Венко Кънев е професор от Сорбоната и Университета в Руан - Нормандия, директор на българското издание на френския месечник „Монд дипломатик“.

LE MONDE DIPLOMATIQUE. СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

Брой 9-10, ноември-декември

Ако перифразирам мотото на вестник Дума, бих казал: „Вестници много, но Монд дипломатик е един“. Основан през 1954 г. като приложение на Монд, Монд дипломатик (Le Monde diplomatique) се посвещава на теми от външната политика и френската дипломация. Днес проблематиката му е значително по-широка.

Той носи белега на епохата, в която се ражда ‒ когато империите се сриваха, а Третият свят започваше да се обединява. През 1955 г. на Бандунгската конференция, организирана от президента на Индонезия Сукарно, с участието на Гамал Абдел Насър (Египет), Чжоу Енлай (Китай) и Джавахарлал Неру (Индия) ‒ най-известните лидери на планетата по онова време, се основава Движението на необвързаните страни, към което се присъединява и Тито (Югославия). Това е епохата на възход на социализма, на деколонизацията. Време, когато слабите се опълчват на могъщите, а идеите за независимост, суверенитет, свобода, еманципация, за траен мир и благоденствие на народите шестват по света.

Le Monde diplomatique е проникнат именно от този дух на съпротива и борба, на прямота и обективност, на разследващ, а не сензационен журнализъм, който подлага случващото се на критичен поглед и анализ. Много често само в него може да се прочете за събития и проблеми, които големите медии подминават, като идеологията и еволюция­та на капитализма, бъдещето на социализма, екологичните и социалните последствия от неолибералната система, „сблъсъка на цивилизациите“, скритите цели на военните съюзи, необходимите утопии, перспективата за нови форми на демокрация в днешната неспокойна епоха.

Съвременните събития се поставят в сравнителен план и се аргументират с един достоверен прочит на историята. Освен журналисти от световен мащаб като Игнасио Рамоне и Серж Алими, които работят от дълги години във вестника, в него публикуват едни от най-големите мислители на днешната епоха ‒ Ноам Чомски, Джоузеф Стиглиц, Фредерик Лордон, нашумелият Тома Пикети и други, които разнищват разрушителния
неолиберализъм. Сред авторите му са нобелисти, президенти, политици от най-висок ранг и изразители на съпротивата срещу диктатурата на финансите, като Ево Моралес, Джеръми Корбин, Джулиан Асанж и т.н.

Под мотото „Един друг свят е възможен“ именно  Le Monde diplomatique поведе борбата срещу тиранията на пазарите.

През 1996 г. Le Monde diplomatique  се обособява като независим в редакционно и финансово отношение вестник. 49% от капитала му принадлежат на асоциацията „Приятели на Монд дипломатик“ и на журналистите, работещи в него. По статут само те могат да назначават директора на изданието, въпреки че 51% държи вестник Монд. Редакцията не зависи от рекламите, те носят едва 2% от доходите, разчита се изключително на качеството на публикациите. А това са дълги, задълбочени статии с проверени факти, статии, които вървят срещу течението на бързия журнализъм, подчинен на собствениците.

Le Monde diplomatique  е източник на достоверна информация, без фалшиви новини, без угодничество към властта. Благодарение на това днес той е единственият във Франция, чиито читатели се увеличават, въпреки тенденциите на времето. Има над 100 хиляди абонати, а  с продажбите по будките тиражът му във Франция достига150 хиляди екземпляра.

Le Monde diplomatique издава също двумесечното тематично списание Manières de voir (Гледища), периодично подготвя атласи по важни геополитически, икономически и екологични теми. Издател е на много търсените „Критически учебник по икономика“ и „Критически учебник по история“. Организира беседи и конференции съвместно с асоциацията „Приятели на Монд дипломатик“, която има дружества в цяла Франция и в Белгия. Осведомява за нови стойностни книги и културни събития, отваря страниците си за мнения на читателите. 

През ноември 2004 година Le Monde diplomatique се сдоби и с издание на български език. От 2010 до 2015 г. то излизаше като приложение на вестник Дума. От две години насам, поради липса на средства, обемът на публикациите е сведен до няколко статии месечно, като животът на изданието се поддържа онлайн (bg.mondediplo.com) и с доброволен труд.

„Монд дипломатик ‒ България“ работи и като издателство. Добър отклик имат нашите книги „Сто часа с Фидел“ ‒ разговори  на Игнасио Рамоне с Фидел Кастро, „Новите кучета пазачи“ ‒ критичен анализ на Серж Алими за френските медии, сборниците „Индивид и общество“ и „Кризи, апокалипсис, съпротива“, издадени на френски и испански език.

Българският Монд дипломатик организира през 2008 г. съвместно с Международната организацията на франкофонията (МОФ) конференция на тема „Медиите в Централна и Източна Европа след 1989 г.“. Тя събра в София известни журналисти и ръководители на медии от региона и остави като следа два сборника с доклади ‒ на български и на френски език.

Българската редакция  участва активно в кампанията срещу Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (TTIP), като издаде книгата „Дракула срещу народите“ на евродепутата Патрик льо Ярик, разкрил тайния мандат за преговори на Еврокомисията.

По покана на българската редакция у нас са гостували забележителните журналисти и ръководители на  Le Monde diplomatique Игнасио Рамоне, Серж Алими, Беноа Бревил. Неотдавна плакат на българския Монд дипломатик внесе кирилицата в залите на ООН като част от изложба на изданията на Le Monde diplomatique.

Днес вестникът се издава в 30 страни на 25 езика, включително на кюрдски. Общият му  тираж е над 2 милиона екземпляра. Това е най-четеният френски вестник по света. От 14 години този вестник е и български.          

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор