Докладът е изготвен от екип:

Чен Донгшяо, Джанг Хайбинг, 
Лу Чуанйинг, Ченг Баоджи, Лиу Кан, 
Джу Минг, Янг Ли, Шу Шиаолан, 
Сун Шаша (CHEN Dongxiao, Zhang Haibing, LU Chuanying, CHENG Baozhi, LIU Kan, 
ZHU Ming, YANG Li, XU Xiaolan, SUN Shasha)

 

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА БОРБА С КОРОНАВИРУСА: РЕЗУЛТАТИ, УРОЦИ И ПЪТЯТ НАПРЕД . Доклад на Шанхайския институт по международни изследвания

Брой 3-4, март-април 2020

 Март 2020

Макар Китай да продължава да отбелязва значителен напредък в усилията си да овладее новия коронавирус (1), нарастват опасенията, че смъртоносният вирус се разпространява по целия свят с по-бързи темпове от очакваното. Според Световната здравна организаци (СЗО) към 7 март 93 държави и региони извън Китай са отчели общо 21 110 потвърдени случая на инфекция и броят им все още нараства (2). СЗО повиши степента на риск за COVID-19 на най-високо ниво и предупреди за възможна пандемия на коронавируса. Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш призова „всички правителства да се активизират и да направят всичко възможно за борба с болестта“. Генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус повтори призива си към международната общност да действа агресивно в този решаващ момент, за да овладее вируса и да спасява човешки животи.

Заставайки на преден план, Китай играе значителна роля в тази зараждаща се глобална битка с вируса, особено чрез засилване на сътрудничеството с международната общност. Навременният преглед на този опит по отношение на сътрудничеството не само ще помогне на Китай да ограничи епидемията, но и ще предложи ценни уроци на човечеството, за да отговори то по-добре на бъдещите заплахи за общественото здраве.

Вирусите не зачитат граници, раси или идеологии. Само чрез повишаване на осведомеността за човечеството, гледайки на него като едно голямо семейство, и засилване на капацитета и механизмите за сътрудничество можем ефективно да ограничим разпространението на вируса в световен мащаб и да предотвратим превръщането на вируса COVID-19 в икономическа, социална и криза на сигурността, които да заплашат световния мир и просперитет.

Защо международното сътрудничество има значение

Масивните огнища на инфекциозни заболявания винаги са били глобално предизвикателство. От SARS до H1N1 и от Ebola до COVID-19, в допълнение към големите човешки жертви, икономическото сътрудничество и културният обмен също са жертви на тези огнища. В ранните етапи на разпространение на COVID-19, когато за този нов вирус се знае­ше твърде малко, Китай плати висока цена в животи и ресурси, за да забави разпространението на новия коронавирус в останалата част на света. Качеството на медицинските изследвания и степента на мерките за последващ контрол в страната, в която даден вирус първо се появява, обикновено определят кога и как може да бъде ефективно задържано даденото вирусно огнище (и ако е възможно, окончателно изкоренено). Това, което светът може да направи междувременно, е да се възползва максимално от възможността, отворена от първоначалните усилени мерки на страната, намираща се на фронтовата линия, и да окаже пълна морална и материална подкрепа пред общото предизвикателство. В настоящата битка с коронавируса международното сътрудничество играе жизненоважна роля.

Първо, благодарение на него светът е по-подготвен. Китай уведоми СЗО за огнището на коронавируса и сподели възможно най-рано последователността на генома на вируса, намалявайки паниката в света, породена от неизвестен смъртоносен вирус. Китай покани експертите на СЗО на място да посетят епидемичните райони, включително най-засегнатия Ухан, за да научат последното развитие на заразата и мерките за превенция и контрол, взети от Китай, като това са важни уроци и за другите страни. В резултат бе създаден съвместен доклад на китайските експерти и техните колеги от СЗО, които изложиха подробно заключенията от медицинските изследвания, мерките за спешна реакция и бъдещите варианти на политики по отношение на огнището на коронавирус.

Освен това резултатите от научните изследвания на китайските учени, публикувани в престижни медицински списания, се превърнаха в източници от първа ръка за по-късни изследвания на този до голяма степен неизвестен нов коронавирус. Всеки документ на английски, всяко клинично доказателство и всеки ред от техническите насоки, извършени от китайски учени, експерти по обществено здраве и медицински работници на първа линия, се превърнаха в най-мощните инструменти за борба с епидемията. Именно тяхната упорита работа и всеотдайност забавиха предаването на вируса по целия свят.

Второ, сътрудничеството в област­та на биомедицинските изследвания е от съществено значение при всяко усилие за превенция и контрол. Обединяването на глобални медицински ресурси за изследвания на лекарства и ваксини е наложително за международния контрол на епидемиите, особено в онези страни с ниска степен на подготовка за опазване на общественото здраве при спешни случаи. В момента се изпълняват множество съвместни изследователски програми. Например, учени от Медицинското училище в Харвард обединиха усилия с експертен екип, ръководен от д-р Жонг Наншан от Института по респираторно здраве в Гуанджоу, който работи за диагностични реактиви, разработване на ваксини и нови изследвания на лекарства. Много водещи изследователски институти също избират най-ефикасните от съществуващите лекарства и ваксини за клинични изпитвания с надеждата да се идентифицира конкретен лек възможно най-скоро.

Трето, международната помощ помага за намаляване на недостига на медицински консумативи. Временният недостиг на защитна екипировка в първите дни на огнището изложи медицинските работници и обществеността на по-големи рискове от инфекция. Търсенето на медицински материали нарасна с експоненциална скорост. В най-тежко засегнатите райони не само лекари и медицински сестри, които са на първа линия, но и лекари от други отделения и клиники, обществени служители и пациенти с други заболявания, също се нуждаят от защитни костюми, за да не бъдат заразени от асимптоматични носители. В резултат на това исканията за маски за лице и защитни костюми се покачиха много над нормалните нива. Въпреки сериозните усилия на правителството да помогне на производителите да увеличат продукцията, балансът между търсенето и предлагането остана труден. Добрата новина е, че дарения на медицински материали от чужди страни, от китайци, живеещи в чужбина, и международни организации продължават да се изпращат в епидемичните райони.

Четвърто, експертните мнения на международните организации противодействат на стигматизацията и политизирането, причинено от вируса. Много държави и техните граждани изразиха съчувствие и подкрепа за страданията и мерките за превенция в Китай, но някои държави и медии, без да разбират съвсем пътищата и степента на предаване на вируса и колко смъртоносен може да бъде, обвиниха китайското правителство в неадекватност при извънредната ситуация. Не след дълго наложените от правителството изолации и ограниченията за пътуване в тежко засегнатите райони бяха описвани като силови драконовски мерки, които отиват много отвъд препоръките на СЗО, но в същото време тези държави пренебрегнаха собствените си мерки за контрол.

Неоснователните обвинения пораждат само неразумни страхове и подкопават международната координация в борбата с коронавируса. Те бяха опровергани от експертните становища на СЗО, които аплодират смелите и решителни действия на Китай, които дадоха на света допълнително време (3). Китай направи света по-безопасен, като идентифицира новия патоген и сподели последователността на генома възможно най-рано, така че други страни да не започват от нулата.

Пето, световноизвестни учени ръководят разработването на премерен и основан на науката отговор на кризата. Трябва да се отбележат и прекомерните мерки за превенция и крайни чувства в някои западни страни, като например спиране на полети до и от Китай, забрана за влизане на китайски туристи и заклеймяване, дискриминация и расизъм срещу граждани от китайски и азиатски произход, което накара The Lancet да събере заедно 16 световни учени по здравно право от дузина  страни, които да отговорят на тези политически решения, основани на расизъм и ксенофобия, в нарушение на международните здравни разпоредби, като рестрикциите за пътуване към Китай. В глобализирания свят, да изолираш някого от външния свят, за да се защитиш от вируса, е не само нереалистично, но носи огромни икономически и политически рискове. Застъпничеството на водещите изследователски институти в подкрепа на науката, сдържаността, рационалността и пропорционалността е важно за ефективен контрол на епидемиите и възобновяване на икономическите и социалните връзки вследствие на кризата.

Шесто, международната координация е най-добрият начин за смекчаване на непосредственото икономическо въздействие от вирусното огнище и съживяване на глобалния икономически растеж. Някои медии преувеличиха значимостта на въздействието от късите продажби на Китай за частна изгода. Някои прогнозираха, че епидемията предвещава по-нататъшна деглобализация. В резултат на паническите продажби на световния финансов пазар Dow Jones падна над 1900 пункта само за два дни и над 10% в рамките на седмица. На фона на нарастващата несигурност на пазара водещи икономисти от МВФ и Световната банка помогнаха за намаляване на финансовата паника, като представиха обективни и аргументирани оценки на въздействието на епидемията върху световната икономика.

Китай е най-голямата икономическа централа в света и може би най-важната връзка в световната верига на доставки. С комбинация от финансови, фискални и данъчни мерки китайското правителство помага на компании от всякакъв мащаб, включително чуждестранни компании, да минимизират икономическите свивания и междувременно по-нататъшно отваряне на китайския пазар за създаване на институционални стимули за вътрешната и световната икономика.

С какво Китай допринесе
за глобалната борба срещу коронавируса

Заплашен от наскоро идентифициран вирус, който е далеч по-заразен от епидемията от SARS, Китай прие безпрецедентни спешни мерки в рамките на обявената „народна война“. Благодарение на услугите и жертвите на стотици хиляди медицински работници, полицаи, обществени служители и млади доброволци, оптимистичните признаци се появиха в края на февруари, когато ежедневният брой на новозаразени смъртни случаи започна да намалява непрекъснато. В съвместен доклад от посещение на терен експерти на СЗО и техни китайски колеги стигат до заключението, че при прилагане на „цялостен набор от нефармацевтични интервенции... за прекъсване на веригите на предаване в цялата страна“ Китай предоставя „жизненоважни уроци за глобалния отговор“.

Първо, като предна линия на отбрана срещу разпространяващия се в световен мащаб вирус, Китай прие най-обширните, строги и задълбочени мерки, като постави целия си народ в пълна готовност (4). Дали глобалното разпространение на вируса може да бъде забавено, до голяма степен зависеше от това колко ефективно е ограничен в Китай. Китайските здравни власти класифицираха COVID-19 като болест от категория Б, изискваща мерки от категория А, като направи всичко възможно, за да сведе до минимум въздействието на епидемията. На централно управленско ниво бяха свикани специални срещи за изработване на планове за извънредни ситуации в цялата страна. Всички 31 провинции на Китай са поставени под най-високо ниво на тревога. Движенията на хората в провинция Хубей и извън нея, особено в столицата ѝ Ухан, са строго контролирани. Повече от 330 медицински екипа, съставени от
41 600 медицински специалисти от цял Китай, включително военните, се притекоха на помощ на Хубей. Трансформирани са медицински сгради и са създадени полеви болници с индивидуални стаи („кабинки“). Премиерът Ли Кекианг посети Ухан, за да провери работата по превенция и контрол, а вицепремиерът Сун Чулан работи в Ухан повече от един месец, за да наблюдава местните мерки за реагиране.

Второ, Китай даде възможност за реакция, като своевременно информираше света за развитието на епидемиите и споделяше ключова клинична информация. Срещайки се с нов смъртоносен коронавирус, Китай действа бързо. След като научи за клъстери с пневмония в Ухан, причинени от вирус със съмнителен произход, Националната здравна комисия изпрати експерти по обществено здраве на място в Ухан и публикува незабавно техните открития. Скоро след това тя уведоми СЗО и сподели последователността на генома на вируса, като позволи на други страни да разработят диагностични реактиви и да вземат всички необходими предпазни мерки. Въведе се механизъм за ежедневно отчитане, за да се осигури максимална прозрачност. Строго се наказваха всички деяния за укриване на информация и лъжа. Тъй като все повече и повече се знае за новия вирус, статистиката на случаите се усъвършенства и се подобрява диагностичният капацитет. Например, повече от 14 000 нови случая, регистрирани в Ухан за 12 февруари, се дължат на преразгледани критерии за диагностика и затегнати стандарти за скрининг.

Трето, проучванията на случаи на излекувани пациенти и актуализираните схеми за диагностика и лечение, споделяни от Китай, са най-доброто техническо ръководство за други страни, засегнати от вируса. Няма готова програма за лечение на новопоявилия се патоген като новия коронавирус, който е по-заразен и по-бързо разпространяващ се от SARS и сезонния грип. Съществуващите научни знания и стандартни мерки за превенция не успяха да противодействат на COVID-19. В момента гъвкавостта се оказва най-добрата политика. Досега Китай е издал седем издания на клинични указания (5), всяко от които включва най-новите открития от изследванията и най-добрите практики на лечение. Агресивните нефармацевтични интервенции в Китай промениха курса на бързо ескалираща и смъртоносна епидемия, преминавайки от общ подход, който е еднакъв за всички пациенти в първите дни на епидемията, към научнообоснован, информиран за риска и поетапен подход с диференцирани мерки за превенция и контрол за различните региони. Както д-р Брус Айлърд, ръководител на полевата мисия на СЗО, направи същото след деветдневна инспекционна обиколка в Пекин, Съчуан, Гуандун и Хубей, а именно подходът на Китай да изпробва всичко, което е на разположение и може да разработи, да адаптира и да внесе иновации в стари ваксини и терапевтични лекарства, стига да работят срещу новия вирус. Той призова другите държави да следват подхода на Китай и да изпробват всички средства, които могат да спасяват животи.

Четвърто, приносът и жертвите, направени от китайците, срещнаха огромна подкрепа и симпатия по целия свят. Принудителните мерки, прилагани в Хубей и столицата му Ухан, се оказаха ефективни за предотвратяване появата на нов епицентър на заразата вътре и извън Китай (6). Докато рязкото увеличение на случаи на новия COVID-19 по целия свят предизвиква безпокойство, разпространението на коронавируса все още не е пандемия. Зад всички положителни знаци в Китай стоят големите жертви на китайците, които избраха да отменят вечерите за събиране по случай Лунната нова година, да отложат графиците за ваканции и да ограничат личните свободи, не на последно място тези на 59-те милиона жители на Хубей, които се отказаха от нормалния си начин на живот в замяна на окончателната победа срещу коронавируса. Признавайки приноса на Китай, генералният секретар на ООН Антонио Гутереш изпрати благодарствено послание към хората в Китай, които са били лишени от много аспекти на нормалния си живот в услуга на човечеството.

Пето, китайските медицински експерти работят в тясно сътрудничество със своите международни колеги за разработване на безопасни и ефективни ваксини и лекарства срещу коронавируса. Тъй като научните познания за новия вирус остават ограничени, по-надеждното и целесъобразно решение е избирането на най-ефикасното от широкия спектър налични антивирусни лекарства и ваксини. В момента над 20 ваксини се разработват по целия свят заедно с няколко терапевтични лекарства. Медицинското училище в Харвард обяви на 24 февруари петгодишна инициатива за съвместни изследвания с Института за респираторно здраве в Гуанджоу на стойност 115 милиона долара, осигурени от China Evergrande Group, компания във Fortune Global 500. Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ обяви на 5 февруари, че ще осигури до 100 милиона долара за глобален отговор на новия коронавирус. Част от фонда ще бъде използвана за подкрепа усилията на Китай в разработване на ваксини, лечение и диагностика.

Китайската държава не е сама в този труден момент. Към 5 март повече от 500 чуждестранни представители от над 120 страни и 300 политически партии изразиха своята подкрепа и съчувствие за борбата с коронавируса в Китай. Организацията на обединените нации и Групата на 77-те (7) 
похвалиха Китай за усилията срещу вируса. Регионални многостранни институции като Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС (8),
АСЕАН (9) и Африканският съюз пуснаха изявления, които изразиха пълна подкрепа за Китай. Специална среща на здравните министри от 15-те членки на Икономическата общност на западноафриканските държави обеща пълна координация с Китай за реагиране при извънредни ситуации. Специална среща между външните министри на Китай и АСЕАН, проведена в Лаос миналия месец, постигна споразумение за взаимопомощ за преодоляване на това общо предизвикателство. Генералният директор на СЗО д-р Тедрос (10)  многократно похвали Китай за усилията, казвайки, че „установява нов стандарт за реакция при вирусни огнища“.

Предизвикателства пред международното здравно сътрудничество в глобализирания свят

По-високите нива на глобализация, характеризиращи се с нарастващ трансграничен поток от хора, стоки и капитали, също ускориха глобалното предаване на вируси и увеличиха вероятността от световни кризи в общественото здравеопазване. Никоя страна не е имунизирана срещу вируси от глобална гледна точка и биосигурността е с все по-нарастваща взаимозависимост. Пътят към глобалната обществена здравна сигурност трябва да протече чрез по-голямо международно сътрудничество. Трудно е да се постигне по-тясна международна координация поради огромните различия между нациите по отношение на политическата система, социалните норми, националните интереси, културата и традициите. Нещо повече, различният капацитет в националната готовност за извънредни ситуации излага държавите на различни нива на заплаха за здравето, което още повече затруднява изграждането на консенсус и координация.

Неадекватно изграждане на капацитет

Неизвестното около вируса е повече, отколкото това, което знаем както за произхода му, така и за патогенезата, динамиката на предаване и развитието на вирулентността, поради което никой не може да каже със сигурност колко дълго ще продължи тази епидемия. Загрижеността се усилва, тъй като новите случаи на инфекция продължават да нарастват в световен мащаб. СЗО призовава всички страни да продължат своите мерки за ограничаване, като същевременно се подготвят и за национално разпространение, ако това се случи. Както д-р Тедрос каза: „Въпреки че прозорецът за възможно действие се стеснява (...) все още имаме шанс да ограничим вируса. Трябва да се подготвим едновременно за всякакви възможни ситуации, защото това огнище може да отиде във всяка посока.“

За да се предотврати разпространението на коронавируса в пандемия, е необходимо да се засили първата линия на отбрана в Китай чрез увеличаване/разширяване на международното сътрудничество. Светът трябва да се справи с глобалната уязвимост в здравеопазването, разкрита от настоящата криза с коронавируса, и напълно да признае, че глобално предизвикателство като тази епидемия изисква категоричен отговор на ниво глобална здравна система.

Бързото разпространение на вируса извън Китай е особено обезпокоително, тъй като много държави все още нямат нужните обществено-здравни способности, за да задържат COVID-19 – здравен проблем, който е от международно значение. Застрашена от нов смъртоносен вирус, международната общност все още не може да погледне заплахата в очите нито на ниво реторика, нито като действия. Амбивалентността относно нефармацевтичните интервенции в планирането на националната подготвеност и контекстното естество на динамиката на предаване на всяка епидемия обикновено води до различни мерки за предотвратяване и контрол. Тези факти затрудняват координирания глобален отговор, а до голяма степен го правят и невъзможен.

Остаряла концепция за здравна сигурност

Дълго време светът беше в странния цикъл на „пренебрегване на паниката“, когато се стигне до епидемия или спешни случаи за обществено здраве. Спешната ситуация се адресира, когато възникне, но се пренебрегва веднага, след като свърши.

След епидемията от SARS през 2003 г. Китай създаде най-голямата в света система за директно отчитане на съобщения за епидемии и извънредни ситуации в областта на общественото здраве, която изигра важна роля при избухването на птичия грип и африканската чума по свинете.

През март 2013 г. нов вирус, причиняващ пневмония, беше идентифициран като H7N9 от китайски медицински експерти, след което последваха серия от мерки за отговор, като внимателно наблюдение и бърза диагностика, позволяващи на правителството да взема научно обосновани решения за противодействие на новия патоген. Отговорът беше приветстван от СЗО като „глобален модел“ и повиши доверието на китайците в отговор на извънредните ситуации в общественото здраве. Независимо от това, с подобряване на живота на хората и ускоряване на темповете на живот фокусът на общественото здраве се премести към превенцията на неинфекциозни заболявания, като сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, тумори, диабет и незаразни респираторни заболявания, което накара хората да „свалят гарда“ си спрямо епидемиите.

Китай не е сам в това отношение. Липсата на подготвеност за епидемии е разпространена в целия свят. Според Глобалния индекс за здравна сигурност, публикуван от Центъра за здравна сигурност на Джонс Хопкинс (11), оценка на възможностите за глобална здравна сигурност в 195 страни, никоя държава не е напълно подготвена за епидемии или пандемии и всяка от тях има важни пропуски за справяне по отношение на капацитета за отговор и ресурси. Още по-лошото е, че няма достатъчно доказателства, доколко повечето страни са тествали важни показатели за капацитета на здравната си сигурност и дали са проверявали как ще функционират в условия на криза.

СЗО е водеща в борбата с глобалните епидемии. Тя има по-високо ниво на осведоменост и е по-чувствителна към извънредните ситуации в общественото здравеопазване от повечето страни-членки. За да отговори по-добре на потенциалните заплахи, организацията стартира „Тринадесетата обща програма за работа 2019–2020 г.“, в която беше предложена целта „три милиарда“: постигане на универсално здравно покритие, което да е от полза за още 1 милиард души; справяне с извънредните ситуации в областта на здравето, с цел по-добра защита на 1 милиард души в повече; и да се помогне на 1 милиард повече хора да се радват на по-добро здраве и благополучие.

Програмата също посочва, че „всяка страна е уязвима на епидемии и извънредни ситуации –  заплахата е универсална.“ Но не всяка държава има еднакъв капацитет за управление на риска при спешни случаи. „Стратегическият приоритет на СЗО е изграждане и поддържане на устойчив национален, регионален и глобален капацитет, необходим за опазване на света от епидемии и други здравни извънредни ситуации; и да гарантира, че населението, засегнато от сериозни и продължителни извънредни ситуации, има бърз достъп до основни животоспасяващи здравни услуги, включително насърчителни здравни кампании и профилактика на болестите.“

Позовавайки се на епидемичното огнище на новия коронавирус, д-р Тедрос подчертава факта, че светът отдавна действа в цикъл на „паника и пренебрежение“, изразходвайки огромни средства, когато се появи епидемично огнище и забравяйки за него веднага, след като активността приключи, без да прави нищо, за да предотврати следващото избухване. Милиарди долари са похарчени за предпазване от терористична атака, но малко е отделено за подготовка за потенциално далеч по-смъртоносен вирус.

През май 2018 г. СЗО и Световната банка създават независим Съвет за наблюдение на глобалната подготвеност, който да дава оценка за напредъка към повишена готовност и способност за реагиране при огнища на болести и други извънредни ситуации, имащи последствия за здравето. В първия си доклад, публикуван през 2019 г., бордът стигна до заключението, че „епидемиите са в процес на покачване през последните няколко десетилетия и броят на глобалните спешни ситуации в здравеопазването е голям. Прекалено дълго време си позволихме цикълът на „паника и пренебрежение“, когато става дума за пандемии: полагаме  усилия, когато има сериозна заплаха, а след това бързо забравяме ситуацията, когато заплахата отшуми. Отдавна е дошло времето за по-активно действие.“ Избухването на COVID-19 в края на 2019 г. изпрати поредно предупреждение, че последиците ще бъдат твърде тежки, ако се пренебрегне готовността за спешни случаи.

 

 

Референции

 1. World Health Organization, “Ten Threats to Global Health in 2019,” https://www.who.int/news-room/feature-stories/ten-threats-to-global-health-in-2019.

2. “Coronavirus COVID-19 Risk Increased to ‘Very High’ But Containment Still Possible,” UN News, February 28, 2020, https://news.un.org/en/story/2020/02/1058331.

3. WHO, Report of the WHO-China Joint Mission on Coronavirus Disease 2019 (COVID-19), February 28, 2020, https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/who-china-joint-mission-on-covid-19-final-report.pdf.

4. Ekaterina Pesheva, “Tackling Coronavirus: Harvard University Scientists to Collaborate with Chinese Colleagues on Development of Novel Coronavirus Therapies, Improved Diagnostics,” Harvard Medical School, February 24, 2020, https://hms.harvard.edu/news/tackling-coronavirus.

5. “COVID-19 Not Yet A Pandemic, Says UN Health Agency Chief,” UN News, February 24, 2020, https://news.un.org/en/story/2020/02/1057991.

6. “Bill & Melinda Gates Foundation Dedicates Additional Funding to the Novel Coronavirus Response,” Bill & Melinda Gates Foundation, February 5, 2020, https://www.gatesfoundation.org/Media-Center/Press-Releases/2020/02/Bill-and-Melinda-Gates-Foundation-Dedicates-Additional-Funding-to-the-Novel-Coronavirus-Response.

7. “At Least 100,000 Cases Prevented by China's Measures on COVID-19,” State Council Information Office, March 5, 2020, http://english.scio.gov.cn/pressroom/2020-03/05/content_75777539.htm.

8. Tony Owusu, “Coronavirus Can Bring Jobs Back to U.S., Says Wilbur Ross,” The Street, January 30, 2020 https://www.thestreet.com/investing/coronavirus-can-bring-jobs-back-to-united-states-says-wilbur-ross.

9. WHO, “US$675 Million Needed for New Coronavirus Preparedness and Response Global Plan,” February 5, 2020, https://www.who.int/news-room/detail/05-02-2020-us-675-million-needed-for-new-coronavirus-preparedness-and-response-global-plan.

10. House Foreign Affairs Committee, “The Wuhan Coronavirus: Assessing the Outbreak, the Response, and Regional Implications,” February 5, 2020, https://foreignaffairs.house.gov/hearings?ID=41B2E5E9-E5F8-4869-94F0-019DB3DFD037.

11. Julio Frenk and Suerie Moon, “Governance Challenges in Global Health,” New England Journal of Medicine, Vol. 368 (2013), pp. 936-942.

12. World Health Organization, “Statement on the Second Meeting of the International Health Regulations (2005) Emergency Committee Regarding the Outbreak of Novel Coronavirus (2019-nCoV)”,https://www.who.int/news-room/detail/30-01-2020-statement-on-the-second-meeting-of-the-international-health-regulations-(2005)-emergency-committee-regarding-the-outbreak-of-novel-coronavirus-(2019-ncov)

13. Johns Hopkins, “Global Health Security Index,” https://www.ghsindex.org/.

14. World Health Organization, “Thirteenth General Programme of Work, 2019-2023,” https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/324775/WHO-PRP-18.1-eng.pdf

15. Tedros Adhanom Ghebreyesus, “Munich Security Conference Speech,” February 15, 2020, https://www.who.int/dg/speeches/detail/munich-security-conference.

16. The Global Preparedness Monitoring Board, “A World At Risk Annual Report,” http://apps.who.int/gpmb/assets/annual_report/GPMB_annualreport_2019.pdf.

17. WHO, “Director-General’s Opening Remarks at the Media Briefing on Ebola and COVID-19 Outbreaks,” February 12 2020. https://www.who.int/dg/speeches/detail/who-director-general-s-opening-remarks-at-the-media-briefing-on-ebola-and-covid-19-outbreaks.

18. Lawrence O. Gostin and Eric A. Friedman, “Ebola: a Crisis in Global Health Leadership,” Lancet, Vol. 384 (2014), pp. 1323-1325.

19. “How Is WHO Responding to Global Public Health Threats?” PLoS Medicine. Vol. 4, No. 5 (May 2007), e197.

20. WHO, “Director-General's Remarks at the Media Briefing on COVID-2019 Outbreak,” February 14, 2020, https://www.who.int/dg/speeches/detail/who-director-general-s-remarks-at-the-media-briefing-on-covid-2019-outbreak-on-14-february-2020.

21. “Syria: UN Health Agency Highlights ‘Critical Health Threats’ Facing Idlib Civilians,” UN News, February 3, 2020, https://news.un.org/en/story/2020/02/1056552.

22. “Wang Yi Elaborates on Priorities of Future Lancang-Mekong Cooperation,” Ministry of Foreign Affairs of the People’s Republic of China, February 21, 2020, https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/zxxx_662805/t1748369.shtml.

23. 祝鸣:《中国发出全球卫生治理新Л¬音》,2017130日《文汇报》,第3版。

24. 孙文竹:《共克时疫,助推中日关系回暖升温》,2020221日。http://www.ciis.org.cn/chinese/2020-02/21/content_41068190.html

25. 祝鸣:《勿夸大埃博拉对非洲投资环境影响》,2017622日《中国贸易报》,第4版。

26. 祝鸣:《中国发出全球卫生治理新Л¬音》,2017130日《文汇报》,第3版。

27. 戴军:《中国的担当给了我们应对疫情的信心》,2020219日《光明日报》,第12版。

28. 宋劲松:《Л¬化公共卫生事件应急产品生产能力储备》,2020219日《光明日报》,第11版。

29. 林小昭:《专访发改委专家:人口流动是SARS6倍,未来四周大城市面临大考》,202029日第一财经网。

30. 黄鑫:《电信大数据助力疫情研判,云计算、5G等新技术大显身手—— 疫情防控巧用“一双慧眼”》,2020223日《经济日报》,第4版。

31. 李建伟、赵峥:《完善重大疫情防控体制机制健全国家应急管理体系》,2020219日《光明日报》,第11版。

 

 

Бележки:

(1) Към днешна дата се смята, че инфекцията вече е овладяна, 23 март 2020 (бел. ред.).

(2) Към днешна дата (30.03)  общият брой на заразените надхвърля 800 000 души (бел. ред.).

(3) Факт е, че последните изследвания показват, че вирусът е с естествен произход. Виж Andersen, K.G., Rambaut, A., Lipkin, W.I. et al. The proximal origin of SARS-CoV-2. Nat Med (2020). https://doi.org/10.1038/s41591-020-0820-9 (бел. ред.).

(4) Към днешна дата в такова състояние е Италия, която се оказва най-засегнатата страна от пандемията като смъртност. Като брой на заразените такава държава е САЩ.

(5) Към момента този брой е нараснал, вкл. и с тези, които СЗО официално разпространи.(бел. ред.)

(6) В крайна сметка времето за реакция, което Китай осигури, се оказа напразно. В момента най-сериозни са огнищата в САЩ, Италия, Испания, Иран, Германия, Франция.(бел. ред.)

(7) Официална група в ООН, основана през 1964, т. нар. Група на развиващите се държави, https://www.g77.org/doc/ (бел. ред.).

(8) БРИКС – блок от 5 държави: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, организиращи се в самостоятелни икономически, търговски, политически и др. инициативи, http://www.brics-info.org/ (бел. ред.).

(9) АСЕАН – Асоциация на страните от Югоизточна Азия, https://asean.org/ (бел. ред.).

(10) Става въпрос за д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО от 2017 г. По-нататък в текста ще се използва д-р Тедрос, както е в китайския текст. (бел. ред.).

(11) Става въпрос за индекса на John Hopkins University: https://www.ghsindex.org/ (бел. ред.).

 

Превод Александър Димитров

Следва

 


Продължението на доклада „Международно сътрудничество за борба с коронавируса: резултати, уроци и пътят напред“, подготвен от Шанхайския институт по международни изследвания, ще бъде публикувано в следващия брой (5-6 /20202) на сп. „Ново време“.

В него ще прочетете:

ü за несъвършения механизъм за отговор на заплахите;

ü за глобалния вакуум в здравното лидерство;

ü за недостига на финансиране;

üза политизацията и стигматизацията;

ü за регионалния хаос;

както и

ü препоръчителни политики в борбата срещу коронавируса.


 


Добави коментар


Защитен код
Обнови