Велислава Дърева, публицист, есеист и кинодокументалист. Носител на наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика Георги Кирков“.

О ПИСМЕНЕХЪ. За „името“ на 24 май

Брой 11-12, ноември - декември 2020

 Истината не прави никого по-слаб, нито по-малък, нито по-малко значим. Тя въздига всекиго до мястото, което му е отредено от неговите собствени усилия и въпреки усилията на неговите зложелатели. Тя е като светило – ако я сриташ под миндера, ще ти подпали къщата.

 



Азъ

Помните ли?

Онзи залцбургски професор, дето разправяше, че кирилицата била „руски комунистически шрифт“, „комунистическа ерес“, „шрифт на некултурните хора“ и „синоним на боклука“; че „славяните са духовно нищи роби“; че св.св. Кирил и Методий „не са нито първоучители, нито апостоли на славяните“, че „те никаква азбука не са създавали“, обаче поради своя каприз нарекли азбуката, дето не я били създавали, славянска; че славянските езици били неприлично многобройни и трябва да се „минимизират до един език – илирийски“ (!), ала не каза дали и многобройните славяни трябва да бъдат „минимизирани“; че „между кирилската Европа и образованата на латиница Европа зеят цивилизационни пропасти“; че „кирилицата е виновна за разделението на Европа“, поради което България трябва да се декирилизира, дерусифицира и латинизира по спешност, та да се цивилизова и тя най-подир…

И онези бодри деконструктори на българската история, дето се имаха за „друго поколение човешки същества“, по-висши някак, от „ерата на Водолея“, които водеха титанична битка „с примитивни и брутални типове“, с „източните варвари“, с „националистическите кирилски и славянски митове“ и проповядваха за „цивилизоване на България чрез изоставянето на кирилската азбука в полза на латинската“

И онзи президент, дето декорира с орден „Стара планина“ залцбургския професор, и обяви всенародна дискусия на тема „кирилица или латиница“ (!) и тъй се беше прехласнал, та трябваше да му напомним, че през май 1941 г. в Залцбург, в присъствието на Гьоринг и Рибентроп не друг, а Химлер поискал от цар Борис ІІІ „да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние“. Но нашият цар вместо да закичи всемогъщия райхсфюрер на SS с орден, вместо да обяви всенародна дискусия, обяснил на Химлер, че българите са дали азбуката на руснаците, а не обратното и че азбуката е „закрепила нашето народно самосъзнание“. Това е записал Богдан Филов с своя дневник на 20 юни 1941 г., петък.

Тази вълна отмина преди 20 години. Кирилицата е третата официална азбука в ЕС.

Сега нова вълна се е задала.

„Няма как Кирил и Методий да са създали славянска азбука, тъй като славянски език няма. Налагането на тезата за славянството е продукт на съветския натиск“, каза един български професор, писател и дипломат при това. И се запретнаха едни „патриотични“ депутати славянството да изчегъртат, щото си мислят, че славянско ще рече нещо не-българско, анти-българско и противно на нашата идентичност.

Ами да! Погледне човек с половин оченце къмто ІХ-Х век и какво вижда там? Страховит „съветски натиск“! Ужас просто! То св. Кирил,
св. Методий, св. Климент, св. Наум, св. Сава, св. Горазд, св. Ангеларий, че и Константин Преславски, и Черноризец Храбър, за св. цар Борис Покръстител и цар Симеон Велики да не говорим ‒ ми те цял бандитски сонм съветофили! Тъй ще да дойде таз работа!

Ами коварните внушения в купища тропари, кондаци, стихири, похвални слова, жития, акатисти, азбучни молитви, прогласи към Евангелието и прочее, а именно: „Чуйте всички, славяни! Този дар (писменото слово) от Бога ви е даден! Слушайте, цял славянски народе, слушайте Словото, що от Бога дойде!“, „Лети сега и славянското племе!“. А Черноризецът, някак императивно, по съветски, постановява в „О писменехъ“: „Тези са славянските букви!“ и току пита славянските азбукарчета „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, а те от тъмните,
12-вековни дълбини, си знаят: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий“...

Всуе се бъхтеше един български социолог да доказва, че св.св. Кирил и Методий били византийски шпиони, ала не! Опроверган е безвъзвратно! Кремльовски шпиони били те!

Вярно, славянски език няма. Има славянски езици. В Средновековието те са изключително близки, но най-разбираем, универсален за всички славяни е старобългарският. Този е общият език на славяните – език народен, всекидневен, книжовен, културен, литературен, богослужебен, литургичен, сакрален, свещен.

Старобългарският е най-старият славянски език с писменост, която писменост, глаголицата, е създадена от Светите Кирил и Методий в IX в. на основата на българския говор в Солун. А в Преслав, по времето на Борис и Симеон, от глаголицата ще се роди кирилицата. А от старобългарския ще се родят през ХVІІ–ХVІІІ в. и литературните славянски езици, колкото и този факт да не харесва на някого, колкото и да е велик или пък да се изживява като велик.

Невежествено е да противопоставиш глаголицата на кирилицата.

Което ще рече: да противопоставиш св.св. Кирил и Методий на техните ученици и на техните чада в Словото, които сме всички ние; да заличиш първата духовна, културна крепост на целия славянски свят – българската държава и Светата ни Православна църква, и така да отсечеш из корен началото на славянската и на кирилската цивилизация, и да се отречеш от великото достояние българско, от неизмеримия български принос в световната цивилизация.

Колко пъти трябва да обясняваме на несмислени люде тяхната несмисленост?! Които изпървом напиняха да ни декирилизират, дерусифицират и латинизират, а днес амбициите им са по-дебели – да ни деславянизират, че да се свърши с тая мъка! За наше добро, естествено, за да се цивилизоваме, като се самозачеркнем от историята. Каква „цивилизаторска“ страст!  

И защо? От едната русофобия! И от нестихващата война срещу славянството и Православието. Да, ревниви са империите. Докачливи са те, обидчиви в своята гордост и величие. Не могат да допуснат мисълта (още по-малко да приемат факта), че някой е направил нещо преди тях, за тях и главно – за света. Не го признават, щото им образува комплекси. Но Бог вижда!

  Буки

1. „Не погинаха спасителните трудове на славянските просветители, въпреки че след кончината на св. Методий насилието и коварството се стремеше да ги изтреби с открито ожесточение. Те и до днес продължават да оказват своето благотворно влияние върху всички страни на  живота на славяните – на техните: а) вяра, б) образование, в) нравственост, г) граждански стремления… Тези трудове поддържат народния живот в продължение на хилядолетия“…

2. „Те (враговете на Православието) изгониха от Моравия ревностните ученици на св. Кирил и Методий, мислейки, че така ще разрушат основите на техните спасителни трудове. Божията премъдрост откри пред изгнаниците още по-благоприятна възможност да разгърнат своето дело. Преселвайки се от Моравия в България, където сякаш нарочно, за благоуспяването на техните Апостолски трудове Господ въздигна венценосните покровители на народното образование в лицето на благочестивите царе Борис и неговия син Симеон, наречен книголюбец, те с пълен успех продължиха да разпръскват Божията светлина над славянския свят. С тяхното отиване в България настана Златният век за просвещението на тази страна. Не повече от 65 г. след създаването на славянската писменост българите вече имаха на своя език най-добрите произведения – богословски, нравоучителни, философски, исторически, природонаучни“...

3. „С умножаването на книгите на роден език с успех върви напред и народното образование в България, съвършено в духа на Апостолите славянски. Св. Климент, ревностен сътрудник на св. Методий, събира 3500 млади хора, сам ги обучава и за учители ги образова… Неуморим в своя свят труд, в едно и също време и пише, и обучава децата. За него разпространяването на грамотността сред народа е духовно лекарство – то действа животворно и на неговия ум, и на неговото сърце. Ревнителят на истинското образование се стреми  мъдростта от книгите да стане мъдрост народна. А самият книголюбив и благочестив цар Симеон създава сборник поучителни слова, известен като „Златостроуй“…

4. „Каквото е Моравия [Кирило-методиевска Моравия] за разпространението на християнството в славянския свят, това е България за разпространение на просвещението. Преведените в България книги се разпространяват във всички славянски страни, те са безценни, защото тази съкровищница достига на достъпен език както до първия, така до последния член на великото славянско семейство. Славянският език се развива бързо, обогатява се, усъвършенства се… Славяните на роден език общуват със словото божие, с творенията на светите отци, с научните книги. Те познават изящните изкуства, църковната живопис и църковното пение“…

Веди

Чии са тези думи? На акад. Дмитрий Лихачов? Не. Това пише Александър Сергеевич Князев в 1866 г. в своята книжица „Святые равноапостольные Кириллъ и Мефодий, просветители славянъ, и влияние ихъ подвиговъ на народное образование, как всего славянскаго мира вообще, такъ и России в частности“.

Авторът е богослов, педагог, историк, археолог, изследовател, краевед. Роден в семейство на свещеник в невзрачното поселение Славуй, Псковска губерния, Великолукски уезд. Даже село не било Славуй, а погост, селище с кирпичена църквица, в която се обучавали 60 момичета и момчета, с гробище и постоялый дом, гдето отсядали княжеските събирачи на данъци, а населението ги хранело и обгрижвало. Днес Славуй не съществува, храмът „Св. Троица“ е в руини.

А.С. Князев завършва семинарията в Псков (на която ще стане директор) и Духовната академия в Санкт Петербург, преподава в Рижската семинария, в Мариинския девически гимназион, в Одеса е директор на народните училища в Херсонска губерния, основава археологическо дружество, вдъхновява младите умове със своите познания по история, руска словесност и Закон Божи.   

Книгата е малка, 50 страници, плюс 8 страници словото на св. Константин Кирил Философ за Православието и 17 страници великолепни гравюри, дело на двама знаменити руски художници и преподаватели в Имперската художествена академия ‒ акад. Лаврентий Авксентиевич Серяков, график, и проф. Фьодор Андреевич Бронников, живописец.

На първата и последната корица стои вензелът на издателя ‒ Григорий Ширяев, легендарният слепец, писател и поклонник, който на 13 години, съвсем сам, странства из руските манастири, после отива в Египет, Синай, Палестина, Йерусалим, Константинопол и Света гора Атон. В предговора Григорий Ширяев пише:

„От цялата си душа моля Господа, който ми яви знамение на мен, сляпородения, и на светите Апостоли славянски Кирила и Методия, предлаганият от мен труд да възбуди у моите братя в Христа жажда за светлината, просвещаваща всеки човек и да им покаже верния път към нея. Месец май, ден 11, 1866 г.“.

Денят е повече от знаменателен – празникът на св.св. Кирил и Методий.  Книгата е допусната за печат от Санктпетербургския Комитет по Духовна Цензура през „1866, март, ден 14“, подпис ‒ цензор Архимандрит Фотий.

Отпечатана е в типографията на Андрей Иванович Траншел, който инак се казва Хенрих и е саксонски поданик. На корицата е адресът на печатницата ‒ дом № 45-1, на ъгъла, където се пресичат Невския и Владимирския проспект. Там Достоевски печата сп. „Гражданин“ и романа „Юноша“.  

Дом № 45-1 бил собственост на търговеца Н.С.Пасков-Шарапов, а в уютната винарна се събирала столичната бохема. После А.С.Палкин от Ярославл, търговец четвърто поколение, открил ресторант „Палкинъ“, който поразявал със своя разкош – 25 зали, шеметни тавани, кристални полилеи, мозайки, зимна градина, фонтан, билярдна, магазини за чай, порцелан, тютюн и колбаси, книжарница и стоматологичен кабинет. Изобретателният Палкин създал цяла традиция ‒ „вечеря след театъра“ и „неделни обеди с музика“. През годините редовни посетители били  Чайковски, Чехов, Куприн, Блок, Бунин, Менделеев, Достоевски, Салтиков-Щедрин, Блок, Балмонт, Куприн, Горки, Гипиус. През 1905 г. Ленин провеждал конспиративни редколегии на в. „Новая жизнь“. След 1917 г. затворили пищния ресторант, после го превърнали в обществена столова, после в кино, после го реставрирали и изровили от архивите някогашните специални рецепти. Не знам дали и сега има печатница, но импозантната сграда си е все там, на ъгъла на Невския и Владимирския проспект.

Глаголи

В своята книжица Князев следва мисиите на св.св. Кирил и Методий, според както са записани в житията ‒ при хазарите и сарацините, в Моравия и Панония, диспутите с триезичниците във Венеция, триумфът в Рим и освещаването на славянските писмена от папа Адриан ІІ в катедралата „Санта Мария Маджоре“, успението и погребението на св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“; драматичните битки с немското духовенство, процесът срещу св. Методий през ноември 870 г. (прочее, на 4 март същата година България вече има самостойна Църква по решение на Константинополския събор), злощастната съдба на над 200 ученици, продадени в робство във Венеция, щастливото избавление на оцелелите по чудо ученици и пристигането им в България. На България е отредено специално място, както подобава.

Никъде Князев не нарича св.св. Кирил и Методий византийци, нито гърци, нито „македонци“, не разправя небивалици как Светите братя научили славянски на Солунския пазар и азбуката не прехвръква до Русия от някакви „македонски земи“. Всяка глава започва с цитати от Стария или Новия завет, от Посланията или Деянията на Апостолите. Цитатите са изписани на старобългарски (църковнославянски). Словото е изискано, стилистиката – евангелска, тонът – приповдигнат, възторгът – неподправен, преклонението ‒ искрено.

Освен забележителен педагог и всепризнат ерудит, Князев е и ярък полемист. С кого, с какво е полемизирал тогава, в 1866 г.? Сигурно е имало и с кого, и с какво, и защо.

5. „На кого, след Бога, Русия дължи своето величие и слава? Кой я научи на всичко истинно, добро, прекрасно и велико? Не Византия влияеше на Русия. На Русия влияеха трудовете на светите славянски просветители, с които тя се сближи благоразумно; светите Кирил и Методий, тяхното животворно слово, техните Божествени книги – ето какво основа, възвеличи и утвърди славата Руска!“...

6. „Колкото повече се развива руското царство, толкова по-обширни стават неговите отношения с другите земи, особено славянските, каквато е България. Възможно ли е руснаците да не изпитват благотворното влияние на св. Кирил и Методий, възможно ли е да не чувстват техния прелестен език и величието на християнското богослужение?...

7. „При св. Владимир християнството възтържествува в Русия над езичеството и стана господстващо. Светлината Христова проникна във всички краища на Русия тихо и мирно. Каква беше причината за такъв  безпримерен в историята успех? Трудовете на св. Кирил и Методий! Тяхното сладко, могъщо слово, от което руснаците приемаха животворното учение, техните медоточиви книги, по които учителите учеха новооглашените християни да славят словото Божие. Кои бяха тези учители, ако не учениците на св. Кирил и Методий? Гърците не изпратиха от Византия знатни учители да учат руснаците, защото руснаците не можеха да разберат гърците“...

8. „Каква беше причината за такова щастливо въздействие върху руснаците на христовата вяра? Азбуката, грамотността, книгите на св. Кирил и Методий. Те първи събудиха в руснаците жажда към духовността, показаха им извора на живата вода за утоляване на тази жажда. По тях [книгите] руснаците се молеха Богу в храма и у дома; четяха ги, изучаваха ги в семейния кръг. Тези божествени книги положиха основите на руските вяра и гражданственост!“…

9. „Свирепият монгол, като див глиган, неистово стъпка и съсипа благодатните насаждения. Погинаха цветущи градове и села, благоукрасени храмове Божии и свети обители. Бяха разрушени училища и библиотеки, сякаш дойде страшният край на Русия. Три века алчните поробители пиеха соковете на Русия. Но Русия не погина. Нейната вяра, благочестие, обичаи, език, народност, свобода – всичко беше спасено. Кой спаси Русия? Св. Кирил и Методий, книгите, които оцеляха от всеобщия разгром, и тези [книги], които тя получи даром от своите единоверни и едноплеменни българи направо от Атон“…

10. „Тези книги даваха утешение и отрада на душата, уязвена от скърби, [от тях] руснаците се учеха  да вярват в Бог и свято да Го почитат, и дългът на добрите граждани да уважават. По тези книги се възпитаваха: Серапион – пастир и знаменит вития Суздалски, светите Петър, Алексий, Йона – велики руски просветители, светител Стефан. Богоносният Сергий Радонежски, преподобни Кирил Белозерский, Герман, Саватий – Соловецки чудотворци, и целият многочислен сонм божии угодници, просияли в небесна слава в тъмните години на монголското владичество. По тези книги се учеха: мъдрият и храбър св. Ал Невски, Михаил Тверски, Дмитрий Донски,  Михаил Черниговски, и прочее руски князе. Тези книги ги научиха да пазят братската любов помежду си, утвърдиха в тях мисълта за руско единодържавие“…

11. „Отхвърли от себе си тежкото монголско робство несъкрушимата Русия и започна отново да расте и крепне… Кой отново й се яви на помощ? Все тези книги на светите Кирил и Методий“….

12. „Настъпил ХVІІ век, многометежен и страшен за Русия. Пламъкът на монголскте страдания бил по-малко страшен от огъня, който по Божие допущение се разгоря в Русия. И Църквата, и държавата ги заплашваше една и съща участ – окончателно изтребление от полското иго… Тези бедствия са записани не с мастило, а с кръв в руската история. С какво бяха погасени нажежените стрели, които поразяваха в самото сърце и църква, и царството на святата Русия коварните и зли нейни врагове? С книгите на св. Кирил и Методий. Простият гражданин Минин, княз Пожарски, патриарсите Йов и Хермоген, Троицката лавра, Москва – цялата вярна на Бога и царя Русия, вдигнала се в защита на църквата и Отечеството, знаеше книгите на св. Кирил и Методий“…

13. „Простият народ иска своите свещени книги на Кирилската азбука, в която намира за себе си мъдростта, която със самите названия на буквите ги учи и аз-буки да знаят, и добро да говорят и мислят… Руският народ мисли за просвещението като за свещен предмет. В това се и заключава народната поговорка „знанието е светлина, незнанието – мрак“. Руският народ не се бои от знанието и образованието, но от едно се бои – да не му дадат камък вместо хляб и змия вместо риба“…

Финалният акорд на книгата на А.С. Князев е тропар, глас 4 във възхвала на св.св. Кирил и Методий, създаден не по-късно от началото на ХІ в.

Добро

Издирвах тази книжица заради една приписка в едно тефтерче. Тефтерчето е на Васил Левски, приписката е на гърба на форзаца:

„Яко Апостолом единонравнии и Словенских стран учителие, Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите, вся языки Словенския утвердите в православии и единомыслии, умирити мир и спасти души наша“.

На съвременен български: „Като единонравни на апостолите и учители на Славянските страни, богомьдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички (Бога) да утвърди всички Славянски езици/народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души“.

Тъкмо този тропар Левски си е преписал прилежно, калиграфски от книгата на А.С. Князев.

Кога? Най-вероятно няколко дни преди 11 май 1872 г.

Къде? В Букурещ, на тавана на Любен Каравелов в Солаковия хан, гдето е и редакцията на „Свобода“ и „Независимост“.Тук живее Левски 3 месеца, до 1 юли. Някога пищна и красива сграда, днес Солаковия хан загива в разруха и бурени.

Защо му е на Левски този тропар? Имайте търпение.

Левски тръгва от Ловеч на 6 април с кон, на 9 април пристига в Оряхово  (над 100 км), на 11 април минава Дунава с „вапор“ (параход) при Оряхово‒Бекет, от Бекет до Турну Мъгуреле пътува с каруца (80‒90 км), пристига на 13 април, продължава с влак (още 140 км) и на 14 април пристига в Букурещ.

На 29 април започват заседанията на БРЦК. Наредата, написана от ръката на Левски, ще стане основа на Устава на БРЦК. На 1 май ще бъде избран за Главен Апостол на цяла България и от касата на БРЦК ще получи мизерните „590 гроша вехти“. Това прави една пушка без патроните…

Левски си е записал точно какво е похарчил за тези 3 месеца.

Комитетски пари: една пушка без патроните (540 гроша), една пушка със 100 патрона (774 гр.), една белгийска пушка с байонет (124 гр.), „сабия“ (434 гр.), „два дългогледа“ (540 гр.), компас (62 гр.), печатарска хартия (463, 22 гр.), букви за печатницата (1480 гр. – най-големият харч), абонаменти за в. „Свобода“ (652 гр.), „за вапор“ (60,5 гр.), за каруци от и до пристанището (65 гр.), за железница (27,4 гр.), за яташки къщи (21 гр.), за стария и новия печат на БРЦК (256 гр.), за сръбските военни правила (96 гр.) и т.н.

Свои пари: „на изпаднал родолюбец, който ми е помагал“ (96 гр.) и на други изпаднали (30 гр.), а за себе си: „ризи, ботуши и вратовезка“ (175 гр.), „за подкърпование на обувките ми“ (10,5 гр.), за храна за 3 месеца (375 гр.) и… за цианкалий (66,28 гр.).

И още ‒ 84 гроша „за три дни по Великден и в денът на св. Кирила и Методия“.

И тук идва отговорът на въпроса защо Левски си е преписал този тропар. 

Наближава 11 май, празникът на Светите братя. А владиката Панарет (вуйчо на Венета, същата „мила ми Венето“, която още не е срещнала Ботев) е изолирал „нехранимайковците“ от БРЦК, не ги ще в храма и ги е оставил сами да си търсят свещеник и място за празненството. Те свещеник нямат, камо ли владика, но имат йеродякон.

Левски няма под ръка ни Молитвеник, ни Часослов, никаква богослужебна книга. На помощ идва Каравелов ‒ струпал е той маса книги и сред тях – книгата на Александър Сергеевич Князев.

На 11 май 1872 г. ‒ денят на св.св. Кирил и Методий, нехранимайков­ците от БРЦК вдигат небивал празник на българите в Букурещ. „Веселието“, както пише Димитър Ценович, било организирано и в чест на представителите на революционните комитети. Двигател на празненството е председателят на БРЦК Любен Каравелов.

В центъра на Букурещ, в градината „Оплер“ (пометена от мегаломанските строежи на Чаушеску) пристигат румънски официални лица, консулите на Русия и Сърбия, и редом с техните знамена „за първи път се развява българското знаме“, пише в. „Свобода“ на 13 май 1872 г. Само дето не пише как точно изглежда знамето. Тук са всички „нехранимайковци“: Левски, Каравелов, Ценович, Олимпи... Само Ботев го няма ‒ запрян е във Фокшанския затвор.

Събитието е импозантно. А над патриотичните речи, под открито небе звучи ангелският глас на Главния Апостол Васил Левски йеродякон Игнатий, който отслужва Света Божествена литургия във възхвала на нашите Първосветители. И вместо Молитвеник държи своето тефтерче.

Три години по-късно в „Знаме“ (9 май 1875 г.) Христо Ботев ще напише: „Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение... 11 май скоро ще бъде празник на нашата революция и на нашата свобода“. 

Естъ

Най-първа в славянския свят просиява Светата Българска Православна Църква. Тя е измежду петте най-древни християнски църкви: след Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската. Именно тази Църква ще изпрати в Киевска Рус духовници, книжовници, зографи, богослужебни книги и тези книги ще бъдат първите свещени текстове за новопокръстения руски народ. „Ако да не бяха българските духовници и книжовници, казва в една своя лекция акад. Лихачов, Русия била на косъм да приеме исляма“…

Още в ІХ век св.св. Кирил и Методий превеждат Библията, защото всеки народ има върховното право да разговаря с Бога на своя език. Защото, казва св. Кирил, когато в храма проповядват на чужд език, „душата е празна, а разумът спи“. И това право, правото на будния разум, е извоювано не с меч, а с букви, със слово. Със слово сразиха Светите братя триезичната догма.

А други народи ще трябва да почакат още столетия, та и те да се сподобият с това право. На френски Библията е преведена през ХІІІ в., на английски и полски ‒ през ХІV в., на немски, унгарски и испански – през ХVІ в., на италиански – през ХVІІ в.  

България е първата духовна, културна крепост на славянския свят. Една държава на духа, с богат, могъщ, величав език; с писменост, книжовност и култура – достъпни за всички славяни; с литература ‒ изумителна по своята широта, откритост и щедрост; с национално самосъзнание и познание за своите длъжности в подредбата на историята, и с нравствената убеденост за своята общославянска и вселенска мисия; с държавници мъдри, просветени, просветлени; с независима Църква и Патриарх. Това е истината.

Когато акад. Лихачов нарича България „държава на духа“, тези думи не идват на празно място. Казано е в старобългарския „Разумник-указ“ от  XIII в.: „Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето. Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух“.

Истината не прави никого по-слаб, нито по-малък, нито по-малко значим. Тя въздига всекиго до мястото, което му е отредено от неговите собствени усилия и въпреки усилията на неговите зложелатели. Тя е като светило – ако я сриташ под миндера, ще ти подпали къщата.

Светилото го запалиха св.св. Кирил и Методий. Те не запалиха светилото само за тях си, само на тях да им свети, не го скриха от другите славяни, не го затвориха за света, а дадоха го на света, на всички човеци и народи, и направиха тъй, че всички да виждат светлината, и да вървят към нея, и да бъдат част от нея, и да я умножават. Тази светлина, която „в мрака свети, и мракът я не обзе“.

 

 

Б. ред.: В съкратен вариант статията е публикувана във в. „Дума“ на 11 ноември 2020 г.

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови