ДА БЪДЕМ УМНИ, ОТКРОВЕНИ И ЧЕСТНИ С НАРОДА СИ
Брой 9-10,септември-октомври 2020 |
В края на XIX век нахлуването на индустриализацията създаде нова класа ‒ работническата. Тя се превърна в истинския съзидател на новия свят. И тази класа потърси и припозна своите лидери, които да я поведат по пътя на зараждащата се класова борба.
Първият бе Димитър Благоев. Преди да осъзнаят силата на синдикалната защита трудещите се поемат към онова мечтано общество на всеобщо право на труд, нормиран работен ден, гарантирана работна ставка чрез идеите на социализма. За всичко това е нужна една единна партия, която да е защитник на правата на обикновения човек. И ето го денят! 1891 г. (20 юли – Илинден, 2 август по нов стил). Учредява се партия! Единна!
Разцепленията и единенията следват и те са естествен процес на нашата партийна еволюция! На непрекъснатото ѝ развитие и усъвършенстване вече 129 години! До днешния ден, хоризонт на който е Демократичният социализъм.
Това, което ни завеща, Благоев е отстоявал в пряка полемика с Кауцки, Жан Жорес, Плеханов, Ленин, Троцки, Хюсманс, Раковски. Да не говорим за мъчителната му раздяла с безкрайно близки хора, някои от които между първооснователите и първоапостолите на българския социализъм – Никола Габровски, Евтим Дабев, Константин Бозвелиев, Янко...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!