Драги читателю,

Четивото, което предлагаме в настоящия брой, е на първо място реализация на поканата обещание от предходния – да отразим двете противоположни гледни точки по ключовия въпрос за БСП след загубата на Евроизбори 2019: „Сега накъде?“ Дали ще продължим, както досега през последните три години, или напротив, открито ще назовем истината за заплахата от по-нататъшно „потъване“, което грози партията ни?

Едно би следвало да е пределно ясно: решаващото изискване за успех е осъзнатото идейно и организационно единство, но то няма как да се постигне с едничките призиви „да се обединим“, „да си стиснем ръцете“. Постигането на такова единство е възможно само чрез отговорно обсъждане на политическия курс на партията и на стила и методите на нейното ръководство; обсъждане, освободено от всякакви обвинения за лична вражда или подкупност като мотив за критиките към това ръководство. Да не говорим за недопустимите опити демонстративно и противоуставно „да се режат глави“, при това в навечерието на предстоящите местни избори!

Продължение на темата за БСП днес са материалите в раздела „Документи“. Сред тях е Политическият доклад на НС на БСП пред Конгреса на 16 юни т.г., предизвикал остри разногласия поради критичния си характер, но приет единодушно с решение на Конгреса, което също публикуваме. Заслужава внимание и един проект за резолюция, останал неразпространен и необсъден.

Изключително внимание наред с темата за партията изисква и натрапеното от ГЕРБ/ДПС плюс „Обединени патриоти“ (минус четирима)  решение за частно-корпоративно финансиране на политическите партии. То е пряко покушение срещу фундамента на Конституцията – ключовата отговорност на партиите да „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“ (Член 11, ал. 3), която е основата на народния суверенитет! Може ли да има съмнения чия „воля“ ще изразяват те, след като ще бъдат на издръжка от частни интереси. По този въпрос сякаш гражданството не демонстрира особена загриженост, а това е възможно най-тревожен признак за приспана гражданска свяст!

И още една тема, която отразяваме  – избора на председател на Европейската комисия. Срещу кандидатката на 28-те лидери на страните членки Урсула фон дер Лайен очевидно са гласували преди всичко евродепутатите от групите на левите и на Зелените, плюс някои от социалистите, отхвърлящи задкулисния и дълбоко антидемократичен начин на нейното издигане, както и представителите на крайната десница. Резултатът вещае твърде проблематичен мандат на новия състав на Комисията, изправена пред необходимостта да преодолява дълбоките разломи между център и периферия, застрашаващи самото съществуване на Съюза.

Наред с темите на деня, в броя ще намерите и дискусията, организирана от редакцията на „Ново време“, на тема „Преломната 1919 година“. В нея дебатирахме създаването на Третия интернационал – Коминтерна, както и появата на италианските „фаши“, като прояви на двете противоположни идеологии – на комунизма и на фашизма, драстично белязали отминалото столетие и продължаващи осезаемо да присъстват в политическия живот и до ден-днешен. Присъствие, което изисква задълбочен анализ и категорични оценки!

Георги Пирински