Искра Баева е професор по съвременна световна история в СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с проблемите на Източна Европа след Втората световна война. Автор е на книгите: „Източна Европа след Сталин 1953 - 1956“, „България и Източна Европа“, в съавтор­ство с Евгения Калинова: „Българските преходи 1939 - 2002“, „Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1944 - 1955“, „Социализмът в огледалото на прехода“ и др. Главен редактор на сп. „Ново време“ (1993-2000). 

50-И ЮБИЛЕЕН, НО НЕ ИСТОРИЧЕСКИ КОНГРЕС НА БСП

Брой 11-12, ноември - декември 2020

 Трябва ли ѝ на БСП дискусия за бъдещето


 

Годината 2020 започна нормално в България, но още първите ѝ месеци показаха, че едва ли ще има нещо нормално в събитията не само в нашата страна, а и по цял свят. Всичко започна извън нас заради непознат вирус (Ковид-19), тръгнал от Китай, който благодарение на глобализацията бързо се разпространи в цял свят. Неочакваният резултат показа колко бързо светът може да се върне с десетилетия и столетия назад, разтърсен от първичен страх и отчаяни непоследователни опити епидемия­та да бъде избегната, ограничена и преодоляна.

Засега в това не са успели страните от нашия развит свят, но затова пък на преден план с пълна сила изпъкнаха всички позабравени или поприкрити социални, политически и икономически проблеми, както и разнообразни теории на заговора.

Започнах с тази актуална картина, защото в такава обстановка трябваше да се проведат най-важните за БСП избори – първо за пръв път прекият избор за председател на партията, а след това и поредният конгрес, чиято цел е да определи стратегията и тактиката за БСП в предстоящата изборна година, да обсъди идейните ѝ основи и да избере ново колективно ръководство.

Хронологията на събитията през годината се обърка заради обявеното извънредно положение, после извънредна обстановка, което обаче не спря избухването на отдавна натрупваното възмущение от арогантното поведение на министър-председателя Бойко Борисов и от не по-малко арогантните действия на лансирания от него нов главен прокурор с полицейско минало и поведение Иван Гешев.

Спонтанните многохилядни протести, каквито не бяхме виждали от години, би трябвало да променят духа и подготовката на конгреса на БСП, но това сякаш не се получи. Вярно е, че немалко депутати, членове на Националния съвет, и обикновени социалисти участваха в протестите, но БСП като цяло не припозна тези протести като свои, може би и защото сред инициаторите и ръководителите им преобладаваха десни политици и формации, произлезли в близкото минало от БСП. Но искам да припомня, че в дългото си съществуване социалистическото движение в България е имало периоди както на обществено самозатваряне чрез сектантство, така и широко отваряне към обществото, когато се е опитвало да търси съюзници в името на важни обществени цели. Всичко е зависело от историческия момент.

Вероятно тук е мястото да призная колко удачен е цитатът, с който започва луксозно издаденият том с материали за 50-ия конгрес на БСП. Той е на основателя на българската социалемокрация Димитър Благоев: „Много е важно да схване человек задачите на своя век. Според това, доколкото человек схваща тия задачи, доколко ги разбира, дотолкова той може да бъде полезен като обществен деятел“. Благоев е напълно прав, но как можем да преценим времето. Големият въпрос днес е пред какъв исторически момент сме изправени, а оттам и какъв е верният извод за българската левица като част от европейската и световната. Ще се опитам да се върна на този въпрос в края на текста.

Отложеният от май за септември конгрес на БСП беше юбилеен, защото беше 50-и поред. Това обаче остана на заден план, може би защото номерацията на конгресите е променяна съобразно историята на партията – веднъж след превръщането ѝ от социалдемократическа в комунистическа през 1919 г. и втори път в началото на трансформацията ѝ от комунистическа в социалистическа през 1990 г. Но основната причина за липсата на усещането за юбилейност беше неговият характер – той се превърна по-скоро в

заключителен акорд на битката по пътя или за пътя,
по който върви и ще върви партията

Атмосферата на 50-ия конгрес на БСП беше по-различна от друг път, защото за пръв път изборът на председателя на партията предшестваше конгреса и беше осъществен от всички партийни членове, а не само от избраните за конгреса делегати. Това освободи делегатите от напрежението на лидерската битка. Към това трябва да се прибави и фактът, че с този конгрес започна и вторият и последен по устав 4-годишен мандат на настоящата председателка на БСП Корнелия Нинова. Това ѝ дава пълна свобода да реализира партийно-политическия си потенциал, защото повече не трябва да мисли за нов изборен мандат.

Няма да се връщам на въпроса за предимствата и недостатъците на прекия избор на председател на партията от партийните членове, защото в момента той не е актуален. Факт е, че предварителният избор не само свали напрежението в работата на конгреса, но и предопредели отношението към всички неуспешни претенденти за лидерския пост и техните застъпници – видима и отстрани беше предпоставената остра критичност към тях. Това, поне според мен, се превърна в пречка за нормалната работа на толкова важен конгрес в размирни и предизборни времена.

Както и предишните заседания на 49-ия конгрес, визията и на 50-ия беше модерна и впечатляваща, за което несъмнено голяма роля изигра и създадената благодарение на упоритостта и решителността на Корнелия Нинова телевизия на БСП – Българска свободна телевизия. Тя беше видимият успех на първата жена-председател в историята на голямата лява партия в България. Много добре си спомням първите месеци след 10 ноем­ври 1989 г., когато БКП/БСП беше поставена на подсъдимата скамейка от почти всички медии и още тогава едно от основните искания на хората от многохилядните митинги в нейна защита беше партията да си направи собствена телевизия. Имаше и такива обещания, но това не стана. В началото се смяташе, че не е добре да има чисто партийна телевизия, защото партията и нейните послания са общонационални. След това обаче се създадоха малки, но силно въздействащи политически телевизии – СКАТ, от която се роди първо „Атака“, а после и НФСБ, както и чисто партийната „Алфа“. И стигмата падна.

Оказа се, че при овладените при дългогодишния министър-председател Борисов държавни и частни медии, създаването на собствена телевизия е един от начините да бъде предствена в страната партийната политика. През последната година БСТВ изигра много важна роля в това отношение, като поне моите впечатления са, че първоначалното обществено предубеждение към нея постепенно се замени с приемането ѝ. Но не може да се отрече и това, че заслугата на Корнелия Нинова за създаването на БСТВ ѝ даде голямо предимство в прекия избор за втори мандат начело на БСП. Що се отнася до конгреса, БСТВ даде възможност на всички, интересуващи се от ставащото в БСП, да наблюдават пряко хода му.

Докладът на Корнелия Нинова демонстрира качествата ѝ на победител, включително и с впечатляващия начин, по който на видеостената се появяваха обещанията ѝ от предишни форуми, за да може след това на живо да потвърди изпълнението им. Такива, уверени в свършената работа, бяха и повечето от изказванията. За разлика от почти всички предходни конгреси на БСП липсваха тревожните, критичните и загрижените за бъдещето гласове, а господстващата атмосфера беше на увереност, спокойствие и победа. Но

победа не толкова в националното политическо противоборство, колкото в дългата и изтощителна вътрешнопартийна борба

В този дух беше отношението и на делегатското мнозинство към малцината несъгласни. То започна още с една странна липса – в тома с документи на конгреса не беше намерила място проекторезолюцията, предложена от председателя на Комисията по идейно и програмно развитие на БСП Валери Жаблянов, озаглавена „Към нова политическа програма „Социализъм ХХI век“. Вярно е, че на 25 септември, ден преди конгреса, тя беше публикувана в партийния орган в. „Дума“, но усещането за преднамерено отношение към всички, позволили си да критикуват ръководството, остана. И беше потвърдено от отношението на водещите и делегатите към всички предложения на опозиционерите. Борбата за лидерския пост беше отминала, но очевидно ожесточението беше останало. И в края на краищата завърши с пълното отстраняване на представителите на вътрешнопартийната опозиция от Националния съвет при гласуването в края на конгреса (Кирил Добрев остана, но той едва ли може да се определи като опозиционер).

Такова тотално „изхвърляне“ на несъгласните с позициите на ръководството на партията не си спомням да е имало в съвременната история на БСП – нито по времето на Лилов, нито при Виденов, нито при Първанов, нито при Станишев. От гледна точка на вътрешнопартийната битка 50-ият конгрес наистина беше триумф на ръководството.

Няма никакво съмнение, че пред решителни избори и политически битки е много важно една партия да бъде единна, а не разпокъсана от противоречия и борби. Излизането на повечето от отхвърлените на конгреса от парламентарната група и от самата партия допълнително потвърждава извода, че тяхното присъствие е било временно и им предопределя съдбата на предишните отцепили се формации – след краткотраен успех – бавен залез. Големият проблем на БСП след тази вътрешнопартийна победа не са отцепниците, а това с какво послание ще продължи пътя си, с други думи –

как ще бъде използвана победата

Историческият опит на левите партии е показал, че след всяко разделение трябва да настъпи обединение. Обединение не около личности, а около идеи и задачи. И тук се връщам към формулирания в началото въпрос за духа на века, в който живеем. Доколко БСП отговаря на този дух, за да бъде в съзвучие с желанията на повечето българи.

Отговорът на този въпрос никак не е лесен. От доста години живеем във време на преобладаващи десни нагласи, които все по-често си служат с популистки обещания и похвати. Това не е нещо ново в историята: дес­ният индивидуализъм и консервативните ценности (семейство, религия, ред) често са се оказвали привлекателни за отчаяните и декласираните маси – ХХ в. ни дава достатъчно примери за това. Но дали и лява партия като БСП трябва да върви точно по този път през ХХI в.? Не отричам силата на въздействие на тези ценности в деградирало общество като българското, въпросът ми е дали те са подходящо средство за завръщането на БСП във властта. Вярвам, че този път може да осигури изборна победа, но такава, която трудно може да доведе до измъкване на България от блатото на периферната подчиненост.

Аз нямам рецепта за успешна лява политика в новия век – дали може да заложи на завръщането към традиционните леви ценности, или да търси нови. Но няма как да не признаем, че както държавният социализъм от съветски тип с присъщото си насилие, така и демократичният скандинавски социализъм с невъзможността да защити благоденствието от разрушителните външни сили, не се оказаха решение за проблемите на новия век.

Сигурна съм обаче, че трябва да се води дискусия за облика на социализма на ХХI в. Тази дискусия изисква време и усилията на колкото се може повече хора, убедени в необходимостта обществото да върви напред – към по-справедливо и по-човешко обществено устройство. Тя не може да замени политическата борба за власт на БСП, но трябва да я съпровожда. Поне според мен.


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор