ЕДИН ЗАКОН И ЕДИН СПОМЕН

Брой 9-10,септември-октомври 2020

 Във връзка с цензурата в българския печат Йосиф Хербст бе писал: „Вестникарството се признава вече като наука, макар че то всъщност е изкуство.“ Днес Иван Костов и подобните му ни убеждават, че вестникарството е виновно за всичките ни беди. И понеже не могат да му сложат примка на шията, както дедите им направиха през 1925 година, решиха да го глобяват. Преди да седне да пише каквото и да е, всеки вестникар трябва да сложи на масата няколко милиона. Единствен оценител и критик на словото му ще бъде съдът.

Пак Хербст казваше, че цензурата има много лица. От червения молив и нагайката до коприненото шалче, запушило устата на истината. Днес към тези класически способи се прибавя и паричното наказание, което таксува словото като най-долнопробен гамен. Критикувайте, мили птички, казва законодателят, разобличавайте злото, но си правете сметката. Злото има своите адвокати, които ще ви четат, както дяволът чете евангелието. Най-сетне златният кафез е измислен. Който иска да пее по-свободно или по-скандално, да му мисли. Честолюбивите политици и бизнесмени му намериха цаката. Журналистиката отново се превръща в сладкопойно канарче.

Законът...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор