Оцеляването на организирания човешки живот е под риск поради климатичните изменения и ядрените оръжия, казва световно известният политически дисидент, лингвист, професор Ноам Чомски в интервю за Ейми Гудман от сайта democracynow.org, излъчено на 30 юли 2018. По-рано, на 4 май 2018 г., Чомски изнесе забележителна лекция по темата пред студенти от колежа „Св. Олаф“

ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ ЧОВЕШКИЯТ ВИД?

Брой 7-8,юли-август 2018

 

Ноам Чомски: Не можем да не наблегнем на факта, че се намираме в един уникален момент от човешката история. Всъщност ние сме в него от 1945 г. насам. През 1945 г. човешката история се промени драматично. През август 1945 г. хората показаха, че прехваленият им разумен интелект е създал средство за унищожаване живота на Земята. В този момент това средство не беше завършено, но беше очевидно, че постепенно ще бъде, както всъщност и стана.

 

Няколко години по-късно, през 1947 г., „Бюлетинът на атомните учени“ утвърди своя известен часовник на Страшния съд. Колко далеч сме от полунощ, от глобална катастрофа? Часовникът първоначално бе настроен на 7 минути до „полунощ“. Веднъж достигна до две минути до полунощ ‒ през 1953 г., когато САЩ и след това Съветският съюз детонираха термоядрени оръжия, които имат способността по същество да унищожат живота на Земята. В следващите години часовникът отчиташе редица колебания, качвания и спадове. Сега е на две минути до „полунощ“. С една добавка.

През 1945 г. не беше известно, че с навлизането в ядрената епоха започва една нова ера, в която човешката дейност има тежки и вредни ефекти върху околната среда и природата. Навлязохме също и в това, което сега се нарича шестото изчезване ‒ бързо изчезване на видовете, сравнимо с петото изчезване преди 65 милиона години, когато един огромен астероид е ударил Земята.

Световната геоложка общност определя края на Втората световна война като начало на епохата Антропоцен – остра ескалация и унищожаване на околната среда. Тук трябва да отнесем фактори не само като глобалното затопляне, увеличаване на въглеродния диоксид и други парникови газове, но и такива като пластмасите в океана, които се очаква да бъдат по-големи от масата на цялата морска фауна в близко бъдеще. По този начин ние унищожаваме околната среда за организирания човешки живот, чрез постоянните ядрени конфронтации заплашваме с глобална катастрофа. Всеки, който погледне архива, който е шокиращ, би следвало да достигне до извода, че е цяло чудо, че сме оцелели толкова дълго.

 

Хора, точно сега това поколение за първи път в историята трябва да се запита: „Ще оцелее ли човешкият вид?“ Това са проблемите, с които организираните общества трябва да се занимават в недалечно бъдеще. Това е основното ‒ всичко останало бледнее.

И като се връщам към НАТО, какво става там? Разшири се до руската граница. Ако обърнете внимание на политиките на Тръмп от геостратегическа гледна точка, те са напълно несвързани. Искам да кажа, че от една страна, той се опитва да е добре с Владимир Путин, от друга страна, ескалира заплахите срещу Русия, а оттук и срещу самите нас. Оръжията за Украйна заплашват сериозно Русия. Повече сили на руската граница ‒ повече руски сили от другата страна. Военните маневри, новата ядрена програма, чийто създател е самият той, са сериозна заплаха за Русия и всъщност за света.

Още по времето на Обама програмите за модернизация достигнаха нивото, в което представляват буквално основна заплаха за Русия. Важна разработка по този въпрос се появи в научните издания и по-конкретно в „Бюлетина на атомните учени“. Тръмп повиши тази заплаха – с модернизиране на изключително опасни сили, със значително понижаване на прага за ядрена война, но също и с нови оръжия, които се предполага, че са тактически ядрени оръжия и за които всеки ядрен стратег може да ви каже, че са само пореден стимул, който може да доведе до глобална катастрофа. Това са огромни заплахи срещу Русия, срещу самите нас, съчетани с учтивостта към Путин по време на пресконференция. Геостратегически това няма смисъл.

 Е.Гудман: Тръмп последва съюзниците от НАТО, както знаете, от Великобритания до Германия, а преди това Макрон във Франция, както и Трюдо в Канада. Но и той, докато се обръща към НАТО, заявява, че го прави не за друго, а защото просто иска от тях да похарчат повече пари за оръжия, чиито производители (американски) всъщност е посочил самият той, заявявайки им едновременно с това, че трябва да похарчат 4%  от своите бюджети за оръжия. Можете ли да коментирате това!?

 Н.Чомски: Моето мнение е, че ако търсите някаква сериозна стратегия зад всичко това, вие я търсите на грешното място. Нищо от това няма смисъл от стратегическа гледна точка. Нищо. Всичко това е противоречиво, несвързано и т.н. И това трябва да ни говори да погледнем някъде другаде. И всичко, което казахме, разбира се, има смисъл, ако допуснем, че той е провокиран от една огромна загриженост, а именно – от самия себе си. Всичко това има смисъл за един мегаломан, който иска да се увери, че има власт, богатство и който трябва да се увери, че е подкрепян от редица избиратели.

Една част от избирателите подкрепят статукво, което можем да определим като „ястребово“, т.е. разширявате НАТО, изграждате военната система, модернизирате ядрените оръжия и т.н. Добре, той си ги е сложил в джоба тях. Ключовият избирателен район ‒ и неговият действителен ‒ са корпоративният сектор и супер богатите. Той просто ги засипва с щедри подаръци. Докато се „перчи“ пред медиите, а те от своя страна му помагат, фокусирайки се върху самия него, неговите помощници в Конгреса извършват „пладнешки“ обир. Искам да кажа, че е невероятно, ако го погледнете по същество. Споменах и няколко примера преди малко.

 

Необходимо е той да поддържа определена електорална подкрепа, защото в противен случай би останал извън играта. И той прави това под претекст. „Ще отида, ще се изправя пред НАТО, ще ги накарам да дават повече пари, за да не ни ограбват повече.“ Страхотно... „Ще се изправя срещу Китай. Спрете да крадете интелектуалната ни собственост“. Прекрасно... „Ще поставя тарифи на всички. Подкрепям ви момчета, ЗА работнически права“. Лека полека, всичко си идва на мястото. И мисля, че е предопределено това, което се случва.

Търсенето на някаква последователна геостратегия зад това е почти безнадеждно начинание. Трябва да се отбележат няколко неща, разбира се. Усилията за изграждане на съюз срещу Иран на най-реакционните държави от Близкия изток, Саудитска Арабия, Израел, Обединените арабски емирства и Египет в рамките на диктатурата, са луда, сама по себе си, но и последователна стратегия.

Трябва да отбележа, че естествен резултат от доктрината „първо аз“, който се наблюдава непрекъснато, е че каквото и да направи Обама, аз трябва да направя обратното, без значение какво е то. Няма значение какви са последствията. В противен случай не бих бил президент реформатор, значим президент.

 

Източник: https://www.democracynow.org/2018/7/30/noam_chomsky_survival_of_organized_human

Превод Анита Бойчева

 

„Часовникът на Страшния съд“


„Часовникът на Страшния съд“ (на английски: Doomsday Clock) е символичен часовник, създа-ден през 1947 г. от Съвета на директорите на списанието „Bulletin of the Atomic Scientists“ на Чикагския университет. Колкото по-близо е часът до полунощ, толкова е по-близо Земята до глобална катастрофа. Най-новата официално оповестена настройка е направена на 25 януари 2018 г. и показва време две минути преди полунощ (23:58 часа).

Отразявайки международните събития, които са опасни за човечеството, досега стрелките на часовника са били настройвани двадесет и три пъти от 1947 г., когато часовникът е показвал седем минути преди полунощ (23:53 часа).

Първоначално часовникът е показвал заплахата от глобална ядрена война, но от 2007 г. насам отразява и технологиите, които влияят на климатичните промени, както и „развитието на нау-ката, която може да нанесе необратими щети“.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови