СОЛИДАРНОСТТА Е ЖИВОТ
| Брой 5-6, май-юни 2020 |
Драги читателю,
Солидарност в светлината на коронакризата изведнъж се превърна в абсолютно най-актуалното дискутирано понятие. Оказа се, че тя, солидарността, е не просто задължителна, а направо животоспасяваща. При това, тя следваше да се практикува по малко парадоксален начин ‒ чрез дистанциране, чрез физическо раздалечаване. Това обаче още по-релефно открои същността на солидарността като съпричастност, като остро съзнание за принадлежността на човека към общност, изискваща съобразяване с другия, отговорно поведение и в свой, и на другите интерес.
Което съвсем нагледно опроверга засипалите ни вече няколко десетилетия съждения за примата на индивидуалното, за егоистичното начало като крайъгълния камък на човешкия прогрес и личния просперитет. Разбира се, апологетите на неолибералния императив още в хода на кризата се постараха това разбиране да не остане неоспорено. Очевидно, с отминаването на кризата, ще очакваме нови повсеместни атаки срещу солидарното начало като ярко изобличаващо неолибералните...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
