Днес българските граждани жадуват за спокойствие и сигурност за себе си и семействата си. При вече трийсет години стрес и хаос, те все повече се затварят в себе си и същевременно негодуват срещу предаващата ги държава.

Кризата

Нерадостното заключение е едно ‒ България изпадна в  изключително тежка политическа криза на доверие в институциите, в способността на самата демократична система, закрепена в Конституцията, да осигури реално народовластие, власт на суверена, на съзнателния гражданин.

Затова днес заявяваме, че се обявяваме за смяна на неолибералната система със системата на социалната държава на суверенната демокрация, солидарната и социалната икономика и ценностите на просветата и хуманизма!

Но нашите съграждани не виждат в Българската социалистическа партия верния отговор на ежедневните им проблеми, на цялостното устройство на държавата. Сякаш БСП бяга да поеме ролята на партията, носител на необходимата алтернатива.

Изправени сме пред историческия Рубикон да предложим свои ясни, политически зряло формулирани, реалистични отговори на злободневните проблеми. Инак обществото не само няма да допусне БСП до властта, но и все повече ще оттегля поддържащото я политическо доверие.

Нуждаем се от цялостна смяна на постановката за спечелване на общественото доверие, от нова чуваемост, нова съпричастност и в крайна сметка нова действеност в името на тези, които обуславят нашето съществуване като социалисти.

Крайно време е да спрем с очакванията, а и с организационните усилия, да върнем, образно казано, „народното паство“ в партийния храм, а напротив – да се опитаме да отведем самата партия при тези, които представляват нейната естествена социална база.

За социалистите това винаги са били онези, чието изначално право на достоен живот е било накърнявано или потъпквано – преди всичко хората на наемния труд, земеделците, издържащи се от земята си и дребните предприемачи, разчитащи на инициативата си, голяма част от творческата интелигенция. Именно те днес са силно ощетени от пресата на „свободния“ пазар, на  който социално безотговорните фирми извличат свръхпечалби в нарушение на законите, нерядко лобистки увредени. А хората на духа са поставени в унизително положение.

Задачите

Длъжни сме  изцяло да подкрепим усилията за гарантиране на условия за достойна работа с достойно заплащане въз основа на колективното договаряне при гарантирани права на синдикална организация и действия, определящи минималните възнаграждения, безопасността на труда, работното време и съкращаването му при нарастваща производителност.

Специално внимание изискват новите и нестандартни форми на зае­тост чрез платформи, на гъвкаво работно време и други начини на организация на работата, изискващи нови форми на защита на правата на справедливо заплащане, дължимите осигуровки и останалите трудови права.

Наложителна е нова аграрна политика с организация на пазара на земеделски стоки, гарантираща справедлив доход за производителите,  защита на правата на дребните арендатори, както и подкрепа за земеделските кооперации. Като при това изцяло обновим грижата за земята, горите, въздуха и водите на България и същевременно се готвим за неизбежните трансформации на икономиката и обществото, налагани от реалностите на климатичните промени.

Трябва внимателна експертна работа за въвеждането на нови норми и гаранции за лоялна конкуренция, за да бъдат освободени самонаетите, дребните и средни предприемачи от двойния натиск на монополизираните пазари и обърканите регулации.

Изисква се нова организация на защита на потребителите срещу недобросъвестни търговци, мамещи потребителите с некачествени и често вредни стоки, както и мерки за нормализиране на потребителското кредитиране, водещо до непосилно задлъжняване.

Сегашните унизителни нива на заплащане и на младите специалисти, и на утвърдените учени и преподаватели трябва на всяка цена да бъдат заменени с достойни възнаграждения и условия за работа.

Трябва да бъдат преосмислени порочните схеми на финансиране на образованието по принципа „парите следват ученика“ и „парите следват студента“, за да се осигури адекватно финансиране и равен достъп до качествено образование за всички млади хора в страната. Съществено увеличение на процента от БВП, предназначен за публичното финансиране на образованието и науката. Стимули за участието на бизнеса във финансирането им. 

„Гладният режим“ на финансиране на здравеопазването и социалните грижи следва да отстъпи на нови, ресурсно осигурени структури, годни да отговорят на минималните изисквания за качество и достъпност за всички нуждаещи се.

Наложителна е политика на доходите и цените, чрез която средните доходи на домакинствата да започнат да покриват пълната сума на разходите, необходими за нормален живот, като се ограничи до минимум принудителната работа в сивия сектор, доплащанията в плик без дължимите осигуровки и т.н.

Нужни са осигурени с ресурси конкретни политики и структури,
които да осигурят закрепената в закона особена закрила на майчинството, децата и семейството, условията за достоен живот на пенсионерите и грижа за всеки нуждаещ се.

Крайно време е да започне изграждането на стабилна и компетентна администрация, прозрачна и отговорна пред гражданите и обществото, съставена от държавни служители с възнаграждения, изместващи корупцията и освободени от политически натиск. Възвръщане на доверието в съдебната система и прекратяване на възцарилата се напоследък практика прокуратурата да се превръща в репресивен орган.

Но задача на задачите днес става решителното съкращаване на драстичните неравенства в доходи и имущество между гражданите от различните класи в обществото, без което заявените намерения за ускорено и устойчиво развитие са осъдени да си останат празни приказки.

Не по-малко остра потребност възниква и за лекуване на духовната криза на обществото, в условията на ширеща се бедност и стресиращ страх. Държавна подкрепа за хуманитарните специалности и науки, за изследванията и защитата на националната история и културното ни наследство, за българската култура.

Специално внимание изисква спешното възстановяване на свободата на медиите, на журналистите, за да предлагат достоверна информация и независими журналистически разследвания, без каквито гражданите остават в плен на напазарувани политики и корумпирани политици.

Императивна е нуждата, ни повече, ни по-малко, от почин за нова просвета, за всеобщо ограмотяване по български, за култура и в ежедневието, и в управлението на страната, за ново будителство в духа на най-добрите традиции и добродетели на националното Възраждане от 19-ти век, широко отворено и за най-напредничавите за времето си европейски и световни идеи и процеси; преразглеждане на едностранчивите, орязани избирателно и идеологизирани учебни програми по история и литература в средното училище.

Обществото е длъжно да овладее новите изключителни предизвикателствата на интернет пространството, монополизирано от шепа най-крупни мултинационални фирми, търгуващи с набираните данни, чрез дължимото данъчно облагане и необходимата защита срещу възможностите за манипулиране на обществото.

Също толкова важно е да се подеме борба срещу злоупотребата със социалните мрежи, станали идеална среда за разпространяването на всевъзможни слухове и недопустими лични нападки, за насаждането на омраза и агресия от мобилизирани тролове, като вместо това се умножават несъмнените ползи от тях.

Мерки срещу ширещите се всевъзможни суеверия и вяра в ясновидства, на нови и възродени съчинения за световни заговори и конспирации, както и на войнстващ национализъм и расизъм. 

Спешна става необходимостта от специални мерки срещу отчуждението и апатията, срещу депресията и нарушеното психично здраве на много млади и по-възрастни хора.

И още нещо изключително важно – нужно е час по скоро обществото да отхвърли заплахата то отново да се завърти в омагьосания кръг на враждата и противопоставянето от наново подетата вълна на първичен антикомунизъм и очерняне на всичко ляво, съчетана с наглата подмяна на до вчера безспорните истини за Втората световна война, за невъобразимия Холокост, за фашистките агресори и за победилите ги Съюзници, за решаващата сила ‒ Съветския съюз, понесъл основната тежест за извоюваната победа.

Решението

Всяка от задачите, пред които се изправя страната, разбира се изисква конкретни виждания, стратегии и политики. Но дори и професионално разработени, те няма да бъдат успешни, ако не бъде сменена наложилата се неолиберална система на диктат на парите и пазарите спрямо политиката и институциите, медиите и основните сфери на обществения живот. 

Затова днес заявяваме намерението си да осъществим смяната на нео­либералната система с тази на суверенната социална държава, основана на волята и избора на гражданите; държава, способна градивно да съчетава частните с публичните интереси като основата за прогресивен растеж и достоен живот.

Конституцията съдържа основата, на която да се опрем за съграждането на съвременна социална държава, като наложим точното и пълното ѝ  спазване, преди да тръгнем да я променяме, и то под чужд натиск!

Трябва да се направи обстоен преглед на законодателството, за да се изчистят законите от лобистки и недомислени, противоречащи си текстове.

Първа стъпка са свободните и честни избори въз основа реални избирателни списъци, гаранции срещу купуването на гласове и пресичане на опитите за „победи“ чрез броене на подадените гласове. Наред с това далеч по-сериозно приложение да намерят референдумите и допитванията.

На такава основа може да се гради работеща държава, гарант за конституционни права на гражданите:

ü   на лична свобода и неприкосновеност;

ü   на защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси;

ü   на неприкосновеност на частната собственост в съчетание с правото на държавата на монопол върху публични дейности;

ü   на труд, синдикално сдружаване и стачка за защита на техните колективни икономически и социални интереси;

ü   на  обществено осигуряване и социално подпомагане;

ü   на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване по закон;

ü   на образование, което до 16 годишна възраст е задължително, при контрол на държавата върху всички видове и степени училища за спазване на законите;

ü   на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, като на свой ред държавата изисква съблюдаване на основните задължения на всеки гражданин, сред които:

      = да спазва и изпълнява Конституцията и законите, като  зачита правата и законните интереси на другите;

      = да изучава и ползва българския език;

      = да защитава Отечеството;

      = да плаща данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

Основна черта на социалната държава е нарастващият процент на облагане в зависимост от доходите и имуществото на гражданите и фирмите, с облекчени ставки на косвените данъци върху стоките от първа необходимост. Затова сегашната постоянно задълбочаваща неравенствата  система на минимални „плоски“ данъци без необлагаем минимум следва да бъде заменена със система на прогресивно облагане в изпълнение и на съответната конституционна норма.

Такава е държавата, способна да създаде и стимулите за високите темпове на растеж, необходими за достоен жизнен стандарт и качество на живота чрез равноправно социално партньорство между синдикати и работодатели с участие на правителството. Както сме заявили в Програмата на БСП от 2008 година, такова партньорство ще се стремим да развиваме въз основа на работещ баланс на интересите на работници и работодатели чрез политика, съчетаваща свободната стопанска инициатива с гаранции за социалните и икономически права на заетите в икономиката и осигуряваща изпълнението на взаимните задължения на социалните партньори и на държавата.

Пример за такъв модел на държавно устройство са редица членки на Европейския съюз ‒ доказателство, че и най-острите проблеми на днешния ден има шанс успешно да бъдат решавани с демократични средства само в рамките на социалната държава. За България днес това с особена сила важи и като единствен начин да се овладее задълбочаващата се демографска криза.

За мястото на страната в днешния бурно трансформиращ се свят си заслужава още веднъж да си припомним Конституцията, която постановява, че основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред и решаване на конфликтите по мирен път.

В усилията за такъв ред няма малки и големи държави, а такива, които активно допринасят за неговото изграждане, и други, които се нагаждат към променящите се условия. Една България, развиваща се като суверенна социална държава ‒ членка на Европейския съюз, както и на НАТО, може и трябва да се ангажира със своя политика, допринасяща за съгласувани решения на най-важните проблеми на балканския регион, на европейската сигурност и на устойчивото глобално развитие с равноправното участие на всички заинтересовани страни в полза на мира и градивното сътрудничество.

Партията

Преди 30 години, в края на януари ‒ началото на февруари 1990 година, се състоя 14-ият извънреден конгрес, на който приехме Манифеста на партията за демократичен социализъм в България. В него тогава си поставихме като непосредствена задача изграждането на общество на свободните хора на труда, което предоставя и гарантира равни права на всички граждани и равни възможности за свободно развитие на всеки.

Днес, в навечерието на 50-ия конгрес, БСП отново се изправя пред въпроса способни ли сме да възродим вярата в такова общество, единствено в състояние да гради държава, добър дом за днешните и следващите поколения български граждани? Тоест, имаме ли основанията да се заявим като партията, годна да осъществи необходимите работещи решения на най-важните задачи пред страната днес; решения, изискващи програмирана трансформация на сегашната система по модела на съвременните социални държави в изпълнение на суверенната воля на гражданите?

Длъжни сме да признаем, че редица сериозни проблеми, натрупани с времето, както и през последните няколко години, значително ни отдалечават от обявените преди три десетилетия непосредствени задачи, както и от програмната цел за формиране на социална държава по европейските модели съобразно българските условия, заложена в Програмата на БСП. Не като повод за нов кръг взаимни обвинения, още по-малко за връщане към времената на вътрешнопартийните „чистки“, а напротив, като необходима основа за нов старт към утвърждаването на БСП като автентична социалистическа партия.

Ето някои от най-належащите мерки, в отговор на най-непосредствените проблеми:

† решителен отпор трябва да се даде най-после на продължаващото 30 години очерняне на миналото на партията, на социалистическия период
и сатанизирането на думата  „социалист“, които доведоха до отблъскване на много от гражданите от политиките и действията на БСП и са препятствие пред разширяването на нейното влияние в обществото:

      = да защитим истината за антифашистката съпротива в България през 1941 ‒ 1944 година, за саможертвата на десетки хиляди самоотвержени младежи, мъже и жени, вдигнали се за да защитят честта и достойнството на българския народ в жестока борба срещу един режим, превърнал България в сателит на нацистка Германия и така ‒ в съучастник в едни от най-тежките престъпления, извършени от нея.

      =  да покажем истината за изградената след 9 септември 1944 година голяма материална база, с каквато страната никога преди не бе разполагала, за създаденото равнище на живот, непознато в досоциалистическа България ‒  образованата и квалифицирана работна ръка при ликвидирана безработица; гаранциите за сигурност в утрешния ден, за сериозните социални придобивки за безплатно образование и здравеопазване; еднаквите условия за пенсиониране, грижите за децата и детските надбавки, платените отпуски при бременност и за отглеждане на децата;

† трябва да отхвърлим сегашната линия на ръководството на партия­та за разделяне и противопоставяне на членовете на партията на млади и стари, на дамгосването на загрижени, добронамерени социалисти с различаващи се мнения като безпринципна „опозиция“, линия, нанасяща тежка вреда на партията. Да  прекратим търсенето на „врагове с партиен билет“, третирането на социалисти  със собствено мнение като политически злосторници и тайни заговорници; безпрецедентното неглижиране  на председателя на Партията на европейските социалисти и оскърбителното третиране и остракиране на членове на Изпълнителното бюро, несъгласни по някои въпроси с вечно правия председател, който маниакално се изживява като „лидер“;

† да утвърдим свободното отстояване на идеи в Националния съвет, да пресечем фалшификациите при гласуванията и броенето на отсъстващи на заседанията на Националния съвет, избуялите манипулации при водене на заседанията в сляпо подчинение на желанието на „лидера“ да принизи ролята на Националния съвет като ръководен орган на партията;

† да не допуснем сянка на съмнение относно строгото спазване на правилата за прекия избор на председател на партията, давайки си сметка за множеството въпроси по броя на участващите и условията за провеждането им.

По-нататък, решаващи за побеждаваща стратегия на БСП са още:

†  да не позволим трансформирането на БСП от програмна в лидерска партия, нито на псевдореформатори, опитващи се да „реформират“ партията, отклонявайки я от необходимото ново начало, като я затварят в  калъпа на агонизиращия неолиберализъм или националистическия консерватизъм;

† да възстановим и развием идейно-политическата и пропагандната дейност, като сериозно укрепим научно-изследователските центрове и структурите, способни да провеждат въздействаща на общественото мнение агитация по всички изисквания и правила на съвременната информационна среда;

† да приемем без повече отлагане Етичен кодекс за поведението на членовете и симпатизантите на БСП, от какъвто остро се нуждаем поради силно нарушените норми на партиен морал, както и като задължителната нормативна основа за установяване на истината относно мними или реал­ни намеси на бизнес интереси, „пазаруващи“ влияние и налагащи свои креатури в живата на партията.

За да можем да излезем пред хората с чисто лице и с ясни позиции по целия кръг проблеми пред обществото днес:

† да представим конкретни решения, обвързани в обща рамка от последователни социалистически позиции, на мястото на недостатъчно съгласуваните и предимно бизнес-ориентирани постановки на „Визия за България“, така и останала неразбрана от обществото;

† да потърсим подкрепа и в синдикалните среди, и сред социалните и етническите групи в обществото, особено пострадали от ударите на кризата и от безотговорното управление на ГЕРБ, сред които през изминалите години загубихме авторитет и влияние.

В съвременния свят не съществува цялостна теория за социализма на XXI век като завършена идеологическа основа, което обаче не може да става повод за безплодни спорове, имаме ли своя идеология или напротив, има ли всъщност ляво и дясно и т.н и т.н. Нито да изпадаме в криворазбран прагматизъм, водещ до недопустими компромиси с основните ценности и принципи на партията.

Същото важи и за залитането към левия вид популизъм, пагубен за утвърждаването на БСП като партия, която търси подкрепа въз основа на отхвърлящи статуквото, но осъществими предложения, с които отговорно се ангажира.

Днес сме длъжни докрай да осъзнаем дълга си да се ангажираме с обновена политика, вярна на изконните принципи и ценности на социалистическото движение от самото му зараждане до днес: свободата, равенството, справедливостта и солидарността, родолюбието, хуманизма и мира. От това ще зависи имаме ли бъдеще като водеща политическа сила, носител на доброто за променяща се България.