Живко Георгиев е социолог, управител на социологическата агенция „Джи консултинг“. Ръководи сп. „Ново време“ през 1991-1992 г.

 

ПОЯВАТА НА СВОБОДНИ ХОРА Е ГОЛЯМАТА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПРОМЯНАТА

Брой 9-10,септември-октомври 2020

 Политическата кариера стана ужасно непривлекателна за онези, които имат интелектуални, морални и всякакви други качества да бъдат лидери и да решават проблемите на страната. Най-трудното ще е да върнем тези качествени хора в политиката, която се превърна в пристан за неудачници, овладени от нагона за власт.

 

 


Водещ: Добре дошъл в студиото на социолога Живко Георгиев. Ще говорим за настоящата политическа ситуация в България.

Ж. Г.: Управляващите може би вече се досещат, че са пътници, но продължават да се утешават с илюзията, че имат избор между два, три, четири варианта на поведение. Те отдавна не са в такава ситуация. Вариантът е един и той общо взето е ясен.
Хората вече им го подсказват. Има доста мощно суфлиране от страна на публиката. Навярно и те бяха много изненадани от всичко, което се случи. Помним преди 3‒4 месеца, когато рапортувахме излизане от карантинния период, Бойко Борисов беше спасителят на нацията, услужливата социология му даваше растящ рейтинг и спад на рейтинга на всички останали: пълна хегемония на политическата сцена. Някак си много бързо всичко се срути в тази кула.

Водещ: Кое главно имате предвид? Серия от факти?

Ж.Г.: Да, серия от факти, и то голяма част, заработени от самите управляващи. Разбира се, не ги подреждам по степен на важност, но най-напред, лошото управление на епидемиологичната криза. Ние скочихме в басейна още когато нямаше вода, поседяхме си там, нанесохме щети на икономиката, след това с ударно темпо и под лобистки натиск разпуснахме ситуацията и се случи това, което се случи.

Епидемията е биологически процес. Той си има своя логика на развитие и не може България да е изключение. Така че ‒ провал по тази линия. После, неадекватни първоначални мерки в социално-икономическата сфера, които навярно стигнаха до клиентелата на ГЕРБ и до някои бизнеси, но широката публика не усети нищо. Беше ясно, че септември ‒ октомври ще имаме изостряне на социално-икономическата ситуация вече не само и по вина на правителството. Към всичко това се прибавиха и цяла серия гафове и изтекли към широката публика снимков материал, записи, които показаха, че премиерът трябва да се подслушва, а не да се слуша. Там той е автентичен. В тези записи, а не пред телевизионните камери пред публика, с аранжиран от пиар консултантите си стил на поведение. И се получи много отровна комбинация. Това беше „отровното трио“, а не онова, което организира протестите.

В обществото се трупаше потенциал за протест срещу некадърността, арогантността, която управляващите демонстрират вече години наред, нищо, че се сменя някаква конфигурация. Мощна подкрепа цялото това движение получи също така от арогантното поведение на главния прокурор. Това бяха запалителните материали, но фактът, че така лесно пламна всичко, означава, че ситуацията си беше пожароопасна и без някои от тези елементи.

Водещ: Как оценявате сега поведението на управляващите?

Ж.Г.: Никой не следи техните тъй наречени планове. Там няма планове, а само опити за изграждане на някаква стратегия на поведение. Виждате самия премиер, днес ‒ „Оставка“, утре ‒ „Може би оставка“, полуоставка, накрая на някой друг му искаме оставката. Там няма стратегическо мислене, няма и тактическо даже, бих казал. Навярно хранеха надежда, че протестите ще се разпаднат от само себе си, тъй като наистина те са рядко нееднородни от гледна точка на политически течения ‒ там са леви, десни,
центристи, зелени, пембяни, цялата палитра, но това не се случи. Може би се надяваха и на това, че опозиционните партии, в широкия смисъл на думата – и парламентарни, и извънпарламентарни – са относително в недобра кондиция и че те ще индуцират някакви токсини и ще разгромят гражданския протест, но нещата си вървят по своята логика.

Полезен ход за управляващите, ако там някой има способност за осмисляне на ситуацията, е наистина да си подадат оставката. Биха могли при определени условия да се влачат по корем, както се изразявам аз, до редовните избори, но това няма откъде да им донесе някаква полза. Ако си мислят, че имат някакви спасителни идеи, ако се надяват да си купят благоволението на част от гражданите и бъдещи избиратели, тоест да разчитат на платена любов ‒ тя друга не остана, това не върши работа, тъй като ресурсът не е неограничен. Една нормална политика може да продължава при минимум доверие и съхранен капацитет на институциите, а няма институция, която да работи като хората.

Водещ: И защо наистина от коалиционните партньори зависи оставката на този кабинет? Защо ГЕРБ прехвърля тази отговорност на тях?

Ж.Г.: Ама нищо не зависи. Няма здрав разум във всичко това. Коалиционните партньори ‒ НФСБ и ВМРО, в по-малка степен ‒ силно се плашат от избори, каквито и да са, защото те са едни от големите губещи от всичко, което се случва. Аз не ги виждам в следващ парламент.

Водещ: Хората се питат къде са Борисов, Караянчева. Валери Симеонов се изживява като говорител на коалицията.

Ж.Г.: Те няма какво да правят в София. По-далече, по-добре. Да не преминават отвън навътре Околовръстното. Свърши. Свърши този продължил доста време сериал. Изчерпа ресурса си да генерира минимум доверие, минимум респект. Всички тия картинки, които гледахме на шкафчета, на тези натурални записи, които слушахме, убиха всякаква възможност за чуваемост, каквото и да говорят. Може денонощно да излизат по официалните си медийни канали, няма чуваемост. Никой не желае да ги чуе, освен ако реши да се позабавлява.

Водещ: Разумно ли беше виждането на Томислав Дончев този кабинет да управлява до септември и после избори?

Ж.Г.: Безспорно по-разумно. Това е някаква проява на разум. Не знам дали от Томислав Дончев нещо зависи. Имаме едно втвърдяване на кадровото ядро на ГЕРБ. Такива дисидентски гласове остават, по всяка вероят­ност, с понижено влияние. Там вече се появява страх. Не на улицата. На улицата той изчезва. Страхът вече е в лагера на тези, които са в ролята на обсадно положение.

Водещ: В лагера на властта? Страх, паника?

Ж.Г.: И паника, и глупости, и някои центробежни тенденции. Това е един от страничните ефекти, които протестът, без да го цели, е хубаво да постигне.

Водещ: Казвате, че подобни действия като това да се разчисти блокадата само засилва гнева на хората. Видяхме, че за едно денонощие блокадата се превърна в крепост, в щит. Доколко това може да бъде вписано в сценарий за търсена провокация с цел сблъсъци и кървава причина за оставка на кабинета?

Ж.Г.: Не вярвам, че дотам ще се стигне. Във всеки случай всеки един опит за противодействие, съпротива от страна на управляващите само допълнително мотивира протестиращите.

Водещ: Какво трябва да се случи, според вас, за да стане неизбежното това правителство да подаде оставка?

Ж.Г.: Не е нужно да има някакво едноразово действие. Ако този протест продължи, а той няма как да не продължи, няма как да не ескалира и даже е добре да продължи още малко, за да не остане като нещо, което се случва главно в София и някои по-големи градове. Но ще си го получат. Те са в улея на бобслея. Там движението е едно, друг е въпросът дали предварително ще спрат, или ще се ударят в стената накрая.

Водещ: А какво става в „дълбоката държава“? Защо казвате в интервю за вестник „Сега“, че задкулисието се е разпукало?

Ж.Г.: Полека-лека започват процеси, макар че те едва ли са целени от някого. Няма такъв център, който би подкрепил протестиращите с други полезни движения – да внесе разкол в лагера на управляващите, разкол между отделни институции, между Президента и Прокуратурата. В задкулисието няма такъв център, нито партийните централи се занимават с тази работа. Тя би била полезна и би ускорила нещата. Нормалната военна технология го изисква. Както противникът се мъчи да приложи тактиката на „разделяй и владей“ спрямо лагера на протестиращите, така и от лагера на протестиращите  трябва да има такива движения и те частично нещо ще постигнат.

Безспорно, между ДПС и официално управляващите вече има някакви елементи на разкол. Има и в задкулисието. Трудно ми е да кажа до каква степен принос за това има точно самият протест, доколко причини за това са действия на управляващите и прокуратурата или други елементи на задкулисието. Но може би голямата причина е усещането за предстояща промяна, а те имат сетива за подобни рискове. Защото задкулисието, особено неговият икономически сегмент ‒ олигархични, финансови, бизнес кръгове в български условия, е силно зависим от взаимо­отношенията с държавата-майка като източник на политически чадъри, на обществени поръчки, на достъп до еврофинансиране. И там тече разколът, което е добра предпоставка за сериозна трансформация. Той е една от крачките към бъдещия демонтаж на този политическия модел.

Водещ: Как ще коментирате появяването зад храстите на Ахмед Доган и разменените реплики с плажуващите на Росенец и по-точно думите на единия от отправилите въпроси към Доган за разпределянето на порциите?

Ж.Г.: Не ме удовлетворява една тенденция ‒ има я дори в лагера на част от протестиращите, не всички ‒ отново да се извади на бял свят фамозната роля на ДПС, на Ахмед Доган, на Пеевски в целия този модел. Те имат роля, безспорно имаха и в последните години управление на страната, но голямото бедствие си беше ГЕРБ и то беше такова още в началото. Друг е въпросът, че беше нужно да покаже всички свои възможности, да се разгърне в пълен мащаб и да се превърне в, едва ли не, антропологическа катастрофа за нацията и в резил. Не в ДПС е първичният заразител на политическото пространство. Политическият ни модел в момента е възможен като такъв и трябва да бъде реформиран благодарение на срастване на задкулисие, партии, институции в една отровна смесица, което ни превърна в мафия с държава. Такива примери няма. Дори Колумбия по времето на Ескобар не беше. Може би Черна гора е някакъв подобен случай, Косово донякъде, но и там не е такова срастването между мафия и политическа система и модел. На това в голяма степен е олицетворение ГЕРБ и Бойко Борисов е ключовата фигура, кръстникът на тази мафия, колкото и да се прави на Марлон Брандо в ролята на Кръстника.

Водещ: Биваше ли го в тази роля, ако сте прав да го окачествявате като такъв?

Ж.Г.: В първоначалния период се опитваше. Не му е много богат репертоарът. В началото беше може би интересен за някои, беше добър повод за шегичка, за присмех, демонстрираше добри комуникативни способности, поне за определена целева група, но това беше така, докато в публичния ефир доминираха неговите контролирани публични изяви, минали през аранжимент, през обмисляне. Истинското му спонтанно лице почна да извира още преди години с „Ало, Ваньо“, а в последно време... До изборите ще излязат и други. Фонотеките и видеотеките вероятно са препълнени с материал.

Водещ: Казвате, че ГЕРБ се свива. Скорошно социологическо проучване показва срив на доверието в политическите партии, макар ГЕРБ да остава първа политическа сила. Все пак 45% от анкетираните отговарят, че не знаят какво ще правят.

Ж.Г.: ГЕРБ ще го има още един-два цикъла на избори, само че те ще бъдат доста ускорени, може да се случат и за една година. Ще го има, но ще го има, докато все още я има привидността, че е партия на властта. ГЕРБ няма никаква друга спойка, нито каузи, нито идеи, нито ценности освен факта, че е властта ‒ основен работодател, основен разпределител на ресурси ‒ административни, финансови, властови. Този тип партии се изчерпват тотално, когато бъдат отделени от властта. Тогава ще си остане това, което го има. Разбира се, аз не изключвам възможността ГЕРБ да се трансформира и превърне в що-годе нормална партия, нормална за българските реалности. И в ГЕРБ има потенциал. Но това няма как да стане с Бойко Борисов като олицетворение, стожер, като персонификация на тази политическа кауза.

Водещ: Казвате, че сме сред малкото страни, където мафията си има държава, а в същото време сте оптимист, че ще се появят нови партии, а старите ще се освободят от токсичните си хора. Как ще стане това?

Ж.Г.: Не е толкова сложно. Голямата предпоставка това да се случи е фактът, че наблюдаваме появата на свободни хора в страната. Едно е свободата на свободни хора, друга е свободата на робите. На тези протести за пръв път виждаме свободни хора, мислещи със собствените си глави, за които няма авторитети, които имат опорната точка в себе си, които не са зависими от държавата и от властимащи и раздаващи ресурси. Тези свободни хора може би ще стават повече, навярно след няколко политически трансформации ще се освободят и зависимостите, и зависимите, и тогава ще наблюдаваме и тяхната свобода. И тогава навярно ще се появи и реално гражданско общество, което да си върне контрола не само върху държавата, но и върху партиите. Защото и сега партиите имат някакъв електорат, но те нямат контрол върху елитите си.

Този оздравителен процес ще се случи в партии, които искат да оцелеят, другите просто няма да ги има. 90% от партиите са партии, които са частен проект. Дали на Валери Симеонов, дали на Бойко Борисов, дали е на еди-кой си, няма нужда да изброяваме.

Само БСП не е по този начин, но това не значи, че при тях няма също много токсични увреждания, защото тя не се развива в друг политически модел, а се адаптира към реалностите. За да оцелее, ще трябва да се почисти. Гражданите ще си върнат всичко това. Това с протеста може да се ускори.

За жалост, най-сериозната пречка пред този процес е, че през тези години политическото се стигматизира много жестоко. Политическата кариера стана ужасно непривлекателна за всички онези хора, които би било добре да са политици, имат качествата, имат интелектуални, морални и всякакви други качества да бъдат политически лидери. Това ще е най-трудното ‒ да върнем тези качествени хора към политиката, в това да видят лична кауза. Това е много трудно, защото тези качествени хора си имат други реализации и там са далеч по-свободни и далеч по-реализирани, и я няма тази стигма, че политиката е нещо, с което ще се омърсиш по необходимост, ако се намесиш. Това ще преодолеем най-трудно.

Бих се борил всячески да преодолеем тази стигма, иначе ще се въртим в омагьосания кръг политиката да бъде пристан за неудачници, за овладени от нагона за власт хора, и да ги няма онези, които биха могли да решат проблемите на страната по начина, по който тези свободни хора искат това да се случи.

 

Интервю на Теодора Симова

Дарик радио

Можете да го чуете на адрес: https://darikradio.bg/zivko-georgiev-stranata-ni-e-prevarnata-v-mafia-s-darzava.html

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови