ПЕНКА КАЛИНКОВА (1946 – 2020)

Брой 7-8, юли-август 2020

Гласът на Пловдив

 

От деня, в който целият Пловдив започна да събира пари за лечението на Пенка Калинкова, до съобщението, че завесата се е спуснала за последно и иде ред на последните аплодисменти, изминаха само два месеца.

Два месеца!

Колкото едно примигване. Колкото една цигара в двора на Балабановата къща. Колкото един разговор в антракта на поредната театрална премиера…

Пенка Калинкова е от онези обаятелни личности, които са емблемата и душата, усмивката и гласът на Пловдив. Филолог, театровед, журналист, изследовател, човек с дълбинни познания, упорита енергия, леко перо, остър език, трънлив характер, неизтребима почтеност, непокорство и  свободолюбие.

Още чувам как в коридорите на Радио Пловдив кънти нейният отривист, заразителен смях, и нейният леко дрезгав глас пред микрофона, така различен от класическия радиоглас, с не съвсем перфектна дикция, но пък завладяващ и плътен.

Гласът на Пловдив!

Пенка е не само една от културните емблеми на Пловдив, тя е част от преизобилната пловдивска култура, от щедрия пловдивски дух, от историята и съдбата на този магичен, многолик град, от това вавилонско стълпотворение на етноси, езици и богове, където в подножието на храм „Света Богородица“ е Джумая джамия, а до джамията е залепено Арменското кафене и там отец Любен, равинът и ходжата пият премръзнала от студ мастика и обсъждат богословски въпроси...

Магия, описана от Никола Алваджиев, нарисувана от дядо Златьо, Цанко Лавренов, Жоро Слона, Йони Левиев, Митьо Киров, Енчо Пиронков, Кольо Витковски; магия, възкресена от Начо Културата, Киро Карачката и бай Иван; възпята от пловдивските поети и писатели, съхранена от пловдивските архитекти, археолози и реставратори, претворена от пловдивските артисти.

И книгите на Пенка Калинкова, и нейните документални филми са все за Пловдив, за пловдивския театър и пловдивската опера, за пловдивските художници и пловдивската история. Пенка измисли тази прекрасна метафора за Пловдив – „Тютюневият град – толкова прекрасна, че ми се прииска да я открадна, ама няма как. 

Името на Пенка Калинкова е там, в цялата тази приказна поредица, при пловдивските интелектуалци и летописци, сред пищната и разточителна пловдивската бохема, която непрекъснато прибавя нови имена – от Иван Вазов, Захарий Стоянов и Христо Г. Данов до Данчо Велчев, Владо Янев и Владо Балчев, Клео Протохристова, Огнян Сапарев и Недялко Славов, Божана Апостолова и Сашо Секулов, Колето Карамфилов и Евгений Тодоров, Любен Гройс и Коко Азарян, Петър Анастасов и Георги Алексиев…

Да, някои вече ги няма.

Но кой е казал, че ги няма?!

              

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови