Кирил Добрев

----

 Към прекия избор на Председател на БСП

В началото на юли т.г. редакцията на „Ново време“ се обърна към заявилите се дотогава кандидати за участие в прекия избор на председател на партията – Валери Жаблянов, Кирил Добрев, Корнелия Нинова и Красимир Янков – с покана да споделят на страниците на списанието своите виждания по следните три теми:

P   утвърждаване на основния уставен принцип на демократичното единство, въз основа на който се изгражда и функционира БСП, като първо условие партията да възвърне и затвърди доверието към себе си като консолидирана и способна да побеждава политическа сила;

P   актуализиране, в светлината и на коронакризисните реалности, на програмната постановка за социалната държава, като пълно отрицание на неолибералната парадигма и на авторитарно-олигархичното управление на ГЕРБ;

P   принципно обединяване на всички политически и обществени сили в името на свободни и демократични избори и реализиране на конституционния модел за демократична, правова и социална България, при това в 30-ата година от приемането на Основния закон на страната, основан на народния суверенитет!

Впоследствие същата покана отправихме и към по-късно обявилия кандидатурата си Георги Тодоров.

Към датата на приключването на броя отговори с подготвени специал­но за „Ново време“ техни послания и предложения получих­ме от кандидатите за председателския пост Валери Жаблянов, Кирил Добрев и Красимир Янков, които тук публикуваме.

Независимо от повторно отправената покана, от Георги Тодоров и Корнелия Нинова не получихме никакъв отговор. Въпреки това публикуваме техни публични изявления по темата.

БСП – ОБЕДИНЕНИЕ, ПРЕДВИДИМОСТ, ОТГОВОРНОСТ

Брой 9-10,септември-октомври 2020

Днес повече от всякога българският политически живот има нужда от нормалност, от национално отговорно поведение, от консолидацията на усилията на целия български народ. Днес имаме единствения шанс да се справим заедно с политическото бедствие, наречено Граждани за Европейско Развитие на България (ГЕРБ).

 


Уважаеми членове на БСП,

уважаеми социалисти,

Използвам вътрешнопартийната кампания, за да представя пред вас ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ. План, който включва идейно и организационно укрепване на БСП. План, който е необходим за изграждането на едно силно ЛЯВО обединение, което ще управлява по-добре и ще изпълни думите ДЪРЖАВНОСТ, СОЛИДАРНОСТ и ОТГОВОРНОСТ със съдържание. План, с който можем да представим пред българското общество своите управленски мерки, гарантиращи ни доверието на избирателите.

 

ЗА ИДЕЙНОТО РАЗВИТИЕ

 

БСП винаги е била център на оживени дискусии за принципите, идеите и ценностите в политиката. Нека бъдем застъпници за идейно обновление, съобразено с реалността, далечно от популизма и адекватно на възможностите на живата политическа практика.

БСП няма да отстъпи от своите леви позиции и ще докаже несъстоя­телността на твърдението, че в политиката няма принципи, няма ляво и дясно, а само борба за власт и пари. Властта не е начин някои да станат по-богати, а средство да реализираме своята политика и направим живота на хората по-добър.

БСП ще се развива като партия на хората на труда. Няма да изоставим поколенията с десетки години трудов стаж, които заслужават достойни старини. Нека бъдем много повече обърнати към хората в активна възраст, към трудещите се на днешния ден, които полагат усилия да изградят една успешна България.

БСП ще продължи да се утвърждава като партия, която се бори за свободата на гражданите. За реално изграждане на демократична, социал­на и правова държава; за нов баланс в отношенията между пазара и държавата; за справедливо възнаграждение на труда; за равнопоставеността на всички стопански субекти на пазара.

Нашата партия е сериозен фактор в българската политика почти 130 години, защото не е копирала и възпроизвеждала единствено идеи и политика, които идват отвън, а винаги е имала свои възгледи и свой принос към левите идеи – още от времето на Благоев и Кирков. За да върви напред и да се обновява идейно българският социализъм, е необходимо да се укрепят и подсилят кадрово научните звена в партията, а не да ги закриваме. Да привлечем към идейните дебати в БСП и хората от по-младите поколения, защото разговорът за социализма днес не е само урок по история, а следва преди всичко да бъде разговор за бъдещето.

БСП е длъжна да мобилизира научния и експертен потенциал на цялата партия, нейното медийно влияние, не на последно място и усилията на всички прогресивно мислещи българи за преодоляване на продължаващото вече три десетилетия грозно изопачаване на историята на нашата партия, на историята на антифашистката борба и историята на България между 1944 и 1989 г. Ние намерихме сили в себе си да покажем своите грешки, дори сме искали прошка за тях, но не бива да забравяме, че
нашата история е фундаментът на нашето бъдеще.

 

ЗА ОРГАНИЗАЦИОННАТА ПРОМЯНА

 

 Да започнем промяната от горе надолу. От Националния съвет! Трябва да го превърнем в орган, в който чрез диалог се отчитат всички гледни точки, защото само така всеки негов член ще се чувства ангажиран с изпълнението на решенията. Необходим е ясен дългосрочен план за работа. Крайно време е Националният съвет да започне да налага дневния ред в обществото, а не да бъде коментатор на действията на правителството. Задължително е да бъде приет и правилник за работата на Националния съвет.

Да поставим на сериозно обсъждане ролята и функциите на областните съвети. Областният съвет остава един от най-подценяваните органи в БСП, а той може да бъде основата на една стабилна и добре координирана регионална политика, основен стълб в организационната, кадровата и медийната политика на партията. Същевременно да укрепим общинските организации, които не навсякъде функционират ефективно, а на места дори са на ръба на оцеляването. Обществените процеси, а и партийната дейност все по-ясно ни показват, че ролята на местните структури на партията ще става все по-голяма, особено вследствие на бавното обезличаване на основните партийни организации.

Да вдъхнем енергия на основните структури на партията. Намираме се в сложна ситуация, в която се налага да проявим гъвкавост и да обсъдим възможности за по-голяма свобода на общинските организации по отношение на тяхното организационно съществуване. Ще защитаваме ролята и мястото на основните организации в партийния живот, но трябва да бъдем по-отворени и към други възможни организационни форми, като клубове по интереси, хоризонтални структури, секционни организационни групи и т.н.

Да извадим като приоритет работата с кадрите ‒ ключът за засилване на влиянието на нашите структури и за ангажиране на членове и симпатизанти на БСП в активна възраст.  Имаме нужда от кадрова политика, базирана на добрите човешки взаимоотношения, познаването на кадрите на партията, отчитането на техния потенциал и възможности по справедливи и ясни критерии.

Организационното обновление в партията не изисква гениални нови решения. Ръководството на партията трябва да работи с общинските организации и редовите членове не само през медиите и партийната телевизия, а всекидневно в диалог с тях. Политиката е екипна работа и личният пример винаги е бил водещ и зареждащ ‒ за да запазим БСП като масова партия, за да превръщаме областните и общинските съвети в генератори на регионална и местна политика, кореспондираща с националната.

Не е ли време да помислим за отварянето на всички структури на БСП за работа със симпатизанти, съмишленици и поддръжници, да не чакаме те да ни търсят, а ние да отиваме при тях и ги привличаме за нашата кауза. Те могат да бъдат безценни за нас при организирането на изборния процес и да са най-точният барометър за предлаганата от нас политика.

Младежките структури ‒ авангардът на партията, това са онези сензори и онова огледало, в което се оглежда следващото поколение, преди да реши да се ангажира ли с политика и дали да избере БСП. Винаги съм си представял Младежкото обединение в БСП като извор на идеи, като двигател на силни доброволчески акции в полза на хората като смисъл на лявата политика.

БСП в XXI век! Във времето на новите технологии, Интернет и изнесените работни места е нужно и ние като модерна партия да не
изоставаме от тези процеси. Комуникацията вътре в партията, освен през традиционните форми и форуми, може да протича и по ред, който дава възможност да бъдат свързвани хора в различни точки на света.

 

ЗА УБЕДИТЕЛНА УПРАВЛЕНСКА АЛТЕРНАТИВА

 

БСП ще работи за стабилизиране на българските държавни институции, за засилване на ролята на държавата. Държавата не е просто нощен пазач или администратор. БСП е за силна държавна власт, с ясни функции на регулатор, подчинена на законите и работеща за просперитета на България.

 През последните 30 години България излиза от една криза и влиза в друга. Ентусиазмът и обществената енергия, съпътстващи приемането на страната ни в ЕС, бяха смазани от последвалата 10-годишна „стабилност“ на застой и клептокрация, превърнали се в синоним на настоящото управление. Не остана сектор, който да не е постоянен източник на проблеми за гражданите и държавата.

Европейските фондове не бяха използвани ефективно, те станаха източник на обогатяване на малки групи хора и не достигнаха до обикновения българин. Те не доведоха до сближаване на доходите на българите с тези във водещите европейски страни, а станаха източник на лично обогатяване.

Предлагам на вашето внимание моето виждане за приоритетите, които могат да бъдат двигател за решение на най-важните проблеми, които стоят на дневен ред пред хората в България.

 

1.   Социалната държава – достоен живот и социално включване

1.1.            Заетост и трудови права

Осигуряването на пълна, устойчива и качествена заетост е прио­ритет за всяко наше управление. Необходими са широки по обхват мерки за стимулиране на търсещите работа и неактивните лица, както и на работодателите за създаване на нови работни места. Държавата има интерес и следва целенасочено да подкрепя увеличаването на доходите от труд. Една интересна инициатива би била държавата да поеме заплащането (не надхвърлящо две минимални заплати) и социалните разходи на фирмите за наемането на един млад работник до 26 години.

Особено важни в условията на криза са и мерките за директна  подкрепа на гражданите и семействата, които са загубили работата в следствие на коронавируса. В тази връзка трябва да се въведе гарантиран минимален социален доход за всички граждани при бъдещи мащабни спирания на икономиката. За целта е нужно да се създаде специален фонд, чиито средства да се използват за предпазване и съхраняване на социалните системи при бъдещи спирания на икономиката. Източниците за финансиране на фонда могат да бъдат както европейски, така и национални.

Държавата трябва да стимулира и да създава благоприятна законодателна рамка за инициативите и практиките на гражданското общество в социалната сфера, познати като „социална и солидарна икономика“. Освен гражданската инициатива важна роля за изграждането на такъв тип предприятия имат и общините. Такива предприятия създават заетост на различни уязвими групи в обществото, предлагат различни стоки и услуги, като спомагат за развитието на местната икономика.

За развитието на социалното предприемачество и социална Европа осигурява все повече финансови средства от своите програми и фондове. Тяхното развитие се разглежда в пряка връзка с трансформациите на пазара на труда и икономическите кризи и търсенето на нови решения на безработицата, неравенството и бедността. В България държавата би могла да организира създаване на институт за социална икономика и на регионални центрове, които да подпомагат развитието на социалните предприятия с ноу-хау и логистика.

 

1.2.            Социална политика

Най-голямо внимание и промени в социалната сфера са се случвали по време на управленията на БСП. Дори да имаме добре функционираща икономика, качествено образование и здравеопазване, има групи от обществото ни, които поради различни обстоятелства не могат да се справят сами. Техният живот зависи от грижата на обществото и държавата. Тя трябва да бъде в няколко посоки – осигуряване на сигурна среда за живот, адекватни доходи и социализация.

Катастрофалните демографски тенденции застрашават съществуването на българската нация. Мерките за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца в семействата на работещите родители са задължителни. Трябва да подкрепим работещите българи в целия процес от осигуряване на жилище за семейството, през отглеждане на децата в ранна детска възраст, до гарантиране на достъпа им до ясли, детски градини и качествено образование и здравеопазване.

През последните няколко години България се изкачи в челото на класацията на ЕС по неравенства в доходите. Задължение на държавата е да възстанови баланса между отделните групи в обществото и да защити интереса на огромното мнозинство от гражданите, нарушен от провежданата неадекватна политика. Нужна е изцяло нова политика по доходите, която да обхваща всички социални групи и да е съобразена с техните потребности, както и възможностите на икономиката и фиска.

Грижата към възрастните хора също трябва да бъде в няколко направления – повишаване на пенсиите чрез цялостно преизчисление, стабилизиране на осигурителната система и адекватност на
пенсиите, облекчения при достъпа им до здравеопазване, покупка на лекарства и административни услуги
. „Сребърният фонд“, чиято цел е да поддържа дългосрочно равновесие на пенсионната система, беше на практика унищожен и присвоен.

Хората с увреждания и техните близки се нуждаят от засилена подкрепа от страна на държавата чрез социални плащания, които да са съобразени с линията на бедността и чрез мрежа от социални услуги за деца и възрастни с възможности за социализация, финансирани като държавно-делегирани дейности. Много допълнителни усилия са нужни за условия за заетост на хората с увреждания, както и на техните близки, които полагат грижи за тях, включително с почасова, надомна и работа от разстояние с помощта и на информационните и комуникационните технологии.     

 

2.   Образование – запазване на добрите традиции и надграждане

Днес, особено след кризата, икономическите и социалните практики се нуждаят от  нови знания и умения, а това от своя страна изисква мащабна преквалификация на работната сила. Образованието и науката навлизат в радикално нова фаза на развитие. От тях зависят постиженията на всяка страна, както и успехът на всеки гражданин.

Задължително и напълно безплатно образование до 16-годишна възраст; прилагане на драконовски мерки към семействата, които не пращат децата си на училище, но и финансови стимули за всички семейства на ученици за закупуване на дрехи, учебни пособия и помагала; осигуряване на безплатен транспорт за учениците до завършване на средно образование; връщане на високия статут на българския учител.

Финансирането на висшето образование трябва да е обвързано не с броя кадри, които се обучават в университетите, а с качеството на тяхната подготовка. Ако искаме да имаме основана на знанието икономика с висока добавена стойност, държавата и висшите училища следва да инвестират много повече в научна и развойна дейност. Университетите трябва да станат истински научни средища.

България предлага огромни възможности за достъп до информационните и комуникационни технологии. Те трябва да бъдат оползотворени по-добре в образователната система. Дистанционното обучение следва да бъде достъпно за всяко дете и студент в страната, без ограничение.

 

3.   Икономика –  избор на стратегически сектори и дигитализация

Сега е моментът да преструктурираме икономиката си така, че да излезем по-силни след кризата. Средства за това има – и европейски, и национални финансови инструменти. В нашите ръце е създаването на  план „България 2030“, който да гарантира изграждането на нов тип икономика – социална и солидарна, дигитална и зелена. Икономика, която да даде ново качество на живот.

Налага се спешна помощ от страна на държавата към частния сектор (малки и средни предприятия), целяща да подпомогне нужната технологична трансформация. Това би могло да стане чрез европейската финансова помощ (безвъзмездна и под формата на кредити), но и чрез специално учредени и регулирани граждански и регионални инвестиционни фондове, чрез инструментите на Българска банка за развитие, както и с ангажиране с международни финансови институции за развитие.

 Необходимо е да се разработят и нови финансови платформи и инструменти, които да мобилизират енергията на младите българи и да осигуряват  преференциални възможности за стартиране на бизнес от тях. В тази връзка би могло да се помисли за създаване на специализирана банка, изцяло насочена към младите предприемачи и новите сектори.

За да функционира ефективно българската икономика, няма как встрани от тези реформи да остане държавният сектор. Много е важно формирането на национални икономически приоритети – сектори, които могат да направят икономиката ни стабилна и перспективна. Необходими са ни локомотиви, развитието на които да може да изтегли цялата икономика.

Не може да сме на едно от първите места в Европа по покритие с високоскоростен интернет и на едно от последните по умения да го използваме. Трябва наравно с пътните магистрали ускорено да поставяме и дигиталните. Много висококвалифицирани българи имат възможност да вършат своята работа дистанционно, но за това трябва да им се осигури нужната социална инфраструктура, за да могат те и техните семейства да водят пълноценен начин на живот във всяка точка на страната. Трябва обаче да подкрепим фирмите, които създават такъв тип заетост. Технологиите на новото хилядолетие и високотехнологичните производства не изискват концентрация на населението в няколко града.

Пример за стратегическо направление е земеделието от нов тип, основано върху модерните технологии, познато като „Селско стопанство 4.0“. Все още притежаваме ноу-хау в областта на селското стопанство, въпреки целенасочената разруха, на която то беше подложено. Преработвателната промишленост, която върви ръка за ръка със селското стопанство, в такъв случай също би могла да разчита на добри времена. Имаме възможност да се специализираме и в производството на селскостопанска техника и автоматизирани системи за селското стопанство.

Винаги и навсякъде нашата водеща цел трябва да бъде стимулиране на развитието на производства с висока добавена стойност, изискващи високи технологии, висококвалифицирани кадри и на тази база осигуряващи високи доходи на заетите. Дългосрочната ни цел е България да изостави изцяло „икономиката на евтиния труд“.

 

4.   Здравеопазване – не търговия, а реална грижа

Пандемичната кризата изведе на преден план съхраняването на живота и здравето на хората. Развитието на здравеопазването, медицината и фармацията станаха категоричен приоритет за Европа и България.

Конкретно през следващите години трябва да се осъществи цялостна промяна на модела на здравеопазване. Болниците не бива да бъдат повече търговски дружества, които да печелят от „оборота“ в лицето на броя болни с тежки заболявания. Непрекъснатото увеличаване на средствата за здраве не водят до по-високо качество на здравната грижа. Загубите и злоупотребите със средства в сферата на здравеопазването са критично високи. Необходимо е да се възстанови статутът на болнични заведение с идеална цел (non lucratif) – водещи в днешна Европа. Този модел е познат и у нас от годините на социализма.

Необходим е цялостен преглед на начина, по който функционира НЗОК и как се разпределят средства по т.нар. клинични пътеки. Трябва да се осъществи строг държавен контрол върху  изразходваните средства и прекъсване на измамите. Важно е да стане ясно за какво плаща българският гражданин със своите здравни осигуровки. Нужна е електронна система, в която всеки да може да проследи своето лечение, благодарение на въвеждането на електронна здравна карта.

Едновременно с това е нужно да се реализира адекватна национална здравна карта, за да се гарантира равен достъп до здравни услуги за всеки български гражданин по цялата територия на страната. Необходима е цялостна модернизация на спешната помощ посредством привличането на лекари, медицински персонал и парамедици, увеличаване на заплащането, пълно техническо осигуряване с най-модерната техника. Трудовата медицина не трябва да дублира периферната профилактична мрежа, осъществявана от личните лекари. Тя трябва да е по-близо до работника и работодателя с цел подобряване на условията на работа и качеството на живот на работника.

5.   Околна среда – природата преди печалбите

България трябва да заложи на бъдеще, основано на политиките за стимулиране на производство на чиста, достъпна и сигурна енергия. Политики по отношение на енергийната ефективност и намаляване въглеродните емисии от транспорта.

Политики на стимулиране на ефективното използване на ресурсите при разработването на продукти и, разбира се, ефективното оползотворяване на вторичните суровини в рамките на кръговата икономика. Развитие на железопътния транспорт и намаляването на трафика на тежкотоварни автомобили по българските пътища. Европейското финансиране по „Зелената сделка“, подкрепата от национални финансови източници ще даде възможност да изградим една чиста и привлекателна България.

Децентрализацията и районирането са ключови за възможността всеки регион да решава как да управлява своите ресурси, като мерките и помощта на държавата също се конкретизират за съответната зона. Регио­ни със силна зависимост от въгледобив и производството на електроенергия от интензивни източници на въглероден диоксид би трябвало да се ориентират към алтернативни аспекти на националната политика, предлагащи по-добри перспективи.

За управлението на ресурсите на Черно море трябва да се обърне особено внимание на специфичните природни ресурси. Важен аспект също е и декарбонизацията на икономиката. Развитието на технологии за улавяне на въглероден диоксид могат да бъдат съчетани с ефективна стратегия за управление на горите.

Устойчивото управление на ресурсите включва не само социалноикономическите аспекти, но и конкретното опазване на природата.  Това е част от стратегията на Европа за „Зелена сделка“ и конкретно биоразнооб­разието, и трябва да се отчита при определяне на политиките за околната среда на национално, а в по-късен етап и на регионално ниво.

 

6. Съдебна реформа – по-малко политика, повече справедливост

Ако искаме да имаме висок жизнен стандарт, да  развиваме икономика и да задържим хората у нас, трябва да осигурим абсолютна защита на правата на гражданите не само от кражби, но и от експлоатация, от нарушаване на трудово законодателство, от ширещите се форми на измами. На бизнеса ‒ от посегателства, от ограбване, от рекет, от силова принуда, от измами, от нелоялна конкуренция. 

Трябва да преодолеем всички форми на регулиране на правоотношения и правораздаване „под масата“ и зад кулисите на властовите институции. Правораздаването и правозащитата да се извадят от зависимостта на конкретни имена, в т.ч. и на хора на ръководни позиции в съответните структури на правозащитната система и в държавата като цяло. Обществото има нужда от работещи системи, независимо кой ги ръководи.

Съдебна реформа трябва да има със следните цели: първо – бързина на издирването, на разследването и на съдебното производство, защото днес времето има все по-решаващо значение; второ – гарантирана процесуална законност; трето – обективност на решенията.

Нужна е коренна ревизия на организацията на властите и системите в държавата и на тяхното взаимодействие. Нуждаем се от създаване на инструментариум за прозрачност, отчетност и контрол. В т.ч. и особено на граждански контрол.

Нужно е да се доизграждат инструменти, гарантиращи, от една страна, независимост на властите, а от друга, осигуряващи взаимен контрол между тях. Зависимост между властите е имало винаги. Въпросът е тя да бъде поставена под обществен контрол.

 

7. Сигурност и обществен ред

Липсата на сигурност и най-вече беззащитността от посегателствата върху личността, върху имуществото на гражданите, върху бизнеса им станаха част от ежедневието на българите. Страхът ни кара да се заграждаме с високи дувари, с камери, с различни електронни системи за охрана. В страната над 300 000 частни охранители (днес това е най-голямата сфера на заетост у нас) пазят тези, които могат да си го позволят и които очевидно не разчитат и нямат доверие на МВР и на институциите.

Длъжни сме да осигурим такава защита от страна на институ­циите. МВР трябва да разбере, че за някои и 5 откраднати лева са от значение; да се разбере, че не може да има правосъдие с двойни и тройни стандарти – в зависимост от това какви хора и какви пари имат интерес и трябва да бъдат защитени. Реформата в тези системи следва да бъде преди всичко по отношение на засилване отговорността на работещите в тях, на подбора им, на налагането на нови морални стандарти и на най-жесток контрол за тяхното спазване. Всичко това да бъде придружено с адекватно заплащане.

Трябва да се укрепи и да се засили полицейското присъствие в малките населени места. Органите на МВР следва да разполагат с адекватна техника, включително за охрана и наблюдение, което да повиши ефективността от използването на наличните ресурси. Не бива да пропускаме, че с цялата си дейност МВР изпълнява и превантивни функции.

 

8. България в Европа – активна позиция и разчитаща на младите българи

Неотдавна България беше приета в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз. Това е определен успех, но той не бива да ни заблуждава! Прие­мането на еврото е полезно единствено при доближаване на реалните доходи на населението към тези в Еврозоната, както и при ефективно действие на институциите и намаляване на корупцията.

Членството ни в ЕС изисква от нас активна позиция по всички водещи проблеми на съюза, поставяне на нови теми и лансиране на
проекти.
Нашето участие не бива да се свежда единствено до активно получаване на финансови средства, но и да противодействаме на корупцията и нарушенията на правилата у нас, за да станем активни участници в борбата за ясни правила и равнопоставеност на всички страни в рамките на ЕС.

Един от водещите естествени механизми за усилване на българското влияние в ЕС е мобилизиране на енергията и знанията на младите българи. В европейските университети учат хиляди български студенти, те са едни от най-успешните в Европа. Тези млади хора трябва активно да се мобилизират за европейската кауза на България, те трябва да станат мост между България и Европа.

Стои и задачата за създаване на модерно лява младежка НПО. Младите хора в огромното си мнозинство споделят левите и социалистическите идеи. Затова не е естествено почти всички НПО в България, в които има млади хора, да са с дясна и екстремно пазарна идеология.

 

 ЗА НОВА КОАЛИЦИОННА ПОЛИТИКА

 

Консолидацията ни вътре в партията е важно условие да бъдем убедителни, когато търсим съюзници навън. БСП има потенциал да постигне по-сериозно обединение в лявото пространство, да бъде водещ елемент в широка лява коалиция, която да е в състояние да победи на предстоящите избори.

Важна задача, стояща пред нас, е да се обърнем към всички леви и прогресивни политически сили, с цел консолидация на лявото пространство. Това включва и болезнената за нас тема за отношенията с политическите партии, произлезли от БСП през последните няколко години. Да подадем ръка към техните редови членове и симпатизанти, които имат желание да се завърнат. Да водим разговори с техните ръководства за съвместни действия на принципна основа. Днес БСП се е поставила в самоизолация и няма стратегически управленски партньор, поради което консолидацията на лявото пространство е основен фактор за едно бъдещо управление на левицата.

Можем и трябва да търсим диалог и с възникващите нови политически субекти. На предишни избори БСП е получавала подкрепа от граждани с най-различни политически възгледи, които разбират колко е важно България да преодолее управлението на ГЕРБ, да излезе от застоя и да започне да се бори с кризите във всички сектори, които все повече достигат катастрофални измерения.

БСП трябва да търси диалог и с различни социални групи, и то много преди те да са се насочили към протестни действия. Когато лекари, учители, медицински сестри, браншови организации, включително и представители на малкия и семеен бизнес имат справедливи искания, тяхното изпълнение трябва да става част от нашата управленска алтернатива. За това трябва да се работи системно, а не кампанийно. Диалогът трябва да бъде постоянен, а не само по време на протест.

 Взаимодействието на БСП със синдикалните организации е от изключително значение за възприемането ни като партия, защитаваща интересите на трудещите се. Подпомагането на развитието на синдикалното движение и неговата защита са една от основните задачи пред партията. За съжаление днешната реалност поставя синдикатите по-близко до управляващите и работодателите, отколкото до работниците. Ролята на БСП е да бъде проактивна към исканията на трудещите се.

 

***

Политиката на БСП трябва да бъде насочена към търсене на диалог и обединение с възможно най-широк кръг граждани и организации. Затова е от изключително значение какви каузи защитава БСП, как генерира политически решения, които да срещат широка подкрепа. БСП може да бъде онази партия, която да успее да събере всички онези, които искат промяната в България. Доверието им можем да спечелим с много труд, последователност и предвидимост.


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор