Денчо Георгиев е гост професор в Свободния университет Брюксел (VUB). Бил е постоянен представител на Народното събрание към Европейския парламент (2007-2009); посланик, представител на България към Световната търговска организация (1997-2006);директор на Центъра за европейски изследвания (1990-1993); научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за държавата и правото на БАН (1976-1990). Автор е на първата българска монография по право на Европейските общности и е първият български преподавател по право на ЕС.

 

БЪЛГАРИЯ И КОХЕЗИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Брой 9-10,септември-октомври 2020

Във връзка с предстоящото приемане в Съвета на ЕС на решението по собствените ресурси и на регламента по Многогодишната финансова рамка Народното събрание би могло да очертае „червените линии“, които изпълнителната власт да спази при даване на българското съгласие по тези актове. Инициативата за това очевидно не би дошла от управляващата коалиция. Затова на опозицията, и по-специално на БСП, се пада политическата и моралната отговорност да направи такова предложение.

 


В предишния брой на списанието1 бе направен опит  да се очертае как с новата Многогодишна финансова рамка (МФР) за 2021–2027 г. системата на финансиране на политиките и дейностите на Европейския съюз (ЕС) може да бъде приведена в съответствие с правно задължителните цели за икономическо, социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки и правно задължителните основни ценности на ЕС за равенство, демокрация и върховенство на правото. Беше отбелязано, че за България съгласието с предложения от Европейската комисия план за възстановяване „ЕС за следващото поколение“, както и с МФР за 2021‒2027 г., „би представлявало пренебрегване с лека ръка на национални интереси от огромно значение за бъдещето на страната“.



Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови