Велиана Христова е журналист във в. „Дума“, доктор по филология. Специализира в областта на образованието и науката. Съставител, автор и съавтор на 6 книги. Член е на европейската организация за наука „Euroscience“ и на УС на фондация „Еврика“. Носител е на наградите на СБЖ, МОН, БАН, СБУ, Съюза на учените, на Сметната палата, Археологическия институт с музей-БАН, както и на наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков“.

 

138 „АЗ ИСКАМ ДА ОТРЕЖА ГЛАВАТА НА РЕФОРМАТА, ВИЕ МЕ КАРАТЕ ДА Ѝ ПРАВЯ ФРИЗУРА“ - Сто години от рождението на академик Евгени Матеев

Брой 9-10,септември-октомври 2020

 Акад. Евгени Матеев вдигна много високо летвата за учен, борец и човек

 

Беше началото на 1987 г., вече се усещаше полъхът на перестройката. По това време един млад математик – Андрей Тодоров, предложи във в. „Работническо дело“ материал за пагубния диктат, задушаващ всяка научна инициатива на докторантите, упражняван в математическия институт на БАН от страна на корифея Благовест Сендов. Във вестника се роди идея да се направи поредица под руб­риката „Монополизмът в науката“. Не помня кой даде предложението да се започне с интервю на авторитетен учен по темата и това да е известният икономист акад. Евгени Матеев. То беше дръзка идея за ония времена, понеже в последните години академикът беше низвергнат от върховните власти и бе едва ли не забранено да се споменава името му. Издирих телефона му и като млад журналист – морето ми до колене, звъня. Като казах за какво става дума, чувам в слушалката, че академикът се разсмя и вика: „Абе, вие луди ли сте? Кой ще ме пусне мене в „Работническо дело?!“ Луди или не, пуснахме го, интервюто беше страхотно, той направи на две стотинки онези владетели на научните среди, които задушаваха младите, определи ги като извращение и им противопостави ролята на Учителя в науката с главна буква. Така се запознах с Евгени Матеев, беше дълъг разговор в дома му на чай и курабийки и може би тогава възприех една твърде висока летва за това що е наука, какво е да се гради научна школа и какво е да си Голям в науката.

Всъщност,  в целия си житейски и професионален път акад. Евгени Матеев е бил точно това – човек на високите летви, на невероятната ерудиция, на личностното достойнство и независимото мислене, несъкрушим борец за умните решения срещу необоснованите и неефективните действия, особено когато идват от властта. И разбира се – винаги недолюбван от плоскочелите тъкмо заради тези си качества. Което приемаше с насмешка. Въобще имаше много приятно чувство за хумор. Казваше, че се е родил в Търговище в несериозен ден – 1 април 1920 г. Той е един от най-големите българи, вписани в световната икономическа наука, и е жалко, че в момент на трудни реформи у нас болестта му попречи да е сред активните участници в тях.

И днес неговите идеи и трудове биха били незаменими, но за съжаление са забравени, белязани с гриф „социалитическа наука“. Както често се случва у нас, един от най-достойните и съзидателни българи, с който страната ни би тябвало да се гордее, се оказа на прицел на елементарни хора през „демократичната“ 1992-ра. Тогава синдикатът „Подкрепа“ си позволи да омърси стените в БАН с недостойни думи за него и с надпис: „Има ли място сред нас?“

Да, сред ТЯХ и сред подобните им днес той нямаше и няма място. Затова пък

мястото му бе запазено
в учебниците по икономика на Сорбоната

които започваха с теорията на акад. Матеев за системния подход в икономиката. Общото събрание на академията осъди акта на тогавашните пишман синдикалисти, а един от учените – проф. Минко Минков, заяви: „Гордея се, че съм ученик на акад. Матеев. Защо никой не разлепи по стените неговия принос за разработката на методиката, която сега е в основата на дейността на Общия пазар? Изгониха го по безцеремонен начин, пенсионираха го на 60 години и беше забранено да го цитираме. Кое общество постъпва така?“ Безоблачно съществуване за себе си Евгени Матеев никога не е търсил. И не е намерил.

Той завършва Софийската духовна семинария през 1939 г. (като семинарист прeвежда „Илиада“ на Омир!).

Завършва право в Софийския университет през 1943 г., а през 1968 г.
специализира икономическо управление в САЩ.

Още от 1939 година е член на РМС и участва активно в обществения живот. Като студент води публичен диспут по политико-
икономически въпроси със смятания за капацитет проф. Симеон Демостенов.

След 9 септември 1944 г. работи първоначално като журналист, после се насочва към науката, на 30 години става професор, на 47 – академик. Той е един от основателите на Икономическия институт в БАН, където оглавява секцията „Разширено социалистическо възпроизводство“.

Дългогодишен ръководител е на Катедрата по управление и планиране на народното стопанство във ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС). Подготвил е хиляди студенти, повече от 50 дипломанти и 5 докторанти, четирима от които стават по-късно професори. Днес  в УНСС има аудитория „Акад. Евгени Матеев“.

Заемал е и висши държавни постове: подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1951–1952 и 1960–1962), министър (1963–1966), член на Държавния съвет (1974–1981). Между 1953 и 1959 г. е председател на Централното статистическо управление.

От 1962 до 1966 г. е член на ЦК на БКП.

През 1964–1972 е председател на Президиума на Висшата атестационна комисия. От 1972 до 1981 г. оглавява Съвета по възпроизводство на материалните ресурси при Държавния съвет.

Бил е подпредседател и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа (1968–1971).

Владее отлично немски, английски, френски, руски…

Народен представител от IV до VII Народно събрание.

Носител е на Димитровска награда и на званието Народен деятел на науката.

Но и тоталитарната машина до 1989 г. не понесе независимото мислене на акад. Матеев. Икономическото управление е основната област в научните му занимания. Умееше популярно да обясни теорията си за стемния подход в икономиката и на неизкушения в материята човек:  икономиката е система от звена, от брънки като веригата, ако извадиш или размърдаш едно звено, цялата система се разпада. Затова управлението на икономиката е умение да балансираш звената в системата, да ги свържеш в едно цяло, да предвидиш какво ще е отражението на промените в едно звено върху цялата верига.

Но навремето идеите му за макроикономическо управление, за макроикономическа координация и балансирано развитие на икономиката са се възприемали като ерес. Да не говорим за днес, когато „планиране“ е мръсна дума, когато отраслите в икономиката живеят всеки сам за себе си, няма държава, която да ги координира и балансира. Икономиката ни се е превърнала в статистически числа за отчитане на бройки „продукт“, обороти, данъци и пр.

След 1989 г. един световнопризнат метод за икономическо управление и прогнозиране, създаден от българин, бе отречен всъщност от невежи хора. А глобалната криза сега все по-ясно доказва несъстоятелността на неолибералния модел на социално-икономическо развитие и необходимостта от замяната му с друг, продуктивен модел.  Какъв? Четете акад. Евгени Матеев…

С изключителна актуалност днес са например неговите идеи за обществените форми на собственост. Той обосновава тезата, че обществена и държавна собственост са различни неща. Обществената собственост трябва да функционира без външна намеса. Държавата трябва да задава само няколко ключови параметъра, а икономическата единица, базирана на обществена собственост, сама трябва да планира дейността си и да я реализира с цел ефективност. Планирането и пазарът трябва да са свързани, като държавата задава общи параметри, без да ги насочва към определено звено.

Научните занимания на акад. Матеев обхващат много широк диапазон, винаги на гребена на текущите световни постижения  – определяне на икономическата система и нейното математическо описание, икономическа кибернетика, баланси в макроикономиката, връзки на икономиката с други системи и дейности в обществото, механизми за управленски анализ, определяне на целите на икономическата система и прогнози за степента на постигането им чрез определени механизми. Той е сред пионерите в разработване на математически методи и модели в икономическите изследвания. Има приноси за изграждане на държавните органи у нас, занимаващи се с провеждане на икономическата политика на страната по времето, когато тя постига ускорено икономическо развитие и бе сред най-динамичните икономики по света. Има подготвени и публикувани 26 монографии и над 200 студии и статии с общ обем над 10 000 страници.

Възгледите на акад. Матеев са признати в света,
но у нас името му бе табу в продължение на години

Защото той никога не си кривеше душата заради конюнктурни съображения или спуснати „отгоре“ указания. Емблематична е една случка още през 1964 г. Тогава Тодор Живков се опитва да ръководи провеждането на икономически реформи у нас, което буксува, и на едно заседание на партийния и държавния актив Първият посочва акад. Матеев като човека, който ще помогне да се оправят нещата. И какво? Ученият се надига от мястото си и звънко заявява пред онемялата зала: „Другарю Живков, аз искам да взема главата на реформата, а вие ме карате да ѝ правя фризура“. Изключителна храбост в онези времена…

Акад. Матеев бе твърд противник на привържениците на „пазарния социализъм“ от средата на 80-те години и на прословутия Указ 56.  Според него, това на практика бе връщане към „идеализиран капитализъм, и то от епохата на свободната конкуренция“. До самата си кончина на 4 юни 1997 г. той  бе готов да спори с часове по въпроси, които го вълнуват. Спомням си, че когато на мода бе работническо-мениджърската приватизация, той ме извика при себе си (вече бе на легло) и помоли „да тичам при нашите депутати от БСП“ и да им дам написаната от него „обосновка срещу тази форма, която ще се провали“. Тичах, дадох обосновката. Нищо. И РМД-та се провалиха наистина.

Той бе много принципен и честен човек. Далаверите, човешката завист, подлостта и коварството го възмущаваха дълбоко. При едни избори за академици, вече съвсем преди да ни напусне, акад. Матеев бе получил по пощата донос с клевети и лъжи срещу един от кандидатите. И се повтори същото: „Тичай при академиците, при този и този, кажи им, че трябва да накажат това безобразие! Да хвърлят в коша този донос! Срам за България, срам за умовете ѝ! И това доживях. Срамът е за нас, не за кандидата. Изборът трябва да се определя само от качествата и от научните му приноси.“ Слава Богу, оказа се, че повечето от академиците мислят като него…

Акад. Матеев създаде своя школа. На мнозина е помогнал, без да иска отплата. Много икономисти от различни поколения са негови ученици. Випуските, които са слушали неговите лекции, се отличават от останалите. Защото неговата школа не е само икономическа, тя е школа по морал. Изключителната му откритост и упоритостта му да защитава до изтощение мнението си, дори когато не го разбират, бе начинът му на съществуване. Извън работата аз нямам любимо занимание, казваше той. Празният лаф моабет смяташе за загубено време, което го изнервяше. Изумителната скромност на този ерудиран и надарен човек, учен от световна величина, не се вписва и днес в тотално лишения ни от човешка етика ден.

Евгени Матеев беше единица мярка за истински учен, за преподавател, за ръководител и държавник, за гражданин и човек с достойнство.  Просто Голям. За съжаление, макар и да прозвучи песимистично, мисля, че у нас остават все по-малко такива гигантски личности на знанието, на духа, на българщината. Бих казала, че те са национална ценност. Истинска, не етикетирана.

 


Коментари  

 
0 #1 Боян Дуранкев 2020-09-06 18:21
Благодаря за чудесната статия! Моят учител акад. Евгени Матеев остава Еверест на икономическата теория и практика. Жалко е че партията която се води "социалистическа " скача на един куц крак без модерна икономическа идеология...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови