретните германски реалности. Фокусът не е върху конфликта „горе срещу долу“ – в смисъл на противопоставяне между бедни и богати, естаблишмент и народ, а върху друг вид конфронтация, която можем да определим като сблъсък „вътре срещу вън“, т.е. германското срещу бежан­ците. В тази формула „Алтернатива за Германия“ търси обединяване на икономическите и обществено-политическите конфликтни линии, смята Оскар Нидермайер (31).

Според него в обществено-политически план „Алтернатива за Германия“ може да се определи като национално-консервативна формация с елементи на десен екстремизъм. Те могат да се видят в отношението към немската култура и език, към исляма, към бежанската политика, в което има дори расистки мотиви. В програмата си партията поставя като определящо националното – „Ние искаме да сме германци и такива да останем“ (32). Това намира продължение и в отношението към Европейския съюз чрез идеите за суверенни общества, нации на интересите и слабо свързани отделни държави. „Алтернатива за Германия“ отхвърля системата на действаща силна европейска администрация като ограничаваща националния суверенитет. Застъпва се за връщане на компетенциите на националните държави, които суверенно да решават отделните въпроси.  Консервативното начало в схващанията на партията се проявява по отношение на правото и реда, на вътрешната сигурност, както и по отношение на семейството като основна клетка на обществото (33).

От всичко това може да се изведе заключението, че „Алтернатива за Германия“ концентрира в себе си различни политически възгледи и концепции. А те определено я правят гъвкава и привлекателна за разнородна електорална маса, която според обстоятелствата, създавани от политически Берлин, е в състояние да види в „Алтерантивата“ пресечна точка на различни своите тежнения и нагласи. Именно този гъвкав политически профил привлича и избиратели, които не гласуват по принцип, както и такива, които гласуват по убеждение за традиционните партии. Защото техните убеждения, поне на пропаганден етап, могат да срещнат подходяща среда в политическата идейност на „Алтернатива за Германия“ (34).  

Нейното възникване и динамично развитие досега е пряк резултат от досегашното управление на страната. Имайки предвид обаче историята на Германия, появата и развитието на такъв тип партии би следвало да носи предупреждение за бъдещето. Би било добре за Германия, а оттам и за цяла Европа, ако политическата роля на „Алтернатива за Германия“ се сведе до това тя, чрез своето поведение, да подтиква другите партии към една по-разумна и отговорна полтика.

Бъдещето на самата партия зависи от това доколко адекватна ще бъде политиката на управленския елит в Германия по ключови проблеми на германското общество. А те далеч не се изчерпват само и единствено с бежанския въпрос или с този за исляма в страната. С разумни управленски решения „Алтернатива за Германия“ може да бъде обезличена, нишата за нейното развитие ‒ затворена. Обратното може да я превърне в още по-съществен фактор.

Но има и друго – до каква степен тази партия, която е представена в 14 от 16-те лантага на Германия и в множество комунални парламенти (35), оглавяваща при това три комисии в Бундестага, няма да се превърне в част от политическия естаблишмънт (еstablishment), срещу който тя официално се бори? Всичко това предстои да се наблюдава. 

 

Бележки

(1) http://www.dw.com/bg/a-42482037

(2) https://www.welt.de/debatte/kommentare/article173418607/Letzte-Amtszeit-der-Kanzlerin-Die-Zeit-nach-Angela-Merkel-ist-angebrochen.html

(3) http://www.dw.com/de/so-ticken-die-afd-und-ihre-w%C3%A4hler/a-42221173

(4) http://www.bpb.de/politik/grundfragen/parteien-in-deutschland/211108/afd.

(5)  https://www.tagesspiegel.de/politik/bundestagswahl-warum-haben-im-osten-so-viele-afd-gewaehlt/20424048.html

(6) http://www.sueddeutsche.de/politik/bundestagswahl-die-afd-hat-von-der-geringschaetzung-fuer-den-osten-profitiert-1.3682556.

(7) https://www.morgenpost.de/politik/article212041937/Warum-so-viele-Maenner-in-Ostdeutschland-die-AfD-waehlten.htm. В Саксония тя печели 27 процента от гласовете. Данните показват, че всеки четвърти източногерманец гласува за тази партия. Тя има привърженици и във всички възрастови групи. Най-силно е нейното влияние обаче сред германците между 35 и 44-годишна възраст, а най-лоша е популярността ѝ сред пенсионерите. За нея гласуват не само безработните, но и работници, чиновници и малки частници – http://www.sz-online.de/nachrichten/7-gruende-warum-die-afd-so-stark-ist-3781924.html 

(8) https://www.bloombergtv.bg/novini/2018-04-15/merkel-tarsi-nachini-za-spravyane-s-neravenstvoto-mezhdu-iztochna-i-zapadna-germaniya

(9)  https://www.br.de/radio/bayern2/sendungen/zuendfunk/politik-gesellschaft/petra-koepping-integration-sachsen-bundestagswahl-100.html

(10)  https://www.n-tv.de/politik/Warum-die-AfD-im-Osten-triumphiert-article20052587.html.

(11)  http://www.sueddeutsche.de/politik/bundestagswahl-die-afd-hat-von-der-geringschaetzung-fuer-den-osten-profitiert-1.3682556

(12)  https://www.n-tv.de/politik/Warum-die-AfD-im-Osten-triumphiert-article20052587.html

(13) https://www.morgenpost.de/politik/article212041937/Warum-so-viele-Maenner-in-Ostdeutschland-die-AfD-waehlten.htm

(14)  https://www.tagesspiegel.de/politik/bundestagswahl-warum-haben-im-osten-so-viele-afd-gewaehlt/20424048.html

(15)  https://www.n-tv.de/politik/Warum-die-AfD-im-Osten-triumphiert-article20052587.html

(16)  https://www.morgenpost.de/politik/article212041937/Warum-so-viele-Maenner-in-Ostdeutschland-die-AfD-waehlten.htm

(17)  http://www.dw.com/de/so-ticken-die-afd-und-ihre-w%C3%A4hler/a-42221173. За избирателите на „Алтернатива за Герамния“ определящ е протестът – самата партийна програма не играе важна роля. Опитът на източногерманците от 1989-1990 г. показва, че с една култура на протеста може да се свали управленски режим. Според източниците на информация само една трета от гласувалите за партията дават гласа си за нея по убеждение. А цели 60 процента го правят в знак на протест, поради разочарование, а не по убеждение. 85 процента от гласувалите за „Алтернатива за Герамния“ казват, че само чрез нея могат да изразят своя протест. Вътрешнопартийните борби и ежби в партията са без значение за избирателите.Те искат просто да отхвърлят утвърдените партии, http://www.sz-online.de/nachrichten/7-gruende-warum-die-afd-so-stark-ist-3781924.html

(18) https://www.morgenpost.de/politik/article212041937/Warum-so-viele-Maenner-in-Ostdeutschland-die-AfD-waehlten.htm .

(19)  https://www.tagesspiegel.de/politik/bundestagswahl-warum-haben-im-osten-so-viele-afd-gewaehlt/20424048.html .

(20)  Повече от всичко някои хора в Източна Германия са убедени, че милиардите държавна помощ за тяхната част от страната водят до ментално разцепление на германското общество, което всъщност проличава в изборните резултати на „Алтернатива за Герамния“ - https://www.tagesspiegel.de/politik/bundestagswahl-warum-haben-im-osten-so-viele-afd-gewaehlt/20424048.html

(21)  http://www.sz-online.de/nachrichten/7-gruende-warum-die-afd-so-stark-ist-3781924.html

(22) https://www.n-tv.de/politik/Warum-die-AfD-im-Osten-triumphiert-article20052587.html

(23) http://www.sz-online.de/nachrichten/7-gruende-warum-die-afd-so-stark-ist-3781924.html

(24) http://www.dw.com/de/afd-die-geschichte-einer-kontroversen-partei/a-19402408

(25) http://www.bpb.de/politik/grundfragen/parteien-in-deutschland/211108/afd

(26)  В Германия противоречието между скептиците по отношение на модернизацията и нейните привърженици никак не е слабо. Според статистиката почти две трети, или около 65 процента от избирателите на „Алтернатива за Германия“, се отнасят консервативно към социално-
културната модернизация. - Vehrkamp, R. K. Wegscheider. Populäre Wahlen. Mobilisierung und Gegenmobilisierung der sozialen Milieus bei der Bundestagswahl 2017. BertelmannStiftung, Gütersloh, 2017, S.60. Така погледнато, тази партия се превръща до известна степен и в изразител на по-консервативно настроените слоеве в страната. 

(27) Vehrkamp, R. K. Wegscheider. Populäre Wahlen…,S.64. 

(28)  Още през 2013 г., по време на нейния първи конгрес, от трибуната прозвучава следното изречение: „Ако нашите народни представители виждат своите задачи в това, да поставят нашия народ под попечителство, нужно е ние да бъдем достатъчно осъзнати да разглеждаме определението популизъм като награда“ ‒ http://www.bpb.de/politik/extremismus/rechtspopulismus/240956/debatte-alternative-fuer-deutschland

(29)  http://www.dw.com/de/so-ticken-die-afd-und-ihre-w%C3%A4hler/a-42221173

(30)  „Pegida“ – е съкратен израз от „Patriotische Europäer gegen die Islamisierung des Abendlandes“ – Патриотични европейци срещу ислямизирането на европейския Запад. Тази организация, определяна като ислямофобска, ксенофобска, расистка и до голяма степен дяснопопулистка, възникна в Дрезден през 2014 г.

(31) http://www.bpb.de/politik/extremismus/rechtspopulismus/240956/debatte-alternative-fuer-deutschland. В някои анализи по отношение профила на партията се задава въпросът дали тя е социална партия на народа, или е лошо копие на неолиберална партия, https://deutsch.rt.com/meinung/71849-die-afd-eine-soziale-heimatpartei/.

(32) Program für Deutschland. Das Grundsatzprogramm der Alternative für Deutschland. Beschlossen auf dem Bundesparteitag in Stuttgard am 30.04./01.052016, S. 6

(33) http://www.bpb.de/politik/extremismus/rechtspopulismus/240956/debatte-alternative-fuer-deutschland

(34)  Самата партия се определя в своята основна програма, приета през 2016 г., като либерална и консервативна, като партия на свободните граждани на Германия и като политическа фракция, убедена в демокрацията. Тя е за пряка демокрация чрез референдуми по швейцарски образец. Идеята е народът да участва активно в правенето на политиката, да взима важните решения за своето бъдеще, Program für Deutschland. Das Grundsatzprogramm der Alternative für Deutschland…, S. 9. 

(35)  http://www.dw.com/de/so-ticken-die-afd-und-ihre-w%C3%A4hler/a-42221173

 

 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор