Пол Хавиланд е журналист и преводач, живял е в шест страни на три континента, работил е като лингвист на Би Би Си, администратор на Националната служба по здравеопазване и преподавател по френски и превод в City Literary Institute

 

ГЛАДСТОН – ЕДИН БРИТАНСКИ ГЕРОЙ В БЪЛГАРИЯ

Брой 9-10,септември-октомври 2020

 „Ако някой някъде във Великобритания реши да демонтира паметник на Уилям Гладстон, ние, българите, ще намерим начин да откупим този паметник и да го донесем в България. За всеки български град ще бъде чест да приюти Гладстон!“, казва българската журналистка Велислава Дърева пред британското онлайн издание
West Country Bylines, което публикува кореспонденция от София


 

 През тълпата протестиращи, издигнали антиправителствени плакати и крещящи „Оставка на Борисов“, се прокрадва крехка фигура и прави снимки с телефона си. Това не е Лондон след доклада за Русия: Борисов е министър-председател на България (в текста е написано „президент“ – б.р). Протестиращите по улиците на столицата София са поласкани да бъдат снимани от един от най-видните и ползващи се с респект журналисти в страната. В крайна сметка, тя прави това, което е  вършила през цялата си почти 45-годишна кариера: да документира най-значителните социал­ни събития в България, стигащи понякога до главозамайващи и резки политически промени.

Но тези дни, освен на темата за корупцията, с която, за жалост,  е известна България, Велислава Дърева е посветила усилията и вниманието си и на опазването на доброто име на Уилям Юърт Гладстон, четири пъти министър-председател на Великобритания и старейшина, стълб на викторианската политика. Днес неговата репутация е на път да бъде опетнена от това, което Дърева определя като неправилна оценка и насочен в грешна посока случай на политическа коректност.

Тъмните облаци се появиха за първи път на 8 юни в Бристъл със събарянето на статуята на Едуард Колстън по време на разпространилата се по цял свят кампания „Black Lives Matter“ (Животът на черните има значение), чието начало възникна като реакция на убийството в Минеаполис на Джордж Флойд, случило се две седмици по-рано. Този протест доведе до започване на дълго отлагания процес на преоценка на ролята на търговията с роби в британската история и хвърли светлина върху вековната тъмна сага, свързана с Империята и колониалното потисничество. Тази преоценка се фокусира върху публични скулптурни произведения, както и върху имената, с които са били удостоявани институции от всякакъв характер, като се почне от известното изображение на Сесил Роудс  на фасадата на „Ориел Колидж“ в Оксфорд и се стигне до „Тейт Галери“ в Лондон. Паметници, посветени на толкова различаващи се политически и исторически фигури като Уинстън Чърчил и Роберт Баден-Пауъл също влязоха в графата за преразглеждане. Но когато в окуляра попадна и Гладстон – във Великобритания има толкова много негови паметници, както и улици и сгради, носещи неговото име – българите бяха длъжни да реагират по причини, които Дърева разпалено обяснява. 

Повечето британци биха имали памет за Гладстон, ако изобщо са чували нещо за него, като човек, който се представя за спасител на лондонските проститутки и като министър-председател, от когото кралица Виктория се е жалвала: „Той ми говори така, все едно, че говори на тълпата“, казала веднъж тя. Реномето му – впрочем, доста незаслужено – е на скучен и лицемерно набожен проповедник. Нашите ирландски съседи се придържат към по-нюансирана гледна точка – Гладстон бил упорит привърженик на ирландското самоуправление и считал, че умиротворяването на Ирландия е негова мисия. В България обаче неговото дело стои на съвсем различна плоскост. Дърева посочва, че Гладстон не само е един от горещите привърженици на това, което днес наричаме универсални човешки права, но той е бил и ще остане български национален герой.

Гладстон е бил убедителен оратор и е използвал влиянието и позицията си като лидер на опозицията в Камарата на представителите, за да защити българската кауза по време на борбата на българите за освобождаване от османското робство. И нещо, което трябва да се отбележи специално, е, че през 1876 г. той публикува брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“.

„Едва ли ще се намери ученик в България, който да не я е чел“, казва Дърева. Общественото мнение във Великобритания е било толкова шокирано от публикацията на Гладстон, че консервативният премиер Дизраели в крайна сметка е бил принуден да изостави своята протурска политика. В крайна сметка Руско-турската война води до Освобождението на България от османското управление.

Разбира се, вие ще попитате, какво общо има тази история с днешното движение в Британия „Black Lives Matter“. Отговорът се крие в младостта на Гладстон. Влизайки в Парламента през 1832 г. като ултраконсервативен 23-годишен младеж, в своята първа реч той защитава правото на връщане в родината и компенсирането на английските роботърговци, сред които челно място заема фигурата на неговия баща. Но няма да мине много време и синът ще се отърси от зловредното бащино влияние и ще поеме своя политически път далеч от началото, което го свързва с торите, за да стане водач на новата Либерална партия. Веднъж лейбъристът Тони Бен отбелязва, че Гладстон е един от тези забележителни политици, чиито възгледи с възрастта бързо търпят кардинално развитие наляво. Според Чарли Гладстон, пра-правнук на големия държавник, „към 1850 г. неговата промяна е била очевидна и в Парламента той е описвал робството като „отвратително престъпление, което петни историята на човечеството във всяка християнска или езическа страна. Към края на живота си Гладстон определя отмяната на робството като един от въпросите, за чието решаване масите са били прави, а класите са бъркали“.

Днес, през 2020 г., българската журналистка се чувства задължена да застане в защита на Гладстон. „Загрижеността на Гладстон за България преобърна британската политика към Османската империя, посочва Дърева. Неговото име е в редицата на онези забележителни защитници на България, като Виктор Юго, Гарибалди, Толстой и Достоевски. Не е за учудване, че през 1879 г. българското Народно събрание определя Гладстон като „Благодетел на България“ титла, присъждана само от народа“.

Британците вероятно ще са удивени, когато, посещавайки България, (и разбира се, ако могат да четат на кирилица) видят, че практически във всеки по-голям или по-малък град има площад, улица или училище, които носят името на Гладстон. Междувременно Дърева се притеснява, че името на Гладстон ще бъде изчегъртано в Британия. В рожденото му място, свързвано с фамилните връзки на Гладстон и с младежката му защита на робството, подтикнала Университета на Ливърпул да преименува залата за лекции, носеща досега неговото име. Има два паметника на Гладстон в Лондон, други – в Блекбърн и Манчестър, има библиотека „Гладстон“ в Хавардън, Флинтшайър, където се съхраняват важни негови документи и спомени. Дърева е написала писма до кмета на Лондон Садик Хан и до Първия министър на Уелс Марк Дрейкфорд, тъй като и двамата са  назначили комисии, които да преразгледат имената на паметниците, статуите и улиците в сферата на тяхната компетентност. „Ако някой някъде във Великобритания реши да демонтира паметник на Уилям Гладстон (надявам се това да не стане!), ние, българите, ще намерим начин да откупим този паметник и да го донесем в България. За всеки български град ще бъде чест да приюти Гладстон!“, казва Дърева.

Паметниците от комунистическата ера в България нямат щастлива съдба и Дърева полага значителни усилия за съхраняването и запазването на това, което други считат за обидни останки от отвратително минало. „Историята е това, което е. Тя трябва да бъде изучавана, анализирана, и осмисляна, но не може да бъде пренаписвана, нито подменяна, нито зачерквана. Войната на полето на историята и против историята е безплодна политика, която само оттласква настрани реалните проблеми“, казва тя. Самата Дърева по различно време е страдала от отхвърлянето на сътвореното от нея. „Имам седем книги (вкл. като съставител ‒ б.р.), сценарии на 15 документални филма, публикувала съм безброй есета и статии. Наградена съм с най-високите национални награди и почести. Но също така ми спряха две книги, четири сценария и една пиеса, и съм уволнявана 13 пъти (преди и след 1989 – б.р.) за това, че съм твърде пряма“. Дисидент през целия си живот, обичаща да спори – нейното най-търсено и продавано изследване за взривяването на голяма софийска църква през 1925 г. („Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови“ – б.р.) предизвика бурен дебат в България през миналата година – тя  чувства, че както е бил отворен „случаят Гладстон“, така и ще приключи.

„Неговото наследство не трябва да бъде подронвано и опетнявано от грешни изводи, дължащи се на младостта му. Той еволюира драстично. В края на забележителния му живот светът го е познавал като защитник на свободата и човешките права. Великобритания трябва да се гордее с него, така както се гордее България“.

 

 Източник:

https://westcountrybylines.co.uk/gladstone-a-british-hero-in-bulgaria/

5.08.2020

Превод Христо Добротинов

 

Послепис

1. West country Bylines e част от медийната група Byline Times. Това е най-авторитетното и най-четеното електронно издание във Великобритания, което не следва политическата „мода“ и винаги търси различната гражданска позиция.

2. Велислава Дърева има официална кореспонденция с администрацията на кмета на Лондон г-н Садик Кан и с кабинета на премиера на Уелс г-н Марк Дрейкфорд. В момента две правителствени комисии в Уелс разглеждат посланието на българската журналистка в защита на Уилям Гладстон. 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор