На крак, о парии презрени,

на крак, о роби на труда!

Потиснати и унизени,

ставайте срещу врага!

Нек' без милост, без пощада

да сринем старий, гнилий строй!

Светът на нази днес се нада,

напред в решителния бой!

 

Бой последен е този,

дружно вси да вървим,

с Интернационала

света да обновим!

 

От нийде няма избавление ‒

от бог, ни цар, ни господар.

Във нас е нашето спасение,

в борбата, водена със жар!

Крадецът плячката не връща,

ни властелинът свойта власт,

но ний сме армия могъща,

кой би се мерил днес със нас?

 

Ний сме армия голяма,

на трудовий, работен свят.

С Интернационала

ще се освободим!

 

Държавата ни угнетява,

законите са против нас,

богатите днес управляват,

беднякът няма равен глас.

Но стига толкова търпение,

ний старий свят ще разрушим.

Във нас е нашето спасение,

с борба ще се освободим!

 

Но ако ли обезумели

войска изпратят срещу нас,

най-първо стари генерали

да чакат смъртния си час!

 

Бой последен е този,

дружно вси да вървим!

С Интернационала

света ще победим!

„ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ“ – БЕЗСМЪРТНИЯТ ХИМН НА РАБОТНИЧЕСКАТА СОЛИДАРНОСТ

Брой 5-6, май-юни 2020

Текст и музика, вплетени в единно звучене, в неразделно цяло, което не остава  равнодушни нито тези, които могат да запеят пламенно, нито тържествено притихналите в по-новите времена слушатели. Това е „Интернационалът“.

 



Историческият път на тази песен тръгва през 1871 г., когато парижкият комунар Йожен Потие (1818 ‒ 1887) създава стихотворението „Интернацио­налът“, в което открито говори за неизбежната смърт на „стария свят“. Потие е член на  първото международно работническо сдружение ‒ Първия интернационал, създаден на среща в Лондон на 28 септември 1864 г. с определящото влияние на Маркс. Сред неговите учредители са най-мощните британски, френски, швейцарски, испански и италиански синдикални организации от онова време. Потие участва и в Парижката комуна, като според собствените си виждания той се причислява към анархистите. Прякото му участие в самоотвержените борби срещу несправедливостите на „старий гнилий строй“ обяснява и особеното вдъхновение, бликащо от неговата безсмъртна творба. През 1887 г. приятели публикуват част от неговите стихотворения.

Трябва да изминат цели 11 години, за да попадне текстът на Йожен Потие в ръцете на един белгиец, композитора Пиер Дегейтер (1848 ‒ 1932). Като младеж той работи в локомотивна фабрика и посещава вечерни курсове, 16-годишен се записва да следва вечерни курсове във Френската академия в град Лил. В същото време се включва в музикално дружество, което е свързано с местната секция на Френската работническа партия. Обществените ѝ прояви са най-вече стачки и предизборни борби.

Дегейтер  създава музиката към поемата буквално за няколко дни – музика страховита, строга, неизбежна. За първи път химнът е изпълнен на 23 юни 1888 г. и в същата година е издаден. Композицията има изненадващо голям успех. Първо в град Лил, след това и в цяла Франция. Четири години по-късно, през 1892 г., Вторият интернационал обявява песента за свой химн. Текстът е преведен на много чужди езици, а мелодията става световноизвестна.

Ленин, който в свои статии неведнъж посочва специалната, обединяваща сила на песента, пише: „В каквато и държава да се намира един работник, където и да го запрати съдбата му, без значение колко чужденец се чувства – без език, без познати, далеч от родината си, той може да намери другарите и приятелите си сред приятелите на „Интернационалът“. Песента е химн на Съветския съюз от 1922 до 1944 г.

През 1927 г. Пиер Дегрейтер, вече 79-годишен, приема поканата да бъде почетен гост на тържествата по случай 10-годишнината от Октомврийската революция. От трибуната пред Мавзолея на Ленин в Москва той приветства преминаващата в тържествен марш Червена армия под звуците на „Интернационалът“. Умира през 1934 г. в Сен Дени край Париж. В погребението вземат участие над 50 хиляди работници. Признанието за композитора от неговите съграждани идва 150 години след рождението му, през 1998 г., когато в родния му град Гент е издигнат паметник.

Не можем да подминем и още един паметник, свързан с „Интернационалът“. Не само защото е

единственият паметник
на песен в света

а и защото принадлежи на нас, българите. В България химнът е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с. Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов, съратник на Димитър Благоев, по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки.

По този повод осемдесет години по-късно, през 1977 г., в селото е издигнат Паметник на пролетарския химн по проект на арх. Боян Радославов, който представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента.

18 март е рождената дата на академик Никола Михов (1877), първия българин, изпълнил „Интернационалът“ на българска земя. 18 март е и Денят на Парижката комуна, чиито идеи са въплътени във величествения марш на работническата класа.

Никола Михов (1877 ‒ 1962) завършва висшето си образование в Брюксел с докторат по статистика и посвещава две десетилетия в издирване на исторически източници за България в европейските библиотеки, оставяйки 17 тома библиографско наследство. Признат е за патриарх на българската библиография, а през 1949 г. е избран за член на Българската академия на науките.

 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор