* Документът бе внесен на Конгреса като проект за  резолюция. На негова основа делегатите гласуваха решение за начало на програмна дискусия и подготовка за приемане на нова програма на  партията.

КЪМ НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА „СОЦИАЛИЗЪМ ХХI ВЕК“ - решение на 50-ия конгрес на БСП

Брой 11-12, ноември - декември 2020

  

На заседание на НС на БСП седмица преди откриването на юбилейния 50-и конгрес на БСП след обсъждане в работна група на Комисията по идейно и програмно развитие предложихме на НС, а чрез него и на Конгреса, проект за решение* „Към нова програма на БСП „Социализъм ХХI век“. Въпросът за социализма като спасителна алтернатива на човечеството има световно измерение. Столетната история на нашата партия ни задължава да разкрием пред обществото съдържанието на социализма като истинска алтернатива на неолибералния капитализъм. Нека това да стане в рамките на дискусията, на която предлагаме да бъде поставено начало на заседанието на Конгреса.

 

Валери ЖАБЛЯНОВ,
председател на Комисията на НС на БСП
по идейното и програмното развитие  на БСП

 

 


 

СВЕТЪТ навлиза в масивна криза, с огромна разрушителна сила, която заплашва устоите на общественото развитие. Никой не е в състояние да предскаже нито нейната продължителност, нито дълбочината на последиците от нея. Нарастват обществените страхове, че пораженията могат да се окажат сравними с бедствията от световна война. А в политически план да доведат до трансформации в установените системи на власт и управление, които да обезсмислят, дори да заличат постиженията на многовековните борби на народите за свобода и демокрация.

Измеренията на кризата са ясно очертани: непозната в миналото градация на неравенството, систематично унищожение на природата и околната среда, опасност от установяването на авторитаризъм и тоталитарен контрол, реабилитация на фашизма. И въпреки че това не се признава от всички, нови и нови привърженици трупа убеждението, че на хората трябва да се посочи нов път, който да опише едно различно бъдеще. Но не утопично, а възможно.

Човечеството е на кръстопът – дали да продължи по пътя на собственото си унищожение, или да мобилизира цялата си прогресивна мисъл, цялата си съпротивителна енергия, за да се противопостави на деградацията и да избере нова перспектива. Това е война, в която всеки трябва да направи избор на чия страна застава. Дали на страната на свободата, демокрацията и справедливостта, или на страната на онези, които смятат, че алчността и всевластието притежават неоспорими права.

Днес от Европа до Америка все по-свободно, все по-открито, все по-настойчиво и с градираща интензивност се масовизира възгледът за социализма като спасителна алтернатива на човешкото развитие. Алтернатива, която не само да опише един различен бъдещ свят, но и да очертае пътищата към него. Алтернатива, която да въоръжи с вяра всеки, който търси роля в борбата за отразяване на икономическото и социалното неравновесие, формирано от императивите на свободния пазар, от алчността и агресията на капитала.

Ние, българските социалисти, не можем да останем безучастни в този все по-активен и все по-обхватен разговор. От позицията на почти 130-годишната история на социалистическото движение в България също имаме какво да кажем и с какво да допринесем за избора на нова посока на общественото развитие.

От 1891 година историята на социалистическото движение в България е история на класови борби срещу експлоатацията и социалното неравенство. История, въоръжена с идеологията на марксизма и интернационализма, а на по-късен етап – и на антифашизма. Отношението към нашата идеология е преминавало през различни етапи, белязани от успехи, но и от тежки грехове. Отстоявали сме научни възгледи за диалектическото развитие на обществото, но и утопични представи за бъдещето, в името на които сме подкрепяли диктаторски режими и сме скланяли глава пред репресии и погазване на човешки права.

Днес историята е поле на политически и идеен сблъсък. Нейното преиначаване достигна дотам, че борците за свобода да бъдат поставени на мястото на подсъдими, истината се изравни с лъжата, стремежът на хората към справедливост и равенство е заклеймен като заплаха за индивидуалните свободи. Липсата на памет е реабилитация на авторитаризма, фашизма и диктатурата. Обезверени от кризата, народите все по-често обръщат поглед към измамната алтернатива на човеконенавистни идеологии. Наша историческа отговорност е да предложим социалистическата алтернатива на бъдещето.

Преди 30 години ние направихме своя избор, отхвърлихме тоталитарното минало и съхранихме надеждата, че социализмът е не само ценности, а възможно обществено устройство. Приехме, че ще бъдем партия на демократичния път, на демократичния социализъм, партия, която се стреми към изграждането на модерна социална държава. Този избор даде безспорен резултат и легитимация на партията като демократична сила. Завършен всепризнат израз на успеха са заслугите на партията за постигането на национално съгласие за мирния преход към демокрация и пазарна икономика, новата конституция.

В същото време, формулирайки много прогресивни идеи за развитието на обществото, партията се оказа непоследователна при реализацията им в периоди, когато получаваше възможност за това. Стотици хиляди избиратели, които ни подкрепяха преди, изминаха пътя от разочарованието през безразличието до отрицанието. Публичният ни образ е зацапан не от думите, а от делата. От думите останаха красиви изречения, написани в партийни документи, а действителността е различна.

През последните 30 години в България израснаха няколко поколения, за които социализмът е тъждествен с тоталитаризма и несъвместим със свободата и демокрацията. Цели поколения не познават миналото и понеже не го познават – отричат го. Битката за историята, за историческата истина не е пропагандна битка, а същностна. Загубихме тази битка и масовото съзнание остана в плен на стари призраци. Цели 30 години българската десница води нестихваща война срещу паметта и познанието. Защото войната срещу паметта е война за бъдещето. Всеки опит за полемика по този въпрос изглежда предварително обречен. В същото време разговорът за бъдещето на социалистическата идея в съвременните условия все повече се затваря в едно тясно ядро от съмишленици в самата партия. Този път води в нищото.

На това трябва да се сложи край. Нужно ни е ново начало, рестарт на идейната дискусия за социализма, която да приобщи към себе си нови и активни поколения, да се издигне до нивото на широко обществено движение. Нужна ни е нова програма, която да даде отговор не на въпроса каква партия сме и каква искаме да бъдем, а каква е идеята за бъдещето, която партията подкрепя. Програма, която да вдъхнови и зареди с надежда всички, които са засегнати от последиците на имущественото и социал­ното разслоение като неизбежен резултат от установения неолиберален свръхкапиталистически модел на развитие на икономиката и обществото.

Като взема предвид всичко това, 50-ият конгрес на БСП

РЕШИ:


1. Приема проекта „СОЦИАЛИЗЪМ ХХI ВЕК“ за основа на общопартийна дискусия за нова Програма на Българската социалистическа партия в съвременните условия.
 
2Националният съвет на БСП да организира провеждането на общопартийната дискусия, в която да бъдат привлечени за участие членове и симпатизанти на партията и на други партии и организации от лявото политическо пространство, представители на профсъюз­ното и кооперативното движение, на културните и научните среди, на други обществени организации, както и всеки желаещ български гражданин. За тази цел Националният съвет на БСП да разработи и предостави на участниците тезиси на темите и въпросите, които следва да получат отговор в хода на дискусията.
 
3. НС на БСП да възстанови пълноценната работа на изследователските центрове на партията, както и в хода на започналата дискусия да разшири научния потенциал.
 
4.НС на БСП да осигури ресурсно електронните и печатните партийни медии, които да се превърнат в естествено информационно поле за провеждане на дискусията.
 
5. Националният съвет на БСП в хода на дискусията да организира размяната на идеи и виждания с други партии от европейската и световната левица, които да обогатят и подпомогнат участниците в общопартийната дискусия.
 
6.Окончателният проект за нова Програма на Българската социалистическа партия да бъде утвърден на следващо заседание на 50-ия конгрес на БСП, след което да бъде предложен за приемане на общопартиен референдум. Референдумът да се проведе не по-късно от края на 2022 година.

В. „Дума“, 25 септември 2020 г.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор