„ПИСМОТО НА ЗИНОВИЕВ” - ФРАПАНТЕН ПРИМЕР НА ФЕЙК НЮЗ

Брой 5-6, май-юни 2020

 

Т. нар. Писмо на Зиновиев, публикувано на 15 септември 1924 г., е най-фрапантният пример на фейк нюз, фалшив документ, който претендира да представлява директива на Григорий Зиновиев, председател на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал ( Коминтерна ) в Москва, до Централния комитет на Комунистическата партия на Великобритания, с която на партията се нарежда да предприеме действия, които да съдействат за изборна победа на Лейбъристката партия на предстоящите парламентарни избори на 29 октомври 1924 г.

Писмото е публикувано от масово разпространявания консервативен ежедневник „Дейли мейл“ (Daily Mail)  четири дни преди изборите. Публикацията е оформена със съответните въздействащи заглавия и карикатури. Навремето мнозина приели писмото за автентично. Днес общото мнение на историците е, че то е целенасочено подготвен фалшификат, действие, което представлява подъл предизборен тактически ход.

Писмото се появява в особено чувствителен момент в отношенията между Великобритания и Съветския съюз. Предстои парламентарна ратификация на англо-съветското търговско споразумение от 8 август 1924 г., срещу което остро се противопоставят консерваторите. Преди това, на 22 януари 1924 г., Лейбъристката партия за първи път сформира правителство начело с министър-председател Рамзи Макдоналд. То обаче е правителство на малцинството и е  изцяло зависимо от това дали   консерваторите и либералите  биха се обединили срещу него. Във външната си политика правителството официално признава Съветския съюз през февруари същата година.

По това време посланик на Съветския съюз в Лондон е българинът Кръстю Раковски. Той води преговори с Рамзи Макдоналд  за англо-съветско споразумение и за британски заем за Съветския съю. В резултат на преговорите са  подписани споразуменията, уреждащи предпоставките за нормализиране на търговията между двете страни. Скандалът, който избухва при публикуването на писмото на Зиновиев, слага край на всички по-нататъшни преговори. По време и след инцидента Раковски многократно представя доказателства, че писмото е фалшификация. 

На 8 октомври лейбъристкото правителство на Рамзи Макдоналд губи вот на доверие в Камарата на общините. Непосредственият повод за поражението в парламента е решението на правителството да прекрати съдебното преследване срещу комунистическия редактор на „Работнически седмичник“ Джон Рос Кембъл по Закона за подстрекателство към бунт от 1797 г. заради публикувано от него отворено писмо към войниците, в което те се призовават открито да заявят, че „нито в класовата война, нито при военни действия, няма да обърнем оръжията си срещу своите братя работници“.

Макдоналд е принуден да поиска разпускане на парламента и провеждането на нови избори. Такива са насрочени за 29 октомври. Публикуването в този момент на въпросното писмо е силно смущаващо за премиера Макдоналд и за Лейбъристката партия. Особено отрицателно въздействие оказва следният текст:

„Уреждането на отношенията между двете страни ще спомогне за  революционизирането на международния и британския пролетариат не по-малко от успешни бунтове в дадени работнически райони на Англия, тъй като установяването на тесен контакт между британския и руския пролетариат, обменът на делегации и работници и т.н. ще ни позволи да разширим и развием пропагандата на идеите на ленинизма в Англия и Колониите. Въоръжените действия следва да се предхождат от борба срещу настроенията в полза на компромиси сред болшинството от британските работници, срещу представите за еволюция и мирно ликвидиране на капитализма“.

След публикуването на писмото всякакъв шанс за изборна победа на лейбъристите е загубен, тъй като призракът на гражданска  война и страхът от евентуално правителство, сляпо за такава  опасност, завладяват общественото съзнание. Опитите на Макдоналд да постави под съмнение автентичността на писмото са осуетени от обявяването на документа за автентичен от страна на от официалните власти.

Консерваторите реализират съкрушителна изборна победа, с което слагат край на първото лейбъристко правителство на страната. След изборите те съставят правителство с министър-председател Стенли Болдуин. Комисия, назначена от кабинета, разследва писмото и заключава, че то е автентично. Правителството не предприема по-нататъшно разследване, въпреки продължаващите твърдения, че писмото е фалшификат. На 21 ноември 1924 г. то анулира нератифицираното търговско споразумение със Съветския съюз.

По същото време MI 5 (британското контраразузнаване) стига до заключението, че писмото е фалшификация, за което обаче не уведомява правителството.

Коминтернът и съветското правителство категорично и последователно отричат автентичността на документа. Григорий Зиновиев излиза с опровержение на 27 октомври,  два дни преди изборите, което обаче е публикувано едва в броя от декември 1924 г. на „Комунистически преглед“ месечното теоретично издание на Комунистическата партия на Великобритания. В опровержението си Зиновиев заявява: 

„Писмото от 15 септември 1924 г., което ми се приписва, от първата до последната дума е фалшификация. Нека вземем заглавието. Организацията, на която аз съм председател, никога не се е самоопределяла като Изпълнителния комитет на Третия Комунистически интернационал“; официалното име е „Изпълнителен комитет на Комунистическия интернационал“. Също толкова неточен е подписът „Председател на президиума“. Фалшифиикаторът се показва много глупав в избора си на дата. На 15 септември 1924 г. бях на почивка в Кисловодск и затова не съм могъл да подпиша нито едно официално писмо.... Не е трудно да се разбере защо някои от лидерите на либерално-консервативния блок прибягнаха до такива методи, като подправяне на документи. Очевидно те сериозно смятаха, че ще успеят в последния момент преди изборите да създадат объркване в редиците на онези избиратели, които искрено симпатизират на Споразумението между Англия и Съветския съюз. Много по-трудно е да се разбере защо английското Министерство на външните работи, което все още е под контрола на министър-председателя Макдоналд, не се въздържа от използването на такъв белогвардейски фалшификат“.

В днешно време историците споделят мнението, че писмото слабо е повлияло на вота на лейбъристите. То оказва влиянние в полза на консерваторите, тъй като предизвиква срив на вота за либералите. Консерваторите печелят 155 места, лейбъристите губят 40 и получават 151 места, докато либералите губят 118 места и остават само с 40, като броят на гласовете им пада с над един милион. Основната вътрешнополитическа последица от изборите е, че либералите очевидно остават второстепенна политическа сила.

При Болдуин британското правителство предприема дипломатическо разграничаване от Москва. Съветска Русия се оказва по-изолирана и по необходимост по-изолационистка. „Писмото на Зиновиев втвърдява антисъветските  настроения по време, когато Съветският съюз става все по-податлив на дипломатически контакт с капиталистическия свят.

В момент, когато призоваващите за световна революция са изместени от привържениците на сталинистката философия за изграждане на социализъм в една отделна страна и  когато постигането на договорености от взаимен интерес става  много по-лесно постижимо, Великобритания се отказва от развитие на контактите. Този отказ явно се дължи на преценката на консерваторите и на либералите, че на техните краткосрочни предизборни интереси в най-голяма степен отговаря безогледна антиболшевишка кампания. 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор