Естрела Дура Фернандес е член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и на Комитета по заетостта и социалните въпроси. 

Ирина де Санчо Алонсо е старши политически съветник по въпросите на заетостта и социалната политика на испанската социалистическа делегация в Европарламента.

КЪДЕ Е „СДЕЛКАТА“ В ЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕЛЕНА СДЕЛКА?

Брой 1-2, януари-февруари 2020

 Новият курс беше социален договор с американския народ. Европейският зелен нов курс (Green New Deal) също трябва да утвърди социалните, наред с екологичните стремежи.

 

Идеята за „Нов курс“ (New Deal) се заражда в Съединените щати през 30-те години на миналия век като отговор на широко разпространеното мнение, че правителството не е изпълнило своите задължения и че икономиката не носи просперитет за мнозинството от хората. Следователно трябваше да бъде изработен нов договор между хората, правителството и социалните партньори, за да се постигне напредък, справедливост и равенство.

През 1933 г. във встъпителната си реч като президент Франклин Д. Рузвелт представи този нов договор пред американския народ: серия от прог­рами, публични проекти, финансови реформи и регулации, които да облекчат бедните и безработните. Той включва и реформа на финансовата система, както и план за икономическо спасяване от Голямата депресия. Новият курс разширява обема и обхвата на федералното правителство ‒ по-специално по отношение на неговата роля в икономиката.

За да бъде подсилен, през 1935 г. той е допълнен с втори пакет от реформи (Вторият нов курс), фокусиран върху социалната сфера: публични програми за заетост за безработните, закон за трудовите отношения в защита на синдикалните действия, закон за социално осигуряване, осигуряване за безработица, държавна помощ за зависими деца и хора с увреждания. Накратко, Новият курс на Рузвелт създаде основата на социалната държава, каквато я познаваме днес.

Политическо недоволство

Сега, в условията на общо недоволство от настоящата социално-икономическа система и разочарование от политиката, Европейската комисия предлага Европейска зелена сделка. Неминуемо възникват важни въпроси. Това предложение ще бъде ли и нова сделка за европейския народ? Ще предложи ли облекчение за бедните и социална справедливост за мнозинството от хората?

Съобщението на Комисията съдържа поредица от предложения и инструменти, които са в правилната посока: нулево замърсяване, устойчива мобилност, чиста енергия, чист въздух и вода за всички, инициатива за справедлив преход, инвестиционен план за устойчива Европа, Европейска банка за климата и Европейски пакт за климата. Безспорно това е широкообхватен и амбициозен план, особено в сравнение със скорошния провал на конференцията на Организацията на обединените нации COP25 в Мадрид, който търси по-големи национални ангажименти за целите на споразумението от Париж през 2015 г.

Независимо от позитивите му обаче, този план ще бъде на един крак, ако не бъде допълнен със социален обсег. Иначе няма да може да се противопостави на чувството на безпокойство, неуспех и изоставяне, които преобладават в групите и регионите на Европа сред т. нар. губещи от глобализацията и онези, които се чувстват „изоставени“.

Дупка на бедността

За да създадем европейска пътека към устойчиво бъдеще, се нуждаем от повече от Зелена сделка. Запълването на озоновата дупка е спешно, но националните правителства и Европейският съюз трябва да действат със същото чувство на неотложност, за да ограничат нарастващите неравенства и дупката на бедността, в която са заклещени милиони хора. Нуждаем се от Нова зелена сделка в най-широкия смисъл на понятието.

Промените в климата, замърсяването и разрушаването на околната среда изостриха неравенствата и непропорционално засягат бедните и най-уязвимите групи, региони и общности. Европейската зелена сделка трябва да бъде много по-амбициозна и да включва дългосрочна визия за промяна, съчетаваща екологични, икономически и социални мерки. Зелена сделка, фокусирана върху инвестициите за преход към декарбонизирана, неутрална за климата икономика, няма да бъде добра сделка за хората, ако в същото време не инвестира в най-уязвимите групи от населението, така че да осигури устойчиво бъдеще за всички.

Новият европейски зелен курс трябва да бъде инструмент за постигане не само на целите за устойчиво развитие, но и на глобалните цели, залегнали в член 3.3 от Договора за Европейския съюз: благосъстояние на хората, устойчиво развитие, силно конкурентен социално-икономически пазар, пълна заетост, социален прогрес, високо ниво на защита и подобряване на качеството на околната среда, борба със социалното изключване и дискриминацията, насърчаване на социалната справедливост и защита, равенство между жените и мъжете, солидарност между поколенията и защита на правата на детето.

Нова сделка за Европа, която е добра сделка за хората, трябва да означава ново и по-справедливо разпределение на ресурсите, защита на бедните и повторно овластяване на хората, прекрояване на нашите икономики в името на благополучието на всички и постигането на социална справедливост. По същество сделка, основана на устойчиво развитие, солидарност и споделен просперитет.

Нов социален договор

Комисията представи първата част от плана си ‒ „зелената“. Сега трябва да започнем да се борим за втория пакет от реформи, за да осигурим и сделката за хората ‒ социалната част, така че действително да се превърне в Зелен нов курс. Само тогава ще можем да говорим за нов социален договор за Европа, гарантиращ благополучие и социално-екологичен прогрес за всички, без да изоставя никой човек и никой регион за сметка на зелени и цифрови преходи.

Тази втора част на сделката трябва да включва следните мерки:

ü Пакт за устойчиво развитие и социална справедливост, който ще постави социалните и екологичните цели наравно с фискалната дисциплина в европейската архитектура. Този пакт трябва да гарантира, че икономическите интереси нямат предимство пред социално-екологичните права на гражданите. Той следва да допълва Пакта за стабилност и растеж и да разрешава основните му противоречия по отношение на социалната и екологичната справедливост.

ü Реформа на Европейския семестър, за да се превърне в процес на Европейски семестър за устойчивост, който да координира икономическите, социалните и екологичните политики за постигане на целите за устойчиво развитие. Тази реформа трябва да направи екологичните и социалните показатели еднакво толкова задължителни, колкото са и икономическите.

ü Цялостен, всеобхватен и ефективен план за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права, съставен от законодателни предложения и подкрепящи мерки, включително финансови и управленски средства, и с крайна цел интегрирането на Стълба в договорите на ЕС. Този план за действие трябва да включва, наред с други неща, въвеждането на достойни заплати за живот в Европа чрез закон или колективно договаряне, директива, гарантираща достойни условия на труд за всички видове работни места, укрепване на системите за колективно договаряне, законодателни инструменти за прекратяване на порочни практики като разликата в заплащането на жените и мъжете и сенчестата самостоятелна заетост, както и правна рамка за дигиталните трудови права като правото на изключване, защита на личния живот на работниците и защита от проследяване. Трябва също така да се осъществи бързо прилагане на Детската гаранция, защитавана от Европейския парламент и със специален бюджет, както и въвеждането на Европейски план за инвестиции в жилища на достъпни цени.

ü Справедлив преход за всички, който поставя хората на първо място над корпоративната алчност. Трябва да има преход към устойчива Европа, където корпоративната социална отговорност е задължителна, демокрацията на работното място е норма, процесите на преструктуриране са съгласувани със засегнатите работници и територии, а качествени работни места се създават в сектори с дългосрочни перспективи, предлагащи добавена стойност за общностите. Този преход трябва да гарантира, че работниците имат достойнство и възможности да просперират и да имат проект за живота си; младите хора могат да станат независими, да създадат семейство, ако желаят и да имат достъп до жилища на достъпни цени; никой да не се страхува от стареене, боледуване или от инвалидност, тъй като той или тя ще бъдат подкрепени солидарно от обществото като цяло. Европа, в която общественото богатство и природните зони и ресурси са защитени, където въздухът, водата и енергията са чисти, където децата могат да се отглеждат, радващи се на еднакво отношение и възможности, а всеки човек има значение и има възможност да допринася за общия проект.

Ние не искаме само зелена Европа, а Европа с цветовете на дъгата ‒ напълно приобщаващ проект, в който бъдещето на всички ще блести в ярките цветове на мира, надеждата и радостта.

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор