„НИЕ БЯХМЕ МЪРТЪВЦИ В ОТПУСК“. 75 години от освобождаването на Освиенцим
Брой 1-2, януари-февруари 2020 |
Ако светът не запомни този урок, върху човечеството отново ще падне нощ
Интродукция
„Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия мой живот в една дълга нощ, седем пъти прокълната, със седем печата запечатана. Никога няма да забравя този дим. Никога няма да забравя детските лица, чиито тела видях превърнати в дим на фона на безмълвното небе. Никога няма да забравя тези пламъци, които изпепелиха завинаги моята вяра. Никога няма да забравя тази нощна тишина,
която ме лиши за цяла вечност от воля за живот. Никога няма да забравя тези мигове, които убиха моя Бог и моята душа; моите сънища са пламтяща пустиня. Никога няма да забравя това, дори да съм осъден да живея вечно, колкото и Самият Бог. Никога“.
Ели Визел, концлагерист в „Освиенцим“, лагерен № А-7713, писател, носител на Нобелова награда
27 януари 1945 г. 3,30 сутринта
Две...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!