Ваня Добрева е изследовател на българската литература и култура, публицист и политик. Доктор на филологическите науки, професор. Била е зам.-министър на образованието и науката, народен представител от парламентарната група на „Коалиция за България“ в 41-вото и 42-рото Народно събрание, председател на Комисията по образование и наука в 42-рото Народно събрание. Член на НС на БСП. 

ЗАД ДЕКОРА НА ЕДИН КОНГРЕСЕН ТРИУМФ

Брой 6-7, юни-юли 2019

 Иска ми се председателката на БСП да започне да отделя зърното от сламата, да не се поддава в такава степен на вътрешните си демони и да престане да търси„врага с партиен билет“


Всъщност, заседанието на Конгреса на БСП от 16 юни т. г. премина като триумф за Корнелия Нинова, за т.нар. линия на кардинални промени в партията. Над 500 делегати и гости с бурни аплодисменти и възторжен трепет, ставайки на крака, посрещнаха съобщението ѝ, че няма да подаде оставка, въпреки че на пленума на Националния съвет бе заявила обратното.

В същото време местни партийни лидери в отлично композирани изказвания започнаха да споделят пред делегатите своята и на организациите си тревога, че без Нинова реформите в партията ще спрат, партията ще изпадне в хаос, ще претърпи упадък и ще стигне до катастрофа. Коленопреклонни молби, с почти плачевен глас озвучиха залата: Корнелия Нинова да остане начело на БСП!

От своя страна, Нинова прибягна до интимния, изповеден тон, от време навреме нарушаван от нейни заплахи към вътрешната „опозиция“. Тя призова делегатите да се обединят на местните избори, обеща им да бъдат кметове и общински съветници. Така дневният ред на Конгреса се завъртя около оста: дали Нинова ще подаде оставка заради изгубените евроизбори, или на заседанието на Конгреса тя ще намери повод да се откаже от този си акт?

Развълнуваната конгресна аудитория бързо бе успокоена ‒ Нинова заяви, че тъй като поставя над своето Его партийния интерес, няма да подаде оставка. Макар тук да не става въпрос за Его, а за общоприета политическа практика: при загуба на избори председателят да подава оставка (изборната загуба за БСП е красноречива – разликата между ГЕРБ и БСП е почти 7%). Но в края на краищата Нинова е в правото си да решава как да постъпи. Истината е, че няма официално, с подпис и дата, подадена оставка до съответния компетентен партиен орган.

Две неща обаче леко озадачиха публиката. Първо, мелодраматизмът, който Нинова вложи, с отказа си от оставка, представяйки го като крупен героичен жест. Така тя на практика олихви като саможертва пред олтара на партията собствената си непоследователност. И второ, това изявление на Нинова по същество постави край на конгресното заседание, което бе свикано, между другото, по нейно предложение и решение.

След като Нинова произнесе словото: „Оставам!“ и тъмните облаци на тревогата в залата мигом се разпръснаха, най-важната част от това конгресно заседание ‒ Политическият доклад на Националния съвет, изнесен от Валери Жаблянов, в който се посочват обективно част от причините за изборния ни неуспех, заприлича на излишна прибавка към главната конгресна цел, на апендикс, който може спокойно да бъде отрязан.

Жалко! Тъй като отдавна на сериозен форум на БСП неин изтъкнат представител и ръководител не е постигал такава интелектуална проникновеност на анализа и категоричност в изводите. Пък и логично беше Конгресът да се занимае най-вече с представянето на БСП на изборите за Европейски парламент! Жаблянов, от името на работната група, подготвила доклада (тази комисия в болшинството си е съставена от членове на ИБ и ръководители на Парламентарната група на БСП), дори си позволи да се разграничи от постановки, включени във въвеждащия текст на Нинова: докато председателката на БСП настоява, че тримесечното напускане на Народното събрание от страна на парламентарна ни група е дълбоко обосновано, Жаблянов посочи, че с този акт е допусната политическа грешка.

Според мен, въвеждащият текст на Нинова, за който вече споменах, бе прекалено емоционален, родствен по жанр с есето, което предполага

произвол на въображението

В този текст тя сочи още какви са нейните приноси на председател през последните три години и как някакви тъмни и зловещи сили в БСП се готвят да унищожат плодовете на нейния труд. Корнелия Нинова смята, че е успяла на извърши дълбоки реформи в партията, без да отчете, че всеки етап на развитието притежава своя специфика и че тази специфика не означава „дълбоко реформиране“.

 Вярно е, че се увеличиха субсидиите на партийните структури в страната, но не отговаря на истината, че е намаляло финансирането в центъра.

 Вярно е, че беше проведено вътрешнопартийно допитване, но не е вярно, че в партията съществува нормален механизъм за общуване и диалог.

 Вярно е, че финансирането на организациите е нараснало, но не е вярно, че преди нея в партията са вилнели „организационни съвети“ със задача да сменят ръководствата на местните организации. Ако прие­мем, че все пак са съществували такива съвети, какво да кажем за масово сменените ръководства на местни организации в периода на Нинова?

 Вярно е, че апаратът на БСП, съставът на депутатския ни корпус беше подмладен, но не е вярно, че нашите първични организации са се подмладили качествено. Причината за обновяването на общинските ни партийни организации, както и несъвместимостта на постовете, е уставно положение, заложено при промените през 2008 г. Що се отнася до състава на партийните ни първични организации, то той продължава застрашително да застарява, като средната възраст е около 80 години. За три години броят на партийните членове продължава да се стопява, задълбочават се проблемите: липсата на редовен живот в низовите организации поставя голяма част от тях на ръба на съществуването им.

 Корнелия Нинова възторжено споделя как младите в България са се устремили към БСП. Но и това едва ли е така. Видим приток на млади хора в партийните ни организации не се забелязва. Фактически издигането на младите в партията много често става според интереси на ръководителите, а не по преценка на младежките организации. Немалко млади лидери се назначават на високи постове, без да имат какъвто и да е професионален опит. Или поне натрупани познания в дадена област.

 Трябва да се посочи, че Нинова закрепи финансовото състояние на в. „Дума“ и че е в основата на създаването на собствена телевизия на БСП. Но тя увеличи и своя личен контрол над левите медии. Никога досега в тях толкова целенасочено не са представяни само успехите на БСП под ръководството на Нинова, в ущърб на явления и тенденции, които внасят съмение в управленския курс на председателя.

Що се отнася до участта на България, Нинова отчита, че още с избора ѝ за председател е определила „правителството на Бойко Борисов като вредно за България“, правителство, „което води държавата към катастрофа“. Но тук тя спестява факта, че още с откриването на новия парламент

успя набързо да се конфронтира

не само с ГЕРБ, но и с всички парламентарно представени партии. Преди ГЕРБ тя подложи на безогледна атака „Обединените патриоти“ и ПП „Воля“, с известно закъснение ‒ ДПС. Единствено не се скара с откровено десните – може би защото не попаднаха в Народното събрание.

За нея и нейния кръг нищо не означава обстоятелството, че няколко милиона българи не гласуват за БСП. А днешното време е не само разделно, но е и време за събиране на градивни устои. Победата на една партия в днешните реалности – и това е аксиома – по-рядко се постига с помощта на тотално оплюване и кавгаджийско замерване на опонента, а по-често върху основата на аргумента и достатъчния толеранс към политическия опонент. За предпочитане е вместо война съответната партия, това важи и за БСП, да предложи навреме реалистична и компетентна програма за управление на страната, за нейния прогрес и добруване (БСП подготви визия, но кой знае защо управленската ни програма се бави неоправдано!).

Известно е, че в момента България е най-бедната и изостанала страна в ЕС, както е и държава, в която през близките десетилетия водещият етнос на българите ще се превърне в малцинство, за сметка на други етнически групи (традиционни или мигранти). Оцеляването на България – основна национална цел през следващото десетилетие, няма да бъде осъществено, ако българските партии непрекъснато враждуват, непрекъснато се самообвиняват, разделят обществото на про- и анти-, без грижа ще я има ли, или няма да я има България! Така че, когато се настоява за необходимост от диалог, когато посочваме, че агресивната политика не е пътят към националноотговорните решения, не става въпрос за „договорки за власт и пари“, както посочва Нинова.

Не ми е ясно също как БСП, реализирайки непримиримо отрицателна политика към останалите партии с обществено влияние, би могла да управлява самостоятелно или да влезе в управлението на страната ни. Ясно е, че поне през следващите едно-две десетилетия БСП няма да постигне очакваното от нея мнозинство в Народното събрание. Дори и ако удържи изборна победа, при сегашните остри конфликти на Нинова с водещите партии у нас, БСП няма да успее да състави правителство. По този начин

Нинова обрича БСП на „вечна опозиция“

 Което, естествено, ще се отрази върху по-нататъшното свиване на партията. Нека не заблуждаваме привържениците на лявата идея, че така БСП доказвала колко е високо морална и какъв възвишен идеализъм изповядвала. Просто се реализира намерението на перестройчиците от 90-те години да наложат в БСП модела на малката, парламентарно представена партия на социалистите! Единственият ни шанс да влезем в управление­то, доколкото може да се прогнозира в настоящия момент, е коалиция с наследниците на някогашното СДС – „Демократична България“ или „Да, България“, тъй като с тези десни формации партийното ни ръководство почти не влиза в конфликти (естествено, ако тези наследници попаднат в следващото Народно събрание).

Бих препоръчала на Корнелия Нинова да мери приказките си, да не се поддава на полуистините, независимо какво ѝ внушават нейните съветници. Няколко примера.

Нинова слага знак на равенство между себе си и термина „промяна“ (в партията и държавата), поради което всяка нейна постъпка се оказва израз на положителна реформа. Твърди: „не съм пренебрегвала колективните органи“, което е самозаблуда. Дели партията на „управляващи“ (с огромна армия поддръжници) и на вътрешна „опозиция“, която трябвало да бъде смачкана и унищожена.

Обвинява т.нар. вътрешнопартийна „опозиция“ в подкупност, подканя нейните спонсори да „затворят портфейлите си“, с вметка, че БСП „не е стока“. Говори за натиск върху банка, която щяла да изиска спешно изплащане на кредит от делегат на Конгреса, ако не гласува както трябва. (Само да уточня, на заседанието от 16 юни, би трябвало и делегатите да знаят, нямаше никакво драматично гласуване – не можеше и по Устав да бъде избран нов председател.)

Нарича опозицията „търговци в храма“, доказвайки как тази „опозиция“ се задвижва от „икономически лобита“. Сумира, че „от две години на върха в БСП се бият две тенденции, промяна срещу статуквото“, което, според мен, си е

чиста проба небивалица 

Тя и нейното тясно обкръжение се окичват с венеца на „промяната“, а всички останали са натикани в блатото на „статуквото“. Петко Бочаров би възкликнал: Да, ама не!

В случая всички очакваме Нинова да приведе най-сетне конкретни факти за наличието на корупция, свързана с т.нар. опозиция. Може би конкретен пример ще се търси в омразния ѝ образ на бизнесмена Георги Гергов. Само че тя забравя как на предишното заседание на Конгреса именно с гласовете на делегати от Пловдив и Пловдивска област бе осигурен нейният избор за председател на партията. И как именно вследствие на договорка между Нинова и Гергов, тя го издигна за член на ИБ и заместник-председател на БСП. Освободи го под предлог(!), че в неговия офис Гергов се срещнал с бизнесмена Сашо Дончев и главния прокурор Цацаров.

И до ден-днешен не разбирам в какво е моралното провинение: защо да е забранено на бизнесмена Гергов да общува, и то в своя офис, с бизнесмена Сашо Дончев? В какви задкулисни игри – така излиза по думите на Нинова ‒ е забъркан главният прокурор? Ако Нинова има предвид някакво съучастие на Гергов в престъпна схема (заедно с Дончев и Цацаров), от интерес за държавата е да я съобщи публично на българското общество. Корнелия Нинова, изглежда, не разбира, че

насажданият от нея дележ на „управляващи“ и „опозиция“
в партията е вреден и неверен

Вече писах за това, че България е сред малкото европейски държави, където има една, вместо няколко силни леви партии, че в нея членуват личности с либерални и консервативни тежнения, с проруска и прозападна ориентация, привърженици на платформите на лявата или дясната европейска социалдемокрация, неокомунисти и реформатори. Като в дядовата ръкавица – всички заедно, така им е добре. Пагубно би било, ако централното партийно ръководство не се съобразява с тази специфика, ако не проявява уважение към различните тенденции и форми на лявата идея, към организационните им сцепления вътре в партията. Нинова реже с фанатична убеденост клоните на дървото, за да осигури простор и възможности за растеж на единия, предпочитан от нея клон.

Щом Нинова хвърля недоказани обвинения срещу осмелилите си да имат друга позиция по партийни и национални въпроси, определени като вътрешнопартийна „опозиция“, определя ги като марионетка на някакви бизнесмени мафиоти, ще си позволя да дам един по-друг пример. С безкрайно талантливата журналистка социалистка Велислава Дърева, която през годините винаги е отстоявала своя честна позиция, независимо от обстоятелствата и партийните ръководства. Не се страхува да изрича истините за същинското състояние на БСП. Как по-точно Дърева е успяла да забогатее точно сега, в епохата на Нинова, при положение че живее в недоимък, само с хляба насущний, с книгите и идеите, в които вярва?!

Когато се хвърлят такива сериозни обвинения срещу членове на БСП, трябва да се говори с конкретика и с посочване на имената, както на бизнесмените купувачи на съвести, така и на банката, разрешила си да изнудва партиен член – делегат на Конгреса.

Корнелия Нинова доказва, че била спечелила изборите за президент на Република България. Но премълчава, че БСП се присъедини към партиите и сдруженията, които подкрепиха, а не издигнаха кандидатурата на Румен Радев. Щом искаме да сме коректни, би трябвало да признаем, че за избирането на Радев повлия много тогавашният му рейтинг на независим кандидат за президент, както и несполучливата кандидатура на ГЕРБ в лицето на Цецка Цачева.

Корнелия Нинова дава извънредно висока оценка на „Визия за България“, изтъквайки собствената си решаваща роля. Но ако е така, задължена съм да кажа, че първият вариант на Визията, въпреки добре организираните медийни хвалби, беше слабо съчинение, крайно непълно. Едва след обсъжданията в страната се появи документ, който този път респектира, обхваща сполучливо различните сектори на националното ни битие и посоките на външнополитическия курс на БСП.

Когато започна да се дискутира зловредността на „паралелната държава“, създадена от ГЕРБ, Нинова премълча ролята на изтъкнати членове на БКП/БСП в строежа на тази „паралелна държава“. Когато се обяви срещу спекулата с къщите за гости, за които са похарчени европейски средства, тя не отговори на въпроса срещат ли се и по върховете на нашата партия подобни деформации?

Тя говори за демокрация, но като лъвица се бори председателят на партията да бъде избиран не на конгрес, а общо от членската ни маса. Бидейки наясно, че в съвременните български условия това е начинът за бетониране на нейната лична власт в БСП (дори и защото главни режисьори в подобна трагикомедия ще са нейни подгласници от „Позитано“ 20 и по места, а актьори – съмишлениците ни, доживели дълголетие).

Корнелия Нинова иронизира наши другари, които са против госпожа Кьовеши да стане главен европейски прокурор, макар че „помни“ как наред със справедливата битка с корупцията, Кьовеши обвини без същински доказателства и хвърли в затвора – въпреки закона ‒ невинни хора, почти всички членове на Социалистическата партия на Румъния (някои от тях в последствие се самоубиха, заради несправедливото опозоряване).

Това са част от моите забележки по повод словото на Корнелия Нинова пред Конгреса на партията. Иска ми се като председател на БСП Нинова да може в бъдеще да започне да отделя зърното от сламата и да не се поддава в такава степен на вътрешните си демони. И да престане да търси „врага с партиен билет“. Древните гърци са го казали: „Лекарю, излекувай се сам!“

Поглед инфо, 19.06.2019

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови