Валери Жаблянов е доктор е по политология. Политик, член на ИБ на НС на БСП, депутат в 42-рото и 44-ото Народно събрания. До 21 февруари 2018 г. е заместник-председател на 44-ото Народно събрание.   

 

 

 

СВИВАМЕ СЕ КАТО ШАГРЕНОВА КОЖА

Брой 6-7, юни-юли 2019

 Изказване пред заседание на НС на БСП на 30 юни 2019 г.


 


Не смятам да говоря толкова за моето присъствие в изпълнителното ръководство. Много другари са участвали в него, Бюрото е било и 15 души, и 25 души, имало е различен състав, различна структура, така че това не е драматичен и съдбоносен въпрос и не искам да бъде такъв. Поне в моето разбиране не е такъв.

По-съществени са други въпроси, които мисля, че трябва да бъдат споменати, тъй като това е първото заседание на Националния съвет след конгреса преди 2-3 седмици.

Имаше едно чистосърдечно признание от другарката Корнелия Нинова пред последното заседание на Конгреса, че в партията е предизвикан хаос, че тя е създала този хаос и е готова да го подреди. Затова предложенията за промени в Изпълнителното бюро ги разглеждам в духа и в светлината на конгресната заявка на нашия председател. Аз възприемам хаоса ‒ така, както беше обявен от другарката Нинова ‒ като една метафора.

Не смятам, че в БСП има хаос

Мисля, че има слабости в нашата партийна дейност и във функционирането на нашите организации. Ние често присъстваме в публичното пространство не като себе си, като социалисти, а по-скоро като политическа сила, която реагира ситуативно на действията на правителството. Публичното ни присъствие до голяма степен се отличава от съдържанието и смисъла, от целите и програмните постановки на нашата партия. Това е сериозна слабост, която беше предмет и на един предишен доклад, на предишното заседание на Националния съвет, който, надявам се, няма да остане само в Деловодството на НС на партията.

Преди да навлезем в активна подготовка за местните избори, трябва да сме наясно със себе си като партия, какво е състоянието на колективните органи на партията, как се управлява тя, какви са политическите ни цели, как да ги реализираме в днешните социално-икономически и политически условия в България?

Персоналните промени, разбира се, са важно нещо, важно е кой осъществява политиката на партията. Но с разширяване, стесняване или добавяне на няколко човека към Изпълнителното бюро не се увеличава демокрацията в нито един орган. Искам да предпазя другарката Нинова от тази заблуда. Не знам как е възникнала идеята, че с разширяване на количествения състав на Изпълнителното бюро ще се засили колективното начало при взимането на решения!? Но ще напомня, че може би най-големият колективен орган е Великото народно събрание на Китайската народна република – няколко хиляди души, факт, който не превръща системата на управление на Китай в парламентарна република. Важни са механизмите за контрол и субординация, ясното очертаване и разделението на функциите между различните нива в партията и разбира се, представителството в ИБ на различните мнения, които обективно съществуват сред членовете на БСП. Принципът на т.нар. екипен подход при определяне на състава на ИБ, не бива де се разбира буквално, защото, прилаган по този начин, влиза в сериозен конфликт с основен организационен принцип на БСП, а именно този за демократичното единство.

Ще се спра на няколко твърдения на Председателя на НС на БСП, които бяха изброени като аргументи за моето освобождаване от Изпълнителното бюро.

Първо, че конгресът за малко не останал без доклад. Това не отговаря на истината. Вярно е, че в работната група още преди съдържателното обсъждане на доклада другарят Георги Свиленски предложи той да бъде отхвърлен. Възразих, но подложих предложението му на гласуване. То събра необходимото мнозинство. Така че формално погледнато, работната група наистина не прие началния вариант на доклада. След разговор помежду ни обаче аз настоях, същото направи и др. Добрев, че на Конгреса не можем да отидем без доклад, че винаги може да се намери компромис, че позициите ни не са непримирими до степен да не могат да се съчетаят в един анализ. В крайна сметка това е документ, който трябва да бъде полезен на БСП със заключенията за поредната неуспешна предизборна кампания.

Така или иначе, след 7-часов работен ден успяхме да стигнем до текст, който беше одобрен с консенсус от работната група. И беше представен на делегатите на 49-ия конгрес. Където отново беше одобрен от целия състав на Конгреса заедно с неговото ръководство.

Докладът е резултат от сериозно колективно усилие на Националния съвет, на Изпълнителното бюро и на работната група, съставена за неговото изготвяне. Добросъвестно съм подготвил текстовете и съм редактирал това, което би трябвало да прави един координатор на такава работна група. Убеден съм, че именно така трябва да работят колективните органи на нашата партия.

А да се позоваваме на гласуването в работната група, е некоректно, защото извън това гласуване имаше много други усилия, дискусии. И въобще е крайно време да се престане с практиката пред Националния съвет и пред медиите

да се представят селективно подбрани факти
за сметка на цялостната картина и истината

За работата на Комисията по идейно и програмно развитие. Тя също беше засегната доста едностранно от Председателя. Комисията работи по двата основни документа, приети от БСП през последните две години ‒ „Визия за България“ и „Визия за Европа“. Освен тях е обсъждала на свои заседания и редица други въпроси и документи, които имат дълбок идеологически смисъл за работата на партията.

Много далеч от истината е твърдението, че Комисията по идейно и програмно развитие е приключила своята работа, като е предала един текст за обсъждане. И членове на Комисията, и аз като неин председател в лично качество, сме участвали в десетки представяния на „Визия за България“ в структурите на партията, пред гражданските структури и организации в страната. И мисля, че това по някакъв начин е подобрило качеството на партийната ни работа, придало е на документа онзи идеен и политически смисъл, който всички искаме да има и онзи тласък на политическа алтернатива, каквато непрекъснато правим заявка, че сме. Но както каза и нашият Председател, за съжаление все още не ни възприемат като такава алтернатива.

Смятам, че „Визия за България“ трябва да получи по-нататъшно развитие. Докато не се възприеме като част от действителната, истинската, автентичната политическа дейност на партията, докато не се ориентира към един ясен програмно-политически управленски документ.

 Без усърдната работа на Комисията по идейно и програмно развитие, на работната група и на експертите, ние нямаше да имаме и Платформата за европейските избори „Визия за Европа“, която по общи оценки беше на едно добро ниво и наистина съдържаше в себе си автентичната и социа-листическа, и европейска идея. За съжаление, както вече констатирахме, тя не послужи за основа на нашата предизборна кампания.

За Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и отсъствието ми от нейното последно заседание. Не смятам, че този така наречен аргумент може да бъде използван от др. Нинова, за да обоснове промените в ИБ, защото аз бях уведомен, че тя „сваля доверието си“ и т.н. три седмици преди въпросното заседание!!! Някои членове на Националния съвет обаче направиха опит да разгърнат персонална кампания срещу мен на тази основа, с цел да подпомогнат промените в Изпълнителното бюро и усилията на др. Нинова.  Така че, те поставиха себе си в неприятната ситуация да бъдат част от един порочен стил, който търси аргументи след предварително взети решения. Това не се наблюдава за първи път и моята персона в случая е само част от общия пейзаж. Подобна беше ситуацията с много по-важни решения, каквото беше това за напускането на Парламента три месеца преди ЕИ 2019.

Въпросното заседание на ПАСЕ няма този решителен характер, както беше представен от Председателя на НС, от някои медии и от редица преднамерени участници в този спор. Искам най-напред да обърна внимание върху една разлика. Първоначално беше споменато, че става въпрос за санкциите срещу Русия. Санкциите срещу Руската федерация обаче са наложени от Европейския съюз, от други органи, с друг режим и нямат нищо общо със Съвета на Европа. На въпросното заседание в резултат на решение на Комитета на министрите към Съвета на Европа беше предложено да се възстановят правата на руската делегация в ПАСЕ във връзка с гласуването за генерален секретар на Асамблеята. Тези права бяха суспендирани преди две години и половина. И тогава единственият български глас „против“ беше моят. Така че личната ми позиция е ясна и не бих искал да се спекулира с това.

Нещата обаче се подбират много селективно, с много ясна цел от нашето ръководство и по същия начин се предоставят на медии.

В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа заседава делегация на българския парламент с представители от всички парламентарни групи. Ръководител на делегацията е г-жа Джема Грозданова – представител на управляващата партия, представител на БСП съм аз, с двама заместници. Имах възможност да пътувам, надявах се да успея да се включа в делегацията, но по независещи от мен причини трябваше да остана в България. За съжаление, за да бъдат включени в делегацията заместници, трябваше да се направи акредитация по-рано.

Съжалявам за получилото се отсъствие. Не съм от хората, които избягват да гласуват по една или друга точка, защото имат притеснения. Бих подкрепил отмяната на санкциите срещу руската делегация не само защото е партийна позиция. Аз съм изразявал личната си позиция за необходимостта от междудържавен диалог с Русия, между България и Руската федерация, между Европейския съюз и Русия, далеч преди да имаме примери за такъв диалог на ниво парламент, президент, министър-председател. Тоест, промяната в този климат на отношенията с Русия е обективна и многостранна.

По повод на случая обаче искам да изразя своето дълбоко огорчение от друг един факт ‒ че нашето уважаемо ръководство се сеща за тези неща само когато на някого трябва да му се направи забележка, да му се размаха пръст, да му се изтегли ухото и да кажат:

„Абе, какво става там, в ПАСЕ?“

Много пъти съм се опитвал на заседания на Изпълнителното бюро да обърна внимание върху въпроси, които се обсъждат и разглеждат там. Дори по моя инициатива. Устно съм докладвал отделни въпроси, които според мен са важен момент от дискусията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и към които БСП следва да има по-активна позиция. Освен с документите, които бяха изброени от др. Нинова, ПАСЕ се занимава с един много интензивен мониторинг върху целия изборен процес в държавите членки, който е разгърнат и институционално, и инструментално, и е изключително системен. В това отношение искам да ви кажа, че има пълна пасивност от наша страна и въобще от страна на България, за съжаление.

Отдавна искам да кажа няколко изречения по т.нар. Истанбулска конвенция, извън тесния, елементаризиран вътрешнопартиен и вътрешнобългарски диалог върху фундаментални въпроси на съвременното социално развитие.

Истанбулската конвенция, както многократно сме констатирали, съдържа множество елементи. Освен въпроса за джендърите ‒ любимата тема на нашето ръководство, тя съдържа въпроса за равенството между половете по отношение на трудовите и социалните права, за защитата на децата, за фундамента на едно по-хуманно общество. Казвам го, защото е крайно време ние, колективният орган на нашата партия, да се информираме за това, за какъв тежък разговор в международните институции става въпрос. И от коя страна се намира България, в частност от коя страна се намира БСП, и как защитаваме изконните принципи на социалистическата политика.

Нашата партийна позиция по Конвенцията е ясна, имаме решение на Конституционния съд за това, че текстове от нея противоречат на Конституцията. Но важният въпрос е: какво прави България като член на Съвета на Европа, неприсъединявайки се към Истанбулската конвенция? Неслучайно беше приет, както каза и др. Нинова, този доклад на Съвета на Европа преди няколко дни. Той не задължава държавите да седнат веднага да ратифицират или да преподписват документа, или да се присъединяват към него. Но се поставя отново въпросът за равенството, като принцип на общественото устройство. Въпрос, който в нашата Програма, в нашите политически документи, в платформите ни се явява един от основните. Ние няма как да се обявим за частично приложение на този принцип или да напишем някъде „Да, ние сме за равенството, с изключение на …“ и да сложим скоба. Не можем да се движим в тази посока. Трябва да намерим убедителен политически отговор на въпроса – за какво равенство се борим днес и какво законодателство в тази посока предлагаме, а такъв все още не е намерен.

Недопустимо е в днешния политически дебат сред левите политически партии БСП да изглежда като политическа партия без ориентир, която дискутира, в най-добрия случай на жаргон, основните въпроси на европейското развитие.

Какво трябва да се направи в ПАСЕ? Нашата делегация в момента, която естествено се ръководи от представител на управляващата партия, често взима решения, подкрепя позиции (и по общото европейско развитие, и по състоянието на правата, демокрацията, разделението на властите) по един много тесен, конюнктурен начин. Мисля, че БСП има възможност да се заяви като друг вид член на тази организация, като коригира позицията на управляващата партия.

Изключително важен от национална гледна точка е въпросът за мониторинга от Съвета на Европа върху България, тъй като страната ни е в мониторинг от приемането си в тази организация през 1992 г. Най-продължителният мониторинг в Европа. Аз не знам каква е нашата позиция. Този въпрос обсъждан ли е на заседание на Националния съвет? По признание на самите докладчици в Съвета мониторингът е изиграл ролята си.  Но след последното гласуване в ПАСЕ докладчикът по въпроса, председателят на Групата на социалистите, германският социалдемократ г-н Швабе, приведе като аргумент следното: все още не е задържан убиецът на журналистката от Русе. С такива и други не съвсем коректни факти често пъти боравят докладчиците за България в ПАСЕ. Снемането на мониторинга върху България изисква консолидирана позиция от българска страна, системна работа по наблюдаваните области, необходимото ниво на компетентност. А между управляващата партия и опозиционната партия

диалог за обща българска позиция няма

 Такъв диалог аз се опитвам да водя като член на делегацита, което е мое задължение, но това, сами разбирате, че не е сериозен политически подход.

Притесненията, че колективното начало в ръководството на Българската социалистическа партия се изпарява, все повече взимат връх. Съжалявам, че е така. Съществува реалната опасност БСП да се устреми по нанадолнището на диктата, на личното мнение, на притискането на другарите с всички възможни средства. Използват се медиите в тази посока с едно странно пристрастие към т. нар. и модни напоследък фейк нюз (фалшиви новини, или по-точно клевети) и към целия останал инструментариум на деформираната българска демокрация. Тази линия на поведение е особено осъдителна, когато се използва за разрешаване на спорове вътре в нашата партия.

Не съм оптимист докъде можем да стигнем по този път. Нагласените мнозинства, нагласените кворуми, размаханият пръст, удобните статии във в. „Дума“, едноличното управление на БСТВ и всичко останало са път, който е познат на нашата партия, уважаеми другари, от други исторически времена. Това е една от причините трудно да възстановяваме доверието към нас в българското общество, макар много наши съграждани да вярват в хуманната същност на социалистическата идея, но не вярват че нашата партия се стреми към нея.

Всички знаем за шагреновата кожа. От много време тя се свива под нас, наистина процесът е неравномерен, но тенденцията все по-отчетливо се очертава, а ние си свиваме краката, уважаеми другари. Тя се свива от всички страни. Не можем да възстановим доверието по този път, по пътя, по който вървим особено напоследък. Няма да го възстановим с удар по масата, с удар върху бюрото, с политически практики, които водят в посока, обратна на социализма, на социалната демокрация и на обществения прогрес.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор