Огнян Касабов е доцент във Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски



Ивайло Атанасов е журналист


Ваня Григорова е икономически съветник в КТ „Подкрепа“.Председател на сдружение „Солидарна България“

 

Статията е част от мащабно изследване на данъчната политика в България, осъществено от  Колектив за обществени интервенции (КОИ) (http://koibooks.novilevi.org) и сдружение „Солидарна България“  (http://solidbul.eu/ ) и публикувано под заглавие „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България“ .

 

 Друга част от същото изследване, озаглавена ХОРАТА СРЕЩУ „ЕКСПЕРТИТЕ“: ДАНЪЦИТЕ В БОРБАТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, можете да прочетете  в бр. 1-2 /2020  на сп. „Ново време“

 

МОДЕЛИ ЗА ПРОГРЕСИВНА ДАНЪЧНА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ

Брой 7-8, юли-август 2020

 Основните критики срещу предложенията за данъчни реформи, включително и срещу гражданската инициатива, застъпила се през есента на 2017 г. за връщането на необлагаемия минимум, бяха от счетоводен характер. Откъде ще дойдат парите, питаха се в един глас неправителствени и правителствени застъпници за плоския данък, които необичайно трябваше да заемат позата на защитници на социалните системи, застрашени от така предложеното намаляване на данъчната тежест.

Струва си да отбележим, че в очите на експертите тези системи се оказват застрашени само когато се намаляват данъците за хората с ниски и средни доходи. Или поне само тогава рисковете за тях се оказват достойни за обсъждане. Единствено в тези случаи се изискват подробни изчисления как точно да се покрият отворените дупки в хазната. Ако задачата е да се намалят данъците на богатите и корпорациите, както и да се поддържат на ниско ниво след това, летвата за експертите рязко се смъква. Както вече показахме, плоският данък без необлагаем минимум бе прокаран непрозрачно и без подробни разчети за ефектите само върху предвидимо неоправдалите се надежди, че ще изсветли икономиката и ще привлече външни инвестиции.

България: държава, издържана
от бедните и средната класа

Особено проблемно е, когато критиката срещу недостатъчната икономическа обосновка идва от представители на управлението и парламентарното мнозинство, които същевременно полагат грижи нужната за подробен анализ информация да не бъде публична.

Това в никакъв случай не е особеност само на сегашното управление. Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика в кабинета „Орешарски“, обясни през 2013 г.:

„Ако такова нещо има [необлагаем минимум], това означава, че около 600 млн. лв. намаляват приходите в бюджета.И някой трябва да каже откъде да дойдат тези 600 млн. лв., за да можем да изпълним разходната част. Няма яснота по този въпрос и никой не е предложил откъде трябва да дойдат тези 600 милиона“1.

През 2006 г. във връзка с предложения за промени в данъчното законодателство министър Ивайло Калфин (отново социален министър, Борисов-2) също използва непрозрачността на управлението, от което е част, като аргумент срещу реформите:

„В мотивите на законопроекта не е посочен бюджетният ефект от въвеждането на прогресивното подоходно облагане... Важно е да се има предвид, че всяко предложение за промяна в данъчната политика следва да се разглежда в общия контекст от мерки, насочени към насърчаване на определена секторна политика, и да е придружено от съответните разчети и оценки относно очаквания пряк и косвен ефект върху бюджета и изпълнението на политиката“2.

Вече пет години дебатът за данъчна реформа буксува на ниво публичност на данните, необходими за „съответните разчети и оценки“. Както ще видим по-долу, министрите имат добри основания да охраняват тази информация. Но от техническа или морална гледна точка няма никаква пречка анонимизираните данни, нужни за анализ на данъчните приходи в хазната, да не са публични. Нещо повече, както видяхме, да бъдат тези данни държани в тайна, представлява удар срещу демократичното управление. Тома Пикети пише:

„Без истинска счетоводна и финансова прозрачност, без споделена информация, икономическата демокрация е невъзможна.“3

Но тогава би било пречка за финансовия министър Владислав Горанов да заяви през 2016 г., че въвеждането на прогресивен данък ще донесе 1,236 млрд. лева загуби на бюджета4, защото някой веднага би изчислил, че той казва само половината истина. Министърът не разкри методологически подробности около тази сметка, но след като по-късно Министерството на финансите оповести в отговор на въпроса на депутат частични данни за данъчните приходи през 2016 г., можем да правим разумни предположения.5 Вероятно МФ е достигнало до тази сума, умножавайки броя на заетите с минимална и по-висока заплата (около 2,2 млн. души) по 504 лв. годишен необлагаем минимум (МРЗ тогава е 420 лв.), а към сумата е добавил всички декларирани данъци от лицата със среден доход под МРЗ (около 110 млн. лв.). Но това на практика означава, че пресметнатите „загуби“ биха дошли не от друго, а само и единствено от премахване на необлагаемия минимум. А това са 40% от постъпленията за 2016 г.

Горното изчисление е условно, но в общи линии е коректно в тази своя част. Половината истина, която министърът на финансите пропуска, са приходите в случай на въвеждане на умерена прогресивност в данъците. Нашите изчисления на базата на публикуваните от Министерството на финансите непълни данни за 2016 г. показват, че връщането на необлагаемия минимум и прогресивността на данъчната система ще намалят в различна степен данъчната тежест върху 97% от работещите – онези, получаващи до 2600 лв. ‒ без да се отразят негативно на данъчните приходи. Възможен е дори позитивен ефект за тях в резултат от повишеното потребление.

Но преди да преминем към детайлите, струва си да се спрем по-внимателно на думите на министър Горанов, които трябваше да покажат, че необлагаемият минимум е немислим. С тях той за пореден път постави правителството, независимо от неговия цвят, във вече обичайната му раздвоеност – да изтъква големите си успехи: макроикономическа стабилност и икономически растеж, докато същевременно категорично твърди, че не бихме могли да си позволим неща, които са функционирали безпроблемно допреди десет години, в една далеч пo-бедна страна.

При влизането си в ЕС България можеше да си позволи да намали данъците на богатите и корпорациите, като премахне необлагаемия минимум и по този начин повиши данъците за бедните и хората със средни доходи. Днес значително по-богатата икономика (55% ръст на БВП между 2007 и 2017 г.) не можела да си позволи да направи обратното. Идеологията зад тези твърдения често успява да се представи пред публиката като икономическо експертно знание.

Но по-важното разкритие от страна на финансовия министър е, че над 40% от приходите от плоския данък върху доходите през 2016 г. се дължат на липсата на необлагаем минимум. Това демонстрира факта, че скромният ръст на приходите от данък върху доходите след 2008 г. не се дължи, както шумно обявиха експертите, на плоския данък, а на премахването на минимума.6

Приходите от данъци върху дохода през 2007 г. (последната с необлагаем минимум) са 2,85% от БВП. През 2016 г. те са 3,15% от БВП, но с минимум биха били 1,83%. Накратко: държавата се крепи върху въведеното след 2007 г. по-сурово облагане на хората с ниски и средни доходи.

Графиката показва, че дори след премахване на необлагаемия минимум през 2008 г., още преди икономическата криза да се прояви в България, приходите от плоския данък спадат като дял от БВП и се възстановяват чак след 2013 г. с ръста на заетостта.

 Ясно е, че през 2017 ‒ 2018 г. стойността на един евентуален необлагаем минимум в размер на МРЗ се е увеличила (с приблизително 21%). Но доколкото делът на застрашените от бедност и социално изключване остава значително над средноевропейските нива, а коефициентът на Джини премина психологическата граница от 40 пункта, данъчното облекчение за хората с ниски и средни доходи е по-належащо от всякога. Нещо повече, постигането на сегашните скромни нива на обществено преразпределение може да се постигне с умерени данъчни реформи, които само принципно биха доближили България до повечето европейски страни. Без да увеличават ролята на държавата в преразпределението, такива реформи биха изместили данъчната тежест от хората с минимални и средни възможности да плащат към богатите и корпорациите.

Следващите предложения не предлагат идеален модел, а само демонстрират възможността да се възроди идеята за данъчната прогресивност и да се финансира универсален необлагаем минимум – посредством премахване на регресивността на определени данъци и въвеждане на умерено прогресивна ставка. Всички изчисления по-долу се отнасят за 2016 г., последната, за която разполагаме с публични данни.

Два модела за справедливо данъчно облагане

Първата важна предпоставка за разумното и справедливо разпределение на богатството, създавано в рамките на една икономика, е също такова разпределение на данъчната тежест. Регресивното разпределение подкопава един от основните двигатели на икономическото развитие – вътрешното потребление. Графиката показва разпределението на прекия принос към бюджета (данък доход и социални осигуровки) от доходите в размери 420 лв. до 20 000 лв./месец.

Резкият спад бележи границата на максималния осигурителен доход, след който осигурителната тежест намалява. Отново е отразена само регресивността на прякото облагане, но не и на косвеното, което също е на практика регресивно, тъй като хората с по-ниски заплати харчат целия си разполагаем доход за потребление. Диференцирането на ДДС за стоки от първа необходимост, насърчавано и от Европейската комисия, би редуцирало негативния ефект на този данък върху повечето потребители.

Най-високата ставка в лявата част на таблицата засяга около 2,96 млн. души с декларираната средномесечна данъчна основа до 2600 лв. Те представляват над 96% от всички заети. Лицата със средномесечна основа над 5000 лв. (десните 3/4 от графиката) плащат с между 5,5 и 11,5 процентни пункта по-малък дял от дохода си под формата на преки данъци. Те са 1,1% от работещите, но изкарват колкото най-бедните 50% при по-ниска данъчна тежест.

Тук формулираме два пакета от мерки, които да възстановят прогресивното данъчно облагане в България. Отново подчертаваме, че мерките са замислени да бъдат далеч от желано оптималните, за да не предизвикат сътресение: те целят плавен преход в данъчната система към по-голяма прогресивност. Те, разбира се, включват и необлагаем минимум. Общата им цел е да намалят дела на бедните и да спрат машината за неравенство. Но това са по същество мерки, които ще направят нашата изкривена данъчна система по-близка до по-справедливата структура на облагането, усвоена в огромната част от европейските страни.

I. Модел без максимален осигурителен доход

1. Социалните осигуровки стават „плосък данък“. Премахването на регресията на осигуровките ще се постигне автоматично с отмяната на максималния осигурителен доход. Такъв не съществува в 40% от страните в ЕС, а в няколко други се отнася само до част от заетите или част от дохода.7  Например, Румъния има осигурителен таван само за пенсион­ната осигуровка, но не и за тези при обезщетенията за безработица, болнични или фонда за гарантирани вземания. Други страни с максимален осигурителен доход го компенсират с високи прогресивни данъци за богатите, които допринасят по-малко за осигурителните системи (вж. модел II). Липсата на таван обяснява отчасти ниското ниво на подоходно неравенство в Унгария, която иначе поддържа плосък данък и облекчения само за семействата. Премахването му в България ще донесе 710 млн. лв. (за 2016 г.), което е 57,4% от нужните средства за необлагаем минимум.8  По закон постъпленията от осигуровки финансират само съответните социални системи, но напр. средствата за пенсии понастоящем не стигат и затова повече пари от вноски ще освободят тези средства в бюджета. Премахването на осигурителния таван може да се комбинира с премахването на горните граници за пенсиите и обезщетенията (в здравеопазването и без това няма такива), които обаче да се преизчисляват по формула, която да гарантира, че солидарните осигурителни системи няма да послужат като средство за пренасяне на гротескните нива на неравенство в системите за социална защита.

2. Добавка „Солидарност“. За пореден път: богатствата се създават в рамките на дадено общество и натрупването им е възможно само по този начин. Нашето предложение е за скромна прогресивност: 20% данък върху доходите над 5000 лв., като за всички доходи до тази сума важат необлагаемият минимум и 10% данък над него. То ще донесе на бюджета 267 млн. лв. (2016 г.) или 22,7% от цената на необлагаемия минимум. Повишаването на данъка за тези доходи няма да се отрази негативно на икономиката, както това правят високите данъци за по-бедните, тъй като няма да намали осезаемо възможностите за потребление (особено по отношение на произведени в страната стоки) на хората, които ги получават.

3. Корпоративен данък. Една от най-ниските корпоративни ставки, която дълги години бе най-ниската в ЕС, не привлече чужди инвестиции. Затова увеличаването ѝ не би могло да ги отблъсне. Инвеститорите не се интересуват толкова от процент или два данък върху печалбата им, която те биха могли така или иначе да прикрият под формата на реинвестиран капитал. За тях е важно наличието на силен местен пазар, добра инфраструктура и квалифицирани кадри, които няма да емигрират в следващите няколко години. За тях е важно и спокойствието, а високо неравенство в комбинация с широка бедност не е комбинация, вдъхваща увереност. Рано или късно тя води до размирици и политическа нестабилност, както видяхме да става през 2013 г. Ставка от 12% върху печалбите на бизнеса ще донесе 415 млн. лв. или 33,6% от цената на необлагаемия минимум (2016; 462 млн. лв. за 2017 г.). Част от тези пари ще се върнат в бизнеса под формата на увеличено потребление. Разбира се, при добре обмислена реформа на данъчната основа за корпорациите сумата ще нарасне чувствително.

4. Бюджетни излишъци. Дотук показахме как можем да наберем 113,7% от нужните за необлагаем минимум средства чрез мерки, които няма да се отразят негативно на инвестирането, но ще се отразят позитивно на потреблението и съответно ще допринесат за ускорен икономически растеж. Ако правителството няма смелост да ги приложи частично или изцяло, то би могло да набави значителна част от нужните средства, като престане да залага скрити бюджетни излишъци, подценявайки приходната част в бюджета. Тези излишъци са практично средство кабинетите да се разпореждат със средства, без да минават през санкцията на процедурата около Закона за бюджета, Народното събрание и в крайна сметка – демократичния дебат. Скритият излишък позволява целогодишно щедро безконтролно харчене за потушаване на протести или непредвидени разходи – и правителствата се възползват от тази възможност. По данни на НСИ бюджетният излишък през 2016 г. е 209 млн. лв., а през 2017 г. той достига 920 млн. лв., след като към ноември бе в размер на 2,3 млрд. лв., а правителството си позволи щедри несанкционирани разходи. Допълнителни средства бяха насочени към министерствата, а още 1млрд. лв. към програмата за саниране.9

II. Модел с таван на осигурителния доход,
компенсиран от по-прогресивен данък

Осигурителните вноски са обособени от данъка върху общия доход на лицата само за яснота на гражданите и като гаранция, че пенсионната и здравната система, както и системите за обезщетения на работещите, няма да зависят от прищевките на конкретното управление. Виждаме, че този подход не работи в България, където социалните системи са системно недофинансирани, а по времето на финансовия министър Симеон Дянков дори бе нарушен принципът парите от здравните вноски да се харчат само за здравни грижи.

Странично отрицателно следствие на отделянето на осигуровките от данъка върху дохода е тяхното индивидуализиране в рамките на обществени системи, които са поначало солидарни. Таванът на осигурителните вноски съществува с обосновката, че хората, които изкарват повече, няма защо да внасят същия дял от доходите си като пo-бедните, тъй като не биха могли да се възползват от услуги на съответната стойност (заради тавана на пенсиите и обезщетенията за безработица). В своята същност този аргумент казва, че понеже солидарните осигурителни системи са устроени така, че да не възпроизвеждат неравенството в обществото отвъд определени граници, то следва да ги финансираме с регресивни осигуровки, които увеличават това неравенство. По този начин те са трансформирани от централно задължение за членовете на всяко развито общество към индивидуална услуга, от която богатите не могат да се възползват подобно на наистина нуждаещите се – и следователно не бива да плащат за нещо, което не ползват пряко и лично.

Ако решим да поддържаме тази представа, запазването на регресивността на осигуровките трябва да бъде компенсирано с по-прогресивни данъци върху доходите.

1. Изместване на максималния осигурителен доход на 5000 лв. ще донесе 257 млн. лв. допълнително на хазната (изчисления за 2016 г.). Повишаването на тавана е не само възможен ход, но и наложителен, след като той бе системно задържан в последните години. В резултат осигурителните вноски стават все пo-регресивен данък, засягащ все повече лицата с доход до 2600 лв.10  Стръмното намаляване на отношението между максималния осигурителен доход и МРЗ може да бъде проследено в долната графика:

2. По-ниската осигурителна тежест за лицата с доходи над тавана следва да се компенсира с пo-изразена прогресия в данъка върху доходите на физическите лица. За доходите до 2600 лв. се запазва сегашната ставка от 10%. Данък от 15% за доходите между 2600 и 5000 лв. и данък „Солидарност“ в размер на 25% за доходите над 5000 лв. ще допринесе 554 млн. лв. Оставащите средства за покриване на необлагаемия минимум могат да дойдат отново от минимално повишение на корпоративния данък и свиване на бюджетния излишък и несанкционираните от парламента разходи на правителството.

И при двата модела лицата с месечен доход до 3000 лв. плащат по-ниски данъци спрямо дохода си, отколкото в момента при ставка от 10% без необлагаем минимум. При първия модел за лицата с доход над 5 хил. на месец се очертава ясно изразената прогресия, заложена от добавка „Солидарност“, но те продължават да плащат значително по-нисък дял от дохода си в сравнение с максималните ставки в Западна Европа, които освен бюджетна функция, имат и функцията да ограничават до определени нива концентрацията на богатство. Заради тавана на осигурителния доход вторият модел няма толкова ясно изразена прогресия за доходи над 5000 лв. Той носи и по-малко средства към хазната, като оставащата разлика до необходимата сума за необлагаемия минимум ще трябва да се набави за сметка на бюджетния излишък и по-висок корпоративен данък.

Как се изменя тежестта върху лицата при настоящото облагане и двата описани модела може да се проследи на следната графика:

 Предложените модели показват, че няма обективни пречки пред връщането на необлагаемия минимум и умерената прогресивност в данъчната система на България. Това може да се случи без резки сътресения с поредица от скромни мерки, за които се иска само малко политическа воля. Те не просто няма да потиснат икономическия растеж, но и ще го подкрепят през увеличено вътрешно потребление.

Kaтo минимум, най-бедната страна в ЕС би трябвало да се погрижи данъчната ѝ система да не подхранва неравенството и бедността. Умерена прогресивност в нея би дала глътка въздух за 97% от работещите. Освен това тя би стабилизирала страната икономически и политически по-ефективно от сто политически речи по темата и би подсигурила, че държавата няма да се разтриса при всяка по-сурова зима, продажба на монополна компания или увеличение на цената на водата.

Не на последно място, има нещо странно в това, че заклетите български „либерали-евроатлантици“, готови да размахат назидателно пръст при всяко хипотетично отклонение от „цивилизационния ни избор“, същевременно ревностно защитават данъчен модел, подобен на модела в авторитарните Путинова Русия и Орбанова Унгария и включващ данъчна ставка, равна на тази в територии като Абхазия и Приднестровието. Приближаването на данъчната ни система до по-справедливи модели, реализирани другаде в Европа, както и нейното демократизиране, също са „цивилизационен“ и със сигурност ценностен избор.

Отново подчертаваме, че и двата предложени модела водят също така до повишаване на корпоративния данък. Ставката му е неформално обвързана с тази на данъка върху доходите на физически лица както заради възприятията на хората, така и заради данъчната събираемост. Също така следва да бъде проведена адекватна реформа на данъчната основа, така че корпорациите да се възползват от по-малко вратички и да плащат своя справедлив принос към обществото, благодарение на което те трупат своите печалби.

Други промени в данъчната система, за които би било уместно да се помисли, е повишаването на данъците върху собствеността и тяхната събираемост, вкл. данък имоти (след първо жилище), големи депозити, дивиденти и наследство. Съвсем наскоро Министерството на финансите излезе с ограничени предложения в тази посока, при това с довода, че не са нужни преференции за по-богатите. Това е правилен довод. Той трябва да стане основа за цялостно преосмисляне на данъчната ни система.

Възможни са и други варианти, по-справедливи и по-прогресивни от предложените. Те могат да бъдат въведени след успешното преминаване към прогресивна система. С тях ще дойде потребността от преструктуриране и на други бюджетни постъпления. Страни като Дания и донякъде Швеция финансират щедрите си социални системи, без да удържат осигуровки от работещите – средствата идват от преките и косвените данъци. Този тип система е смислен, доколкото избягва неуместната за тези системи индивидуализация и силно подчертава техния солидарен характер. В средносрочно бъдеще той би могъл да бъде въведен в България, ако българското общество е готово да прегърне идеите за социална справедливост и солидарност.

Заключение

Противно на това, което твърди мнозинството експерти и управници у нас, въвеждането на прогресивно данъчно облагане в България е възможно без сътресения за хазната и дори при увеличени постъпления. То е необходимо, ако искаме адекватно заплащане за трудещите се, качествено образование за младите, достойни пенсии за възрастните. Разбира се, за всички тези цели промяната в данъчната система не е достатъчна, но остава необходима стъпка. Тя е нужна, ако сме решени да отстояваме справедливостта, солидарността и демократичното управление в нашата страна.

 

 Бележки

1 „Хасан Адемов: Трябва да спре раздаването на помощи „на калпак“, БНР, 2013: <http://bnr.bg/horizont/post/100075884/hasan-ademov-tryabva-da-spre-razdavaneto-na-pomoshti-na-kalpak>.

2 Калфин, Ивайло, Становище относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДфЛ, Министерство на труда и социалната политика, 2016, <http://www.parliament.bg/pub/cW/20160425112632Stanоvishte%20na%20MTSP%20po%20ZID%20ZDDFL.%20654-01-36.pdf>

3 Пикети, Тома. Капиталът: XXI в. София: Изток-Запад, 20018, с. 652.

4„Горанов: Бюджетът ще загуби 1,236 млрд. лева при прогресивно облагане“ Investor.bg,<https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/goranov-biudjetyt-shte- zagubi-1236-mlrd-leva-pri-progresivno-oblagane-22845o/>

5 Горанов, Владислав, Писмен отговор до г-н Лало Кирилов, народен представител от ПГ БСП 3а България. Министерство на финансите, 2018: <http://www.parliament.bg/pub/PK/296956854-06-384.pdf>

6 Вж. глава 2 по-горе

7 Comparative Social Security Benefits Study” Deloitte, 2017: <https://www2. deloitte.com/content/dam/Deloitte/be/Documents/tax/TaxStudiesAndSurveys/Comparitive%20Benefits%20Study_2017.pdf>

8 Всички изчисления са направени на база на декларираните данъчни основи в съответните подходни групи според оповестените от Министерство на финансите данни в отговор на парламентарен въпрос.

9 Денизова, Вера. „Правителството започна да намества излишъка“ и „Милиард от излишъка отива за саниране“ Капитал, 2017: <https://www. capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/13/3096508_pravitelstvoto_zapochna_da_namestva_izlishuka/>, <https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/20/3100815_miliard_ot_izlishuka_otiva_za_sanirane/>

10 Първоначалното намерение е било максималният осигурителен доход да бъде в размер на 10 пъти MP3. След това обаче задържането на тавана при увеличение на MP3 нарушава това съотношение.

 

 

 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор