129 Г. БСП – ОТ ТУК НАКЪДЕ?

Брой 9-10,септември-октомври 2020

 На 1 август т.г. Клубът за леви идеи „Георги Кирков“ към БСП – Казанлък организира поредната си дискусия, превърнала се в добра традиция в навечерието на поредната годишнина от основаването на Българската социалистическа партия. Както и в предходни години, на поканата на Клуба се отзоваха социалисти от различни поколения от Община Казанлък и съседните райони. В дискусионния панел, наред с председателя на Клуба Станимир Стефанов, се включиха и гостите от София: професорите Димитър Генчев и Захари Захариев. По-долу поместваме резюме на някои от изказванията на участници в състоялото се обсъждане.


 

Проф. Димитър Генчев:  Излишно е да ви говоря за моята съпричастност към клуб „Георги Кирков“. Истината е, че вече от години се чувствам като един редовен член на този клуб. В тези разломни времена на разделения, интриги, обиди и лъжи все по-често ми минава мисълта да се запиша като редовен член при вас. Ще го направя, защото в политическата география на българския социализъм Казанлък е свято място, извор на създатели, инициатори, теоретици, издатели и големите политици на българската социалистическа партия. Щастлив съм, че клубът продължава да живее, че неговият път, предначертан от Константин Бозвелиев, Георги Кирков, Димитър Благоев продължава да съществува вече 129 години.

В началото искам да кажа няколко думи по неформалната история на първото поколение социалисти – чучулигите, на първооснователите и първопроходците.

Пътят към Бузлуджа минава през Казанлък, но този път започва в Санкт Петербург, минава през Берлин, Париж, Лондон, Брюксел, Виена, София, Габрово, Севлиево, Търново, Казанлък. И накрая в една августовска нощ преди 129 години около тридесетина поклоници на социализма, които възприемат една истинска европейска, модерна, авангардна идея, завладяла умовете и сърцата на цяла Европа и на голяма част от света, решават, че е време открито да излязат на политическата сцена със своя собствена програма и партия, за да тръгнат на пряка политическа борба.

Защо избират Бузлуджа? Разбира се, че има няколко обстоятелства, които карат първооснователите да изберат историческата поляна. Бузлуджа е избран като един исторически връх, който свързва борбата за национално и социално освобождение. На този връх е отредена ролята да бъде фар, който да осветява движението, да прокарва партини, да преодолява колебания и съмнения, едно ново начало. Вечно повтарящо се начало.

Това е Бузлуджа. Първосъздателите, около тридесетина души, млади хора, социалисти, бивши членове на сиромахомилската организация на Спиридон Гулабчев се събират, за да създадат и приемат Програмата на партията. Самото създаване на този документ съсредоточава месеци и години духовни терзания, полемики, интелектуални конфликти и нови
приятелства.

Първообраз на бъдещата програма е матрицата на програмата на Белгийската социалистическа партия. Този избор не е случаен, защото той съответства на конституцията, която нашите първооснователи на Третата българска държава заемат от белгийската конституция. В този избор няма нищо случайно, той е ясен политически европейски знак. Партията също приема един европейски образец на своята идейна, теоретична и политическа визия. Събранието утвърждава документите и Устава на партията с дванадесет на три гласа. 

Допреди тридесет години съществуваха мнения, че съзиданието на Бузлуджа означава разцепление на социалистическото движение на „партия“ и „съюз“. По-задълбоченият прочит на изворите обаче показва, че такова разцепление всъщност е нямало. Имало е полемика – ожесточена и яростна, но другарска и идейна, която е решила най-важния въпрос пред бъдещата партия – откъде да се започне.

Димитър Благоев, когото конгресистите вече наричат Дядо, заявява че както всичко в България, и българите, и партиите им са исторически закъснели. България няма време да повтаря етапите на развитие на западноевропейската политическа система. Ние сега, казва Благоев, трябва да се втурнем и да наваксваме историческо време, трябва незабавно да започне политическа борба, но не тук, скрити между вековните буки, не в квартирите на политическите ни съмишленици, не в тесните  клубчета на читалищата.

Нашето бойно поле е Парламентът. Следователно трябва да създадем партията, а заедно с работническата класа, която тепърва ще се появява, постепенно ще се превърнем в една победоносна работническа партия, която си поставя за цел не смяната на това или онова правителство, а смяна на капиталистическата система като цяло.

Колко време ще ни отнеме това – продължава да пита Дядото. Може да ни отнеме цели десетилетия, казва той – но ние не сме партия, която не бърза да вземе властта, ние мислим за бъдещността на движението, защото социализмът не е просто политическа доктрина и път към властта, социализмът е цивилизация, враждебна на капиталистическото експлоататорско общество и за да се изгради тази цивилизация, ни трябва време. Много време. Ново време.

Малко любопитни подробности, непосредствено от събитието. Дълги години търсех някаква следа в следосвобожденския печат и накрая го открих в официоза на партията на Стефан Стамболов – в. „Свобода“, където малък репортаж, веднага след Бузлуджа, съобщава, че на гроба на Хаджи Димитър „група дечурлига“ са се събрали и са основали социалистическата партия в България. И коментар на репортера: „Че как не се намери някой умен чиляк да каже на тези млади хора да отидат къде Варна да си изстудят разгорещените мозъци.“ Това е първата записана реакция на българската буржоазия към факта на създаване на Партията на българския социализъм.

Няма да бъда разточителен и да ви разказвам как конгресистите се върнали от Бузлуджа, как целият конгрес накуп отива в Габрово в дома на Евтим Дабев. А социалистката Мария Дабева описва как момчетата са се върнали пеша, грохнали от разговори, крясъци и спорове. „Влязоха в къщи, натръшкаха се на пода и изядоха всичко, което може да се изяде, опустошиха дори качето с ланшната сланина.“ На пръв поглед изглежда дребнаво като позоваване, но Мария Дабева може да се гордее, че е нахранила първооснователите на партията и с това, несъмнено, влиза в нейната история.

 Още няколко думи за първооснователите, тези мечтатели, чучулиги, които се оказаха едни от най-прозорливите политически дейци на следосвобожденска България, защото четири десетилетия след Бузлуджа в резултат на драматичната история на партията, на антифашистката борба, на братското взаимодействие с Червената армия на СССР, Бузлуджанската програма стана основният теоретичен и политически темел на новата социалистическа цивилизация – Народна република България.

Сега искам да свържа темата, която ни събира днес, с една тема, която ни тревожи и ни дава надежди. Светът и нашата партия по време на епохата на коронавируса и след епохата на коронавируса.

Намираме се в окото на бурята, в сърцето на световния бунт. Светът се тресе, светът мирише на революция. Светът мирише на барут. Хиляди млади хора в България, в Европа и по целия свят са на улицата с гневен призив за работа, свобода, работеща икономика, законност, справедливост и хуманизъм. Разгражда се съществуващата система на неолиберализма. Неолибералният капитализъм отива в историята. Опитите на консерваторите, „националният консерватизъм“ да заеме опразненото място също са безплодни, защото, както казваше Майстора, разликата между либералите „след които остава само опустошение и следа от копита, и консерваторите, които с една ръка се молят, а с другата крадат“, е несъществена.

На път е да се появи нещо ново, заложено преди 129 години, което ще заяви, че единствено възможен път е пътят на съвременния демократичен социализъм на ХIХ век. Необходима е не само смяна на модела, необходима е смяна на системата. 

 

Проф. Захари Захариев: Големият идеологически разговор предстои в БСП и той може да започне на 50-ия конгрес на партията. Сега е една от най-сложните и преломни епохи на човешката цивилизация. Това е преход от едно в друго цивилизационно състояние. Онова, което познаваме днес, си отива, но онова, което се задава, е сумрачно и неясно. То ни засипва ежедневно с хиляди въпроси, на които нямаме отговор.

Най-характерното в днешната ситуация е залезът на капитализма.Всякакви опити за модернизиране на традиционните социалистически и социалдемократически постулати не могат да гарантират билет към бъдещето. Защото новото време изисква нови решения. Новото време изисква нови герои, които не са видими днес от историческа гледна точка.

Новият пролетариат е носител и на ново мислене. Левите партии, включително и БСП, за жалост, не могат все още да осъществят комуникацията с мисленето на този нов пролетариат или на своята естествена социална база. Оттук идват нашите трудности.

На БСП е нужна идейната дискусия, защото идеята е тази, която ражда силата и може да донесе промяната. Дали БСП може да постигне победа на парламентарни избори и да поведе управлението на страната? Можем! Имаме, от една страна, обективна необходимост от изриване на собствените Авгиеви обори. Трябва да съумеем да утвърдим нов език и диалог между нас самите, но и между нас, като политическа трансмисия, и обществото, извън партията.

 

Георги Пирински: „Виновниците“ за текста с четирите раздела ‒ „Кризата“, „Задачите“, „Решенията“ и „Партията“ на документа „Платформа за демократичен социализъм“*, са трима души ‒ двама от тях са на президиума, третият съм аз. Постарахме се в началото на тази година да го предложим за дискусия като проект, след като беше представен на една среща, организирана от Красимир Янков в София на 6 февруари с участието на около 30-40 другари от цялата страна.

През последвалите няколко месеца обаче такава дискусия в партията не се поде. И ние днес се намираме в навечерието на 50-ия конгрес без да е извървян пътят за обсъждане на един политически документ, който трябва да приеме този конгрес. Защото е ясно, че БСП трябва да излезе пред обществото със своя анализ: каква е кризата, кои са най-острите задачи, които стоят пред хората, какви решения предлагаме. И разбира се, каква партия може да изпълни едни такива решения.

Аз няма да разказвам съдържането на споменатия текст, но искам да ви привлека вниманието към най-главния въпрос. Той се отнася до кризата на капитализма, на днешното общество, стигнала до изключителна острота; за неизвестността, която ни чака и като живот, и като решения. В крайна сметка мисля, че той би могло да се сведе до следния: този капитализъм е капитализъм на всевластието на мегакорпорациите, не просто на транснационалните, а на глобалните, като най-мощните сега са тези в дигиталната сфера, тези 4-5, известни като ГАФА (Google, Аmazon, Facebook и Аpple), които акумулират колосални печалби, несметни богатства, никога невиждани досега. Концентрират ги в офшорките, където печалбите си живеят без особени данъци, и диктуват, ако щете, и умствения, и обществения живот.

Живот, на който и Димитър Благоев беше посветил много време, като месечен преглед на страниците на неговото „Ново време“, и където и ние се стараем, доколкото можем, да продължаваме това усилие и сега. В по-следните четири броя на списанието има опити да се отговори на тези въпроси, за които говорим тук. В предпоследния брой има една статия на др. Георги Захариев и една от мен, в които се опитваме да направим рекапитулация ‒ какво стана през последните 30 години, къде сгрешихме, какво постигнахме и как можем да запазим социалистическата перспектива, както и БСП да е неин носител.

И тук искам да оспоря твърдението, че ние сме еднакво отговорни и съпричастни за този преход, ощетил брутално хората. Това е много удобна теза и за нашите опоненти, и те с удоволствие ни я насаждат. За съжаление, тя беше подета и от новото ръководство на нашата партия, което още преди 4 години горе-долу я огласи така ‒ БСП досега е част от този провален преход и оттук нататък вече сякаш трябва да се откъснем от това, което сме били тези 30 години, и да почнем да градим нова партия или най-малкото партия без да се оглеждаме назад.

Това за мен е много крупна политическа грешка по следната причина. Преди 29 години ние спечелихме първите свободни демократични избори в България. В тях взеха участие над 90% от гласоподавателите, забележете! И за нашата партия дадоха своя глас 2 милиона и 884 хиляди избиратели. Това беше резултат на три фактора. Единият беше, че хората наистина носеха спомена на живота си при предходния строй, при реалния социализъм. Второто обаче беше, че те видяха една много решително променяща се партия, която на своя XIV конгрес прие Манифест за демократичен социализъм в България и заяви, че се трансформира в партия именно на демократичния социализъм, а не на сталинския модел. И също, защото видяха едно озъбено куче срещу себе си, едно СДС, което тръгна с палеца надолу ‒ смърт не просто на комунизма, а на социалистите.

Какво се получи? Ние успяхме във Великото народно събрание да приемем новата Конституция на България ‒ един политически документ, не просто документ, а постижение, което ни дава възможност днес от тази база да се изправим пред обществото и да адресираме въпроса, който споменах: чия ще бъде властта ‒ на корпорациите или на хората, на народа, на суверена? На тези, които не желаят повече да живеят в условията на задушаващ диктат, който се чувства навсякъде, включително и в Казанлък.

Добре, но какво чуваме сега от протеста? Нова конституция, Велико народно събрание! Защо? Ами защото хората искат да живеят по друг начин. И точно тук е нашата задача. Добре, казва се, този модел трябва да го сменим с друг модел. Само че дайте да се уточним ‒ кой е този модел, който сега съществува? Дали това е моделът от Конституцията?

Нищо подобно! Това е един антиконституционен модел, това е една командно-административна диктатура, примесена с един завладян пазар и с една медийна среда, която програмира хората по посока „идиотикос“, а не „политикос“ (понятия, използвани от проф. Захариев в неговото изказване – бел. ред).

И тук вече ние трябва да бъдем онези, които да кажем: прави сте, този протест ‒ умен, неразумен и т.н. ‒ е протест точно срещу действителността, в която живеем, и срещу подигравките, на които хората, тяхното чувство за справедливост са подложени всеки ден. Би трябвало да можем да заявим: онова, което се съдържа в Конституцията, са вашите права, правата на суверена; в нея се намира начинът, по който те могат да бъдат осъществени, ако вървим към държава, която наистина е държава на хората, а не купена от олигархията.

Още два момента. Единият ‒ за периода от 1944 г. нататък, в който е била реализирана и минималната, и максималната програма на социалистите от първата сбирка на Бузлуджа. Но под кой лозунг? За съветска власт? Не. За народна демокрация! Чрез какво? Не чрез еднопартийна власт, а чрез Отечествен фронт. Неговата съдба по-нататък е тъжна, защото и студената война, и сталинският диктат придадоха друго качество на този фронт. Но сега пред нас е задачата ние да заявим отново, че това, което хората искат, ние сме го изстрадали, ние сме се преборили за него и, разбира се, за да стане то сега действителност, е нужна подкрепата на колкото се може повече хора.

И вторият момент, който не можем да отбегнем ‒ как да победим? Несъмнено ще има избори ‒ дали ще са предсрочни, дали ще са догодина ‒ само че ние сега трябва да се занимаваме с един-единствен въпрос: как да победим. Ясно е, че първото необходимо и незаобиколимо условие е да възстановим единството между нас. И тук си заслужава да се позамислим ‒ за какво единство говорим. От 1990-та година през всичките документи до последните, в новия Устав го няма, понятието е: демократично единство. Това не е командно единство, административно единство, това не е единство на базата „Ако не си съгласен с мен, си против мен“. Не само си против мен, ами ти, драги, си купен от чужди сили, ти си един внедрен вредител, за който моментално трябва да се сетим, че е враг с партиен билет. Какво трябва да се направи с врага с партиен билет? Ами той трябва да се изчисти. Тази работа доникъде не води.

Първите, които са се качили там, на върха, тези 30-тина души, са взели да се карат. И са се карали юнашки. Само че не е била скъсана връзката на другарството. Има един такъв елемент, който, ако го зачеркнеш, заминаваш.

Така че, ако искаме да сме пределно практични, преди всичко трябва да проведем заседание на Националния съвет на Българската социалистическа партия в следващите 10 до 12 дни. Защото това, което се формира през последните месеци като разбиране, а именно, че от този Национален съвет нищо не може да излезе, че там само скандали правят, води до никъде. И следователно, защо да го събираме, а да не си вършим ние работата, пък те нека си мърморят. Абсолютно загубена, обречена теза.

По-нататък, трябва много сериозно да се постараем да излезем пред обществото не със заявка „Ние ще поведем“, а с намерението да седнем да обсъждаме какво всъщност трябва да се случи в България. Има достатъчно граждански форуми, които можем да инициираме. И разбира се, не само да спорим по един или друг въпрос, а да сме готови с премислена цялостна позиция, предложение, виждане какво трябва да стане.

Ще завърша с това, което ми се струва, че именно тук, в Казанлък, трябва да почувстваме. Донесох си брошурката „125 години Казанлъшка партийна организация“. Там първата статия е за Константин Бозвелиев. Цитира авторката неговите спомени, където той казва, че седнал да чете за социализма, защото му бил върл враг и искал да се подготви така, че да може да го громи както трябва. Чел, чел и взел, че сам се обърнал в социалист. Има статия на Георги Захариев за местния клуб „Дружба“ ‒ „За работническо освестяване“. И тук собствено е въпросът, коя е социалната класа, която може и трябва да стане носител на идеите, за които говорим. Колкото и да е променен пролетариатът и работническата класа, той си съществува. В Казанлък има крупни предприятия. Не знам дали  има един член на БСП сред работниците в това предприятие. Има. В такъв случай, ако има, аз веднага прекъсвам своето малко по-дълго изказване и ви моля да вземете думата и да ги чуем.

Защото в последния брой на „Ново време“ има една статия, озаглавена „Защо левицата продължава да губи и как да победим?“. В нея авторът, американски изследовател, разглежда трите примера ‒ на Сириза, на Корбин и на Сандърс. При това отбележете, че и трите случая са примери за силно социалистическо движение, за партии, печелещи милиони поддръжници, включително в Съединените щати, във Великобритания и в Гърция, с много ясни леви социалистически послания, предложения, идеи и решения. Което говори, че в цялата тази каша на съвременно об- щество, което се разлага, разпада, остава искането, очакването на хората за социалистически решения. Америка и демократичен социализъм! Ни- кой не си е мислил, че в Америка може въобще да се говори за социализъм и за социалисти след „ерата Маккарти“, след натрапеното разбиране, че това е престъпна работа, която води направо към затвора. Този човек,  старец, гонещ 80-те, както и Корбин, който също не е първа младост ‒ те успяха да постигнат широка подкрепа благодарение на автентичността, с която носят тези идеи през годините и десетилетията, без да трябва много да се обясняват кой какъв е. Защото и Вела Благоева първо се е заинтересувала от социалдемократа, когото видяла (т.е. от Димитър Благоев – бел. ред.) и едва после от социалдемокрацията.

Но въпросът, който се поставя в статията, е защо в крайна сметка тези леви послания и движения губят на изборите? Ами, казва авторът, защото те не спечелиха работническата класа. Те ѝ предлагаха хубави идеи, но тези идеи не бяха произлезли от самата нея, не бяха тяхно дело, което те да са осмислили, осъзнали и възприели. Интелигентни, добри млади хора отидоха към тях с много верни решения, само че те взеха, че гласуваха за Борис Джонсън, за този шмекер, консерватор, манипулатор.

Така че тази дискусия е толкова необходима, че повече не може. И предлагам да се запознаете с екземплярите от последния брой на „Ново време“ и те да станат повод през септември‒октомври да се видим отново.

 

Валери Жаблянов: Премиерът Борисов е изразител на идеите на едрата българска буржоазия. Но къде е БСП днес? БСП декларира, че е единствената парламентарна опозиция. България е стигнала до положение, в което Борисов е държавата. Това не е авторитаризъм. Той е държавата. Той има разпределителни и идеологически функции, той представлява държавата пред света.

 В днешно време е катастрофирала немарсксистката левица, която смята, че с дружните усилия с капиталистически партии и играейки с техните правила, може да постигне друго място на пролетариата, освен експлоатирането му.

БСП трябва да възстанови конституционния ред в държавата и парламентаризма като форма на управление. Това е нашата първостепенна политическа задача, за която ще имаме обществена подкрепа.

 

Велислава Дърева: Искам да благодаря на клуба за леви идеи „Георги Кирков“, защото смятам, че Казанлък, тази малка заличка тук, е може би единственото място, където социалистите можем да се събираме и да дискутираме, да разсъждаваме за проблемите на света, на времето и на нашата партия. Някой зададе въпроса „Къде са социалистите?“. Ами тук сме! Аз бих искала в тази зала да бъдат представители на ръководството, народни представители. Обаче тях ги няма. Те трябва да участват тук.

 Някои хора тук с носталгия можем да си спомним последните 20-25 години ‒ какви дискусии се водеха в БСП! Сигурно са били точно толкова върли, колкото и дискусиите през 1891 г. на Бузлуджа. Дискусии, скандали, тряскане на врати! Ама за какво? За идеи! За възгледи! За програми!За платформи! Как да бъде по-добре! Как да направим най-доброто за нашата държава, за нашия народ, за хората! Ние за това се карахме и се изпотрепвахме. За идеи. И никой не наричаше другия враг и предател.

Сега няма такова нещо, няма такива дискусии. Има някакъв национален дискусионен клуб, който отдавна не съществува. Дискусията се смята за някакво губене на време. За някаква говорилня, където някакви хора решили да се съберат и да си приказват общи приказки, и да си разменят клишета.

На въпроса на едно радио „Какво трябва да направи БСП?“, моят отговор е: БСП трябва да се върне към себе си. Какво е това „към себе си“? Това е социалистическите идеи, социалистическият идеал, социалистическият морал, социалистическата нравственост, които нашата партия носи 129 години.

 Вместо това какъв е разговорът в БСП през последните 4 години? Спор за идеи? За възгледи? Ни най-малко! Спорът, центърът на дискусията е една личност, верността към нея и охулване на нейните критици. Може ли това да определя битието, настоящето и бъдещето на БСП? Не. Това не е възможно. Не. Това не е допустимо.

Аз съм ужасена, потресена, възмутена от моралното и интелектуалното състояние на партията. На 25 юли Краси Янков призова „Всички на Бузлуджа!“. И правилно. Направих си труда да видя каква е реакцията във „Фейсбук“. Събрах на един файл всички писания от 25 до 28 юли, за четири дни. Няма да повярвате, другари! 75 компютърни страници ругатни. Най-долна, вулгарна стилистика срещу всеки, който подкрепя призива „Всички на Бузлуджа!“. 75 компютърни страници цинизми. Един писател, за да напише 75 страници, леле, какъв къртовски труд е това!

Братя и сестри, другарки и другари! Аз не мога да цитирам... Какъв вулгарен език! Аз знам, че една част от тези хора са тролове, че те не са реални личности, но всъщност са реални, защото зад тях стои някой реален. Знам, че те са хейтъри. Но това не бива да ни успокоява. Мога само да кажа, че като стилистика единственият конкурент на тези, които леят тази помия във  „Фейсбук“, единственият конкурент е брилянтната словесност на Бойко Борисов.

Някакви разговори да има в нашата партия за идеология? Няма. От нашата партия изчезна думата „антифашизъм“! Изчезна антифашистката борба. Възможно ли е първата идея на ИБ да е Валери Жаблянов да бъде наказан заради неговата декларация за Народния съд? Заради брилянтната формулировка, че Народният съд е „неизбежно и справедливо следвоенно правосъдие“! И първата реакция на ИБ беше, че Валери трябва да бъде наказан.

За каква партия говорим ние?! Партия, която е изнесла цялата антифашистка съпротива! Която е преживяла черните нощи на „белия терор“! Която знае какво означава от 40 000 души през 1923-а след белия терор, след 1925, да остане 700 души. Толкова сме останали ‒ 700. Цифром и словом. Само 700 души сме останали след тези репресии. И въпреки всичко тази партия е успяла. Защо?Защото тя носи тези идеи, тези идеали, въпреки репресиите, насилието, разстрелите, бесилките, отрязаните глави. Да не припомням. Аз на тема антифашизъм много се паля. Това е неразделна част от нас, от нашата същност, от нашите идеали. Защото антифашизъм, това означава демокрация, това означава народовластие, това е антидиктатура, антитерор. Но това в БСП някак си се забравя.

Бузлуджа не е просто едно място. На Бузлуджа загива Хаджи Димитър. Той не загива на жълтото паве! Не загива в „триъгълника на властта“. Защото той не загива за власт, а за свобода и достойнство!

Жълтото паве е друга работа. „Триъгълникът на властта“ е бермудски триъгълник. Затова Димитър Благоев и ония дечурлиги, дето вместо да отидат във Варна да си потопят разгорещените глави в морето, те отиват точно на Бузлуджа. Защото социалистическите идеи са продължение на възрожденските идеали. Ние сме продължение на възрожденския идеал. Само да спомена „чистата и свята република“, предначертана ни от Левски. Но ние днес живеем в държава антипод!

Бузлуджа ‒ Хаджи Димитър ‒Димитър Благоев!Това не е просто място. То не може да бъде заменено с нищо  друго. С никакви жълти павета. Това е храм! „Триъгълникът на властта“ не е храм! 

Ние не сваляме Бузлуджа на жълтото паве.

Ние се качваме на Бузлуджа!

 

 

* Документът,  раздаден на участниците в дискусията,  е публикуван в бр. 1-2 ( януари-
февруари) 2020 на сп. „Ново време“; http://www.novovreme.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5595&Itemid=66.(Бел. ред.)

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор