Юрий Асланов е социолог, доктор на социологическите науки, собcтвеник и yпpавител на cоциологичеcка агенция АФИС

ПОГЛЕД ОТВЪД ЛЕТНИТЕ ПРОТЕСТИ (2020)

Брой 7-8, юли-август 2020

   

Има една максима, която през последните трийсетина години толкова често се е произнасяла публично, че се е превърнала в клише: новото време е добре забравено старо. Имаме и Маркс – историята се повтаря първо като трагедия, но след това като фарс. В началото на юли тази година нахлуването на Прокуратурата в Президентството произведе искра, която продължи като

усещане за началото на голям пожар

Каква ще бъде развръзката? Към момента на писането на тези редове още не знам, но това е без значение. Защото какъвто и да е финалът, имаме право да сме скептични в
очакването на светло бъдеще, родено от стихията на улицата. Или пък да бъдем бдителни по отношение на евентуални сценарии, подготвяни от задкулисието. Защото това не ни се случва за първи път. Въпросът е дали този път ще е различно.

Особено подозрително ме настройва обстоятелството, че протестите стартираха с ясно и разбираемо политическо послание – оставка на правителството и на главния прокурор. Някак неусетно обаче това послание се трансформира в градиращо със своята настойчивост и масовост искане за свикване...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови