Има вероятност да се върнем към недемократично управление, чийто силует вече прозира в настъпващия авторитаризъм. Ако все пак продължаваме да вярваме, че демокрацията е най-добрата система за управление, трябва да положим усилия, за да я запазим.

Горе-долу преди три десетилетия България започна своята „смяна на системата“. Тогава под това понятие се разбираха много неща, но най-вече замяната на реалния социализъм (1), както официал­но се наричаше обществено-икономическият и политически строй, в който живеехме, със западната система, демонстрирала своята жизненост при победата си в Студената война.

За това как бързо се променят нагласите на тогавашните източноевропейци ‒ от ентусиазъм към „перестойката“ на Горбачов до отричане на цялата система ‒ говорят думите на Лех Валенса от интервю пред в. „Ди Велт“ от април 1989 г., сиреч в началото на полския преход. Те звучат по следния начин: „Аз желая всичко най-добро на Горбачов и неговите реформи. Но...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!