Корнелия Нинова

----

 Към прекия избор на Председател на БСП

В началото на юли т.г. редакцията на „Ново време“ се обърна към заявилите се дотогава кандидати за участие в прекия избор на председател на партията – Валери Жаблянов, Кирил Добрев, Корнелия Нинова и Красимир Янков – с покана да споделят на страниците на списанието своите виждания по следните три теми:

P   утвърждаване на основния уставен принцип на демократичното единство, въз основа на който се изгражда и функционира БСП, като първо условие партията да възвърне и затвърди доверието към себе си като консолидирана и способна да побеждава политическа сила;

P   актуализиране, в светлината и на коронакризисните реалности, на програмната постановка за социалната държава, като пълно отрицание на неолибералната парадигма и на авторитарно-олигархичното управление на ГЕРБ;

P   принципно обединяване на всички политически и обществени сили в името на свободни и демократични избори и реализиране на конституционния модел за демократична, правова и социална България, при това в 30-ата година от приемането на Основния закон на страната, основан на народния суверенитет!

Впоследствие същата покана отправихме и към по-късно обявилия кандидатурата си Георги Тодоров.

Към датата на приключването на броя отговори с подготвени специал­но за „Ново време“ техни послания и предложения получих­ме от кандидатите за председателския пост Валери Жаблянов, Кирил Добрев и Красимир Янков, които тук публикуваме.

Независимо от повторно отправената покана, от Георги Тодоров и Корнелия Нинова не получихме никакъв отговор. Въпреки това публикуваме техни публични изявления по темата.

СЪДБАТА НА БСП И НА СТРАНАТА НИ Е ВЪВ ВАШИ РЪЦЕ

Брой 9-10,септември-октомври 2020
 
Обръщение на Корнелия Нинова към българските социалисти
 
Скъпи социалисти,
В последните 4 години минахме заедно през много изпитания. Благодаря ви за вярата и силите. Не се предадохме и не продадохме партията. Спечелихме президентските избори, удвоихме депутатите в българския парламент, увеличихме депутатите в Европейския, увеличихме кметове и общински съветници.
Направихме своя телевизия. Когато други мълчаха, подмазваха се и превиваха гръб пред Бойко Борисов, ние се борихме с мафиотския му модел на управление. Не позволих да ни купят с постове и пари. Не се уплашихме от компромати и репресии. Не ни стреснаха внушенията, че БСП загива. Статуквото хапеше жестоко, но не успя да ни пречупи. Преди 4 години заявих пред вас, че мафиотско-олигархичният
модел е проникнал навсякъде. Той си купува политици от всички цветове. Те му осигуряват комфорт и приемат закони в частен интерес, и че на това трябва да се сложи край. Убеждавах ви, че нашият
съюзник е народът, а нашият враг ‒ страхът.
На Бузлуджа миналата година призовах българите: „Изправете се и те ще паднат“. Днес хиляди се изправиха на площадите и те ще паднат. Времето доказа нашата правота.
Днес стоим пред поредното предизвикателство – ние, БСП, да гарантираме, че промяната ще стане и че ще бъде необратима. И хората няма да бъдат излъгани за пореден път.
В началото на моя мандат казах: „Ако искаме да променим България, трябва да започнем от себе си“.
И го направих. Ние сме единствената партия, която започна вътрешна промяна. Част от нея е прекият избор на председател. Няма нищо по-демократично и естествено от това да дадеш правото на всеки член да избира. Но някои хора извън и вътре в партия­та се съпротивляват. Защото им се отнема възможността да се договарят и назначават председател, който да слуша чужда воля, а не вашата.
Ще се опитват да ви разколебават и демотивират, за да няма
необходимата активност от 50 % + 1. Не се поддавайте. Ще ви убеждават да не гласувате, защото Конгрес ще избира председател. Не може, Уставът не го позволява. Гласувайте масово и свободно, за когото искате. Бъдете активни, защото провалът на прекия избор ще ни вкара във вътрешнопартийна криза. Точно когато усилия­та ни дадоха резултат и хората очакват нашата алтернатива.
Днес съдбата на БСП и бъдещето на страната ни са във ваши ръце.
Вярвам във вашата мъдрост и отговорност към партията. Знам, че в следващите години с честно управление можем да променим България.
 
Има съпротива срещу прекия избор
 
– Вчера (10.08.), г-жо Нинова, направихте едно обръщение, което, разбира се, се отнася и до ситуацията в страната, и за предстоящия избор за лидер на БСП. За първи път, да, в историята на тази партия има пряк избор на лидер, има най-различни кандидати. Вие там споменавате, че всички социалисти трябва да гласуват, за да не се стигне до нелегитимност на избора.
– Точно така.
– Защо смятате, че има такава опасност. Да не би да мислите, че много от вашите хора са демотивирани да отидат да гласуват?
– Не, в никакъв случай. От обиколките ми, от анализа по страната виждам, че партията е на много висока степен готова да гласува. Но това нещо се прави за първи път в Българската социалистическа партия и е много тежко организационно действие.
Мога да го обясня по-достъпно: трябва да гласуват всички социалисти, които са станали членове до 2019 година. Но, да речем, в една област, средно голяма, има между 40 и 50 села. В тези села трябва да се направят мобилни секции, да се стигне до всеки човек или да се извозват хората до общинския център. Организационно е много трудоемко занимание това. И това имам предвид – да се мобилизираме така, че да не остане никой социалист, който да не е имал възможност да гласува. Чисто физически и организационно да не е имал възможност. Да стигнем до всеки и да му дадем право свободно да упражни правото си на глас.
– Обяснимо ли е разсъждението, че някои от вашите конкуренти за поста биха предпочели изборът да се окаже нелегитимен, да няма достатъчен кворум, за да може лидерът да се избере на конгреса. И че ваши конкуренти работят не толкова за това да спечелят прекия избор, колкото да се стигне до избор на конгреса.
– Чувала съм и такива версии, да.
– Вие какво мислите? Това логично ли ви звучи?
– Звучи ми неправилно. С много трудна реформа в Устава на БСП е записано, че изборът се прави пряко от всеки член. Когато предлагах тази реформа, знам какво имах предвид. Знам, че на конгрес десетина души в партията се договарят и се назначава председател, не се избира, очаквайки, че той ще бъде зависим от тяхната воля, а не от волята на партията. И затова предложих решение на този проблем – пряк избор от всички членове. Разбирам, че има съпротива срещу това. На вече два отминали конгреса се направи опит тази норма в Устава да бъде премахната и да се върне старото положение. Намирам това за част от задкулисието в политиката, срещу което се боря вече 4 години. И тази реформа е много смела, и много трудна, но аз вярвам, че ще бъде проведена докрай, защото виждам готовността на членовете и радостта им от факта, че най-накрая някой им дава възможност те пряко да упражнят волята си за избор. Но има съпротива.
– А защо е тази съпротива? Тя на какво се дължи? От какво е провокирана?
– На желанието да се запази статуквото, да се съберат на конгреса десетина човека и да си се договорят кой да е председателят. Някои хора не искат тази промяна.
– Ако е така, значи тези хора, за които говорите, не искат вие да сте председател, а тогава кой би бил по-удобният вариант и за кого?
– Не, не, говоря принципно. Мисля, че не става въпрос за имена или за конкретни личности. Става въпрос за принципния избор в политиката. Те просто искат да си запазят лостовете на влияние.
– А с какво си обяснявате това, че ваши сътрудници доскоро в Социалистическата партия, хора, с които работехте дълго време, сега слагат своите кандидатури и смятат, че ще се справят по-добре от вас. Каква е разликата във вашите позиции?
– Засега не съм забелязала сериозни разлики по политиките и по съдържанието на идеологията. По-скоро упреците са лични. Поне това, което съм чула досега.
– Смятате, че всичко е лично, така ли?
– Вие го казвате. Но има време. От 12-и, от утре, сме в кампания, всеки ще си изложи платформата, може пък да се появи нещо различно. Но от това, което чувам досега в публичното пространство, не виждам сериозни различия по идеологии, по програми и политики. Най-малкото, защото всичко, което правим, което сме правили през последните 4 години, е решение на колективните органи на партията. И би било нелогично то да се оспори. Това не е мое лично решение. И мисля, че за тези 4 години показахме сериозна последователност, особено в контекста на днешните събития, на борбата с мафиотско-олигархичния модел, на борбата със задкулисието. Ние от 4 години го говорим това и го доказваме и с действия.
Мога да давам много примери. Например, сещам се за случая с нашите сигнали за корупция в строителството на магистралите. Ако си спомняте, тогава цялата система скочи срещу нас. Даже строителните фирми докараха техниката си в София и заплашиха, че ще блокират опозицията да не влиза в парламента. Това е абсолютен прецедент. Обикновено има протести срещу управлението за корупция, а не срещу опозицията, която представя фактите за корупция.
Друг случай си спомням – умъртвяването на животните в Странджа, когато застанахме на страната на хората и също ставаше въпрос за задкулисие и корупция. Цялата система също скочи срещу нас. Минахме от шегите за козичките на баба Дора до сериозното обвинение, че правим преврат в държавата. И бяхме сами в тази битка. Радвам се, че сега може с малко да сме помогнали, но и нашите усилия допринесоха за това хората да се освободят от страха и да излязат да си искат свободата по улиците. Така че нямам притеснения по отношение на политиките, които сме водили през последните 4 години. И мисля, че дават резултат вече.
– Това, което казвате, е така, действително БСП през тези години винаги много остро е атакувала управляващите. Но тук се получава някакъв парадокс. Хората, които сега са на улицата, или поне една голяма част от тях, не припознават БСП като тяхната партия. Даже като че ли повече припознават други партии, да речем, „Да, България!“ или някакви други подобни. Защо БСП не е в челото, защо не е най-предпочитаната партия?
– Хората на протестите са много различни и възрастово, и професионално, и с политически различни убеждения, и без дори партийна принадлежност. Не може да очакваме тази разнородна група да припознава една партия и да застава зад една партия. По-важното тук е, че са свободни, че не се страхуват, че излизат, че говорят и че изискват. Изискват неща, които са общи за всички ни, без партийни различия. Върховенството на закона е общо. А корупцията, борбата с корупцията е обща, правова държава, разделение на властите, това засяга всички ни.
Като дойде време за избори и си извадим програмите – кой какво ще направи за икономиката, кой какво ще направи за социалната сфера, за младите, за пенсионерите, тогава вече ще се види кой за кого гласува. Но в момента ни събира искане, което е общо за една демократична държава и парламентарна република.
– Боя се, г-жо Нинова, че хората, имам предвид гласоподавателите, или поне по-голямата част от тях, не четат програми. Те гласуват по някакви съвсем други причини – по това дали някой им е симпатичен, или не, дали някой се представя медийно добре или не. Много малко са тези, които четат програмите. Вие може да имате прекрасни програми и за младите, и за пенсионерите, и за работещите хора, но ако нямате добро представяне, добра аура, така да я наречем, в съзнанието на много от сега протестиращите, едва ли ще ви помогнат добрите програми.
– Ще напомняме и какво сме правили. Аз само малко неща изброих от това, което сме правили през последните 4 години. Мисля, че хората не забравят и когато гласуват, има емоция, разбира се, в гласуването, има и разум, има отношение и желание за стабилност, за предвидимост, за гарантиране на някакво бъдеще. Така че нека оставим това за деня на изборите.
Много разчитате да се прояви разум в деня на изборите, пък и след това. Дали обаче ще бъде така?
  Аз вярвам, че да.
Благодаря ви за този разговор. Корнелия Нинова, лидер на БСП.   
 
 
 

 

От сайта на БСП и от интервю на П. Волгин по БНР, програма „Хоризонт“, „12+4“ ,11 август, 2020 г.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови