Велислава Дърева, публицист, есеист и кинодокументалист. Член на НС на БСП. Носител на наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика Георги Кирков“.


ЕВРОПА ОБНАГЛЯ

Брой 8-9-10, август-октомври 2019

Европа, прегазената от нацизма Европа; оплячкосана, срината в руини; руини, над които тегне лепкавата воня на смърт; и острият дим от крематориумите, и ситният, сивкав пепеляк ‒ прахът на милиони човеци, посипал пътища и покриви; Европа, освободена от Червената армия, презря своите спасители и ги осъди, и ги обяви за криминални типове, и ги похули с една нечувана арогантност и безсрамие, а цялата антифашистка съпротива захвърли в канавката. За пореден път.


  

На 19 септември 2019 г. Европейският парламент (ЕП) прие резолюция „Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа“. Заглавието е невинно, съдържанието – порочно.

Патосът на резолюцията 

се побира в следните постулати:

ü Виновникът за Втората световна война е пактът „Рибентроп ‒ Молотов“ от 23 август 1939 г.,
подбудител на войната е СССР, а Хитлер подрязва розите в алпийската си резиденция и нищо не подозира. 

ü Нацистка Германия и СССР са близнаци, които се сговорили да си поделят света; Третият Райх е агресор, ама не чак толкоз; Хитлер е дребен хищник, нацизмът – леко премеждие, почти приключение.

ü Червената армия не е освободител на Европа, а окупатор и поробител; източноевропейците изнемогват „под съветска окупация повече от половин век, лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие“.

ü Русия „изкривява историческите факти“ (колко хибридно!); Русия води „информационна война срещу демократична Европа“ с цел „да раздели континента ни“ (пак!).

ü В някои държави от ЕС все още не са порутени „паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими“, което „проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от ВСВ и за разпространението на тоталитарните политически системи“.

ü На 23 август Европа трябва (императивно!) да почита жертвите на тоталитаризмите, обаче как да стане, като навсякъде стърчат тоталитарни (сиреч антифашистки) паметници и както стърчат, тъй най-злодейски разпространяват не какво да е, а цели „тоталитарни политически системи“, поради което трябва да бъдат сринати, изринати и заличени (Полша е светъл пример – до момента там са унищожени над 560 паметника на загинали съветски воини).

ü Тези умонепостижими промишления трябва (императивно!) да влязат „в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС“, а ЕК „да отпусне подходящи финансови средства“.

ü Резолюция да бъде разпратена за сведение и изпълнение до СЕ, ЕК, правителствата и парламентите на държавите от ЕС, Руската държавна Дума (!) и държавите от Източното партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна – б.а.).

 Така, с една резолюция, спусната като заповед по гарнизона,

ЕП разпореди истината да бъде заличена,
а лъжата да влезе в учебниците

Срещу щедро заплащане. За целта, според френския евродепутат Кристоф Грудлер, до момента са похарчени 200 млн. евро. Ето какво вдъхновява нашите безкористни фалшификатори!

В резолюцията Хитлер е споменат 1 път, Освиенцим ‒ 1 път, Холокост ‒ 4 пъти, пактът „Рибентроп‒Молотов“ ‒ 5 пъти, „нацистки“ ‒ 13 пъти, Сталин (сталинизъм, сталинистки) – 6 пъти, „комунизъм, комунистически“ (режим, окупация, диктат) ‒ 16 пъти, Русия/СССР (режим, окупация, диктат) ‒ 11 пъти, „тоталитарни и авторитарни режими“ (с акцент върху СССР) ‒ 35 пъти.

„Фашизъм“ – няма. „Антифашизъм, антифашисти, антифашистка съпротива“ – няма. Те са в рубриката „тоталитарни“. „Неонацизъм и неофашизъм“ ‒ няма. Резолюцията и без друго ги легитимира.

Европа се спотаи в гънките на своята избирателна амнезия.

Какво Европа не желае да си спомни?

Декември 1933 г., „Източен пакт“ – СССР и Франция предлагат на Германия, Англия, Финландия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия и Естония „Договор за колективна безопасност на Европа“; Германия и Полша отказват и провалят „Източния пакт“.

26 януари 1934 г., пакт „Хитлер ‒ Пилсудски“ – Германия и Полша приемат декларация за ненападение. Полша гори от амбиция да участва разчленяването на СССР.

18 юни 1935 г., пакт „Рибентроп ‒ Хор“ – Германия и Англия сключват „Морско съглашение“, което дава възможност на нацистка Германия да построи нови 82 военни кораба, да се изравни с военните флотилии на Италия и Франция и да доминира в Балтийско море.

25 ноември 1936 г., „Антикоминтерновски пакт“ ‒  подписан от Германия (Рибентроп) и Япония (виконт Кинтомо Мусакодзи), насочен срещу СССР.

1936 ‒ 1939 г., Испанска гражданска война ‒ участват 30 000 интербригадисти от 54 страни; в сражения загиват над 320 000 антифашисти ‒ комунисти, социалисти, анархисти; Италия и Германия подкрепят Франко; след разгрома на Републиката хиляди интербригадисти са депортирани в „Дахау“ и „Освиенцим“; режимът на Франко избива над 1 млн. испански антифашисти; в САЩ наричат интербригадистите „недоносени антифашисти“, отказват им медицинска помощ, репресират ги по време на маккартизма; Швейцария ги хвърля в затвора и чак през 2009 г. възстановява техните граждански права.

12 ‒ 13 март 1938 г., Аншлус на Австрия – в нощта срещу 12 март в Австрия навлизат германски войски. Австрия капитулира. В 4 ч. сутринта във Виена пристигат Химлер, Хес и Шеленберг; австрийският канцлер Курт фон Шушниг е арестуван и откаран в „Дахау“ и „Заксенхаузен“. На 13 март в 19 ч. Хитлер влиза тържествено във Виена с бъдещия фелдмаршал Кайтел.

10 април 1938 г. референдум в Австрия и Германия одобрява аншлуса.

21 май 1938 г. (шест месеца преди Мюнхенското съглашение) ‒ полският посланик в Париж Лукашевич информира американския си колега Булит, че Полша незабавно ще обяви война на СССР, ако изпрати войски през полска територия до границите на Чехословакия.

30 септември 1938 г., Мюнхенско съглашение – подписано от Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие. Англия и Франция, които имат 5 пъти повече и по-добре въоръжени дивизии и могат да пометат Хитлер, обричат на гибел Чехословакия. Чембърлейн уверява Хитлер, че „ще получи всичко без война и без забавяне“, защото „ужасна, фантастична и неправдоподобна е мисълта, че ще трябва да рием траншеи и да носим противогази заради някакви хора, за които нищо не знаем“. От север „поляците се нахвърлят като алчни хиени на Чехословакия“ (Чърчил); от юг са другите хиени – унгарците; от запад ‒ Германия; няма вече Чехословакия, има протекторат Бохемия и Моравия. Полша отказва да пропусне войските на СССР в помощ на Чехословакия. Пътят към войната е отворен.    

30 септември 1938 г., пакт „Хитлер ‒ Чембърлейн“ – Англия и Германия сключват договор за ненападение.

3 октомври 1938 г., Чърчил: „Англия имаше избор между войната и безчестието. Тя избра безчестието и ще получи войната“.

6 декември 1938 г., пакт „Рибентроп ‒ Боне“ – Франция и Германия сключват договор за ненападение.

Декември 1938 г., позиция на полския Генерален щаб: „Разчленяването на Русия лежи в основата на полската политика на Изток. Полша не трябва да остане пасивна в този прекрасен исторически момент. Основната цел е да се отслаби и да победи Русия“.

Януари 1939 г., полският външен министър Йозеф Бек пред Рибентроп: „Полша претендира за съветска Украйна и достъп до Черно море“.

Това е политиката на Пилсудски от 1926 ‒ свиване на СССР до размера на Русия през 16 век и разширяване на полската сфера на влияние на изток, т.е. Финландия, Прибалтика, Беларус и Украйна.

21 март 1939 г. – Варшава проваля проект за декларация между Англия, СССР, Франция и Полша за противодействие срещу военна заплаха от Германия.

22 март 1939 г., пакт „Рибентроп ‒ Уорбшис“ – Литва и Германия сключват договор за ненападение.

11 април 1939 г., Директива на Вермахта „Независимо от  съществуващия договор, трябва да решим проблема с Полша окончателно“.

17 април 1939 г. – СССР предлага на Англия и Франция договор за взаимна помощ; Англия отказва.

22 май 1939 г., пакт „Рибентроп ‒ граф Чано“ („Стоманен пакт“) – „Германско-италиански договор за съюз и дружба“, подписан на „XVII година от фашистката ера“, в присъствието на Хитлер и Мусолини; препотвърждава „Антикоминтерновския пакт“. 

23 май 1939 г., съвещание на Вермахта – Хитлер: „Отпада въпросът дали да пощадим Полша. Остава решението: при първи подходящ случай ще нападнем Полша“. До войната остават 3 месеца и 7 дни.

31 май 1939 г., пакт „Рибентроп ‒ Мунк“  – Дания и Германия сключват договор за ненападение.

7 юни 1939 г., пакт „Рибентроп ‒ Селтер“ – Естония и Германия сключват договор за ненападение.

7 юни 1939 г., пакт „Рибентроп ‒ Мунтерс“ – Латвия и Германия сключват договор за ненападение.

15‒19 август 1939 г., Москва – СССР отново предлага на Англия и Франция военна конвенция. Доклад на британския Генерален щаб: „Споразумение с Русия е най-добрият начин за предотвратяване на война. Успешното сключване на този договор ще бъде застрашено, ако предложенията на руснаците за сътрудничество с Полша и Румъния бъдат отхвърлени от тези страни. Трябва да се окаже силен натиск върху Полша и Румъния да се съгласят за използването от руските сили на тяхна територия в случай на нападение от страна на Германия“.

Телеграма на френския посланик в Москва: „Те (СССР) ни предлагат помощ на Изток и не поставят допълнителни искания за помощ от Запада. Полша, с отрицателната си позиция, прави невъзможно създаването на фронт за съпротива с участието на руските сили“.

Върховният главнокомандващ на Полша маршал Едвард Ридз‒Шмигли и външният министър Бек са категорични ‒ Полша няма да пропусне Червената армия „независимо от последствията“. Позицията на Букурещ е същата. Независимо от последствията.

Сега теглете една черта. И зачеркнете всичко изброено. Изтрийте го от съзнанието си. Това не е било. Не се е случило. Англия и Франция не са подписали смъртната присъда на Чехословакия и респективно – на цяла Европа; Полша и Унгария не са разпарчетосвали Чехословакия в съюз с Хитлер; Полша не се е обезсмъртила като „хиената на Европа“, понеже изобразява невинна жертва; няма Аншлус, няма Герника, няма Антикоминтерновски и Стоманен пакт, няма Мюнхенска сделка.

Изобщо ‒ никой никога не е сключвал никакви договори с Германия. Само Кремъл.      

23 август 1939 г., пакт „Рибентроп ‒ Молотов“ – СССР и Германия сключват договор за ненападение.

1 септември 1939 г. – Германия напада Полша. Войната започва.

Какво още
забравя Европа така предвидливо?

Забравя „Златната блокада“ на СССР, продължила до 1934. Целта на „цивилизования“ Запад е да не допусне индустриализация на СССР, да предизвика глад и да провокира недоволство.

Забравя „Странната война“  на Англия и Франция срещу Германия (3 септември 1939 ‒ 10 май 1940). Това е Drôle de guerre, Phoney War, Sitzkrieg („Седящата война“). Немските войски седят зад линията „Зигфрид“, англо-френските ‒ зад линията „Мажино“. Играят карти и футбол. Самолетите вместо бомби, хвърлят листовки. И на едните, и на другите е заповядано – никакви сериозни военни действия, само спорадични сражения в краен случай. Стратегията и на двете страни е „Пасивно изчакване“, паролата – „Бездействие“. Ген. Йодл, началник-щаб на Вермахта, Нюрнберг: „110 френски и английски дивизии, които противостояха на 23 немски дивизии, бездействаха“. Фелдмаршал Кайтел, Нюрнберг: „Ако англо-френските войски бяха преминали в настъпление, щяха да срещнат само слаба съпротива“.

Френският кореспондент Ролан Доржелес: „Да не се безпокои противникът – очевидно това е главната грижа на висшето командване“. Морис Торез: „Англия и Франция не искаха да загубят разположението на Хитлер, те хранеха надеждата да се споразумеят изгодно с него в деня, в който той ще нападне СССР“.

Забравя операция „Копие“ от 1940 ‒ Френско-британски план за война срещу СССР. Цели: унищожение на съветския нефтодобив, нахлуване в Кавказ, организиране на мюсюлманско-сепаратистки въстания, разрушаване на Баку, Грозни и Батуми и пътьом – на Одеса. Участват: 90 до 100 самолета (5 групи британски бомбардировачи „Бленхайм“ и 4 групи американски бомбардировачи „Глен-Мартин“), 6 френски и 3 британски ескадрили. Начало: юни‒юли 1940 г. В края на април Чембърлейн отменя операция „Копие“.

Забравя, че на 23 юни 1941, ден след като нацистка Германия напада СССР, Хари Труман, бъдещ президент, заявява: „Да оставим Русия и Германия да се избиват взаимно колкото се може повече“.

Забравя, че Вторият фронт е открит 1079 дни след нападението на Германия над СССР. 1079 дни „съюзниците“ наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер. Най-сетне Чърчил настоява за втори фронт ‒ не заради „съюзническа отговорност“, а защото: „Съветска Русия стана смъртна опасност. Трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление, за да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток“.

Ей такива и още много несъществени неща забравя Европа.

Изгледах цялата дискусия в Европейския парламент.

Една нова Стена разделя Европа

От едната страна на Стената евродесните, надменни и цинични, възпроизведоха профашистките постулати в резолюцията и ги гарнираха с истерична русофобия, примитивен антикомунизъм и лицемерно състрадание към жертвите на нацизма: 

„Нямаше да има ВСВ, ако не беше пактът „Рибентроп‒Молотов“. Западът нямаше да се обяснява за съюза със Сталин. Нямаше да продължава митът за Червената армия като освободителка на Европа; Този пакт е едно от най-мерзките политически действия; Полша е кървава жертва на двата най-чудовищни режима; Нацизмът и комунизмът са едно и също; Малко се говори в Европа за зверствата на комунизма, непропорционално. За да има единство, комунизмът трябва да бъдат осъден. Европа няма да бъде единна, докато няма консенсус по този въпрос“…

И още: „Нацизмът приключи. СССР приключи. Но тези практики останаха. Вижте Грузия. Вижте Крим. Вижте Украйна; Военният конфликт в Украйна трябва да бъде наша грижа; Украйна ще си върне Крим; Кремъл съхранява своята сфера на влияние в Украйна, Молдова, Грузия. Духът на Молотов обитава Кремъл. Европа е мишена на информационна война. Русия използва историята като инструмент на лъжата“…

Това са опорните точки на десните евродепутати. Обичам да ми говорят за справедливост, морал и чест представители на държави, които се гордеят със своите колаборационисти, с Хорти и Салаши, с Антонеску и Павелич, със своите латишки, литовски, естонски, унгарски, румънски, хърватски СС легиони, батальони, бригади, дивизии, полкове и наказателни отряди, погубили стотици, стотици хиляди човеци – евреи, руснаци, поляци, украинци, белоруси, сърби, чехи, словаци… 

Ако има награда за най-мракобесно изказване, безспорни фаворити са Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Ангел Джамбазки (ВМРО). Андрей Ковачев извести ЕП, че „всяка втора улица в България носи името на диктатор или на някой от техните (на диктаторите – б.а.) поддръжници“. И поздрави „българското правителство и МОН за приемането на новите учебни програми, които най-накрая обективно отразяват събитията от ХХ век“.

Ангел Джамбазки постанови: „Източна Европа беше под болшевишки ботуш и терор в продължение на близо половин век. Тези престъпления трябва да бъдат осъдени и символите им, каквито са сърпът, чукът и петолъчката, трябва да бъдат забранени“.

Тези думи не изтръгнаха аплодисменти от залата.

От другата страна на Стената
отговориха антифашистите:

„Искате истината? Първата истина ‒  Съветската армия освободи европейските народи. Втората истина ‒ 20 млн. комунисти дадоха своя живот, за да сме свободни днес. Сега хвърлят вината върху комунистите. Тук се преследва скрита цел ‒ комунистическите партии да бъдат обявени за незаконни“ (Георгиос Георгиу, Кипър, Обединена левица).

„Защо забравяте, че една година преди „Рибентроп ‒ Молотов“ беше подписано Мюнхенското съглашение, когато Франция, Англия, Италия сключиха сделка с Хитлер и продадоха моето Отечество, Чехословакия бе окупирана от полски, унгарски и немски войски. Съглашението стана причина и за ВСВ, и за „Рибентроп ‒ Молотов“. Не трябва да деформираме историята, не трябва да създаваме враждебно отношение към Русия. Какво може да ни донесе такава враждебност – още 6 млн. загинали евреи, още 25 млн. загинали славяни?!“ (Мирослав Радаковски, независим, Словакия).

 „Аз съм от Испания, втората страна в света с най-много масови гробове в резултат на фашистката диктатура. Страна, в която улици и площади носят имената на франкистки убийци. Страна без памет, която изтри от обществения живот своята недавна история. Трябва да говорим за ролята на испанските републиканци да спрат фашизма, за интербригадите като пример за солидарност. Ние не говорим само за миналото, ние говорим за настоящето. Днешна Европа е препълнена с неофашисти. Трябва да помним и почитаме тези, които загинаха в битка с фашизма“ (Сира Рего, Обединена левица, Испания).

„Днешното заседание не е нито за паметта, нито за бъдещето. Това е вулгарен антикомунистически делириум! Точно така! Резолюцията има скрита хитра цел ‒ забрана на компартиите, на комунистическата идеология и символика и преследване на комунистите. В резолюцията виждам реакционните, мракобесни сили, които ръководят страните от Вишеград и Прибалтика, които героизират нацизма, ласкаят го, сеят расистска отрова. Решаващ е приносът на СССР за разгрома на фашизма и нацизма. Факт. Милиони загинаха в антифашистката борба. Тези, които храбро се бориха срещу фашизма и нацизма, днес наричате съюзници на Хитлер! Колкото и да леете чернилка, истината ще сияе вечно! Историята е написана от народа, а не е предписана в резолюции“ (Лефтерис Николаос-Алаванос, независим, Кипър).

 „Това е цинична злоупотреба с истината. ЕНП позорно манипулира паметта, за да подтикне ЕС към експанзионистичен дневен ред. Този документ няма за цел да се опознае историческото минало, а да се злоупотреби с него. Това е ужасна обида за всички истински антифашисти. Какво грубо оскърбление към паметта на френската съпротива, на героите от Варшавското гето, на руските войници, на левите, които се сражаваха с Франко! Тяхното мъжество е доказателство, че интернационалната солидарност не зависи от предписанията на ЕС.“ (Клер Фокс, независима, Англия).

„Ужасен е този опит да бъдат приравнявани фашизмът и комунизмът, да се премълчават милосърдно престъпленията на нацистите, да се премълчава истината за „Мюнхенския сговор“, който отвори пътя към ВСВ. Това съучастие с капитала продължава и днес. Искат да заличат решителния принос на комунистите за победата над фашизма. Да заличат зверствата срещу антифашистите в Португалия, да заличат Революцията на карамфилите, която сложи край на фашисткия режим. За да узаконят забраната и преследването на комунистическите партии, както става в някои държави от ЕС или в Украйна със съдействието на ЕС. В същото време се допуска реабилитация и възхвала на фашизма“ (Сандра Перейра, Обединена левица, Португалия).

„С примитивен антикомунизъм и безжалостно изнасилване на истината ЕС и ЕП се опитват да оправдаят фашизма и се присъединяват към вишеградските и прибалтийските страни, където почитат нацистките колаборационисти и имат наглостта да наричат „колаборационисти“ комунистите и СССР, които поведоха борбата на народите срещу фашисткото чудовище. Приравняването на фашизма и комунизма е провокация, оскърбление към историческата истина“ (Константинос Парадакис, независим, Гърция).

„Тази лицемерна резолюция не е почит към жертвите на тоталитаризма. Паметта за последния световен конфликт се използва за политически цели. Ние дължим  своето освобождение от нацизма не на камарилата брюкселски чиновници, а на „Вечната Русия“, както казва ген. Де Гол. Отричането на историята, пронизващо всеки ред от този текст, никога няма да изтрие кръвта на 20 млн. руснаци, които се принесоха в жертва за живота на Европа“ (Доминик Билде, независима, Франция, обяснение на отрицателен вот).

„Аз съм против приравняването на нацистите и комунистите. Има само един Сатана и този абсолютен Сатана е нацистката идеология. Аз съм против примитивния подход към историята на ВСВ, демонстриран в тази резолюция. Къде е Мюнхен? Забравен. Къде са двустранните договори, сключени много преди 23 август 1939? Повтарям: има само един Сатана и това е нацистката идеология“ (Татяна Жданока, Зелени, Латвия, обяснение на отрицателен вот).

Нямам какво да добавя.

ЕП прие резолюцията с 535 гласа „за“, 66 „против“ и 52 „въздържали се“.

Как гласуваха нашите

За: Александър Йорданов, Андрей Ковачев, Андрей

      Новаков,  Асим Адемов, Емил Радев – ГЕРБ

Атидже АлиеваВели, Илхан Кючук, Искра

Михайлова – ДПС

Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков – ВМРО

Радан Кънев – ДСБ

Против: Сергей Станишев, Цветелина Пенкова, Петър

             Витанов – БСП

Въздържали се: Иво Христов – БСП

Отсъствали: Ева Майдел – ГЕРБ,  Елена Йончева – БСП

 

Не си мислете, че Европа, таз блудница Вавилонска, е изгубила разсъдък. Нищо подобно! Коварна е тя! Помни. И почита. И възхвалява. И насърчава. Какво? Ето какво:

Почита и насърчава нацистите от латвийския батальон „Вафен-СС“, които дефилират по улиците на Рига. Сборищата в Блайбург на ултрадесни от цял свят, които славят хърватските нацисти, усташите и техния фюрер Анте Павелич, останал в историята като Касапина на Балканите. Тържествата край Нарва в чест на живите нацисти от 20-а Естонска СС дивизия.

И разбира се – разбира се! – бандеровците, които извършиха неонацистки преврат; които прославят украинските СС батальони „Роланд“ и „Нахтигал“ и украинската СС дивизия „Галичина“; които превърнаха прекрасната Одеса в крематориум, изгориха живи 50 души, квичаха щастливо по своите фейсбуци „Красота! Да горят руските свине!“, и за награда бяха обявени за „пазители на демокрацията“ и „гаранти на евроатлантическите ценности“, американски и европейски политици позираха с неонацистките фюрери, а мадам Нуланд ги черпаваше с курабийки „Fuck EU!“.

Неонацизмът и неофашизмът не са само факли, барабани, вериги, ножове, качулки, маски, татуирани свастики и „Sieg Heil!“ по стадионите. Това не е природно явление, цунами някакво. Не. Това е мироглед, идеология, целенасочена политика, която развращава общественото съзнание, руши устоите на Европа, нейната идентичност, нейната история, история­та на всяка една европейска държава и на света.

Неонацизмът е чудовището, родено от духовната, моралната, социал­ната и политическата нищета на обществото; от програмираното невежество; от фалшифицираната история; от производството на фалшива памет; от съзнателното разчовечаване на човека; от методичното развращаване на неговата душа, от неговото отчаяние, от неговото унизително битие на амеба, на червей някакъв, от неговата инстинктивна, неистова, болезнена потребност някой да бъде наказан. За всичко.

И ако днес в много уж европейски държави героите от ВСВ са в нацистки униформи, това е политика. Това е политиката на десницата: реабилитация и оневиняване на фашизма и нацизма; сатанизиране на антифашистката съпротива; ревизия на и реванш за ВСВ; патологична русофобия; подкрепа и възхвала на неонацизма и неофашизма.

Всичко трябва да бъде заличено. Не е имало никакъв нацизъм и никакъв холокост, и никакви крематориуми, и никакви антифашисти, и никаква Червена армия. Това знаят днешните 20-годишни, превърнати в мутанти. Тези лъжи са тяхното знание. Тяхното невежество е тяхното убеждение.  

Защо е този заговор,
тази конспирация срещу паметта?

За да бъде прекъснат историческият континуум.

Защото корените на Европа са антифашистки. Защото всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са родени от антифашистката борба ‒ от Манифеста от Вентотене до създаването на Европейската общност. Защото, както написаха евродепутатите-социалисти Гийом Балас и Серджо Коферати, „Спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа“

Мизерното настояще предопределя мизерно бъдеще.

Само преди година ЕП прие резолюция срещу неонацистките и неофашистките организации. И призова държавите от ЕС „да съсредоточат вниманието си върху превенцията чрез образованието, чрез изучаването на зверствата на нацизма през Втората световна война“. Но ЕП не чете, камо ли да помни собствените си резолюции.

На 19 септември 2019 г. ЕП легитимира фашизма, нацизма и техните ракови новообразувания. За пореден път. Документът от 19 септември е част от една нестихваща война срещу историята, истината и паметта. Война многопластова, многопосочна и дълбинна.Тази война има много имена. И първото име е грабеж.

Цели:

а) Русия да бъде лишена от своя исторически, политически и морален авторитет и капитал на безспорен победител във ВСВ.

б) Левицата да бъде делегитимирана като главния двигател на антифашистката съпротива (в частност), а също като история, бъдеще и фактор в европейската и световна политика (по принцип).

в) Социализмът да бъде криминализиран като време на тирания, мракобесие, безпросветност и геноцид.

Европа изгуби почтеност, морал и достойнство. Най-обикновена порядъчност загуби, за благоприличие да не говорим, за благочестие ‒ съвсем. Губи ги методично и съвсем не безкористно. Европа, по-точно евродесните, обнагляха в своя див неонацистки реванш срещу Русия. Тази Европа води самоубийствена война срещу себе си и собственото си минало. Сякаш се срамува от него. Има защо. И както се срамува, тъй го повтаря. Европа днес не се различава по нищо от Европа тогава, в 30-те и 40-те години на ХХ век.  

Тази Европа заплю истината и похити историята, и я подмени, понеже не може да я промени. Изфабрикува и натрапи на обществото един фалшив разказ, където злодеите са жертви и герои, а жертвите и героите ‒ злодеи. Величайша глупост!

Евродеснте имат голям проблем.

Непреодолим.

Срещу тях е многомилионният Безсмъртен полк на паметта.

Войната с Безсмъртния полк е обречена.

 

Как гласуваха групите

Проектът за резолюцията е внесен от 57 евродепутати. От тях: 22 – от ЕНП, 20 – от групата „Консерватори и реформисти“, 11 – от групата „Обновление на Европа“ и 4 – от групата „Социалисти и демократи“.

Групи

 

Общ брой депутати

 

Участвали в гласуването

 

ЗА

 

ПРОТИВ

 

Въздържали се

 

Отсъствали

 

ЕВРОПЕЙСКА НАРОДНА ПАРТИЯ (ЕНП)

 

182

 

159

 

155

(97,4%)

1

 (0,6%)

3

(1,88%)

23

 

СОЦИАЛИСТИ
И ДЕМОКРАТИ

 

154

 

129

 

120

(93%)

6

(4,65%)

3

(2,32%)

25

 

ОБНОВЛЕНИЕ
НА ЕВРОПА

 

108

 

101

 

100

(99%)

няма

 

1

(1%)

 7

 

ЗЕЛЕНИ

 

74

 

66

 

52

(78,78%)

 2

(3%)

12

(18%)

8

 

ИДЕНТИЧНОСТ
И ДЕМОКРАЦИЯ

 

73

 

65

 

49 

(75%)

няма

 

16

(24,6%)

8

 

КОНСЕРВАТОРИ И РЕФОРМИСТИ

 

62

 

58

 

56

(96, 55%)

няма

 

2

(3,44%)

4

 

ОБЕДИНЕНА
ЛЕВИЦА

 

41

 

33

 

няма

 

31

(93,93%)

 2

(6%)

8

 

НЕЗАВИСИМИ

 

57

 

42

 

3

(7%)

26

(61,9%)

13

(30,9%)

15

 

 

 

 

535

 

66

 

52

 

98

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови