В статията е показано как се заражда и развива идеята за солидарността през XIX ‒ XX в., отговаряйки на трудностите за осмисляне на социалната връзка между индивидите, които Великата френска революция обяви за свободни и равни пред закона. Днес под солидарност се разбира съвкупност от настроения и действия на гражданите за оказване на взаимна подкрепа с цел укрепване и сплотяване на обществото. Но през XIX в. във Франция това понятие има друг смисъл. Използвайки взетата от Сен-Симон метафора за обществото като жив организъм, допълнена с понятията функции, асоциации и кооперации, концепцията солидарност поначало се разработва от П. Льору, който се опира на християнската традиция. По-късно възникват теоретичните модели за солидарност на Ш. Ренуве, А. Фулие и Е. Дюркем. В „солидаризма“ на Л. Буржоа солидарността придобива и политическо изражение като доктрина на Третата република. Днес отново има голям интерес към това понятие, но неговото използване създава немалко проблеми, които се анализират в заключителния раздел на статията.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!