Огнян Касабов е доцент във Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски



Ивайло Атанасов е журналист


Ваня Григорова е икономически съветник в КТ „Подкрепа“.Председател на сдружение „Солидарна България“

 

Статията е част от мащабно изследване на данъчната политика в България, осъществено от  Колектив за обществени интервенции (КОИ) (http://koibooks.novilevi.org) и сдружение „Солидарна България“  (http://solidbul.eu/ ) и публикувано под заглавие „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България“ .

 

 Друга част от същото изследване, озаглавена ХОРАТА СРЕЩУ „ЕКСПЕРТИТЕ“: ДАНЪЦИТЕ В БОРБАТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, можете да прочетете  в бр. 1-2 /2020  на сп. „Ново време“

 

ДЕБАТЪТ ЗА ПЛОСКИЯ ДАНЪК У НАС СЛЕД 2008 Г.

Брой 7-8, юли-август 2020

С подобен успех можехме да кажем „Липсата на дебат за плоския данък у нас“. В книгата си, честваща плоския данък, Институтът за пазарна икономика заявява:

„Плоският данък е вече близо десетгодишно статукво в България, при това статукво, което не е било променяно. При днешната конюнктура на развитие на стопанските и обществените процеси в България режимът на плосък данък изглежда устойчив.“ 1

Да бъдеш статукво, е твърде съмнително достойнство. Още по-съмнително става то, когато отсъства дискусия. Безспорният факт е, че нито една данъчна система не е абсолютно най-добрата и затова сравнително вялите публични дебати за данъците в България не са нещо, с което можем да се гордеем. Когато една жизненоважна обществена тема не е подложена на постоянни оспорвания, едва ли можем да предполагаме, че общественият живот се радва на добро здраве. А за това положение едва ли можем да виним българските граждани, държани от същата тази система бедни и неинформирани.

Дискусия за данъчни реформи в България след 2007 ‒ 2008 г. възникваше главно по две линии: въвеждане на необлагаем минимум и връщане към прогресивно облагане.

• Предложения за въвеждане на необлагаем минимум

Първият такъв опит е предприет от кабинета „Орешарски“. Това впрочем е предложение и на Реформаторския блок, част от неговата предизборна програма. Икономическите и политическите му ефекти ще ни позволят да преценим влиянието на този опит.

Декларираната икономическа цел е да се облекчи данъчната тежест върху ниските доходи, което е трансформация на предизборното обещание на БСП за връщане към прогресивна данъчна система. Въведената мярка е замислена така, че да върне платения данък върху дохода на хора с годишен доход, ненадхвърлящ 12-месечния размер на минималната заплата (тогава 340 лв.). Т.е. става дума за облекчение, което не е универсално, а засяга само хората с определен доход. Поради тази причина мярката не може да се определи като необлагаем минимум, който би се отнасял за всички доходи. Защото съгласно мярката хората с доходи, малко по-високи от минималните, биха били ощетени или ‒ по-лошото ‒ стимулирани да се осигуряват върху минимална заплата.

Нещо повече, за да се възползват от връщането на платените през пред­ходната година данъци, лицата трябва да са получавали „само доходи от трудови правоотношения“. Така ограничението за връщане на внесения данък не е само по отношение на размера на облагаемите доходи, но и спрямо техния източник. От облекчението отпадат и лица, които през годината са изкарали много по-малко от 12 минимални заплати, ако те са получили каквито и да е средства като земеделски производител по граждански договор, като едноличен търговец, чрез отдаване под наем или какъвто и да било дивидент или лихва.2  От сметката са изключени дори лицата, получили доходи под формата на обезщетения и социални помощи.

Икономическата логика на мярка, за която се твърди, че цели да облек­чи най-бедните, но изключва реципиентите на социални помощи, трябва да се разглежда най-малкото със здравословен скептицизъм. Политическата логика зад реформата изглежда по-убедителна. Коалиционните партньори БСП и ДПС по онова време са в деликатна ситуация. Те изглежда нямат никакви допирни точки, освен че не биха могли да си сътрудничат с нито една друга партия. Данъчната политика е сферата, в която декларираните позиции се разминават особено ярко. В такъв момент реформата „Орешарски“ идва едновременно да предложи нещо като данъчно облекчение за най-ниските доходи и запазване на плоския данък:

„По този начин реализираме две цели увеличаваме разполагаемия доход на работещите на минимална работна заплата, без да затормозяваме разходите на фирмите за труд и по същество запазваме тяхната конкурентоспособност. От друга страна, реализираме поетия ангажимент да се облекчат най-ниските доходи, без да се лишаваме от предимствата на пропорционалното подоходно облагане, важно за реализиране на икономическите ни цели.“3

Политическият ефект е значителен, доколкото мярката прави продължаването на коалицията възможно. От друга страна, икономическият говори сам за себе си. Оценките за броя на хората, които ще се възползват от облекчението, варират в широки граници ‒ между 200 000 и 500 000 души.4 

В края на 2015 г. се разбира, че доходи до 4080 лв. (12 минимални заплати през 2014 г. или по-висока заплата с период без работа) са имали 1 007 695 граждани – от тях 35.85% не са имали никакви други доходи, освен такива от трудови правоотношения.5  Едва 1,23% от лицата с ниски доходи изобщо са подали декларация за връщане на платения данък, а отговорилите на условията са 5384 души – 0,53%. Това число онагледява икономическия ефект от данъчното облекчение „Орешарски“. Освен споменатите политически ползи за поддържане на управляващата коалиция, мярката има още една важна последица – тя временно пренасочва към задънена улица целия дебат за въвеждането на данъчна система, която намалява неравенствата и създава предпоставки за приобщаващ растеж. Последното не е изразено така добре от никого, както от самия Пламен Орешарски:

„Въвеждането на система, при която платеният данък върху минималната работна заплата се връща на данъкоплатците, обезсмисля всякакви по-нататъшни данъчни преференции. След като целият платен данък върху най-малките доходи се връща, какво още да върнем на нискодоходните данъкоплатци?“6

При все това протестиращите срещу кабинета „Орешарски“ не вземат на въоръжение критиката към антисоциалната му политика, а подкрепящите ги медии го обвиняват, че се опитва да върне прогресивното облагане.7

Второто значимо предложение за необлагаем минимум дойде от инициативата Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци. През 2017 г. тя издигна искания за необлагаем минимум и по-ниска ставка на ДДС за стоки от първа необходимост. Инициативата не допусна грешката от предложението на кабинета „Орешарски“ и предложението беше за необлагаем минимум, равняващ се на минималната работна заплата (МРЗ), за всички български граждани. Петицията декларира:

„Няма справедлив обществен ред с несправедлив данъчен модел. Национално благоденствие е възможно само тогава, когато „големите“ и „малките“ са еднакво отговорни към данъчните си задължения. Данъчната система в България днес е грубо изкривена.“8

Тя подчертава степента, в която българският държавен бюджет се пълни от данъци върху потреблението на обикновените хора, както и степента, в която фирмите се радват на данъчни облекчения. Основен акцент е също връзката между изкривената данъчна система и задълбочаващото се неравенство в България.

Петицията събра подписите на над 30 000 български работещи, учещи и пенсионери, които внесе в Народното събрание. Исканията бяха разгледани от парламентарната Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, която излезе със становище, че неравенството в България действително е проблем. Но въпреки това тя не подкрепи ясно предложените промени. Комисиите по бюджет и финанси и по социална политика отказаха да разгледат исканията.

Въпреки това, инициативата даде важен принос за възобновяване на дискусиите върху данъчната система в България. Темата се завъртя по медии и политически дискусии. Отново беше привлечено вниманието към това, че данъчната система е основополагаща за едно общество. А също така и към нерадостния факт, че България е единствената страна в ЕС без данъчно облекчение за хората с ниски доходи и на практика единствената без диференциран ДДС за стоки от първа необходимост.

Настоящото съвместно изследване на Колектив за обществени интервенции и Солидарна България – организации, които бяха в основата на инициативата, надгражда върху постигнатото от нея. 9

• Предложения за въвеждане
на прогресивно данъчно облагане

През годините идват предложения за връщане на прогресивното данъчно облагане най-вече от страна на БСП и синдикатите. Висши държавни служители, свързани с Българската социалистическа партия, носят пряка отговорност за въвеждането на плоския данък в България. За да поправи тази историческа грешка, БСП е необходимо да положи много по-целенасочени усилия от непоследователните и напоследък все по-вяло защитавани предложения за данъчна реформа.

Най-сериозното от тях дойде през 2014 г., когато БСП беше в опозиция на втория кабинет „Борисов“. Внесеното в Парламента предложение е за 4 ставки (10, 12, 15 и 20%) и необлагаем минимум за всички граждани, равняващ се на МРЗ. Предвиждат се различни други данъчни облекчения, а също и повишаване на корпоративния данък.

Паралелно с това партия „Атака“ внася законопроект за още по-стръмно прогресивно облагане. Основни аргументи и за двете партии са нарастващото неравенство при наличие на растеж и финансова стабилност. Но гласовете на БСП и „Атака“ не стигат, за да прокарат реформата.

В следващите години нито „Атака“, нито някоя от другите националистически партии се е обявявала за прогресивно данъчно облагане, въпреки че декларират, че бранят интересите на обикновените българи. Откакто националистите дойдоха на власт в България с кабинета „Борисов-3“, те дори не споменават за данъчна реформа. Както можем да видим във връзка с крайнодесните политически сили в Унгария и Италия, това не бива да ни учудва. Макар че претендират да защитават „традиционните ценности“ и „обикновения човек“, консерваторите и крайното дясно всъщност винаги застават на страната на капитала. България не е изключение в историята на фашизма.

През март 2016 г. БСП отново внася Законопроект за прогресивно данъчно облагане. Тогавашният председател Михаил Миков заявява:

„Искаме прогресивно данъчно облагане, защото то е много по-справедливо. Не може и богатият, и бедният да плащат едни и същи данъци. Залагаме и още един елемент – при семейното подоходно облагане предвиждаме помощ за първо, второ и трето дете.“10

Този път предложението е по-стръмно и включва 5 ставки (10, 15, 20, 25 и 27%). Законопроектът отново не получава подкрепа в Народното събрание.

След избирането на Корнелия Нинова за председател, БСП показва непоследователност в отношението си към плоския данък в рамките на кампанията за последните парламентарни избори, в края на 2016 ‒ началото на 2017 г. Първоначално БСП декларира готовността си да включи в предизборната си платформа искане за премахване на плоското облагане. След това ревизира предложението и се обявява за „плавен изход“ от плоското облагане посредством ставка от 20% за получаващите годишен доход над 120 000 лв. Оценката е, че това би обхващало около 7000 души. Тази мярка, без други сериозни данъчни реформи, е част от приоритет „Социална справедливост“, появяващ се чак на осмо място в платформата.

Т.нар. алтернативен бюджет, изготвен от БСП в края на 2017 г., отразява предложението за 20% ставка за най-богатите, необлагаем минимум и непроменен корпоративен данък. В последвалите години, вместо да поеме истински ляв курс в посока по-справедливо данъчно облагане, по-силно преразпределение и намаляване на неравенствата – политики, които биха били в интерес за огромното мнозинство българи, ръководството на БСП е заето основно с новия „консервативен“ курс на партията, несъвместим със социалистическия ѝ характер и с интересите на народа.

През годините Конфедерацията на труда „Подкрепа“ многократно и последователно се обявява за премахване на плоския данък, въвеждане на необлагаемия минимум и вдигане на данъчните ставки. Позиция на синдиката по темата от 2017 г. гласи:

„Плоският данък от 10% не генерира достатъчно средства за функциониране на държавата. Нещо повече, независимо от ниската му ставка, той не привлича и значими чужди инвестиции. В тази връзка препоръчваме да се преосмисли данъчната политика в две посоки:
(1) Ако остане плоският данък, при всички положения той трябва да бъде повишен. Трябва да бъде въведен необлагаем минимум и да се намери начин за семейно подоходно облагане, без които няма как да проведем ефективна демографска политика. (2) Другият вариант би бил въвеждането на прогресивното подоходно облагане с no-стръмна скàла в комбинация с увеличаване на корпоративното данъчно облагане.“
11

Въпреки че през 2007 2008 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България се обявява против плоския данък, впоследствие темата замира за синдиката, а през 2017 г. той се въздържа да подкрепи данъчната инициатива „Да спрем машината за неравенство!“ Но през юли 2018 г. КНСБ на свой ред отново се обяви за въвеждане на необлагаем минимум и прогресивно облагане.12 През септември синдикатът излезе с цялостен доклад „Десет години пропорционално данъчно облагане в България: време за равносметка“. В него обаче той на практика оттегли искането за прогресивна система и сведе предложенията си до необлагаем минимум и повишаване на максималния осигурителен доход. Общата констатация все пак гласи, че плоският данък е довел до негативни за обществото последствия, като аргументите отчасти съвпадат с изложените тук: ниски приходи от преки данъци, ниски нива на инвестициите, незадоволително свиване на сивата икономика и повишаване на неравенството. 13

Въпреки непоследователната позиция на КНСБ, дискусията, организирана от синдиката в средата на септември 2018 г., успя да повдигне някои важни проблеми около плоския данък в България. Особено впечатление направи изключително критичната позиция на бившия премиер Иван Костов, икономист и икона на дясната политика в България. Той изрично нарече данъчната ни система „неолиберална“ и изтъкна различните начини, по които тя се е отразила негативно на икономиката и политическата култура у нас.14  От своя страна, финансовият министър Владислав Горанов заяви пред форума, че освен предимства, плоският данък има и многобройни недостатъци, но на този етап не се предвижда отмяната му.15  Това става в момент, в който стабилността на третия кабинет на ГЕРБ (този път в коалиция с Обединените патриоти) е застрашена от всевъзможни боричкания и скандали и затова е естествено управляващите да използват по-мека реторика относно фискалната политика.

За последователната, обхватна и аргументирана критика на данъчния модел в България трябва да бъдат споменати проектът „Заедно за данъчна справедливост“16,  сайтът „Бодил“17 и информационно-аналитичният портал „Барикада“18. В последните години те направиха много за съживяване на дебата за данъчната система у нас. На страниците им читателите ще намерят ясни и достъпни аналитични материали.

 

 

Следва:  МОДЕЛИ ЗА ПРОГРЕСИВНА ДАНЪЧНА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ

 

 Бележки:

1 Институт за пазарна икономика. Плоският данък в България. София: ИПИ, 2016, стр. 100-102.

2 „Възстановяване на авансово внесения данък за работещите на трудов договор срещу минимална работна заплата“ KGS Consult, 2015: <https://www. kgs.bg/vazstanovyavane-na-avansovo-vnesenia-danak-za-raboteshtite-na-trudov-dogovor-sreshtu-minimalna-rabotna-zaplata>; Investor.bg, „Над 90% от хората на минимална заплата няма да ползват данъчно облекчение“ Investor.bg, 2014: <https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/nad-90-ot-horata-na-minimalna- zaplata-niama-da-polzvat-danychno-oblekchenie-186258/>.

3 „Данъчни облекчения за хората с минимална заплата обяви премиерът Пламен Орешарски“ bTV, 2013: <https://btvnovinite.bg/bulgaria/ikonomika/ danachni-oblekcheniya-za-horata-s-minimalna-zaplata.html>

4 „Хората на минимална заплата догодина ще си получат платения данък през 2015-а“,
Дарик радио, 2013: <https://dariknews.bg/novini/biznes/horata-na-minimalna-zaplata-dogodina-shte-si-poluchat-plateniq-danyk-prez-2015-a-1176099>

5 „1 млн. души са на минимална заплата“, Pariteni.bg, 2015 <https://www.pariteni. bg/?tid=40&oid=i3O97i>

6 „Пл. Орешарски: Умерен оптимист съм за 2014 г.“, Министерски съвет, 2013: <http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=oo1&p=0215&n=42&g=> Нека да припомним, че доц. Пламен Орешарски е един от водещите финансови експерти в България: зам.-финансов министър при Иван Костов, финансов министър на Тройната коалиция, министър-председател на РБългария и преподавател в УНСС.

7 Денизова, Вера, „С плоско мислене към прогресивен данък“, Капитал, 2013,  <https://www.capital.bg/politikaj_ikonomika/redakcionni_komentari/2013/11/20/2186459_s_plosko_mislene_kum_progresiven_danuk/>

8 „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, 2017: <http://spravedliva.bg/petitsia>

9 Вж. Касабов, Огнян и Жана Цонева. „Равните данъци произвеждат неравенство“. Колектив за обществени интервенци, 2017: <https://novilevi.org/publications/3io-machina-za-neravenstvo>; както и „Разклатен ли е данъчният консенсус на елита?“, Солидарна България, 2017: <http://solidbul.eu/?p=7447>.

10 Миков. Михаил, „Внасяме предложение за прогресивното данъчно облагане“, 2016: http://www.mmikov.соm/раrlament/миков-внасяме-предложение-за-прогрес/>

11 Конфедерация на труда „Подкрепа“, Коментари относно Европейски семестър 2016-2017: <http://podkrepa.org/wp-content/uploads/2016/11/E6poneйcku-ceмecmъp_KT-подkpeпa_11.pdf>, с. 9.

12 „КНСБ иска необлагаем минимум и прогресивна скала вместо плосък данък за всички“ 2018: <http://www.knsb-bg.org/index.php/всичku-новини/4830-kнc6-ucka-необлагаем-минимум-и-прогресивна-скала-вместо-плоськ-данък-за-всички>

 13 „КНСБ предлага необлагем минимум“, 2018:<https://www.knsb-bg.org/index.php/всички-новини/486о-кнсб-предлага-да-се-въведе-необлагаем-минимум,-равен-на-минималната-заплата >

14 Случаят с позицията на Костов е красноречиво свидетелство в подкрепа на тезата за „експертното“ заграбване на неформална власт, която формулирахме по-горе: макар че в други отношения гласът на бившия премиер продължава да бъде влиятелен, дългогодишните му критики на данъчната система така и не успяват да пробият стената на „експертния“ консенсус.

15 Драганов, Н. „КНСБ поиска „реформа“, а не отмяна на плоския данък, Горанов пак скептичен“, Барикада, 2018: <https://baricada.оrg/2018/09/14/knsb-konferencia/>

16 <https://taxdog.wordpress.com/:

17 <https://bodil.bg/>

 

18 https://baricada.org/


Добави коментар


Защитен код
Обнови