Крум Василев е публицист и журналист. Антифашист, изтъкнат деец на БСП и общественик. Бил е дълги години народен представител. Носител на наградата „Николай Хайтов“ за публицистика.

СОЦИАЛИЗЪМ И РОДОЛЮБИЕ

Брой 2, Февруари 2019

 Питам се, ще дойде ли ден, в който народът на Балканджи Йово и на Ботев ще набере кураж и ще викне: задокеански господа, каква работа имате вие тук, на брега на Черно море! Градете си вашата мексиканска стена, не разграждайте повече нашата държавност. Не искаме да бъдем фронтова държава, нито мишена за ответни удари!

 

 
Внимателни читатели на проекта „Визия за България“ обявиха, че в него липсват две емблематични за БСП думи: социализъм и родолюбиe. Във връзка с това искам да споделя разсъждения по въпроси, които, зная, занимават мнозина членове на нашата партия.
Обстоятелството, че в проекта не се говори за социализъм, е обяснимо и до голяма степен оправдано. „Визията“ е документ, който търси съпричастност от широки слоеве на населението, независимо от партийно-политическите убеждения. Целта е да се смени моделът на управление и развитие в рамките на установения в държавата капиталистически строй. Поради това логично е, че разчетената за ограничен период от време визия на партия, която се нарича социалистическа, формулира леви, но не и социалистически задачи.
 
Нелогично и неоправдано е друго: идеологическата работа на БСП от доста време е занемарена. Партията ни се нарича социалистическа, обаче не само думата социализъм, а изобщо
 
темата за социализма практически изчезва
от реалния партиен живот
 
При сегашните условия прагматизмът е наложителен. Неизбежно е животрептящите проблеми да бъдат в центъра на вниманието. Но нали „само с хляб не се живее“! БСП, наследницата на партията на Димитър Благоев, няма право да подценява въпросите на идеологията. А тези въпроси и въобще темата за социализма липсват и в публичните изяви на повечето ръководни социалисти. Не прави изключение и уважаваната наша председателка Корнелия Нинова. Старая се да не пропусна нейни публикации, но не си спомням в речите и изявленията ѝ да се третира въпросът за социализма, макар и като наша далечна цел, като наш идеал. Дано да се окаже, че греша и че има нейни публикации на тази тема, но съм ги пропуснал.
 
В програмата на партията ни е записано ясно: „Днес БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеал.“ Този призив увисва във въздуха. Не само социалистическият идеал, а изобщо понятието идеал вече започва да звучи като изкопаемо. „Идеал ‒ каква странна дума!“ ‒ възкликна неотдавна на страниците на „Дума“ винаги находчивата и снайперстки точна Велислава Дърева.
 
Много често за сметка на термина социализъм се употребява терминът ляво, който основателно влезе в най-широка употреба, двата термина обаче не са синоними.
 
Понякога зад употребата на термина ляво се крие отбягване от „неудобния“, „компрометирания“ термин социализъм. Плаща се данък на широко насажданата от нашите противници теза, че социализмът бил изхвърлен на бунището на историята. Несъстоятелна теза. Не издържа изпита на историята не социализмът изобщо, а един от моделите на социализма ‒ съветският. Появиха се и ще се появяват нови и нови модели. Забележителни успехи жънат например китайският и виетнамският.
 
Стара истина е: всичко „тече“, променя се. Представата за социализма и за пътищата към социализма също е подвластна на този универсален закон. Не е ли дошло време Българската социалистическа партия да се опита да надзърне зад хоризонта и да потърси отговор на трудния въпрос: що е то български модел на социализма на бъдещето и какви са пътищата към него? Няма смисъл, казват упоритите прагматици, защото в обозримо бъдеще социализъм в България не може да има. Не са прави. Ако Димитър Благоев разсъждаваше така, сега БСП нямаше да я има. Вярно, липсва ни ум от ранга на Дядото. Но нашата партия е с голям опит и със солиден научен потенциал. Нужно е програмните търсения на партията да се активизират. Постепенно, в резултат на научни търсения, изучаване на чуждестранния опит и широки дискусии може би ще се очертаят контурите на онзи български социалистически модел, от който се нуждаем остро.
 
 
Идейността е в основата на нашата партия
 
и е залог за нейната жизненост. Без завладяваща идейност тя престава да бъде привлекателна за младите, губи потенциал.
А сега ‒ за думата родолюбив. Тя наистина не фигурира в разпространения проект „Визия за България“, но в него са формулирани няколко задачи в духа на родолюбието. Не е важно колко пъти е употребено дадено понятие. Важното е каква роля се възлага на съответния фактор ‒ в случая родолюбието ‒ за решаване на проблемите, пред които са изправени държавата и нацията ни.
 
Струва ми се, че в цялостната дейност и политика на БСП потенциалната сила на родолюбието, на патриотизма, е приглушена. Възможно е за това да оказва влияние и обстоятелството, че през годините на „прехода“ три жадни за власт партии успяха „да приватизират“ патриотизма. Сега те се отъждествяват с него под фирмата „Обединени патриоти“. Получи се нелепица: като четем или чуем за патриоти, подразбираме въпросните партии. А тъкмо тези три партии крепят сега най-антипатриотичното, най-слагаческото по действия правителство, управлявало България през последните три десетилетия ‒ правителството на ГЕРБ. Ръководители на въпросните партии се надпреварват с Бойко Борисов и Цветан Цветанов в лакейничеството пред Вашингтон и Брюксел.
Обективността ме задължава да отбележа, че в годините на така наречения преход се роди и друга партия с патриотична ориентация ‒ „Нова зора“. Но тя не влезе в съюз с гладните за власт „обединени патриоти“, не се отклони от чистия патриотизъм. Тя е възприела за ръководен девиз откровението на Раковски: „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“, и е записала в програмата си: „Създаването на социалистическо общество от нов тип е единствен начин да се осигури оцеляването на българския народ и държава.“ Тази партия закономерно е в състава на коалиция „БСП за България“.
 
Нашата държава навлезе в изключително критичен период от своята история ‒ период на невиждана демографска катастрофа. За по-малко от три десетилетия намаляхме като народ с близо една четвърт. Такова чудо не се е случвало дори през страшните години на османското нашествие и върлуващата чума в края на ХIV и началото на ХV век.
 
Във „Визията“ на мерките срещу демографската катастрофа се отрежда водещо място. Не зная дали в последната редакция на документа се споменава думата родолюбие, но пак ще повторя: важното е да се оцени по достойнство факторът родолюбие, патриотизъм.
В борбата за спасяване на нацията нашата партия трябва да се изяви като истинска патриотична партия,
 
смел защитник на българските национални интереси
 
Без страх, че това може да се тълкува като национализъм. Не всеки национализъм е за осъждане! В съвременния български език понятието национализъм е двояко. Разгърнете реномирания Български тълковен речник, четвърто издание, 2015 г., издателство „Наука и изкуство“, и на стр. 510 ще прочетете: „Национализъм. 1. Чувство за принадлежност към определена нация и нейната култура, на преклонение и любов към собствената страна и своя народ; патриотизъм. 2. Реакционна идеология и политика, свързана с признаване и проповядване на превъзходството на една нация над друга, с разпалване на национална вражда и потисничество.“
 
Партията ни открай време е била и сега е непримирим враг на реакцион­ния национализъм и на неговото бесовско изчадие шовинизма. Но на здравословния национализъм ‒ брат на патриотизма, БСП не може да не бъде поддръжник. Не бива да подценяваме и опасността от нацио­налния нихилизъм. Той също работи, и то твърде успешно. И ражда в изобилие чуждопоклонство, компрадорство, национално предателство.
В Европа национализмът се възражда ‒ и реакционният, и здравословният. Това е противодействие на американския империалистически глобализъм, на слугинажа на едно или друго правителство, на проамериканската политика на Брюксел за разграждане на националните държави, за стимулиране на наднационалното, за Европа на две скорости и пр. Вишеградската четворка е една от формите, в които намира израз националното противодействие.
В последно време като че ли сред повечко българи се пробужда
 
закърнялото чувство за национално достойнство
 
и национално самосъхранение. Когато това означава пробуждане на прогресивен български национализъм, побратим на родолюбието, нашата партия би трябвало да го насърчава.
 
„Да не се срамуваме да отстояваме своя национален интерес!“ ‒ призова през декември 2018 г. президентът Радев и сам даде пример за това. Както и трябваше да се очаква, глутницата цветан-цветановци отговори с вой.
 
Вашингтон разбра, че българите са лесни и вече действа с обидно безочие. Знае от опит: ще изпрати в София един-двама свои емисари и българското правителство ще клекне. Вчера за спиране на „Белене“ и „Южен поток“, днес за американските изтребители, утре, не дай Боже!, за американски ракетни бази край Варна и Бургас.
 
Питам се: ще дойде ли ден, в който народът ни, народът на Балканджи Йово и на Ботев, ще набере кураж и ще викне: задокеански господа, каква работа имате вие тук, на брега на Черно море! Градете си вашата мексиканска стена, не разграждайте повече нашата държавност. Не искаме да бъдем фронтова държава, не искаме да бъдем мишена за ответни удари!
 
Ще бъда наречен националист? Не възразявам. Националист бях преди 75 години като партизанин, националист съм и сега. Само че по смисъла на първото значение на тази дума в българския тълковен речник.

 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор