Борис Боев е историк. Автор на книгата „Любов към науката, любов към народа“ (2018), която е плод на десетгодишна научна и изследователска дейност върху българските студентски организации и обединения, съществували през 30-те години на ХХ век.

 

 

КАК ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО ОБЯВИ ВОЙНА НА АНГЛИЯ И САЩ

Брой 7-8, юли-август 2020

Истината в стенографския дневник на ХХV Обикновено народно събрание от 13 декември 1941 г. Голяма част от съдените от Народния съд са привлечени като обвиняеми главно заради отговорността им по взимането на това решение.

 


 Eдин от големите спорове на исторически теми, който не секва през целия „демократичен преход“, е този относно Народния съд и постановените от него присъди. Въпреки доминиращата на държавно ниво тенденция на реабилитация на осъдените от Народния съд, въпросът съвсем не може да се смята за окончателно разрешен. Неговото разрешение не може да се декретира, нито пък може да се сведе до по-гръмогласно налагане на една от двете полюсни позиции: „Те бяха фашисти и си получиха заслуженото“ или „Те бяха елитът на нацията и бяха несправедливо репресирани“.

Пътят към обективната истина минава през задълбочени научни изследвания, а такива са възможни само въз основа на работа с документи. В настоя­щата статия ще се опитаме да представим именно един такъв ключов документ – стенографския дневник на ХХV Обикновено народно събрание от 13 декември 1941 г. На това свое заседание водещият законодателен държавен орган – българският парламент, гласува обявяването на война на САЩ и Англия. Голяма част от съдените (и осъдените) от Народния съд са привлечени като обвиняеми главно заради отговорността им по взимането на това решение.

Тук следва да се припомни, че пълното име на Наредбата-закон, по която се формират и работят съставите на Народния съд, е „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“ (Държавен вестник, бр. 219 от 6 октомври 1944 г.). В този документ още в чл. 2, ал. 1 се посочва, че Народният съд ще търси отговорност от „лицата, които след 1 януари 1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война“.

Ето как се развиват събитията на този фатален за България и българския народ 13 декември 1941 г., в който главни действащи лица са външният министър Иван Попов, министър-председателят Богдан Филов, председателят на парламента Христо Калфов и огромното мнозинство депутати от ХХV ОНС.

Дневният ред съдържа две точки. Първата е съобщение от министъра на външните работи и на изповеданията, че България се присъединява към антикомунистическия пакт. Посрещнат с „бурни и продължителни ръкопляскания“, Иван Попов обявява, че на 25 ноември 1941 г. България се е присъединила към създадения от нацистка Германия и Япония през 1936 г. Антикоминтерновски пакт.

Външният министър подчертава, че страната ни е приела с благодарност поканата на Берлин за съвместна борба срещу комунизма. Попов подчертава, че „днес, когато цяла Европа, под ръководството на силите от Оста, се е надигнала в борба срещу комунизма, ние не можем да останем настрана от тази борба. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаване на новия ред в Европа“.

„В името на европейската цивилизация и на бъдещето на Европа“ е поставена цел – „пълното унищожаване на комунизма“. Попов оценява присъединяването на България към Пакта като изпълнен „дълг към българската държава и нашия народ“, както и „към нова Европа, която днес се твори за доброто на всички нейни народи“. Външият министър на Третото българско царство не пропуска да изрази своята признателност пред „великия вожд на германския Райх“ (в този момент речта на Иван Попов се прекъсва от „бурни и продължителни ръкопляскания и гласове „Браво!“) и пред неговите най-близки сътрудници – Гьоринг, Рибентроп и Гьобелс за това, че „България продължава да се радва на техните симпатии и подкрепа“.

В края на изказването си Иван Попов загатва за това, което предстои да се случи, а именно – след присъединяването на Германия и Италия към Япония във войната ѝ срещу Съединените американски щати, се е създало „едно ново положение, за което трябва да държат сметка и всички останали държави, присъединили се към Тристранния пакт“. Във връзка с това българското правителство е определило своето становище и е взело съответното решение, което трябва да бъде обявено лично от министър-председателя Богдан Филов. Така след Иван Попов думата взема именно професорът археолог. Той е посрещнат с „бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути“.

Министър-председателят започва словото си с категоричното заявление, че България, след като се е присъединила към Тристранния пакт, „стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите от Оста и на техните съюзници, че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество“. Тези думи на Богдан Филов са на няколко пъти прекъсвани от бурни и продължителни ръкопляскания от страна на депутатите. Атмосферата в българския парламент очевидно говори за едно абсолютно доминиращо прохитлеристко настроение. Присъстващите в залата не приличат на хора, които (както се опитват днес да ги оневинят) по принуда, под натиск са станали съюзници на Тристранния пакт. Много по-близо до истината е, че става въпрос за убедени привърженици на нацистка Германия, които са готови да ѝ останат „докрай верни“.

Богдан Филов, аргументирайки се с „големите речи“ на Хитлер и Мусолини от 11 декември (в които се обвиняват САЩ за извършени от тях „редица нападателни действия срещу силите на Оста“), обявяващи прекъсването на отношенията и преминаване в положение на война спрямо Съединените американски щати, заявява, че „при тези условия“, в изпълнение на задълженията си по Тристранния пакт, на 12 декември България също е скъсала дипломатически отношения със САЩ и е обявила положение на война с тази държава, както и с нейната съюзничка Англия. Тук стенографът отваря скоба, за да представи какъв ефект произвежда върху депутатите научаването на това съдбоносно за страната ни решение: „Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно „Ура“ и бурно и продължително ръкопляскат“.

Богдан Филов, като един убеден привърженик на Хитлеровия нов световен ред, бърза да подчертае, че в случая не става въпрос само за едно договорно задължение, „но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа“ (отново бурни и продължителни ръкопляскания от страна на депутатите).

Министър-председателят изразява своята увереност, че депутатите ще одобрят взетото от правителството решение, „проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент“.

Професорът археолог завършва речта си с увереност, че чрез обявяването на война на САЩ и Англия „...и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви и която, убедени сме, ще се издигне из развалините на днешната война“. И тези думи за новия нацистки ред и за нова нацистка Европа са посрещнати от депутатите, които стават прави, с бурни акламации.

Председателят на парламента Христо Калфов обявява, че решението за обявяване война на САЩ и Англия е прието с абсолютно мнозинство (в дневника си Филов отбелязва имената на тези малцина народни представители, които не му ръкопляскат, а очевидно и не подкрепят решението за война – Н. Мушанов, П. Стайнов, Н. Сакаров, Ф. Махмудиев и П. Марков; Н. Николаев също не ръкопляска, но „ставал с другите депутати“, а Сп. Ганев „ръкопляскал съвсем слабо“; Ал. Цанков „ръкопляскаше на декларацията, но не и лично на мене вън от речта“).

Последен взима думата председателят на парламента Христо Калфов. Фактически неговото слово е нещо като обобщен отговор от страна на депутатите към изказванията на Иван Попов и Богдан Филов. Христо Калфов също бърза да засвидетелства своята привързаност към нацистка Германия и фашистка Италия: „След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи, нашият народен блян е осъществен. България е свободна и обединена“. И отново „Браво!“, и отново „бурни и продължителни ръкопляскания“.

Завършекът на изказването на Калфов идва да разкрие дълбочината на прохитлеристките настроения в ХХV ОНС, убедеността на депутатите в правотата на нацизма и фашизма:

„С непоклатна вяра в нашето право и искрено усърдие в общите ни усилия, в братско сътрудничество с великите ни съюзници, ние твърдо ще вървим към общата крайна победа над нашите врагове. Правото и Бог са с нас и нашите героични велики съюзници“. И тези думи на Христо Калфов срещат бурното одобрение на депутатите, които не пропускат да приветстват и присъстващите на заседанието посланици (тогава наричани пълномощни министри) на нацистка Германия и фашистка Италия – Адолф Бекерле и Масимо Маждистрати („Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигане на ръка“).

Безуспешни са опитите на Никола Мушанов и Петко Стайнов да вземат думата и да изкажат мнение, различно от това на пронацисткото мнозинство. Така в рамките само на половин час (от 12.30 до 13.00 ч.) Третото българско царство взима решение да обяви война на САЩ и Англия.

Резултатът е добре известен: убити около 2000 души, ранени – близо 3000, 12 000 разрушени жилищни сгради...

И ако в края на Междусъюзническата война България се оказва във война с всички останали балкански страни, то към септември 1944 пронацисткият „елит на нацията“ довежда страната ни до положение на война с целия свят. На този фон смъртните присъди на Народния съд по отношение на Иван Попов, Богдан Филов, Христо Калфов и техните съучастници изглеждат справедливи и напълно оправдани.

Парадоксално е, че повечето защитници на филовци днес стоят на подчертано проамерикански позиции, очевидно забравяйки (или опитвайки се да забравят) кой и защо обяви война на САЩ и Англия през 1941 г.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови